Изкупление

37

Марс го погледна изненадано.

— Чакай малко… искаш да кажеш, че Кац не е дошъл тук с колата си?

— Колата му е дошла тук, но кой казва, че той е шофирал? Винаги сме предполагали, че е било така. Сега мисля, че най-вероятно е лежал в безсъзнание в багажника или на задната седалка, а убиецът или убийците са шофирали дотук. Съседите са видели само колата, не и шофьора. Не са познавали Кац — не биха могли да го идентифицират дори да са го видели.

— Това обяснява защо са паркирали отзад и са влезли през кухнята.

— Да, нямало е как да внесат изпадналия в безсъзнание Кац през предния вход. Това обяснява и отпечатъка върху бирата. Просто са притиснали ръката му към бутилката. Може да не са знаели с коя ръка борави. Искали са да създадат впечатлението, че той е дошъл тук по своя собствена воля и е пиел бира, когато някой го е застрелял.

— Но нали каза, че в стомаха му все пак е имало малко бира?

— Може да са го свестили и да са го накарали да изпие една-две глътки или да са налели бира в гърлото му, докато е бил в безсъзнание. Това би обяснило липсата на следи от друга кола, както и мокри стъпки, оставени от убийците. Дошли са в къщата, преди да завали, но не за да причакат Кац, както тя предположи. Пристигнали са заедно с него. Затова не открихме влажни следи вътре.

— И ако са си тръгнали пеша, дъждът е заличил стъпките им и всичко останало.

Декър кимна.

— А навремето пропуснах тези несъответствия заради ей това…

Той поведе Марс към дневната и посочи ключа за осветлението на стената.

— Тук открихме отпечатъка. Вниманието ми беше привлечено от кръвта, размазана върху него. На пръв поглед нямаше никакъв отпечатък. Сякаш някой бе опрял ръка или длан върху ключа. Но после все пак проверих за отпечатък и… готово! Съвпадаше с този на Хокинс. Подобна улика беше предостатъчна, за да вкараме обвинението в съда. Удар в десетката. Хокинс твърдеше, че никога не е идвал в къщата на Ричардс, но как би могъл да остави отпечатък, ако не е бил тук? Явно лъжеше и това предопредели съдбата му. Това и следите от неговата ДНК под ноктите на Абигейл.

— Нали каза, че пръстови отпечатъци се манипулират трудно?

— Да. За да го направиш добре, трябва да притежаваш известни познания по криминалистика, да разполагаш със специално оборудване, да следваш процедурата стъпка по стъпка и дори тогава можеш да объркаш доста неща.

— По дяволите! Не знаех, че е толкова сложно!

— Явно не си гледал „От местопрестъплението“.

— Прекарах твърде много време в затвора, Декър. И по очевидни причини този сериал не ни го пускаха.

— В крайна сметка се доверих на експерта, който заяви, че отпечатъкът на Хокинс е истински.

— Което означава, че той все пак е бил тук.

Декър не го чу. Той се взираше в ключа на лампата. Изведнъж се втурна към кухнята и огледа ключовете там. Секунди по-късно отиде в друга стая и направи същото. Марс го следваше объркан.

— Декър, добре ли си?

Декър се върна в дневната, бръкна в джоба си и извади швейцарско ножче. Отвори отвертката.

— Обзалагам се, че това е същият ключ от онази нощ.

— Добре… и какво?

— Панелът е различен от ключовете в останалите стаи.

Декър разви винтчетата на панела и го свали от стената. Под него се показа отпечатък от по-малък правоъгълник.

— Виждаш ли, Мелвин?

— Да — погледна го Марс, — но не те разбирам.

— Оригиналната рамка на ключа е била по-малка. Ето очертанията ѝ. Вижда се разликата между боята и онази част от стената, която е била покрита от ключа. Тук боята е избледняла, защото години наред е била изложена на слънчева светлина. Трябвало е да вземат панел със същите или с по-големи размери, за да я прикрият.

— Чакай малко, искаш да кажеш, че някой е донесъл тук електрически ключ с отпечатъка на Хокинс и го е монтирал на мястото на стария?

— Да.

— Мамка му!

— Затова нашият експерт се закле, че отпечатъкът не е фалшифициран. — Декър помълча и добави: — А той всъщност е изфабрикуван. Оставили са го на местопрестъплението по начин, който да не събуди никакви подозрения. Лесно може да се подхвърли чаша или подобен предмет, но ключ за осветление? Той изглежда като част от къщата. А не е. Две винтчета и… готово! Както го свалих аз.

— Някой е положил доста усилия, за да уличи Хокинс.

— Което прави мотива му още по-важен. Но тук не става въпрос за Мерил Хокинс. Той е бил пионка. Можели са да натопят всекиго. Избрали са него поради някаква причина. А това показва, че убийствата не са резултат от обир, при който нещо се е объркало. Трябва да насочим вниманието си към жертвите. Кой би желал смъртта им?

— Те са четири. Предполагам, че можем да изключим децата. Не мисля, че някой техен съученик, когото са обидили, е в състояние да направи това.

Декър кимна.

— Остават Дейвид Кац и Дон Ричардс. Единият или и двамата.

— Нали каза, че са работили заедно? Кац е бил бизнесмен, а Ричардс — банкер.

— Точно така.

— Били ли са приятели?

— Не успяхме да разберем. Рейчъл Кац твърди, че не са били близки. Семейство Ричардс са били по-възрастни, имали са деца, за разлика от тях. И двете семейства са били прекалено заети с работата си, за да им остава време за приятели… Така поне ми обясни Рейчъл.

— А някоя от жените каза ли защо Кац е идвал тук онази вечер?

— И двете нямаха представа, че той е бил тук. Това бяха думите им, което не означава, че са казали истината.

— Кац се е отбил случайно, така ли?

— Имаше обаждане от мобилния му телефон до мобилния на Ричардс предишния ден. Може тогава да са се уговорили.

— Щом Кац е търсил Ричардс, вероятно той е инициирал срещата.

— Възможно е — съгласи се Декър. — Но не е сигурно. Може да е звъннал по някакъв повод и Ричардс да го е поканил да се отбие.

— Ричардс е знаел, че жена му ще отсъства. Това важно ли е? — попита Марс.

— Би могло. Особено предвид изчезването на Сюзан Ричардс.

— Добре, Ричардс е работел в банка — каза Марс. — Може да се е натъкнал на нещо незаконно и да е решил да се посъветва с Кац.

— А после някой идва тук и ги убива. Убива и децата, които са свидетели. Но това е рисковано. Защо не ликвидира мишените си, когато са сами?

— Може да не са имали време и да са се страхували, че някой ще разкрие с какво се занимават.

Декър се взираше мрачно в електрическия ключ.

— Трудно се забелязва, но все пак трябваше да ми направи впечатление още тогава.

— Заблудили са и теб, и всички останали.

— Допуснах елементарна грешка. Взех за чиста монета неща, които не би трябвало да приемам…

— Но сега можеш да се реваншираш. Можеш да оправиш всичко. Както в моя случай. Нали ти ми даде втори шанс.

— Очакваш твърде много от мен.

— За това са приятелите. Понякога се налага дори да те сритат, за да се размърдаш. Стигне ли се дотам, можеш да разчиташ на мен, бъди сигурен.

— Не съм очаквал друго, Мелвин.

Телефонът на Декър звънна. Той вдигна и капитан Милър започна без предисловия:

— Открили са Сюзан Ричардс.

— Къде?

— В съседен град.

— Ще я доведете ли тук?

— Да. Но в катафалка. Самоубила се е, Еймъс.