Изкупление

31

Декър почувства как Сали Бримър се свлича в ръцете му и в същия миг нещо го опръска по лицето. Хвърли се рязко на тротоара, без да я изпуска. Чуха се викове и тропот. Огледа се. Видя Марс да тича към него и му извика:

— Залегни, Мелвин!

— Насам, Декър! — отвърна Марс, сочейки вляво от себе си към отсрещния тротоар.

Декър провери състоянието на Бримър. Куршумът беше проникнал в главата ѝ отляво и беше излязъл от другата страна. Изцъклените ѝ очи се взираха в него.

Знаеше, че е мъртва, но все пак провери пулса ѝ. Кръвта беше спряла да се движи и тялото ѝ започваше да изстива.

— По дяволите! — изруга той.

Не можеше да повярва. Докосна лицето си, опръскано с кръвта на Бримър. Погледна към Марс, а после към мястото, откъдето бе дошъл изстрелът. Извади пистолета си, изправи се и хукна по улицата. Марс го последва.

Тичайки, Декър набра 911, представи се и съобщи на диспечера какво се е случило и къде.

— Преследваме стрелеца. Пратете няколко патрулки и ще спипаме това копеле! — каза той, прибра телефона в джоба си и ускори крачка.

Марс беше пред него, защото бе забелязал откъде дойде изстрелът. Докато двамата тичаха, Декър попита:

— Видя ли го?

— Само силует в началото на онази пряка. Нямах време да те предупредя. Обърнах се натам съвсем случайно в мига, когато той стреля.

Стигнаха пряката и се огледаха. Оказа се, че сградата на ъгъла се ремонтира. Беше опасана със скеле, а на земята бяха струпани различни строителни материали.

— Дали този мръсник е още тук? — попита Марс.

— Не знам. Но ако е така, ще го хванем. — В далечината прозвучаха сирени. — Кавалерията пристига — каза Декър.

— На негово място щях да духна моментално.

— Затова няма да чакаме ченгетата. Стой зад мен.

— Не се чувствай длъжен да играеш ролята на жив щит, Декър.

— Ти си нападател, Мелвин. Аз съм защитник. Но ако ме застрелят, постарай се смъртта ми да не бъде напразна.

Навлязоха по-навътре в пряката, като се ослушваха напрегнато за шум от стъпки, дишане или — в най-лошия случай — зареждане на оръжие.

Декър вдигна ръка. Беше чул нещо.

— Какво има? — прошепна Марс.

Декър постави пръст на устните си.

Марс също го чу. Тежкото дишане на човек, който е тичал допреди малко, но е спрял да си поеме дъх.

Когато сирените приближиха, двамата ускориха крачка. Стигнаха средата на уличката, където Декър отново спря. Мястото бе ярко осветено от уличните лампи над главите им. Дишането бе станало по-отчетливо.

Декър насочи пистолета си напред и продължи.

На асфалта лежеше мъж, положил глава върху купчина парцали. До него имаше торба, пълна с всевъзможни боклуци. Дрехите му бяха мръсни и окъсани. Очевидно тежкото дишане, която бяха чули по-рано, бе похъркването му.

— Онова там пушка ли е? — прошепна Марс.

До мъжа, съвсем близо до протегнатата му ръка, лежеше пушка с лазерен мерник. Декър пристъпи напред и внимателно я побутна с крак, за да е по-далече от спящия.

В следващия миг нещо се стовари отгоре му и го запрати в стената. Лицето му се заби в голите тухли. Пистолетът му се удари в стената и нещо вътре изтрака. Сблъсъкът бе толкова изненадващ и силен, че му прилоша.

Обърна се и видя, че мъжът продължава да спи на земята. Нападението не беше дошло от него.

— Декър!

Той се изправи на крака, разтърси глава и погледна назад.

Марс се опитваше да избегне удар с нож: мъжът, който бе нападнал Декър, явно искаше да го убие. Беше дребен, но жилав, а движенията му бяха бързи и прецизни.

Декър се втурна напред и когато онзи завъртя ножа си към него, той се прицели в крака му и натисна спусъка.

Не последва нищо. Очевидно ударът в стената бе повредил пистолета му.

Секунда по-късно нападателят изби оръжието от ръката му и стовари юмрук в корема му. Декър се преви на две. В същото време Марс връхлетя мъжа в гръб с такава сила, че го вдигна във въздуха и го запрати в стената. Той обаче веднага се съвзе и се извърна, стискайки ножа си.

Замахна към Марс и поряза ръката му. Марс отскочи назад. Нападателят тъкмо щеше да замахне отново, когато Декър се втурна напред и го склещи между огромните си длани. На светлината от уличните лампи успя да види, че въпреки студа той е по къси ръкави. Мускулестите му ръце бяха покрити с татуировки — думи и символи.

Секунда-две мъжът се опитваше да се измъкне от хватката на Декър, но като не успя, отметна глава назад и я заби в лицето му. От носа и устата на Декър потече кръв. Тогава онзи насочи ножа си надолу и прободе Декър в бедрото. Той извика от болка и пусна нападателя, който хукна и бързо изчезна. Сирените приближаваха. Декър притисна раната с ръка.

Марс се втурна към него, свали якето си и го уви около крака му.

— Ти добре ли си? — попита Декър.

— Не успя да ме рани сериозно. Кой, за бога, беше този тип?

— Убиецът на Сали Бримър.

— Имаш ли представа защо го направи?

— Единственото, което ми хрумва, е, че е искал да убие мен. А тя случайно се озова на пътя на куршума.