Код "Заплаха"

ДЕСЕТ

Тод Уикс не беше правил нищо подобно, но пък и никога не беше идвал в Шанхай.

Намираше се тук за шанхайското изложение на високите технологии и въпреки че не идваше за първи път на търговско изложение, несъмнено сега за първи път срещаше красиво момиче в хотелски бар, което съвсем ясно дава да разбере, че иска той да иде с нея в стаята й.

Момичето беше проститутка. Тод може и да не се славеше като най-големия светски лъв, но доста бързо схвана всичко. Момичето се казваше Бао, което значело, според обяснението й със силен, но съблазнителен акцент, „скъпоценно съкровище”.

Двадесет и три годишна, тя изглеждаше разкошна, с дълга права черна коса с цвят и блясък на черен гранит и с плътна червена дреха, която изглеждаше ефектна и същевременно секси. Имаше дълго и стройно тяло и когато Тод я видя за първи път, я сметна за кинозвезда или танцьорка, но като срещна погледа й, тя хвана своята чаша с шардоне от мраморния бар с деликатните си пръсти и я вдигна към него с нежна, но уверена усмивка.

Именно в този момент Тод разбра, че тя е „работещо момиче” и че точно сега работи.

Запита я дали може да й купи нещо за пиене и барманът напълни чашата й за вино.

Тод Уикс не се занимаваше с такива неща, но момичето му се стори така зашеметяващо, че той реши да направи едно изключение само този път.

Преди Шанхай Тод беше свестен човек със свестен живот. Тридесет и шест годишен, той представляваше калифорнийската компания „Адвантидж Текнолоджи Солушънс” за информационни технологии във Вирджиния, Мериленд и Вашингтон. Притежаваше нелош дом в привлекателния „Уест Енд” на град Ричмънд, имаше две хубави деца и съпруга — по-умна, по-красива и по-успешна в работата си като фармацевт, отколкото той в своята.

Имаше всичко, не можеше да се оплаче, а и нямаше врагове.

Не и до тази вечер.

По-късно, когато мислеше за тази вечер, обвиняваше водката с тоник, която пиха с колегите си след вечеря, както и леката замаяност от лекарството за настинка заради инфекцията в синусите по време на двадесет и четири часовия полет от летище „Дълес”.

Винеше и проклетото момиче. Бао, скъпоценното съкровище, което осра живота му.

Малко преди полунощ Тод и Бао излязоха от асансьора на единадесетия етаж на хотел „Шератон Шанхай Хонгку”. Ходеха ръка за ръка, като Тод се поклащаше леко от алкохола, а сърцето му биеше развълнувано. Когато стигнаха края на коридора, Тод не изпитваше вина или угризения за онова, което предстоеше, и единствено се питаше как ли ще скрие от жена си, че е изтеглил от банкомата 3500 китайски юана или над 500 долара. Но си каза, че ще мисли за това сутринта.

Сега не беше време за подобен стрес.

Апартаментът й се оказа точно както неговия, с голямо легло в стаята до хола с дивана и големия телевизор, но в нейната имаше свещи и миришеше на тамян. Двамата седнаха на дивана и тя му предложи още една напитка от бара, но притеснен, че няма да се представи добре след толкова пиене, той отказа.

Думите увличаха Тод Уикс не по-малко от красотата на младата жена. Разказът й за детството го обезоръжи, а въпросите й за него, за това къде е израснал, кои са братята и сестрите му и въпросът какво спортува, та е в такова върховно физическо състояние, съвсем омаяха мъжа, който и без това вече беше готов да забрави за всяка предпазливост.

Обичаше гласа й — тих и пресеклив, но интелигентен и уверен. Искаше да я запита какво прави такова хубаво момиче в място като това, но въпросът му се стори неуместен. Тод се чувстваше добре тук и заради сваления гард не виждаше нищо нередно около себе си. Всъщност не виждаше нищо освен искрящите й очи и дълбокото й деколте.

Момичето се наведе напред, за да го целуне. Той дори още не беше й дал 3500-те юана, но имаше чувството, че точно сега тя не мисли за парите.

Тод знаеше, че не е за изпускане, че със сигурност е десет пъти по-привлекателен от всеки друг, с когото тя е била. Тод без съмнение смяташе, че Бао го харесва и си пада по него.

Той я целуна и хвана с ръце малкия й задник, след което я придърпа към себе си.

След няколко минути се свлякоха от дивана и само след малко обувките и роклята й останаха там, а двамата се преместиха в спалнята. Тя легна на леглото, а той се изправи гол над нея.

Коленичи, влажните му ръце се хлъзнаха отвън по бедрата й, стигнаха гащичките и ги дръпнаха леко. Тя се подчини, което прие за поредното доказателство, че и тя го желае също толкова, колкото той нея. Жената се вдигна леко, за да му позволи да смъкне копринените гащички от тесния й ханш.

Тя имаше гладък и мускулест корем, а бялата й кожа блестеше в меката светлина на свещите.

Тод стоеше на коленете си, но те се разтрепериха. Изправи се бавно и несигурно и легна на леглото.

Само след миг се сляха в едно. Той се намираше отгоре, на седем хиляди мили от дома си, и никой нямаше да разбере за това.

Отначало започна бавно, но само след малко ускори. По челото му изби пот и покапа върху сгърченото й лице и затворените й очи, които той прие за признак на екстаз.

Тод ускори темпото още и се загледа в красивото й лице, което тя въртеше наляво и надясно в оргазъм.

Да, това може и да е сделка, да е работа, но той долавяше как тя го усеща и с абсолютна сигурност знаеше, че оргазмът й е истински и че бузите й са зачервени от чувството вътре в нея, каквото не е изпитвала от никой друг мъж досега.

Тя изживяваше силно вълнение точно като него.

Тод продължи още малко, но всъщност нямаше издръжливостта, на която се надяваше, и бързо приключи.

Задъхан, той остана легнал върху нея и неподвижен — движеха се само дробовете и силно разтуптяното му сърце.

Жената отвори очи и той се вгледа дълбоко в тях. Там видя искри, които бляскаха на светлината на свещите.

Тъкмо когато възнамеряваше да й каже, че тя е съвършена, жената примигна с очи и погледна към нещо над дясното му рамо.

Тод се усмихна и бавно завъртя глава, за да проследи погледа и.

До края на леглото, изправена над голото тяло на Тод, стоеше строга на вид китайка на средна възраст в матовосив костюм с панталон. С глас като нож, подострян на камък, тя каза:

— Приключихте ли, господин Уикс?

— Какво става, мамка му?

Тод скочи от момичето, извъртя се и се озова пред още мъже и жени в апартамента. Непознатите трябва да бяха се вмъкнали някак си, докато лежеше захласнат в обятията на момичето.

Мъжът падна на пода, изправи се на ръце и колене и трескаво се огледа за панталона си.

Дрехите му ги нямаше.

Десет минути по-късно Тод Уикс продължаваше да стои гол, въпреки че жената в сивия костюм му донесе кърпа от банята. Той седеше на края на леглото, като притискаше силно кърпата около тялото си, защото тя се оказа твърде малка, за да го прикрие добре. Сега светеха лампите на тавана, свещите не горяха и той имаше чувството, че всички непознати наоколо са го забравили. Седеше полугол, а мъжете и жените в черни и сиви костюми и шлифери се суетяха из апартамента.

Не знаеше къде е Бао, която облече халат и изхвърча през вратата секунди след нахлуването.

На тридесет и два инчовия телевизор с плосък екран в хола, точно срещу края на леглото, на който седеше Тод, двама мъже наблюдаваха записа, направен със скрита камера. Тод вдигна поглед и видя себе си на дивана, разговарящ с Бао. Мъжете пренавиха записа и след малко ъгълът се смени. Очевидно в спалнята имаше друга камера, разположена високо над ъгъла на леглото.

Тод видя как сваля дрехите си, как застава гол и възбуден и след това как коленичи между краката на Бао.

Мъжете отново ускориха записа. Тод направи гримаса при вида на голия си бял задник, който се клатеше бързо и смешно като в мултипликационен филм.

— Господи — промърмори той. Извърна поглед. Не можеше да гледа този запис в стая, пълна с мъже и жени, с непознати. Дори сам не би му стискало да гледа как прави секс. Имаше усещането, че сърцето му е завързано на възел и че мускулите в кръста му са се свили и притискат гръбнака му.

Тод искаше да повърне.

Един от двамата мъже пред телевизора се обърна към него. Изглеждаше по-възрастен от Тод, може би към четиридесет и пет години, имаше тесни рамене и гледаше с тъжни като на куче очи. Свали шлифера си и се приближи, окачи го на ръката си, дръпна един стол от бюрото, приближи го до Уикс и седна точно пред него.

Тъжните очи останаха загледани в Тод, а дясната ръка на мъжа се вдигна и го потупа нежно по рамото.

— Съжалявам за това, господин Уикс. Много лошо се натрапваме. Представям си колко зле се чувствате.

Тод наведе очи към пода.

Мъжът говореше английски добре, с британски акцент и с леко насечен азиатски стил.

— Аз съм У Фан Джун, детектив от общинската полиция на Шанхай.

Непоносимо засрамен и унижен, Тод продължаваше да гледа в пода.

— За бога, може ли да си обуя панталоните?

— Съжалявам. Трябва да ги запазим като доказателство. Ще ви донесем нещо от вашата стая — 1844, нали?

Уикс кимна.

От дясната му страна в хола телевизорът продължаваше да работи. Тод погледна и видя себе си от друг ъгъл.

И той не го представяше по-приятно от предишния.

„Какво става, по дяволите? Нима са режисирали в реално време? „

Тод се чу как сумти и стене.

— Може ли да спрат телевизора? Моля ви.

У плесна с ръце, сякаш самият той е забравил, а после извика на мандарин към някого. Бързо един от другите мъже изтича към телевизора и се зае с дистанционното.

Накрая, за щастие, екранът угасна и стоновете на Тод изчезнаха от иначе тихата стая.

У каза:

— Ами това е. Добре. Не е нужно да ви казвам, господине, че ситуацията е деликатна.

Тод кимна, забил очи в пода.

— Ние разследваме определени… непристойни дейности в този хотел от известно време. В Китай проституцията е незаконна, защото е нездравословна за жените.

Тод не каза нищо.

— Вие имате ли семейство?

Уикс понечи да каже „не” в неволен опит да защити семейството си от всичко това, но се спря навреме. „Мамка му, в портфейла и на компютъра имам снимки на Шери и децата. „Знаеше, че не може да отрече съществуването им.

Кимна.

— Съпруга и две деца.

— Момчета? Момичета?

— По едно от всяко.

— Щастлив човек. Аз самият имам съпруга и един син.

Тод погледна тъжните очи на У.

— Какво ще стане сега, господине?

— Господин Уикс, съжалявам за ситуацията, в която се намирате, но не аз съм ви поставил в нея. Вие ни давате доказателство за делото срещу хотела. Те лансират проститутки, а това много тревожи града ни. Представете си ако младата ви дъщеря започне такъв живот…

— Съжалявам, наистина съжалявам. Аз изобщо не правя такива неща. Нямам представа какво ми стана.

— Виждам, че не сте лош човек. Ако зависеше от мен, щяхме да кажем, че всичко това е неприятна случка, че става дума за турист, попаднал в неприятна ситуация, и да оставим нещата така. Но… разбирате, че трябва да ви арестувам и да ви обвиня в ангажиране на проститутка.

У се усмихна.

— Как мога да обвиня хотела и жената, ако нямам друго доказателство, ако триъгълникът на това тъжно, тъжно престъпление няма трети ъгъл?

Тод Уикс кимна разсеяно, без още да може да повярва какво се случва с него. Но след това се досети за нещо и подскочи развълнуван:

— Аз мога да подпиша декларация. Да платя глоба. Обещавам да…

У поклати глава, а торбичките под очите му сякаш се спуснаха още по-надолу.

— Тод, Тод, Тод. Това прозвуча сякаш опитвате да предложите подкуп.

— Не. Разбира се, че не. Не бих помислил…

— Не, Тод. Аз не бих помислил за такова нещо. Тук, в Китай, има корупция, съгласен съм. Но не колкото казват в другите страни и ако мога да заявя без задръжки, много от корупцията е заради западно влияние.

У размаха малката си длан из стаята, за да покаже, че сам Тод е донесъл корупцията в тази бедна страна, но не го каза на глас. Вместо това само поклати глава и каза:

— Не знам дали мога да ви помогна по някакъв начин.

Тод отговори:

— Искам да говоря с посолството.

— Тук, в Шанхай, има консулство на Съединените щати. Посолството на САЩ е в Пекин.

— В такъв случай бих искал да разговарям с някой в консулството.

— Разбира се, това може да се уреди. Аз ще спомена обаче, като семеен човек, че уведомяването на американските служители в консулството за тази ситуация изисква моята служба да представи доказателствата, които имаме. За нас е важно да им покажем, че не предявяваме несправедливо обвинение, нали разбирате?

Тод усети слаба надежда. Да кажат на консула на САЩ, че той е мамил жена си с китайска проститутка, щеше да е още по-унизително, но пък навярно той можеше да го отърве.

— И не мислете, че консулът ще успее да смете тази ситуация под килима. Участието им в процеса ще изисква предимно да информират семейството ви в Съединените щати за положението и да ви помогнат с намирането на местен адвокат.

„Мамка му” — каза си Тод и надеждата угасна в миг.

— Ами ако се призная за виновен?

— В такъв случай ще престоите тук известно време. Ще идете в затвора. Разбира се, ако оспорвате обвинението… — каза У и се почеса по тила, — въпреки че не знам на какво основание, защото имаме видео и звуков запис на целия… целия акт, но ако го оспорите, ще има дело и то със сигурност ще е обект на разгласа в Щатите.

Тод Уикс имаше чувството, че ще повърне.

Но в този момент У вдигна пръст във въздуха, сякаш се е досетил за нещо.

— Знаете ли, господин Уикс, аз ви харесвам. Виждам, че сте човек, който е допуснал сериозна грешка, защото се е поддал на похотливите си желания, а не е послушал разума си, нали така?

Тод кимна енергично. Дали пък не му предлагаха спасителна сламка?

— Ще поговоря с началниците си, за да видим има ли изход за вас.

— Вижте… каквото и да трябва… ще го сторя.

У кимна замислен.

— Според мен, заради жена ви и двете ви малки деца, така би било най-добре. Ще се обадя по телефона.

У излезе от стаята, но не се обади по телефона, защото всъщност нямаше нужда да говори с никого. Не работеше в полицията в Шанхай, нямаше семейство и не разследваше хотела. Не, лъжеше, а лъжите съставляваха неразделна част от работата му. У работеше в МДС или Министерството на обществената сигурност, а Тод Уикс попадна в меден капан.

Обикновено У гледаше да привлича в капаните си случайни жертви, но Тод Уикс от Ричмънд, Вирджиния, беше нещо друго. У получи заповед от шефовете си със списък с имена на служители в технологични фирми. В Шанхай се провеждаше най-голямото изложение на високи технологии и естествено, тримата в списъка се намираха тук. У не можа да омотае първия от списъка, но пък улучи с втория. Застанал в коридора, знаеше, че тук, от другата страна на стената, на която се облягаше, има американец, готов да шпионира за Китай.

Не знаеше за какво шефовете му се нуждаят от този Тод Уикс, но работата му не изискваше да знае това, а и не му пукаше. У живееше както паяците — целият му живот, цялото му същество беше настроено да усеща трептенето на мрежата и да долавя приближаването на новата жертва. Успя да омотае и Тод Уикс в паяжината си както много други досега и вече мислеше за един японец в същия хотел, случайна жертва, която очакваше да омотае преди зазоряване.

У много обичаше изложението в Шанхай.

Тод все още седеше гол, въпреки че с настоятелни жестове с ръка успя да убеди един от полицаите да му донесе хавлия, която можеше да облече, без да я придържа на място с ръка.

У влезе в стаята и американецът го изгледа с надежда, но китаецът само поклати глава със съжаление, след което каза нещо на един от по-младите офицери.

Онзи извади белезници и вдигнаха Тод от леглото.

— Говорих с шефовете си и те искат да ви арестувам.

— Господи! Вижте, не мога…

— Местният затвор е ужасен, Тод. Чувствам се лично и професионално унижен, че трябва да водя в него образован чужденец. Уверявам те, че не отговаря на стандартите на вашата страна.

— Умолявам ви, господин У. Не ме водете в затвора. Семейството ми не може да научи за това. Ще загубя всичко. Прецаках се. Знам, че се прецаках, но ви умолявам да ме пуснете.

У сякаш се поколеба за момент. Вдигна уморено рамене, сякаш да покаже, че това не зависи от него, после каза нещо тихо на другите в стаята и те бързо излязоха, като оставиха двамата мъже сами.

— Тод, виждам от документите ти, че трябва да си тръгнеш от Китай след три дни.

— Точно така.

— Може да не допусна да идеш в затвора, но ще трябва да ми помогнеш.

— Кълна се! Каквото поискате, ще помогна.

У все още изглеждаше разколебан, сякаш не можеше да вземе решение. Накрая приближи и каза тихо:

— Върни се в стаята си. Утре се дръж нормално на изложението. Не казвай на никого за това.

— Разбира се! Разбира се. О, Господи, не знам как да ви благодаря!

— Ще ти се обадят, но вероятно не преди да се върнеш в страната си.

Тод спря благодарностите.

— О.‍ Добре. Това е… както кажете.

— Но нека те предупредя като приятел, Тод. Хората, които ще поискат услуга от теб, ще очакват да се отзовеш. Ще задържат всички доказателства срещу теб за случилото се тук.

— Разбирам — отвърна мъжът, като не лъжеше, защото наистина разбираше. Не, Тод Уикс можеше и да не е врял и кипял, но сега нямаше съмнение, че са му направили номер.

„По дяволите! Толкова тъпо. „

Номер или не, онези го държаха в ръцете си. А той щеше да направи всичко, за да не допусне видеозаписът да стигне до семейството му.

Щеше да направи всичко, което китайското разузнаване поиска от него.