Когато полицаите отведоха Чилдрес в ареста, Богарт заяви:
— Може би е прав.
— Защо? — попита Ланкастър.
— Получихме информация за отпечатъците, които сте взели от Бил Пейтън.
— Не открихме нищо в базите данни, до които имаме достъп — отвърна тя.
— Ние ползваме и други, включително международни. Някои от тях се различават от обичайните. Въпреки всичко ни беше много трудно, затова ни отне толкова време. В интерес на истината, информацията дойде от колегите от Мосад.
— От израелците? — учуди се Декър. — Да разбирам ли, че името му не е Бил Пейтън?
— Истинското му име е Юрий Егоршин. Описанието, което ни дадоха израелците, съвпада с онова, което знаем от теб за Пейтън.
— Нека позная… руснак е — каза Декър.
— Всъщност е роден в Източна Германия, но е дошъл тук, за да следва по програма за образователен обмен. Учил е в Университета на Охайо също като теб.
— Как е възможно? — обади се Ланкастър. — Някой си пристига от Източна Германия и просто така постъпва в университет?
— Когато е дошъл, не се е обявил за шпионин. Възможно е тогава технически да не е бил такъв, а просто студенте всички необходими документи. В тях, между другото, пише, че Егоршин е дошъл от Западна, а не от Източна Германия. Нямам представа как са го направили, но явно са успели. Завършил е образованието си тук и се е върнал в Европа. Предполагаме, че по някое време след това е започнал да работи за КГБ. Така поне смятат в Мосад.
— Сигурно са го вербували още преди да пристигне да учи тук, за да ни шпионира — предположи Джеймисън.
— Възможно е. След падането на Берлинската стена започнал да работи официално за ФСБ, правоприемника на КГБ. Очевидно си е сътрудничил с ключови фигури от висшия ешелон. После изчезнал. Повече от двайсет години никой не е знаел къде е.
— Ами ето, дошъл е в Бърлингтън да работи като управител на ресторант — каза Декър. — Поне през последните петнайсет години. Връзва се с информацията за руския олигарх, който е финансирал проектите на Рейчъл Кац.
— Не ми звучеше като руснак, когато говорихме с него — отбеляза Ланкастър. — Стори ми се най-обикновен американец. Каквото и да означава това.
— Там е работата, че не всички приличат на злодеи от филмите за Джеймс Бонд — отвърна Декър. — От тях се очаква да се слеят със средата и да не се отличават от останалите. И времето, прекарано по-рано в Съединените щати, определено му е било от полза. Така е станал особено ценен.
— Има още нещо — обади се Богарт. — Поразровихме се по-надълбоко и открихме, че майката на Егоршин е американка, колкото и странно да изглежда. Избягала е след Втората световна война. Потърсила убежище в Москва и се омъжила за руснак, Анатолий Егоршин. Служил като офицер в руската армия по време на войната, след което работил за съветския режим в Източна Германия.
— Крушата не пада по-далече от дървото. Сигурно е научил английски от майка си — каза Декър. — Това вероятно му е помогнало да се адаптира с лекота, когато е пристигнал тук, за да следва, а после и когато се е върнал в Бърлингтън, за да създаде мрежата си от шпиони.
— Убеден съм, че така е станал още по-ценен за съветските, а после и за руските служби — добави Богарт.
— Някакъв напредък относно хората, които са уредили на различни позиции през годините? — попита Ланкастър.
— Сложно е. В „Грил“ не открихме никакви сведения за тях, а само за онези, които все още са били в процес на „обработка“, така да се каже. Но те също са изчезнали, както и целият кухненски персонал. Ще разпитаме останалите сервитьори, които не са част от операцията. Възможно е те да ни кажат нещо, което да ни позволи да проследим бегълците. Имаме шанс, тъй като Гардинър е намерил нова работа на много от тях. Ще се свържем с възможно най-голям брой компании и ще проверим дали са наемали хора чрез неговия сайт.
— Ако тези хора все още са в страната — отбеляза Декър. — Възможно е и те да са избягали.
— Така е, но поне ще сме се отървали от тях, което пак е нещо. Ще прибегнем до обратно инженерство. Дори да не ги открием, ще направим оценка на щетите, които са ни нанесли, и ще се опитаме да обърнем ситуацията в наша полза.
— Шансовете са минимални, но в момента няма как да направим нещо повече — призна Декър.
— Сега вече разбрах защо ми взе пистолета — обърна се Нати към него. — Щях да застрелям онзи мръсник.
— Знам — отвърна той, извади оръжието на Нати от джоба си и му го подаде.
— Защо Чилдрес е преминал на тяхна страна?
— Защо ли? За пари. Когато се поровим във финансите му, ще открием няколко тайни сметки с много сериозни суми.
— Наистина ли смяташ, че Чилдрес е работил за тях през цялото време? — попита Ланкастър.
— Върни се тринайсет години назад, Мери.
— Добре… към четирите убийства, нали?
— Тъкмо бяхме постъпили в отдела.
— Дело за четворно убийство, поверено на двама новобранци вместо на някой по-опитен следовател?
Тя погледна Нати.
— Имаше хора с много повече опит, които да разследват случая. Включително ти, Блейк.
— Проверих архивите от онази вечер — каза Декър. — Знаеш ли по чие нареждане сме получили случая?
— На Чилдрес — отвърна с презрение Милър. — По това време той отговаряше за тези неща.
— Искал е разследването да бъде поето от неопитни хора, които лесно да бъдат заблудени от изфабрикуваните улики и да не се усъмнят в тях нито за миг.
Декър се обърна към Нати:
— Докато ти, Нати, сигурно щеше да видиш онова, което ние пропуснахме.
— Кой знае… Но при всички случаи нямаше да стигна до истината след толкова много години. А ти успя.
— Опитах се да поправя стари грешки. Но не реагирах достатъчно бързо, за да спася Мерил Хокинс.
— Ще продължим да издирваме Егоршин, Гардинър и останалите — заяви Богарт. — Междувременно всички трябва да сте нащрек. От онова, което знаем до момента, можем да направим извода, че сте разкрили мощна шпионска организация на територията на страната ни. Членовете ѝ сигурно ще напуснат Щатите и ще продължат дейността си някъде другаде.
— Но винаги съществува вероятност да останат тук и да си отмъстят — обади се Декър. — Типично в стила на КГБ.
— Именно — потвърди Богарт. — Декър, вече нищо не те задържа в Бърлингтън…
— Не, имам недовършена работа.
— Какво имаш предвид? — попита Богарт.
— Мерил Хокинс.
— Не можеш да го възкресиш.
— Не, но мога да направя за него нещо добро.