Изкупление

29

Докато пътуваха обратно към града, Декър не обели дума. От време на време Марс се обръщаше към него и на няколко пъти се канеше да го заговори, но после отместваше поглед и продължаваше да мълчи.

— Искаш ли да кажеш нещо? — не издържа накрая Декър.

— Толкова ли е очевидно? — усмихна се Марс.

— И още как.

— Този… Нати явно ти има зъб. Защо?

— Не му харесваше, че двамата с Ланкастър разкривахме повечето убийства в Бърлингтън. Или почти всички. Той беше изгряващата звезда, преди да постъпя в отдела. Оттогава започнаха да му възлагат по-дребни престъпления и той смята, че вината е в мен. После допусна сериозна грешка в едно разследване — случая „Харгроув“. Ставаше въпрос за изчезнал човек, който после се оказа убит. Това съсипа кариерата му. Явно, откакто напуснах, се опитва да си върне изгубените позиции. Затова целува задника на Чилдрес, нищо че той си изми ръцете с него по случая, за който ти споменах.

— Некадърен е, значи?

— Не е глупав, но винаги избира най-лесното решение. И допуска грешки. Понякога е небрежен. Разчита на предположения, които не би трябвало да прави.

— Като теб при първото ти разследване, а?

— Заслужих си го — изгледа го Декър.

— Стига де, дразня те. Ако не започнеш да изпускаш парата, някой ден ще експлодираш.

— Мисля, че вече няма такава опасност.

— Какво ще правим сега?

Декър погледна часовника на таблото.

— Имаме малко време, преди да се срещнем със Сали Бримър и да вземем флашката.

— Къде отиваме тогава?

— У Сюзан Ричардс.

След около два часа Декър паркира на алеята пред къщата на Ричардс и с Марс излязоха от колата. Декър хвърли поглед към къщата на Агата Бейтс и му се стори, че възрастната жена чете книга, седнала на верандата.

— Смяташ ли, че Ричардс е мъртва? — попита Марс.

— По колата ѝ няма следи от насилие. Нито вътре, нито отвън. Няма намерено тяло. И все пак е възможно да е мъртва.

— Как ще влезем?

— Имам ключ. Бившата ми партньорка, Мери Ланкастър, ми го даде, докато разследвахме изчезването — отвърна Декър, пъхна ключа в ключалката и понечи да го завърти.

— Чакай малко. Няма ли да си навлечеш нови неприятности? Не трябва ли само да наблюдаваш?

— Когато вляза в къщата, ще правя точно това.

Той отключи и поведе Марс по коридора.

— И така… Ричардс си е събрала багажа и е заминала веднага след като сте я разпитали за убийството на Хокинс.

— И не успяхме да потвърдим алибито ѝ. Съседите ѝ не са си били вкъщи в интервала, който ни интересува. Старицата отсреща, която я е видяла да заминава, няма как да е сигурна къде е била Ричардс по време на убийството на Хокинс.

— Което може би обяснява бягството ѝ. Тя го е убила.

— Но откъде ще знае, че Хокинс се е върнал в града? — попита Декър.

— Ами ако го е видяла случайно? Или пък двамата са се срещнали и после тя го е проследила до хотела. И това е възможно.

— Възможно е, но е малко вероятно.

— Тогава какво правим тук?

Декър се качи на втория етаж, влезе в спалнята на Ричардс и се запъти директно към дрешника. Предположи, че е бил разширяван и преустройван допълнително, тъй като къщата беше строена отдавна и тогава едва ли бе имало толкова просторни дрешници. Беше претъпкан: дрехи на закачалки, рафтове с пуловери и обувки, стойки за дамски чанти… Декър застана по средата и се огледа.

— Дрешникът на Харпър е четири пъти по-голям от този — отбеляза Марс. — И е пълен до тавана. Нямах представа, че някой може да се нуждае от толкова много дрехи.

— Обществото изисква от жените да полагат повече грижи за външността си, отколкото мъжете.

— Много ги разбираш тия работи!

— Аз не, Каси често го повтаряше.

— Явно Сюзан Ричардс е вземала това изискване присърце.

Декър забеляза няколко празни закачалки и свободно място на един рафт, откъдето вероятно бяха взети два чифта обувки, а после видя и кукичка, на която нямаше чанта.

Той излезе от дрешника и отиде до скрина в спалнята. Провери чекмеджетата. После влезе в банята и огледа всеки сантиметър от нея, включително кошчето под мивката.

След това се изправи и отвори шкафчето с лекарствата. Прочете етикетите на всяко от тях. Извади ги едно по едно да ги разгледа. Задържа някакво шишенце малко повече, преди да го върне на мястото му.

— Тази жена пие много лекарства — каза Марс.

— Цяла Америка се тъпче с лекарства.

Двамата слязоха на първия етаж и Декър застана пред полицата над камината. Внимателно разгледа наредените там снимки.

— Това е семейството ѝ, нали? — попита Марс.

Декър кимна.

— Съпругът ѝ и двете им деца. В един идеален свят Сюзан Ричардс можеше вече да е баба.

Марс поклати глава.

— В нашия свят няма нищо идеално.

Декър обиколи дневната и погледът му регистрира всичко в нея, а съзнанието му обработи информацията.

— Какво виждаш? — попита Марс, който също оглеждаше навсякъде. — Липсва ли нещо?

— Не. И точно това е проблемът, Мелвин.