Изкупление

62

Декър разстла на леглото в хотелската си стая строителните планове на „Американ Грил“, заведението, което Дейвид Кац бе построил преди петнайсет години. Изглеждаха стандартни за такъв ресторант. Името на архитекта не му говореше нищо. Посоченият адрес всъщност показваше, че става въпрос за архитектурно бюро от друг щат.

Той звънна на Ланкастър. Беше си у дома. Помоли я да подаде телефона на Ърл.

— Какво става, Еймъс? — попита той.

— Имам няколко въпроса от твоята област.

Ърл като че ли изпита облекчение, че няма да обсъждат нищо лично.

— Слушам те.

— Спомняш ли си строителството на „Американ Грил“?

— Ресторантът на Кац ли?

— Да.

— Разбира се. Не съм работил по него, но си спомням, когато го строиха.

— Не направи ли опит да се включиш в поръчката?

— По онова време още нямах лиценз за строител, развивах само дърводелския бизнес. Пратих им оферта за довършителните работи по интериора, но я отхвърлиха.

— Коя беше строителната фирма?

— Странна работа… Изобщо не я бях чувал. Всъщност никой не я беше чувал, защото Кац използва фирма от друг град. Дори от друг щат, като се замисля.

— И работниците ли бяха дошли от другаде?

— Да. Не познавам нито един местен, който да е работил по строежа.

— Защо са процедирали по този начин? Не им ли е излязло по-скъпо?

— Със сигурност. Водят хора от друг щат, а това означава, че трябва да им осигурят хотел, храна… Местните си спят вкъщи. Няма как да не им е излязло по-скъпо.

— Тукашните фирми нямаха ли капацитета да поемат строежа? Задължително ли е било Кац да търси фирма от друг щат?

— Не, не! Градът беше изпаднал в една от най-големите кризи, които помня. Всички търсеха работа. Когато отхвърлиха офертата ми, отидох лично в офиса на Кац, за да проверя дали не мога да свърша нещо друго. С Мери бяхме женени съвсем отскоро и ми се щеше да си стъпим здраво на краката. Опитвах се да изградя собствен бизнес. А Кац току-що беше пристигнал в града, пълен с пари и амбиции. Исках да работя с него.

— Какво се случи, когато се срещнахте?

— Така и не се срещнахме. Видях се с един от неговите хора, не му помня името. Той ми обясни, и то не особено любезно, че господин Кац работи със собствен екип. Помня, че се ядосах. Защо ще събират оферти от местни фирми, ако ще използват собствен екип?

— И какво ти отговори той?

— Познаваш ме, Декър. Не се плаша лесно, а съм и доста едър. Но трябва да призная, че този ме стресна дори само с поглед.

— Можеш ли да го опишеш? Знам, че е минало доста време…

— О, мога! Направи ми силно впечатление тогава. На ръст и тегло беше колкото мен. Черна коса, черни очи и… мисля, че не беше американец. Аз поне го възприех като чужденец.

— Имаше ли акцент?

— Не долових акцент, но, честно казано, аз не ги забелязвам тия работи.

— Така ли приключи всичко?

— Какво можех да направя? Нямаше как да ги принудя да работят с мен.

— Значи цялото строителство е било извършено от хора, които не са местни?

— Доколкото знам. Не, не, чакай малко… Изкопните работи ги прави Фред Палмър. Той е от Бърлингтън.

— Изкопните работи?

— Да, изкопа за основите и всичко останало. За целта е нужна тежка техника. Кац сигурно не е искал да кара и нея от друг щат.

— Палмър още ли е в града?

— О, да. Имам му телефона. От време на време работим заедно. Той е много свестен. И си върши отлично работата — каза Ърл и продиктува телефонния номер на Палмър.

— Благодаря. А спомняш ли си как протече строителството?

— Да, случваше се да минавам покрай строежа.

— Забеляза ли нещо необичайно?

— Ами… бяха вдигнали висока ограда. И имаше жива охрана.

— Това не е ли обичайна практика по строежите? За да предотвратят кражби на материали и оборудване.

— Да, но те го направиха от първия ден. Много преди да докарат на строежа каквито и да било материали. Пък и човек трудно може да открадне десеттонна строителна машина и да я подкара по улиците. — Ърл помълча и добави: — Освен това покриваха всичко.

— Какво имаш предвид?

— Покриваха изкопа и основите с платнища.

— Искаш да кажеш, че никой външен не е бил в състояние да види какво се строи?

— Аха. Беше странно.

В този момент Мери Ланкастър взе телефона от Ърл и попита:

— На какво се дължи този интерес към „Американ Грил“?

— Имам една теория.

— Каква теория?

— Още не съм я формулирал. Но мисля, че допуснахме грешка.

— Каква?

— Започнахме разследването от деня на убийствата.

— А откъде трябваше да го започнем?

— Защо Дейвид Кац е решил да дойде в Бърлингтън, Охайо? Дали някой друг не е взел това решение вместо него?