Изкупление

50

Декър и Ланкастър бяха в стаята на следователите от отдел „Убийства“, когато вратата се отвори. Влезе съдебният лекар. Той бе свалил бялата си престилка и сега носеше костюм. Държеше някакви документи.

— Нося ви резултатите — обяви той, седна на бюрото на Ланкастър и запрелиства страниците. — Първо, в кръвта на Мерил Хокинс открихме обезболяващи. Оксикодон.

— Възможно ли е дозата да го е упоила? — попита Декър. — Да е бил в безсъзнание в момента на изстрела?

— Много е вероятно — отвърна съдебният лекар. — Що се отнася до Сюзан Ричардс, умряла е от свръхдоза фентанил. Не е нужно кой знае какво количество. Гаден, много силен наркотик.

— Аутопсията дава ли основания да смятаме, че редовно го е вземала?

— Не, никакви. Била е в отлично здраве. Щяла е да живее още дълги години.

— Кога е настъпила смъртта? — попита Декър.

— Била е мъртва от доста време, Еймъс.

— Ще задам отново въпроса си от миналия път. Възможно ли е вече да е била мъртва в момента, в който уж е напуснала дома си?

— Мога да заявя, че е напълно възможно вероятният час на смъртта да съвпада с твоята теория. Смяташ, че е била убита още в дома си?

— Нещо подобно.

Съдебният лекар поклати глава.

— Този случай се заплита с всяка изминала минута. Радвам се, че не го разследвам аз.

След като съдебният лекар си тръгна, Ланкастър каза:

— Ако си прав, това означава, че някой е убил Сюзан Ричардс, скрил е тялото ѝ в онзи куфар и го е зарязал извън града. С други думи, жената, която Агата Бейтс е видяла, не е била Ричардс.

— Висока слаба блондинка — обобщи Декър.

— Мици Гардинър или Рейчъл Кац, както каза миналия път. Но аз проверих алибито на Мици за времето на предполагаемото отвличане на Ричардс. Персоналът на ресторанта потвърди, че тя е била там през цялата вечер, много след изчезването на Ричардс.

— Остава Рейчъл Кац, така ли?

— Като стана въпрос за нея… някакви новини от твоя приятел?

— Изпрати ми имейл. Обядвали заедно. Кац се държала странно. Поканила го на вечеря в дома си. Марс се надява тогава да бъде по-откровена с него. Разказал ѝ за убийството на Карл Стивънс и тя се уплашила здравата, въпреки че се опитала да го скрие. Дънкан Ларкс също бил в ресторанта — добави Декър. — Мелвин разговарял с него. Кац споменала, че са имали разни общи проекти.

— Не знаех. Но ти си спомняш Ларкс, нали?

— Всъщност дори съм работил за него. Дъщеря му Джени се беше забъркала с един измамник и трябваше да я отърва от него. Ларкс се появи в Бърлингтън преди много години и започна да изкупува недвижими имоти. Рецесията го удари малко, но все пак сключи изгодни сделки на ниски цени. Изкара доста пари. Имаше най-голямата къща в цялата околност по времето, когато живеех тук.

— Още я има — отвърна Ланкастър. — На онзи хълм край града. Имам чувството, че така ни гледа отвисоко.

— Напомня ми за един друг човек с голямо имение на хълм в Пенсилвания. Но в интерес на истината, той нямаше пукната пара и не гледаше отвисоко.

— Е, при Ларкс е различно. Фрашкан е с пари. Чух, че е забогатял много преди да дойде в Бърлингтън. Инвестиции на финансовите пазари или нещо подобно. Разни ППП и други такива, от които нищо не разбирам и никога няма да изкарам и един цент.

— Защо ли е избрал Бърлингтън? Май никога не е споменавал.

— Чувала съм, че баща му е роден тук. Работил в старата фабрика за обувки. Ларкс я купи и я превърна в луксозна жилищна сграда.

— Там живее Рейчъл Кац.

— Ланкастър щракна с пръсти.

— Точно така!

— Според Мелвин Кац се уплашила, когато научила за убийството на Стивънс. Възможно е да сподели нещо с него. Довечера ще вечерят у тях.

— Хокинс също искаше да говори с теб, а сега е мъртъв. Кой знае… вероятно по същата причина са убили и Сюзан Ричардс.

Декър и Ланкастър се спогледаха.

— Може би трябва да държим приятеля ти под око тази вечер?

— И аз си мислех същото.