Изкупление

75

Униформеният полицай изкачи стълбите до последния етаж на сградата срещу болницата в Бърлингтън. Носеше снайперска пушка и зае позиция зад един прозорец, който гледаше към улицата. Озърна се в двете посоки. По нищо не се отличаваше от контра снайперистите по околните сгради.

Регулира лазерния мерник и се прицели.

Стремеше се да не излиза от сенките, докато насочваше оръжието си към отсрещния прозорец. Представи си помещението зад спуснатите щори и направи няколко изчисления наум.

Отново нагласи мерника. Когато приключи с изчисляването на траекторията, пръстът му се плъзна към спусъка. Трябваше да стреля три пъти в бърза последователност.

Той успокои дишането и сърдечния си ритъм. Разстоянието не го затрудняваше. Проблемът беше, че се налагаше да стреля на сляпо. Въпреки това пак щеше да порази целта.

Прицели се, стисна здраво оръжието и натисна спусъка три пъти.

После захвърли пушката и хукна към задната част на сградата. Оттам се спусна бързо по стълбите и излезе навън. Втурна се по улицата, където го очакваше кола.

Отвори рязко вратата и се качи.

— Тръгвай! — каза стрелецът.

Колата не помръдна и той се огледа. Към главата му бяха насочени четири пистолета.

Специален агент Алекс Джеймисън, която държеше един от тях, каза:

— Арестуван сте!

Декър огледа парчетата стъкло, осеяли болничната стая: празната болнична стая, в която по-рано през деня бяха лежали Рейчъл Кац и Мици Гардинър. Бяха ги преместили по негово настояване.

Кракът му очерта местата, където бяха попаднали трите куршума. Съвпадаха с леглото на Кац. Ако не я бяха преместили, щеше вече да е мъртва.

Нито един изстрел обаче не беше насочен към Гардинър.

Ланкастър стоеше на прага и наблюдаваше Декър. Когато той я погледна, тя поклати глава и стисна устни в израз на крайно неодобрение.

— Старите грехове хвърлят дълги сенки — промърмори Декър.

Тя кимна.

— Въпреки това ми е трудно да го приема.

Зад гърба ѝ изникна специален агент Богарт.

— И аз се чувствам по същия начин — отвърна Декър, погледна към Богарт и отново се обърна към Ланкастър: — Готова ли си?

— Готова съм.

Тримата се качиха в колата на Богарт и потеглиха към полицейското управление. Взеха асансьора и слязоха на етажа на отдел „Убийства“.

Ланкастър отвори вратата и огледа стаята. Не видя никого, освен Нати, който четеше някакви документи на бюрото си.

— Блейк, имаш ли минута?

Той вдигна поглед.

— Разбира се, кажи.

— След малко ще ти обясня. Но първо трябва да дойдеш с нас. И го веднага.

Нати я изгледа недоумяващо. Облече си сакото, което беше метнал на облегалката на стола, и излезе в коридора, където видя Декър и Богарт.

— Какво става? — попита той и погледна Ланкастър.

— Нали ти казах, ще видиш.

— Имаме да свършим нещо, Нати! — каза Декър.

— Какво?

— Дай ми пистолета си.

— Моля? — възкликна Нати и се отдръпна изумен.

— Пистолета! — протегна ръка Декър.

— Няма да…

— Напротив — отвърна Богарт, извади оръжието си и го насочи към Нати.

— Какво правите, по дяволите! — извика той. — Нарушавате закона, като насочвате пистолет срещу мен!

— Това е билетът ти за онова, което предстои — каза Декър. — Не подлежи на преговори.

Нати измъкна бавно глока от презраменния си кобур и го подаде на Декър. Той провери предпазителя, преди да го прибере в джоба си.

— Нямам представа в какво ме обвинявате… — започна Нати.

— Млъкни, Блейк, и ни последвай! — скастри го Ланкастър.

Четиримата се отбиха да вземат и капитан Милър. Декър никога не го беше виждал толкова мрачен.

— Капитане… — започна разтревожен Нати.

Милър го прекъсна:

— Не сега, Нати.

Качиха се на горния етаж и тръгнаха към последната врата в дъното на коридора. Декър не почука. Влезе направо.

Питър Чилдрес вдигна поглед иззад масивното си бюро.

Стената зад гърба му беше отрупана с негови снимки в компанията на местни политици. Имаше и цял рафт с грамоти и награди, колекционирани през годините.

Когато в кабинета му влязоха и останалите, той сбърчи чело и попита:

— Какво правите тук? Случило ли се е нещо?

— Да, случи се — отговори Декър. — Ще станеш ли?

— Моля?

— Знаеш процедурата, Пийт — каза Милър. — Трябва да станеш.

— Защо, по дяволите?

Ланкастър пристъпи напред и извади чифт белезници.

— Питър Чилдрес, изправете се! Веднага!

— Какво ти става, по дя…

Ланкастър го сграбчи за тирантите и го измъкна от стола му.

— Ще ти взема значката, Ланкастър! — извика той.

— Подозирам, че ще стане точно обратното — отвърна Декър.

Ланкастър изви грубо ръцете на Чилдрес зад гърба му и му сложи белезниците.

— Питър Чилдрес, арестуван сте по обвинения в убийство, шпионаж и пране на пари. Има и още, но засега тези стигат.

Шефът на полицията замръзна. Нати впери поглед в него с отворена уста.

— Всички ще влезете в затвора заради тоя цирк!

Декър пристъпи крачка напред.

— Арестувахме човека, който се опита да убие Рейчъл Кац.

— Опита се?! — каза изумен Чилдрес, преди да се усети. — За какво говориш?

— Наредих да я прехвърлят в друга стая веднага след посещението ни при нея тази сутрин — обясни Декър. — В безопасност е.

— Как така да я прехвърлят? Никой не ми е искал разрешение!

— Очевидно сме имали основателна причина да не го правим.

— Вижте, нямам представа какво се опитвате…

Той млъкна, когато Декър започна да крачи из стаята. И да брои стъпките си на глас.

— На ръст сме горе-долу еднакви, Пийт. Шест крачки от стената до края на леглото на Кац. И още две крачки до гръдния ѝ кош.

Декър погледна Нати, който го наблюдаваше с изумление.

— Спомняш ли си го как крачеше по същия начин сутринта, Нати?

Нати кимна.

— Измерваше разстоянието от стената до леглото, за да го съобщи на стрелеца. Иначе щеше да се наложи снайперистът да стреля съвсем на сляпо.

— Глупости! Докажете го! — извика Чилдрес.

Вместо отговор Декър погледна към Богарт. Агентът на ФБР извади телефона си.

— Получихме разрешение да подслушваме телефона ти. Изпрати това съобщение трийсет минути след като напусна болницата. В него описваш размерите на стаята, за да знае стрелецът къде е мишената.

— А твоят човек се оказа добър — отбеляза Декър. — И трите куршума попаднаха на мястото, където трябваше да лежи Кац.

— Нямам представа за какъв мой човек говориш.

— Странно — отвърна Богарт, — защото, когато го арестувахме за опит за убийство, открихме твоето съобщение в телефона му. Той вече направи пълни самопризнания, Чилдрес. И те посочи като поръчител. Свършено е с теб!

— Аз… аз… — заекна Чилдрес.

— Защо снайперистът не стреля и по Гардинър? — попита Декър. — Защо се целеше само в Кац?

Чилдрес поклати глава, но не отговори.

— Ти ли каза на Ерик Тайсън къде да открие Сали, Чилдрес? — попита Декър. — Ти ли разпореди нейното убийство? Или само я проследи?

Кръвта се отцеди от лицето на Чилдрес. Той погледна крадешком към застиналия за миг Нати.

— Виж, Нати… — започна Чилдрес. — Не беше… не беше така… Аз…

— Копеле мръсно! — извика Нати и посегна към празния си кобур.

Когато не откри оръжието си, той се хвърли към Чилдрес и успя да забие юмрук в корема му, преди Декър — който поради някаква причина реагира по-бавно от обичайното — да го хване за ръцете и да го дръпне назад. Чилдрес се преви надве от удара.

— Защо? — извика Нати. — Какво, по дяволите, ти беше направила Сали?

— Той просто я е използвал, Нати — обясни Декър. — Както предположих по-рано. Принудил я е да се престори на Сюзан Ричардс. Вероятно я е заплашил, че ще каже на жена ти за връзката ви. А после се е уплашил, когато е разбрал, че Сали ми помага. И е уредил да я застрелят на излизане от парка.

Чилдрес бавно се изправи, като се опитваше да си поеме дъх.

Милър пристъпи напред и заяви:

— През всичките четиресет години, откакто нося значка, никога не съм виждал нещо подобно. Ти си позор за полицията, Чилдрес.

— Но можеш да се реваншираш донякъде, като ни помогнеш — каза Декър.

Чилдрес поклати бавно глава.

— Те са много по-силни, отколкото си мислиш, Декър.

— Още една причина да ги спрем.

— Искам охрана в ареста — обърна се Чилдрес към Ланкастър. — Говоря напълно сериозно.

— От какво се страхуваш, Чилдрес? — попита Ланкастър.

— Вие също трябва да се страхувате — отвърна той. — Всички до един!