Код "Заплаха"

ЕДИНАДЕСЕТ

Джак Райън-младши уговори среща на висшето ръководство за единадесет сутринта и сега седеше на бюрото си и преглеждаше новите анализи, които щеше да представя днес. Колегите му съсредоточаваха вниманието си върху материали на ЦРУ, в които се обсъждаше смъртта на петимата либийци в Турция отпреди два месеца. Никой не се изненадваше, че ЦРУ се интересува доста кои са убийците и Джак с вълнение, примесено с неприятно чувство, четеше версиите на Ленгли за добре проведения удар.

Аналитиците знаеха добре, че шпионите на новото либийско правителство не са организирали тази операция като отмъщение срещу групата в Турция, но по другите въпроси нямаше съгласие.

Националната разузнавателна служба беше търсила решение на уравнението няколко дни и участваше дори приятелката на Джак, Меланн Крафт. Пет различни убийства в една и съща нощ, изпълнени по различен начин срещу група хора с нелоша комуникация помежду си. Мелани пишеше, че е впечатлена, и в доклада до шефа й, директорката на Националната разузнавателна служба Мери Пат Фоли, си личеше колко е възхитена от уменията на извършителите.

Джак с удоволствие би й обяснил някоя вечер над бутилка вино, че е един от извършителите.

„Не. Никога „— каза си той и прогони незабавно тази мисъл.

Мелани смяташе, че които и да са участниците, нищо не сочеше, че са заплаха за Съединените щати. Целите са били врагове на Съединените щати, така да се каже, а извършителите — талантливи убийци, които са взели смели решения и са изпълнили задачата с умение и хитрост, след което нейната служба повече не се занимаваше със случая.

Американското правителство може и да не разбираше добре събитията от онази вечер, но фактът, че знае за либийската група, интригуваше Джак. Агенцията за национална сигурност имаше няколко съобщения от мобилните телефони на петимата мъже. Джак направи превод на текстовете от Агенцията — кратки и потайни разговори, от които ставаше ясно, че петимата са знаели за мисията и идентичността на онзи Център толкова, колкото и самият Райън.

„Странно — каза си Джак. — Кой работи за напълно непознат и потаен човек? „

Или либийците са пълни глупаци, или пък новият им работодател е изключително компетентен в областта на собствената си сигурност.

Джак не смяташе либийците за глупаци. Мързеливи по отношение на собствената си сигурност, наистина, но то е защото смятаха, че по петите им е само новата либийска разузнавателна служба, и нямаха особено високо мнение за уменията на наследниците си.

Джак почти се усмихна, докато превърташе документите на екрана, загледан в материалите на ЦРУ, които щеше да разясни на висшето ръководство на срещата.

В този момент усети някакво присъствие зад себе си. Погледна през рамо и видя братовчед си Дом Карузо, който седна на ръба на бюрото му. Зад него стояха Сам Дрискол и Доминго Чавес.

— Здравейте, момчета — каза той. — Ще съм готов след пет минути.

Останалите го гледаха сериозно.

— Какво има? — запита Джак.

Чавес отговори:

— Кларк напусна.

— Какво е напуснал?

— Дал си е оставката на Гери и Сам. Ден-два ще си прибира нещата и до средата на седмицата ще си е заминал.

— Мамка му.

Обзе го лошо предчувствие. Нуждаеха се от Кларк.

— Защо?

— Ръката му все още е зле. И се притеснява, че миналогодишната му поява по телевизията ще компрометира Колежа. Решил е твърдо. Приключва — отговори Дом.

— А ще може ли наистина да стои пенсиониран?

Чавес кимна.

— Джон не върши нещата наполовина. Ще се постарае да е дядо и съпруг.

— И селски джентълмен — добави усмихнат Дом.

Динг се засмя.

— Нещо такова. Господи, кой би помислил, че това може да се случи?

Започнаха с няколко минути закъснение. Джон не присъстваше. Имаше среща с хирурга ортопед в Балтимор, а и не си падаше по драматичните сбогувания, затова се измъкна тихо, когато всички отиваха към конферентната зала на деветия етаж.

Заприказваха се за Джон и решението му да напусне, но Хендли бързо върна всички към важния проблем.

— Добре. Доста време седим, почесваме се по главите и гледаме през рамо. Джак ме предупреди, че не може да ни даде много отговори сега, но двамата с Гавин ще ни кажат нещо за диска.

Райън и Гавин говориха петнадесетина минути за всичко, което научиха от твърдия диск, както и от източниците от ЦРУ. Обсъдиха как Центъра е проникнал в компютъра на Емад Картал, работата, която Центъра е възлагал на либийците в Истанбул, и факта, че Центъра, изглежда, ги е подготвял да проникнат в някаква мрежа, но вероятно е променил решението си.

Накрая Гери Хендли зададе въпроса, чийто отговор чакаха всички в залата.

— Но защо? Защо този Център само седи и гледа как убивате цялата група негови хора в Истанбул? Каква причина има за това?

Райън огледа всички за момент. След това избарабани с пръсти по масата.

— Не знам със сигурност.

— Но имаш подозрения? — запита Хендли.

Джак кимна.

— Подозирам, че Центъра е знаел от известно време, че се гласим да убием онези.

Хендли остана като ударен.

— Знаели са за нас предварително? Как?

— Не знам. А може и да греша.

Чавес запита:

— Ако си прав, ако онзи е знаел, че идваме в Турция, за да убием либийците, които работят за него, защо не ги е предупредил, по дяволите?

Джак отговори:

— Отново мога само да гадая. Но… вероятно онези са примамка. Може би е искал да ни наблюдава в действие. Може би е искал да види ще се справим ли.

Рик Бел, шефът на Джак по аналитичната част, се приведе към масата.

— Ти правиш доста голям субективен скок в анализите си, Джак.

Райън вдигна ръце в знак на капитулация.

— Да. Сто процента си прав. Може би просто имам такова чувство.

— Следвай данните. Не сърцето. Не се обиждай, но е възможно да си се шашнал, че си на камерата — предупреди Бел.

Джак се съгласи, но не се зарадва на думите на шефа си. Райън имаше самочувствие и не искаше да си признае, че е включил и личните си предубеждения в случая. Но дълбоко в себе си знаеше, че Рик е прав.

— Разбрано. Ние все още опитваме да съберем този пъзел. Ще продължа да действам.

Чавес се обади:

— Гавин, не разбирам едно нещо.

— Какво?

— Центъра… този, който очевидно е контролирал машината. Той е искал Райън да знае, че онзи го гледа.

— Да, очевидно.

— Ако е успял да изтрие всичко от зловредната си програма, освен най-слабата следа, защо не е изтрил цялата електронна поща, която е свързана с него и операцията му?

Гавин отговори:

— Цели седмици си блъскам главата над този въпрос, Доминго, и май имам отговор. Центъра би изтрил зловредната си програма веднага след успешно проникване в компютъра, но не е изчистил останалата част от диска — електронната поща и другите неща, защото не е искал Картал да знае, че компютърът му е хакнат. След това, когато се появява Райън и очиства Картал, Центъра вкарва снимките на останалите от екипа в компютъра, за да може Райън да ги види и да ги изпрати по имейл до собствения си адрес, или пък да вземе флашка или компактдиск от бюрото и да ги запише.

Джак го прекъсна:

— И да ги донеса тук, в Колежа, и да ги сложа на компютъра си.

— Точно така. Коварна идея, но е объркал нещата. Помислил е за всички начини Джак да докара данните в Колежа освен един.

Хендли каза:

— Да открадне проклетия компютър.

— Точно така. Съвсем сигурно е, че Центъра не е предвидил, че Джак ще избяга с компютъра под ръка. Толкова е тъпо, че направо е брилянтно.

Джак присви очи.

— А може би само брилянтно.

— Както и да е. Важното е, че не си копирал всичко, за да го донесеш тук за проверка.

Райън обясни за всеки в залата, който не следваше нишката на разговора:

— Искал е да ме използва да заразя с вирус системата ни.

Биъри каза:

— Точно така, по дяволите. Подхвърлил ти е онази електронна поща, за да клъвнеш, което ти си направил, но е мислил, че ще си тръгнеш с данните, а не с целия харддиск. Убеден съм, че е възнамерявал да изчисти компютъра напълно, преди да дойде полицията.

Хендли запита Биъри:

— Би ли могъл Центъра да зарази нашата мрежа по този начин?

— Ако програмата му е добра, да. Моята мрежа е с мерки срещу проникване, които са подобри от тези на правителството. И все пак… достатъчно е да се появи някой задник с флашка, за да я срине.

Гери Хендли се загледа в пространството за момент, а после каза:

— Момчета… всичко, което ни казахте днес, засилва убеждението ми, че някой знае за нас много повече, отколкото бихме искали. Не знам кой е този потенциален лош, но преди да получим повече информация, оперативната ни работа спира. Рик, Джак и останалите аналитици ще продължават да търсят кой е Центъра чрез трафика, до който имаме достъп във Форт Мийд и в Ленгли.

Хендли се обърна към Гавин Биъри.

— Гавин? Кой е Центъра? За кого работи? Защо толкова силно иска да ни компрометира?

— Не знам. Аз не съм аналитик.

Неудовлетворен от този лош отговор, Гери Хендли поклати глава.

— Интересувам се какво мислиш.

Гавин свали очилата си и ги почисти с кърпичката си.

— Ако трябва да гадая, ще кажа, че това са най-добрите, най-организираните и най-безскрупулни кибершпиони и кибервоини на планетата.

— Значи китайците.

Конферентната зала се изпълни с тихи стонове.