Изкупление

25

Съдията прочете бавно листа в ръцете си и вдигна поглед към Еймъс Декър, който седеше на масата на защитата.

На масата на обвинението седеше Елизабет Бейли, опитен прокурор. Декър я познаваше добре. Двамата бяха работили заедно по много случаи, докато той бе в местната полиция.

Зад парапета, където бяха местата за зрителите, седяха още двама души: Блейк Нати и началникът на полицията Питър Чилдрес, висок представителен мъж с къса посивяла коса и месесто лице, надупчено от шарка. Чилдрес беше с черен костюм, колосана бяла риза, вратовръзка на синьо-бели райета и бяла кърпичка в джобчето на сакото.

— Декър? — обяви съдия Дикърсън, дребен мъж, отдавна прехвърлил шейсет, с тънък врат и буйна сребриста коса, която се открояваше още повече заради черната му тога. — Еймъс Декър?

— Да, господин съдия. Аз съм.

— Възпрепятстване на правосъдието — прочете Дикърсън от листа, който държеше. — Намеса в полицейско разследване? Мислех, че работите в полицията.

— Напуснах преди две години, постъпих във ФБР, но все още съм полицейски служител, положил клетва тук, в Бърлингтън.

Дикърсън раздвижи устни, докато четеше нещо в документите. После свали очилата си, остави ги пред себе си, събра пръсти във формата на пирамида и погледна към масата на обвинението.

Елизабет Бейли определено се чувстваше неловко.

— Госпожо Бейли, ще ми обясните ли какво, за бога, става тук? — попита Дикърсън.

Бейли беше на четиресет и няколко, едра и кокалеста. В основата на русата ѝ коса тъмнееха черни корени. Носеше бежов костюм и бяла блуза. Тя погледна намръщено Нати, покашля се и се извърна към съдията.

— Господин Декър е обвинен във възпрепятстване на правосъдието и намеса в полицейско разследване.

За миг Бейли създаде усещането, че ще продължи да говори, но тя стисна устни в тънка линия и не каза нито дума повече.

Дикърсън изглеждаше объркан.

— Това ми е известно. Току-що го прочетох в обвинителния акт. Бих искал да получа обяснение.

— С господин Декър се е свързал човек на име Мерил Хокинс…

— Мерил Хокинс ли? Онзи Мерил Хокинс?

— Да, господин съдия. Излязъл е от затвора по… по медицински причини. Срещнал се е с Мери Ланкастър и Еймъс Декър и е заявил, че е невинен. Не бил извършил убийствата, за които е осъден, и ги помолил да изчистят името му.

— След което е бил убит? — попита Дикърсън.

— Да.

— Какво общо има това с явяването на господин Декър пред съда?

— Капитан Милър помолил господин Декър да поеме случая с убийството на господин Хокинс, както и да преразгледа предишното разследване срещу него.

Дикърсън забарабани с пръсти по бюрото си и каза:

— Това изобщо не отговаря на въпроса защо господин Декър е тук. Напротив, дори засилва объркването ми, госпожо Бейли.

— Да, господин съдия. Разбирам… Но…

Чилдрес се хвана за парапета и се изправи рязко.

— Ваша Чест, ще позволите ли? Мисля, че ще успея да изясня въпроса.

Дикърсън плъзна поглед по Чилдрес и на Декър му се стори, че при вида на най-високопоставения полицай в Бърлингтън по лицето на съдията минава сянка.

Явно Декър не беше единственият, който смяташе, че шефът на полицията е арогантен и некомпетентен кретен, минаващ всякакви граници, стига да му отърва. Мнозина бяха останали изненадани, когато Чилдрес прескочи много по-опитния капитан Милър и зае поста началник на полицейското управление. Говореше се, че Милър отказал назначението, за да остане по-близо до редовите ченгета. И макар Чилдрес да се отнасяше зле с подчинените си, с висшестоящите винаги беше любезен и дори раболепен. Освен това притежаваше умението да придаде юридически издържана форма и на най-големите глупости, които бе в състояние да изговори. Декър очакваше той да демонстрира таланта си и сега.

— Господин началник, не ви видях по-рано — каза Дикърсън. — Ще ми обясните ли какво става? След като капитан Милър е упълномощил Декър да…

— Това е самата истина, Ваша Чест. Но след като преразгледахме този въпрос, стигнахме до извода, че господин Декър, който отдавна не е служител на нашето управление, може да създаде правни проблеми за градската управа на Бърлингтън, в случай че излезе извън законовата рамка, докато извършва разследване от наше име. И действително открихме, че господин Декър е влязъл в някогашното жилище на господин Хокинс без надлежно издадена заповед за обиск…

— Не се нуждаех от заповед, тъй като имах разрешение от собственика на имота — прекъсна го Декър.

Чилдрес продължи невъзмутимо:

— Дори да е така, няма как да следим господин Декър непрекъснато, за да сме сигурни, че той спазва закона. Полицейското управление го уведоми официално да прекрати участието си в разследването, но той не се подчини. Нямахме друг избор, освен да го арестуваме. Затова днес се изправя пред съда.

Дикърсън изглеждаше разколебан, но все пак попита:

— Доколкото си спомням, преди две години господин Декър разкри кой стои зад ужасяващата стрелба в гимназията, нали?

— Точно така — отвърна Чилдрес. — Управлението дори го награди с почетна грамота за работата му по случая и аз го аплодирах редом с всички останали. В това няма нищо лично, Ваша Чест. Много харесвам господин Декър, но трябва да ръководя цяло полицейско управление и не мога да гледам със скръстени ръце как някой уронва престижа му.

— Добре, разбрах позицията ви.

— Господин съдия — намеси се Бейли, — това е изслушване за определяне на мярката за неотклонение и възможност обвиняемият да пледира виновен или невинен.

— Невинен — каза мигновено Декър.

— Наехте ли си адвокат, господин Декър? — попита съдията.

— Все още не, господин съдия. Заел съм се с този въпрос, в случай че се окаже необходимо.

Декър погледна Чилдрес и забеляза, че той го наблюдава с мрачно изражение.

Бейли отново взе думата:

— Поради предишните връзки на господин Декър с полицейското управление и настоящата му работа във ФБР не възразяваме той да бъде освободен без парична гаранция.

Чилдрес пристъпи напред и заяви:

— Намирам за наложително да опресня информацията, с която разполага госпожа Бейли, Ваша Чест. Господин Декър вече не е свързан с този град. Той го напусна преди две години. И очевидно сега не работи за полицейското управление, което е една от причините да бъде тук днес. Доколкото знам, той може би вече не работи и за ФБР, което напълно лишава от основание доводите на госпожа Бейли.

— Наистина ли смятате, че господин Декър може да се укрие от правосъдието? — попита Дикърсън.

Чилдрес разпери ръце и заяви с възможно най-искрен глас:

— С риск да се повторя ще заявя, че бях най-големият почитател на господин Декър, когато работеше при нас. Но оттогава мина доста време и той сякаш се е променил. Освен това, честно казано, фактът, че пренебрегна разпореждането на полицията да не разследва случая, никак не вдъхва доверие.

Дикърсън погледна Декър.

— Вярно ли е това?

— Аз съм служител на ФБР. И съм свързан с този град.

— Боя се, че това не отговаря на истината — намеси се отново Чилдрес. — Господин Декър не притежава дом или каквато и да било друга собственост в Бърлингтън. Няма работа, нито…

— Семейството ми е погребано тук — каза тихо Декър, вперил поглед не в Чилдрес, а в съдия Дикърсън. — Затова се върнах. Да се поклоня на гробовете на жена ми и дъщеря ми, която преди няколко дни щеше да навърши четиринайсет. — Той помълча и добави: — Така че връзките ми с Бърлингтън са много дълбоки. Всъщност по-дълбоки от това едва ли могат да станат.

Нати цъкна с език и извъртя театрално очи. Чилдрес изглеждаше видимо раздразнен от думите на Декър. Но очите на Бейли се навлажниха и тя сведе глава.

Дикърсън кимна.

— Господин Декър, отбелязвам, че пледирате „невинен“, и ви освобождавам без гаранция. Ще определя дата за делото. Само ще ви помоля да уведомявате съда в случаите, когато възнамерявате да напускате града.

— Никъде няма да ходя, господин съдия, докато не разреша всичко това.

Дикърсън се прибра в кабинета си. Веднага щом вратата се затвори, Чилдрес застана пред Декър и го измери с поглед. След като съдията излезе, поведението му вече не беше същото — авторитетът и професионализмът отстъпиха място на заплашителна арогантност.

— Нямаш представа колко се радвам, че се върна в града, Декър. Защото непременно ще отидеш зад решетките. — Той погледна Нати и попита: — Какво беше наказанието за подобно престъпление?

— От една до три години. С възможност за удвояване при утежняващи обстоятелства.

Чилдрес изгледа самодоволно Декър.

— Остава да се надяваме да има и утежняващи обстоятелства.

Декър отвърна на погледа му.

— Явно не искаш убийството на Хокинс да бъде разкрито.

— Защо смяташ така? — отвърна Чилдрес, който продължаваше да се усмихва.

— Защото си възложил разследването на Нати. А той не може да разреши дори елементарната загадка защо си такъв мръсник.

Бейли се закашля и извърна глава.

— Мислиш се за по-умен от всички останали, а? — излая Чилдрес.

— Не. Но знам, че допуснах грешка при разследването на убийствата на Ричардс и Кац. И съм тук, за да я оправя.

— Единственото, което би трябвало да те интересува, е защитата по обвиненията, които са ти повдигнати.

— Не бих се тревожил за това.

— Нима? — ухили се още по-широко Чилдрес и хвърли поглед към Нати, преди отново да се обърне към Декър. — И защо мислиш така?

— Не смятам да си губя времето да ти обяснявам нещо, което няма да разбереш.

Чилдрес забоде пръст в гърдите му.

— Достатъчно умен съм, щом съм станал началник на цялото управление.

— Не, не си. Просто си се възползвал от един принцип.

— Да, прав си. Имам принципи.

— Не, казах принцип. В единствено число.

— За какво, по дяволите, говориш? — изгледа го объркано Чилдрес.

— Този принцип дори е кръстен на теб.

— Кой?

— Принципът на Питър — каза Декър и се обърна към Бейли: — Адвокатът ми ще се свърже с теб, Бет. Трябва само първо да си намеря някой.

— Благодаря, Еймъс — кимна тя. — Мога да ти препоръчам няколко души.

Декър погледна към Нати.

— Когато открия убийците на Хокинс, Ричардс и Кац, ще те уведомя.

— Изобщо няма да припарваш до тези случаи! — възрази гневно Нати.

— Някой се опита да ме убие — отвърна Декър. — Не прощавам такива неща.

— Работим и по твоя случай.

— Някакви улики?

— Казах, работим — повтори Нати. — Не те харесвам, Декър. И ти го знаеш. Но още по-малко харесвам онези, които се опитват да убиват полицаи. Така че който и да стои зад това, ще го пипна.

Чилдрес явно продължаваше да разсъждава върху думите на Декър.

— Няма закон, който да забранява агент на ФБР да разследва престъпление — заяви Декър.

— Знам, че не работиш по случая от името на ФБР — отвърна Нати.

— Въз основа на какво го твърдиш? — попита Декър.

— Въз основа на… на… това, че аз казвам така.

Бейли облещи очи при отговора на Нати, взе си куфарчето, след което се обърна невярващо към все още стъписания Чилдрес:

— Декър говореше за Принципа на Питър!

Чилдрес обаче продължаваше да гледа объркано.

— За бога, провери го в Гугъл! — каза му Бейли и излезе.

Декър я последва.

— Къде си мислиш, че отиваш? — извика след него Чилдрес.

Не получи отговор.