Изкупление

65

Беше седем сутринта. Декър седеше на леглото си в Резидънс Ин. За пореден път разглеждаше строителните планове на „Американ Грил“. Вече бе изпратил няколко съобщения до Джеймисън — ако е възможно, да му помогне по няколко въпроса. Още не беше получил отговори нито на тях, нито на молбата му за проучване на офшорните компании, финансирали проектите на Рейчъл Кац. Не знаеше дали изобщо ще получи нещо.

Отгърна бавно листовете с чертежите. Една конкретна страница привлече вниманието му и той впери поглед в нея. После разгледа още няколко листа и анализира информацията, която откри там. Накрая грабна друга купчина документи и се зачете в тях. Когато приключи, взе телефона и набра добре познат номер.

Обади се Ланкастър.

— Тъкмо се канех да взема душ, Декър. Можеш ли да звъннеш след малко? Снощи прекалих с пиенето. Още съм леко замаяна.

— Всъщност искам да говоря с Ърл.

— Изчакай така.

След няколко секунди прозвуча гласът на Ърл.

— Какво има, Еймъс?

— Още един въпрос за теб.

— Добре, давай!

— Разглеждам архитектурните планове на „Американ Грил“ и фактурите за строителните материали.

— И?

— Знаеш размерите на заведението, нали?

— Общо взето. Площта и разпределението са типични за този тип ресторанти.

— Разкажи ми повече.

— Четири външни стени, изградени от бетонни блокчета с тухлена облицовка, един-единствен етаж с правоъгълна форма, плосък покрив с катран и чакъл, върху който се монтира климатичната инсталация.

— За каква площ става въпрос?

— За разлика от заведенията на самообслужване при тези със седящи места около шейсет процента от площта отива за салона и бара и четиресет процента за кухня, складове и сервизни помещения. Според мен „Грил“ е около петстотин квадрата, следователно триста от тях се падат на салона и бара, а останалите на кухнята и складовете. На гърба на ресторанта има и оградена зона за контейнерите с отпадъци. В салона трябва да има по метър и половина на седящо място. Такъв е стандартът. Излиза, че „Грил“ може да приеме двеста клиенти едновременно. Мисля, че тази бройка доближава лимита, определен от противопожарните разпоредби.

— Добре, колко бетон смяташ, че ще бъде необходим за заведение с тези размери?

— Излива се една голяма плоча, която служи за основа. Тя не изисква кой знае колко бетон. После се зидат стените от бетонни блокчета…

Ърл съобщи на Декър приблизителната оценка на необходимия бетон и броя на блокчетата.

Декър провери стойностите в листа, който държеше.

— Броят на бетонните блокчета съответства, но използваният бетон е четири пъти повече от онова, което ми каза току-що.

— Невъзможно.

— Има ли вариант, при който да не е невъзможно?

Ърл помълча няколко секунди, след което каза:

— Единственият начин да оправдаят използването на толкова много бетон е да изкопаят мазе под цялата площ на ресторанта. Но защо им е да го правят, след като е можело да излеят една плоча и да строят върху нея? Няма ресторант, който да се нуждае от толкова много сервизни помещения.

— Добър въпрос — отвърна Декър. — Надявам се да намеря отговора.

Той благодари на Ърл и помоли Ланкастър да му звънне по-късно. После отново се зае да изучава строителните планове.

„Американ Грил“ се оказваше много по-специално място, отколкото бе предполагал.

Мазе? Но за какво им е било?

Може би ако научеше защо са го направили, щеше да си обясни и защо Дейвид Кац е построил ресторанта. А също и защо жена му го е запазила през всичките тези години.

Декър взе лаптопа, въведе името Уилям Пейтън, добави към него „Американ Грил“ и потърси информация. Не откри абсолютно никакви данни за дългогодишния управител на ресторанта.

Извади телефона си и разгледа снимките, които беше направил на стажантите, включително на онзи Даниъл. Стажантите, които никога не се задържаха. После се замисли за онзи мъж в рамката на прозорчето към кухнята. Да, в погледа му със сигурност се четеше подозрение.

Декър се върна към строителните планове и си припомни думите на Ърл Ланкастър:

Единственият начин да оправдаят използването на толкова много бетон е да изкопаят мазе под цялата площ на ресторанта.

Но както бе изтъкнал самият Ърл, защо му е трябвало на Дейвид Кац да прахосва толкова време, пари и усилия за изграждането на сервизни помещения, от които едва ли някога би имал нужда? И ако под ресторанта имаше подземни стаи и складове, до тях трябваше да се стига по някакъв начин, нали? Трябваше да има врата. И стълби. Какво ли се криеше там?

Мери Ланкастър позвъни двайсетина минути по-късно.

— Дълъг душ — измърмори Декър.

— Трябваше да се облека и да си изсуша косата, и то с гаден махмурлук — отвърна тя. — Ърл ми каза от какво си се интересувал. Накъде водят всички тези въпроси?

— Подозирам, че под „Американ Грил“ има друго помещение.

— С каква цел?

— Нямам представа. Но Ърл не може да намери друго обяснение за огромните количества бетон, които са използвали. Може би това е причината Рейчъл Кац да скрие документите, които намерих. Именно в тях се съдържат данните за допълнителния бетон.

— С други думи, тя е знаела за съществуването на подземните помещения.

— Кац ми каза, че се е запознала със съпруга си на сляпа среща. Шест месеца по-късно се оженили. Било е след отварянето на ресторанта.

— Значи е възможно и да не е знаела, така ли?

— Поне в онзи момент. Това обяснява и защо строителите са покривали обекта с платнища, защо са използвали фирма от друг щат и защо са наели строителна техника. Не са искали никой да разбере какво правят.

— А Фред Палмър спомена, че оборудването, което са взели, е било много по-мощно от необходимото. Явно са имали нужда от тези машини, за да направят достатъчно голям изкоп.

— Именно. Предполагам, че на даден етап от строителния процес е трябвало да уведомят общинските власти за промяната в плановете и да получат съответните разрешителни. Но също така предполагам, че няма закон, който да забранява на хората да правят мазета под ресторантите си.

— Все отнякъде трябва да се влиза в мазето — отбеляза Ланкастър.

— Една сервитьорка в „Грил“ ми разказа интересни неща — отвърна Декър и ѝ обясни набързо за стажантите, които не се задържат дълго в заведението, за сервитьорите, които напускат след една година, и за управителя и кухненския персонал, които работят там от самото начало.

— Добре, струва ми се доста странно — каза Ланкастър. — Какво според теб правят в онова помещение под ресторанта? Нещо, свързано с наркотици?

— Ако е така, става въпрос за необичаен наркобизнес.

— Което значи, че Кац не е бил невинна жертва. Бил е замесен в тази история. Ето защо са го убили.

— Да, явно някой е искал да го отстрани от пътя си.

— Но защо са убили и семейство Ричардс?

— Дон Ричардс е отпуснал кредита за „Грил“. Може това да е връзката. Чудя се нещо…

— Какво?

— Чудя се дали Кац някога е изплатил кредита — отвърна Декър.