Изкупление

39

Беше на следващия ден. Декър и Марс стояха пред дома на покойната Сюзан Ричардс. Декър отново видя Агата Бейтс да седи на верандата си от другата страна на улицата.

— Искаш да кажеш, че вече е била мъртва? И че в онзи куфар на колелца не са били дрехите ѝ, а самата тя?

Декър кимна разсеяно.

— Друга жена ли се е представила за нея?

— Агата Бейтс е видяла някого отдалече. Било е тъмно и предвид факта, че носи очила с голям диоптър, едва ли има добро зрение. Жената, която е видяла, е носела палто и шапка. Още тогава ми се стори странно. Онази вечер беше топло и ясно. Следователно някой се е дегизирал като Сюзан, понеже не е искал да поеме риска Бейтс да забележи, че това всъщност не е съседката ѝ.

— Но защо смяташ, че не е била Ричардс?

— Бейтс ни беше казала, че хондата на Ричардс е с изгнило гърне и вдига адски шум. Ето защо този някой е излязъл, запалил е двигателя и се е върнал в къщата, за да вземе куфара.

— Не те разбирам.

Вместо отговор Декър посочи срещуположната страна на улицата.

— Погледни на ситуацията от този ъгъл: всичко е представление, предназначено за старицата. Трябвало е да чуе колата, за да погледне през прозореца и да види как Сюзан Ричардс — поне според нея — изнася куфара си. Ако непознатата беше излязла, натоварила багажа в колата, седнала зад волана и запалила двигателя, Бейтс нямаше да види всичко това. Пък и тя спомена, че Ричардс едва е качила куфара в багажника. Сигурно заради трупа… — Декър направи пауза, преди да продължи. — А и Ричардс не беше взела почти никакви дрехи и обувки. Защо ѝ е голям куфар? Прегледах и шкафчето с лекарствата в банята. Беше пълно. Повечето не бяха важни, но си беше оставила лекарството за кръвно, а е трябвало да го пие всеки ден.

— Защо са я убили според теб?

— Някой е искал да хвърли върху нея вината за смъртта на Хокинс — отговори Декър. — След което уж започват да я измъчват угризения и тя се самоубива. Случаят е приключен. Поне по отношение на убийството на Хокинс.

— Да, трябва да призная, че звучи логично — кимна замислено Марс.

— Но въпреки това доста въпроси остават без отговор, появяват се и нови… Не знаем например кой е извършил онези убийства преди тринайсет години, не знаем и кой е истинският убиец на Мерил Хокинс.

— Но си убеден, че дъщерята е замесена по някакъв начин.

— Не мога да го докажа. Поне засега.

— И смяташ, че всичко е свързано? Случилото се преди години и сега?

— Смятам, че не отчитаме още един фактор.

Марс се замисли за няколко секунди.

— Онзи, който стреля по теб?

— Да. Кой е той? Възможно ли е някой да го е наел да ме ликвидира? Пак той ли се опита да ме очисти, когато онзи камион се заби в колата ми?

Марс разтри ръката си на мястото, където стрелецът го бе порязал.

— Да, онзи тип умееше да се бие, признавам му го.

— Има и други въпроси.

— Например?

— Защо някой ще закара Кац в къщата на Дон Ричардс, за да го убие заедно с него и децата му?

— Защото те са знаели нещо, което уличава убиеца и може да му навреди.

— Точно така. Но ако Кац е имал подобна информация, защо да го водят там, защо да убиват останалите?

— Защото Дон Ричардс също е знаел нещо. Трябвало е да ликвидират и двамата. И вместо да го правят на два пъти, са ги убили наведнъж.

— Добре, но все пак Сюзан Ричардс не е била в къщата. Ако съпругът ѝ е знаел нещо, може да ѝ е казал.

Марс щракна с пръсти.

— А може тя наистина да е знаела, но защото е била замесена. И това да е причината за отсъствието ѝ.

— Разсъждавал съм върху тази възможност. Мога да допусна, че е оставила съпруга си да умре, но не мога да си представя, че е рискувала живота на децата си.

— В такъв случай просто е извадила късмет, че не е била в дома си.

— Но сега и тя е мъртва. Имала е мотив да застреля Хокинс и затова някой я е превърнал в изкупителна жертва за убийството му.

Какво биха могли да знаят Дейвид Кац или Дон Ричардс, че то да доведе до смъртта им?

— Рейчъл Кац инвестира в най-различни проекти из целия град. Очевидно разполага с пари. И очевидно е много амбициозна. Не е била с мъжа си онази вечер, което означава, че е трябвало да остане жива.

— Това не я прави убийца, Декър. Нещо повече, тя може да е следващата мишена, ако някой наистина се опитва да прикрие следите си отпреди тринайсет години.

— В деветдесет процента от случаите, ако единият съпруг е убит, убиецът е другият. Не мисля, че случаят със Сюзан Ричардс е именно такъв, но не бих изключил Рейчъл Кац.

— Достатъчно добра причина никога да не се женя — подхвърли Марс.

— Не го споменавай пред Харпър.

— Казах ти, ние само се забавляваме. Не е нужно да сме женени, за да го правим.

— Трябва да говоря с Рейчъл Кац.

— Искаш ли да дойда?

Декър го огледа.

— Да, може да си ми полезен.

— Защо?

— Защото изглеждаш по-добре от мен, знаеш как да се държиш… Освен това си богат. Тя ще остане очарована.