Изкупление

59

Ланкастър и Декър се срещнаха пред сградата, в която бе живяла Сали Бримър — невзрачен шестетажен блок в западната част на града.

— Как е Кац? — попита Ланкастър.

— Още не е дошла в съзнание, но животът ѝ е вън от опасност.

— Това е добре.

— Да, но ще бъде още по-добре, ако дойде на себе си и ни каже всичко, което знае.

Двамата влязоха в сградата и взеха асансьора до четвъртия етаж. Ланкастър носеше ключ за апартамента на Бримър.

— Колегите вече са го претърсили и не са открили нищо. Само че не съм сигурна дали са били достатъчно старателни. В края на краищата всички предполагахме, че мишената си бил ти.

— И аз така си мислех, но после осъзнах, че не съм бил прав.

Влязоха в апартамента и се огледаха. Длъжността на Бримър в полицейското управление не бе особено добре платена, но жилището ѝ беше обзаведено стилно — върху естествения паркет имаше красиви ориенталски килими, мебелите бяха от масивно дърво, виждаха се елегантни завеси и декоративни възглавници.

Ланкастър обясни:

— Родителите ѝ са богати. Идвала съм тук веднъж на коледно парти и се запознах с тях. Много симпатични хора. Доколкото знам, ѝ помагаха финансово.

— Ясно.

— Бяха съсипани. Дойдоха да приберат тялото. Те са от Източното крайбрежие.

— Тя как се е озовала тук?

— Завършила е колеж близо до Бърлингтън. После работила като пиар на няколко места. Брат ѝ е ченге в Бостън. Предполагам, че това е провокирало интереса ѝ към полицейската работа. Управлението ни обяви конкурс, Сали го спечели и трябва да призная, че се справяше доста добре с работата си. Съмнявам се, че щеше да се задържи дълго при нас. Имаше голям потенциал. А и беше много млада още.

— Всички имаме потенциал, докато един ден не се окаже, че сме го прахосали — отбеляза горчиво Декър.

— Какво ще търсим?

— Всичко, което може да има отношение към случая.

— Чудесно! Благодаря за напътствията!

Започнаха да оглеждат методично стая по стая. Оставиха спалнята за накрая. Декър се зае с банята до нея, а Ланкастър — с дрешника.

— Ей, Декър! — извика тя след няколко минути.

Той влезе в просторния дрешник и видя, че Ланкастър държи нещо.

— Какво има?

Тя вдигна предмета по-високо. Беше къса перука. Руса.

Декър погледна Ланкастър.

— Смяташ, че Сали се е представила за Сюзан Ричардс? — попита той.

— Би могла. Не е била Гардинър. И ако не е била Кац, кой друг отговаря на описанието?

— Да, Сали беше със сходен ръст и телосложение — призна Декър.

Ланкастър посочи перуката.

— Виж дължината и стила. Доста наподобява прическата на Сюзан. Представи си я от известно разстояние, с гръб към Агата Бейтс, която се взира в мрака. Спокойно би могла да заблуди възрастна жена като нея.

Той взе перуката и я огледа. Върна спомените си към онзи момент в парка. Сали носеше дълго палто, шапка и ръкавици. Също като жената, излязла от къщата на Сюзан Ричардс.

— Ако е участвала в тази постановка, дали е знаела, че в куфара може да е Ричардс, упоена или дори убита?

— Не ми се вярва да не е знаела — отвърна Ланкастър. — И тогава въпросът е защо го е направила.

— Държеше се особено, когато разговаряше с мен. Преди и след изчезването на Ричардс.

— В какъв смисъл особено?

— Някак гузно. Но аз го отдавах на връзката ѝ с Нати.

— Явно е изпитвала вина, но породена от нещо друго. — Ланкастър поклати глава. — Винаги ми е изглеждала толкова праволинейна. Защо ѝ е трябвало да се замесва в тази история?

— Засега няма как да сме сигурни, че наистина е била тя. Открихме перука, която наподобява прическата на Ричардс, но може да е просто съвпадение. Много жени държат перуки в гардероба си.

— Прав си. И дори да открием нейни косми от вътрешната страна на перуката, това отново не доказва нищо. Ако не е замесена, най-вероятно я е купила за себе си.

— Ще трябва да намерим друго доказателство. Възможно е да са ѝ платили — трябва да погледнем банковата ѝ сметка.

— Ами ако не са ѝ платили?

— Тогава някой я е принудил да го направи.

— Как?

— Може да е знаел за връзката ѝ с Нати.

— Да, макар че са я пазили в тайна, и то добре. Аз например не знаех!

Ланкастър взе перуката от Декър и я прибра в плик за веществени доказателства, който извади от джоба си.

— Още ли смяташ, че са ликвидирали Ричардс, за да хвърлят върху нея вината за убийството на Хокинс?

— Трябвало е да възпрепятстват разследването по някакъв начин, Мери. Полицията започва да проверява твърденията му. Те могат да доведат до разкриването на онзи, който стои зад всичко. Привидното самоубийство на Ричардс е било добър ход.

— Само че не се получи.

— Нямало е как да знаят предварително дали ще успеят. Но са били длъжни да опитат. И Ричардс е била най-добрият им вариант.

— Ами Рейчъл Кац? Тя също има мотив да убие Хокинс.

— Да, но не са могли да си позволят лукса да убият Кац.

— Защо не? Нали някой все пак се опита да я застреля?

— Само че на по-късен етап.

— Как са избрали между двете жени?

— Погледни ситуацията от този ъгъл: Кац е просперирала след смъртта на съпруга си. А Ричардс — не.

— Подозираш, че Кац е била замесена в убийствата?

— Не бих отишъл толкова далече в догадките си. Но допускам, че им е била полезна по някакъв начин. За разлика от Ричардс. Следователно спокойно са могли да минат и без нея.

— Какво става тук, Декър?

— Каквото и да е, продължава поне тринайсет години.

— От времето на убийствата?

— Най-вероятно отпреди тях.

Ланкастър погледна перуката в плика.

— Ще трябва да я покажа на Нати. Все пак той води разследването.

— Едва ли ще се зарадва, когато чуе, че подозираме Сали в съучастие в убийството на Ричардс.

— Меко казано. Освен ако той също няма пръст в него — добави Ланкастър и попита: — Това възможно ли е според теб?

— Всички са заподозрени до доказване на противното.