Изкупление

61

— Какво правиш, Декър?

Той вдигна поглед от документа, който изучаваше в заседателната зала на полицейското управление. До него бе застанал Блейк Нати. Изглеждаше разстроен и уморен, а дрехите му бяха измачкани и раздърпани.

— Нищо особено. Скучна следователска работа. Не се засягай, но изглеждаш ужасно.

Нати погали наболата си брада, прокара пръсти през несресаната си коса и понечи да затегне възела на вратовръзката си, но се отказа. Седна срещу Декър и събра длани пред себе си.

— Фран ме изгони.

Декър се облегна назад, осмисляйки новината.

— Какво се случи?

— Разбрала е.

— За теб и Бримър ли?

Нати кимна.

— Как?

— Някое мръсно копеле ни е снимало в колата и ѝ е пратило снимките.

— Но вие може просто да сте отивали някъде.

— Ние не… отивахме никъде.

— Ясно. Тя знае какво се случи със Сали, нали?

— Да, но това нямаше значение, понеже…

Нати замълча притеснено.

— Не ти е за пръв път?

— Именно. И преди това веднъж се издъних. Тогава Фран ми прости. Но не мисля, че ще го направи втори път.

— Чух, че близките на Сали са дошли да приберат тялото.

Нати кимна.

— Исках да отида на погребението. Но прецених, че няма да е уместно.

— Вероятно си прав — каза Декър и се размърда на стола си. — Съжалявам за всичко, Нати.

Той не отговори, а продължи да се взира безмълвно в масата. След малко Декър попита:

— Напоследък Сали държала ли се е… как да кажа… странно?

Нати вдигна поглед.

— Странно ли? Какво имаш предвид?

— Нещо да я е измъчвало?

— Имахме тайна връзка, Декър. Нищо чудно това да я е измъчвало.

— Не, питам за друго. Разговаряхме, когато Сали се съгласи да ми помогне. Усещах, че нещо се върти в главата ѝ. Не ставаше въпрос за взаимоотношенията ви. Вече знаех за тях.

— Какво друго би могло да бъде?

— Мислех, че може да ти е споменала нещо.

Декър предпочиташе да попита директно Нати за онова, което го интересуваше, но нямаше как. В момента не знаеше кой в какво е замесен и не искаше да издава подозренията си.

Нати разтри врата си и се замисли.

— Стори ми се малко изнервена. Реших, че причината си ти… това, че ни видя заедно онзи ден.

— Е, трябва да призная, че ти ме улесни максимално. Спря до мен и ми се разкрещя, а Сали беше в колата ти.

Отначало Декър реши, че Нати ще се ядоса на думите му, но това не се случи. Може би смъртта на Бримър и скандалът с жена му го бяха променили.

— Преди да се появиш, аз бях звездата на управлението, Декър. Първи постъпих в отдел „Убийства“, колегите очакваха чудеса от мен…

— Вършеше си работата, Нати. Разследваше поверените ти случаи, залавяше престъпниците… Също като мен.

— Хайде стига! Изобщо не можем да се сравняваме. Ти си роден за следовател.

— Не знам за какво съм роден, но в момента в живота ми няма нищо, освен работата.

Нати остана изненадан от прямотата му.

— Когато семейството ти загина, не можех да повярвам. Наистина. В града ни никога не се беше случвало такова нещо. И макар да ме е срам да си го призная, наблюдавах със задоволство как затъваш все повече и повече. Всеки ден достигаше ново дъно. И така до момента, в който вече не ми беше конкурент в управлението.

Декър замълча. Можеше да реагира гневно на това цинично изявление, но предпочете да не го прави.

— Тогава се случи нещо странно. Разкриваемостта ни изведнъж спадна. Беше далеч под обичайната. Дойде ред и на стрелбата в гимназията. Не открихме и една улика, която да ни подскаже кой стои зад всичко това. А после дойде ти и откри извършителите.

— Нямах друг избор, Нати. Оказах се прекалено свързан с цялата история.

— Накрая постъпи във ФБР и отново изчезна. С Мери разкрихме няколко случая, нещата вървяха добре. Може би щях да получа повишение… — Нати се замисли. — Тогава започна тази история със Сали. — Той вдигна поглед към Декър. — Правихме секс само два пъти. Искаше ми се да се случва по-често, но Сали… тя имаше особено отношение към тези неща.

— Не ми дължиш обяснение, Нати.

— А после ти се върна в града и трябваше отново да се занимаваме с Хокинс. Когато те видях, направо откачих. Мислех, че съм се отървал от теб завинаги. А ти си тук, пред мен.

— Върнах се, за да се поклоня на гробовете на семейството си. Не съм молил Хокинс да идва и да заявява, че е невинен. Скоро ще си тръгна и ще се върна чак след година.

Нати се покашля и каза:

— По-голямата част от живота ми премина в полицията. Всъщност работата е целият ми живот. Мисля, че съм добър в нея, но не съм като теб.

— Никой не твърди, че си като мен — отвърна Декър. — Не ти трябва да си като мен.

— А сега Сали е мъртва, жена ми ме заряза. За щастие, децата са достатъчно големи. Аз също нямам нищо друго, освен… това — добави Нати и огледа стаята.

— Когато разкрия случая, Нати, ще си замина. И всичко ще си бъде само твое.

Нати първо изсумтя, а после се изсмя глухо.

— Имам си много по-сериозни проблеми, отколкото съперничеството ни, Декър.

— Тогава се изправи очи в очи с тях и ги реши. Видял си какви ли не гадости. Аз също. Животът не е съвършен. Можеш да затънеш в самосъжаление, а можеш и да се издигнеш над него. Защо не избереш второто? Защо не го направиш още сега? И си помисли върху въпроса ми за Сали. Беше ли притеснена?

Нати го изгледа с подозрение.

— Защо ме питаш отново? Да не би да си открил нещо, което…

— Сали беше червенокоса.

— Знам — отвърна Нати, малко объркан.

— Носила ли е някога перука?

— Перука? Шегуваш ли се?

— Не. Къса руса перука.

— Но защо ѝ е да носи перука? Има ли още жени, които носят перуки?

— Нямам представа. Възможно е.

— Не, не и Сали. Поне не съм я виждал. Имаше толкова хубава коса. Защо питаш? Да не си намерил перука?

— В дрешника ѝ.

— Какво си правил там?

— Всъщност Ланкастър я откри. Претърсвахме апартамента ѝ с надеждата да открием някакъв мотив за убийството ѝ.

— Но мишената си бил ти, а не тя!

Декър поклати глава.

— Убиецът на Бримър е човекът, който стреля и по Кац. Наскоро установихме, че е опитен снайперист, обучен в армията. Оръжието му имаше лазерен мерник, с който щеше да ме убие и от хиляда метра. Невъзможно е такъв стрелец да пропусне от разстояние, което е двайсет пъти по-малко. Погледни ме, Нати. Аз съм колкото хамбар. И ти щеше да ме уцелиш от петдесет метра, и то с пистолет.

Нати се отпусна унило на стола си.

— Но защо, по дяволите, някой ще иска да убие Сали? Тя беше… тя беше добра душа. Нямаше врагове.

— Доколкото ти е известно.

Нати внезапно се втренчи в него.

— Какво общо има перуката?

— Тя е почти точно копие на прическата на Сюзан Ричардс.

Нати обмисли чутото и след няколко секунди каза:

— Чакай малко! Да не би да твърдиш, че…

— Че Бримър си е сложила перука, за да се престори на Ричардс? Да. И мисля, че в онзи куфар е било тялото на Ричардс. Всичко е било представление, предназначено за съседката ѝ. За да повярваме, че Ричардс е избягала и после се е самоубила.

— Искаш да кажеш, че Сали е убила Ричардс? Абсурд! Срещал съм много убийци, Декър. Ти също. Сали не би убила и муха.

— Тя не я е убила. И най-вероятно не е знаела какво има в куфара. Сигурно е бил заключен. Според мен някой я е накарал да се представи за Ричардс, да сложи куфара в колата ѝ и да потегли. В някакъв момент други хора са взели куфара и са оставили тялото там, където го открихме.

— Но защо Сали ще участва в такова нещо?

— Може някой да я е изнудвал.

— Как ще я изнудва?

— Ами помисли малко, Нати.

Изражението му се промени.

— Заради нашата… връзка?

— Някой я е заплашил, че ще разкаже истината на жена ти, освен ако не си сложи перуката. В противен случай кариерата ѝ ще бъде съсипана. Не е било необходимо да ѝ казват, че Ричардс е мъртва или че тялото ѝ е в куфара. Трябвало е само да се качи в колата и да потегли. — Декър помълча и продължи: — Затова ме интересува дали се е държала особено напоследък.

— Но Сали беше убита, преди да открият Ричардс.

— Възможно е да е разбрала, че е мъртва.

Нати се замисли. След малко полицаят в него надделя във вътрешния спор, който водеше, и той се приведе напред.

— Мислех, че връзката ни я притеснява. Една вечер бяхме в дома ѝ, за да пийнем по едно. Беше малко след изчезването на Ричардс.

— И?

— Попита ме какво според мен е станало. Отвърнах ѝ, че може да е убила Хокинс и да е избягала.

— А тя как реагира?

— Не ми повярва. Искаше истината. Попитах я да не би тя да има друга версия.

— И какво ти каза?

— Тя… тя отговори, че понякога хората разглеждали дадена ситуация от погрешен ъгъл. Все едно гледали в огледало. Дори ми даде пример. Когато застанеш пред огледалото и вдигнеш дясната си ръка, съзнанието те заблуждава, кара те да мислиш, че в отражението…

— … Е лявата ти ръка — довърши Декър.

Нати кимна.

— Какво ли е искала да каже?

Декър не отговори, въпреки че имаше съвсем ясна представа какво е имала предвид Сали Бримър.