Изкупление

79

Когато Декър дойде на себе си, мястото му се стори познато. Погледът му се избистри, той се огледа и разбра каква е причината.

Намираше се в старата къща на семейство Ричардс. На пода. В кухнята, където бяха загинали Дон Ричардс и Дейвид Кац.

Китките и глезените му бяха стегнати със свински опашки. Огледа се и видя Джеймисън и Марс, вързани по същия начин. И двамата гледаха към вратата. На прага стоеше мъж, когото вече познаваха.

Бил Пейтън, или по-точно, Юрий Егоршин, не им се стори никак доволен.

В стаята имаше още трима мъже. Всички изглеждаха здрави, силни, опасни и държаха пистолети. Декър не беше виждал никой от тях в „Американ Грил“. Имаха вид на горили. Руски горили, което бе твърде опасно.

Егоршин придърпа стол и седна срещу тримата си пленници.

— Обърка ми цялата работа, Декър — каза тихо той. — Надявам се, че го осъзнаваш.

— Това е част от професионалните ми задължения.

— Ако нещата се бяха развили по друг начин и някои… условия не бяха толкова неблагоприятни за мен, вероятно щях да се справя с незаконния ви обиск в „Грил“. Влязохте без съдебна заповед. Съдът няма да приеме подобни доказателства.

— Така е, но в случая става въпрос за чужда шпионска организация. Не съм убеден, че Четвъртата поправка се отнася до хора като теб.

— Ето как се оказва, че демокрацията, която вие, американците, така гръмко рекламирате, има своите ограничения.

Декър погледна към прозореца. Навън цареше мрак.

— Изненадан съм, че ни доведохте тук.

— Защо? Заради свидетелите ли? Притесняваш се да не би някой от семейство Деанджело да ни види? — Егоршин замълча и присви устни. — Не бива да се безпокоиш за тях. Дори да са видели нещо, няма да кажат на никого.

— Не беше нужно да го правиш — отвърна мрачно Декър и на лицето му се изписа гняв.

— Знаеш ли какво ми каза господин Деанджело, преди да го гръмна в главата?

Декър мълчеше.

— Каза ми, че винаги е мечтаел да замине на юг, след като се пенсионира. Аз просто му спестих разходите. Освен това се нуждаех от известно… уединение, за да се разправя с теб и приятелите ти.

Стомахът на Декър се сви на топка при мисълта за участта, сполетяла семейство Деанджело.

— Губите си времето, като стоите в града. Вече можехте да сте напуснали страната. А сега е прекалено късно. Чакат ви смъртни присъди.

— Моля те, не се тревожи за мен. Имам свои хора на места, които дори не можеш да си представиш.

— Не съм сигурен, че не мога, имам богато въображение. Ако си мислиш за Питър Чилдрес, по-добре не разчитай на него.

— Това изобщо не ме притеснява.

— Защо?

— Поради същата причина, поради която и семейство Деанджело не ме притесняват.

— Поръчал си да убият Чилдрес? — обади се Джеймисън.

Егоршин погледна часовника си.

— Потвърждението дойде преди двайсет минути. Не, хората, които имам предвид, заемат далеч по-високи постове от един обикновен полицейски началник в затънтено градче като Бърлингтън.

— Какво искаш от нас?

— След всяка разузнавателна операция се дава отчет за свършената работа. — Егоршин разпери широко ръце. — Това ще направим и сега.

— Нищо няма да ти кажем — заяви Джеймисън.

— Няма да повярваш колко пъти съм чувал тези думи.

Егоршин протегна ръка. Един от хората му извади нещо от сакото си и му го подаде. Предметът приличаше на метална полицейска палка.

Егоршин плъзна някакъв бутон отстрани на палката, пресегна се и докосна с нея Марс. През тялото на Мелвин мина силен електрически заряд и той извика от болка, след което се свлече настрани и задиша на пресекулки.

— Мелвин! — извика Джеймисън и се опита да посегна към него, но вместо това и тя падна на една страна.

Егоршин кимна на един от хората си, който я изправи и я подпря на стената.

През това време Декър не изпускаше от поглед руснака.

— Какво искаш да знаеш?

— Какво сте открили досега. Какво планирате. Всичко, което може да ми бъде от полза.

— И после ще ни пуснеш? Просто така?

— Не. Няма да те лъжа, защото, ако бях на твое място, нямаше да искам някой да ми дава фалшиви обещания. Ето какво ти предлагам в замяна на получената информация — каза Егоршин, извади пистолет от джоба си и потупа с пръст по дулото. — По един куршум в мозъка за всеки от вас. Няма да усетите болка, честна дума.

— Да, мигновена, безболезнена смърт. Казвали са ми го и преди. Никога не ми е звучало особено привлекателно.

— Чакам! — подкани го Егоршин. — Или пак да пусна ток през твоя приятел? — попита той и протегна електрическата палка.

— Знаем почти всичко — отвърна Декър. — Рейчъл Кац даде показания, които те уличават в куп престъпления. Разполагаме и с уликите, които открихме в онова подземие. Обискирахме офиса на Брад Гардинър.

— Но не открихте нищо, защото беше празен.

— Има и други следи, по които да тръгнем. Знаем, че си инфилтрирал шпиони в цялата страна.

Егоршин извади заглушител и го нави върху дулото на пистолета.

— Какво още?

— Мици Гардинър ще ни разкаже останалото.

— Съмнявам се. Къде е тя?

— В болницата. Под засилена охрана.

— Доста неща си пропуснал.

Декър го изгледа замислено.

— Не се опита да я убиеш в болницата. Питам се защо ли си я оставил жива през всичките тези години.

Егоршин погледна един от хората си и посочи вратата, която водеше към кухнята. Мъжът излезе и след секунди се върна с Брад Гардинър. Ръцете му бяха вързани отзад. Изглеждаше раздърпан и изтощен.

— И ти ли си останал? — учуди се Декър. — Много глупаво от твоя страна.

— Решението не беше негово, а мое — отвърна Егоршин.

— Наистина ли се казва Брад Гардинър? — попита Джеймисън. — Или е руснак като теб.

— Не, той е американец. Като Дейвид Кац. Помага ни срещу пари. Много пари. Американците ги обожават.

— Кац не е изкарвал кой знае колко пари, преди да бъде убит — каза Джеймисън. — Притежавал е само „Американ Грил“, което едва ли може да се нарече бизнес империя.

Егоршин уморено поклати глава.

— Откъде взе пари, за да започне според теб? Това беше още преди да дойде в Бърлингтън. Мерцедесът, скъпите дрехи, ценните книжа за милиони, вноските за самоучастие в строежа на „Грил“ и кредитните линии? Как успя да ги изплати толкова бързо? Кац имаше талант, но не беше нищо особено. А и не желаеше да работи достатъчно, за да си избие полученото.

— Как се запознахте? — попита Декър.

— Няма значение. Общо взето, както се запознах и с този тук — каза той и посочи Гардинър. — Неприятна, но неизбежна част от работата ми.

Гардинър не ги погледна. Погледът му остана забит в пода. Целият трепереше.

— Продал си страната си за пари, така ли? — попита го Джеймисън. — Значи си предател.

— А предателите заслужават само едно: смърт — заяви Егоршин.

Преди някой да успее да реагира, руснакът опря пистолета в слепоочието на Гардинър и натисна спусъка.

Куршумът прониза черепа му и се заби в отсрещната стена на кухнята. Брад Гардинър се строполи на пода. На същото място, на което бе стоял жив допреди секунда.