40

— Вино? — попита Рейчъл Кац, която държеше в ръка отворена бутилка каберне.

Беше с черен панталон, бяла блуза и обувки на висок ток. Косата ѝ бе сплетена на сложна френска плитка. Наближаваше девет вечерта. Беше им предложила да се срещнат в апартамента ѝ, след като свърши работа. Декър не желаеше да пие, но Марс се съгласи. Тя наля чаша вино и му я подаде. Обърна се и взе своята от масата.

— Двамата с Декър работите заедно, така ли?

— Не, просто му гостувам — отвърна Марс, опита виното и се настани до Рейчъл Кац на канапето, а Декър седна срещу тях.

Тя се облегна назад, кръстоса крака, отпи от чашата си и каза:

— В такъв случай съжалявам, че пристигането ви съвпадна с онова убийство. Какво мога да направя за вас?

— Струва ми се, че се каните да излизате — отбеляза Декър. — Надявам се, че не ви задържаме.

— Наистина ще излизам, но по-късно. — Тя се обърна към Марс. — Съдружник съм в един нощен клуб. Искам да проверя каква е атмосферата. Това е важно. Вие ходите ли по клубове?

— О, да. Във Вашингтон има доста приятни места. Всъщност отскоро започнах да се занимавам с недвижими имоти. Сега обмислям възможността да инвестирам и във вашия град. — Той погледна Декър и добави: — Може да отворя бар с дансинг.

— В такъв случай ви каня да ме придружите довечера. Бърлингтън не е Вашингтон, но сме вложили много усилия и средства в бизнес модела, а също и в проектирането и интериора. Може да видите нещо, което да ви бъде полезно за вашето начинание.

— Благодаря, ще дойда — отвърна Марс след още един бегъл поглед към Декър.

— Чули сте, предполагам, за Сюзан Ричардс — каза Декър. — Знам, че са го съобщили по новините тази сутрин.

Кац се намръщи и се приведе напред.

— Това е ужасно. Да се самоубие! Трудно ми е да си го представя. Но предполагам, че ако е застреляла Мерил Хокинс…

— Смятате ли, че е тя? — попита Декър.

— Няма откъде да знам със сигурност, но ми се струва очевидно.

— Били сте с Ърл Ланкастър по време на убийството на Хокинс, нали?

— Казах ви го миналия път. Не се съмнявам, че и той ще потвърди.

— Заради това съпругата му беше принудена да се оттегли от разследването — каза Декър, който следеше внимателно реакцията на Кац.

— Да, разбирам — каза тя. — Прилича ми на епизод от „Закон и ред“ или нещо подобно.

— Или нещо подобно — отвърна Декър. — Когато говорихме за нощта, в която съпругът ви е бил убит, заявихте, че нямате представа по какъв повод се е срещал с Дон Ричардс.

— Точно така.

— Обикновено знаехте ли дневния график на съпруга си?

— Невинаги. Особено ако изникнеше нещо в последната минута. Той имаше офис и секретарка. Тя записваше срещите му.

— Разговаряхме и с нея навремето. Но се надявах, че може би сте си спомнили нещо.

— Не мога да ви помогна. И нямам представа защо си правите труда да разследвате повторно случая. Убиецът е Хокинс. Това стана ясно по време на процеса. Нямам доказателства кой го е застрелял, но ми се струва логично да е жената, която първо изчезва, а после се самоубива — заяви Кац и отново отпи от виното си. — Трябва да призная, че ѝ се възхищавам. Тя поне събра кураж да си отмъсти. Аз не успях.

— Не можем да бъдем сигурни, че е била тя.

Кац махна безгрижно.

— Няма значение. Това вече е ваша работа и трябва да си я вършите. Нещо друго?

— Познавате ли случайно Мици Гардинър?

— Мици Гардинър ли? — попита объркано Рейчъл Кац.

— Възможно е да сте я познавали като Мици Хокинс.

— Божичко! Имате предвид дъщеря му?

— Да.

— Не, не я познавам. Откъде, за бога, да я познавам?

— Може да сте я видели на процеса. Тя беше един от свидетелите.

— Не, не си я спомням. Но си спомням, че други свидетели споменаха името ѝ. Вие също. Дори не съм сигурна как изглежда.

— Доста се е променила оттогава. И то към по-добро. Успяла е да загърби миналото.

— Страхотно. Едва ли ѝ е било лесно с баща убиец.

— Значи никога не сте разговаряли с нея? Не сте общували по никакъв начин?

— Никога.

— Тя живее в Трамъл. В хубава къща в скъп квартал. Има малко дете.

— Браво на нея. И аз исках деца.

— Още сте млада — обади се Марс. — Не е късно.

— Много сте мил — усмихна му се Кац, — но мисля, че този влак го изпуснах. — Обърна се към Декър и попита: — Имате ли други въпроси?

— Разговаряхте ли със съпруга си в деня на неговата смърт?

— Разбира се. Лягахме си заедно, ставахме заедно… вероятно сме пили кафе заедно, преди да излезем онази сутрин.

— Имам предвид после. През деня.

— Наистина не си спомням. Мина много време.

— Но не ви е съобщил за срещата си с Ричардс, така ли?

— Не, вече ви го казах.

— Просто потвърждавам…

— Защо имам чувството, че се опитвате да ме вкарате в някакъв капан? — попита мрачно тя. — Това е, меко казано, неприятно, особено след като нямам какво да крия.

— Просто се опитвам да разбера какво се е случило.

Кац допи виното си на една глътка и остави празната чаша на масата.

— В такъв случай позволете да ви помогна. Хокинс уби съпруга ми и още трима души. А после Сюзан Ричардс го застреля и се самоуби. Случаят е приключен. Видяхте ли, не е чак толкова трудно?

Тя стана и погледна Марс.

— Какво ще кажете да пийнем по нещо, преди да отидем в клуба? Знам едно чудесно място.

— Звучи добре — отвърна Марс и стана.

— Мелвин, първо трябва да свършим една работа, а после може да се срещнете направо там — каза Декър.

— Нещо против? — обърна се Марс към Кац.

— Абсолютно нищо. — Тя записа адреса на лист хартия и му го подаде. — Мисля, че тази вечер ще се позабавлявате добре, господин Марс.

— Наричайте ме Мелвин.

— Вие двамата, дръжте се професионално — пошегува се Декър.

— Винаги се държа професионално — заяви Кац. — Приятелят ви скоро ще се убеди в това.

— Какво трябва да направим? — попита Марс, докато двамата с Декър вървяха към колата.

— Да ти сложим микрофон.

— А ти къде ще бъдеш?

— Отвън. И ще слушам.

— Сигурен ли си, че го правиш в името на разследването, или ме предпазваш да не направя някоя глупост с госпожата?

— Може би и двете, Мелвин. Може би и двете.

Загрузка...