Код "Заплаха"

ДВАДЕСЕТ И ОСЕМ

Конферентната зала в Белия дом е по-малка, отколкото си мислят повечето хора. На тясната овална маса има място за десет души, което означава, че много от по-важните срещи се провеждат, като асистентите на основните участници стоят изправени до стените.

В залата цареше хаос, докато служителите я подготвяха за срещата. Около стените стояха мъже и жени, много от тях е униформи, някои спореха помежду си, други отчаяно опитваха да получат най-последните новини за събитията от тази сутрин.

Половината места бяха празни, но директорът на ЦРУ Кенфийлд и министърът на отбраната се намираха на местата си. Присъстваха и директорът на Агенцията за национална сигурност, както и директорът на ФБР, но стояха и разговаряха с подчинените си и споделяха какво ново са научили през последните десет минути.

Определено ситуацията се променяше непрекъснато и всички искаха да са готови с отговорите си на въпросите на президента.

Времето за подготовка изтече, когато президентът Джак Райън влезе през вратата.

Той отиде в края на масата и огледа залата.

— Къде е Мери Пат?

Директорът на Националното разузнаване Фоли пристъпи в залата след президента, с което наруши протокола, въпреки че всички в Белия дом, от чистачката до вицепрезидента, знаеха, че Райън хич не го е грижа за церемониите.

— Извинете ме, господин президент — каза тя и зае мястото си. — Току-що научих за трето отвличане. Един безпилотен „Предатър” на Гранична полиция, който работи за митническата служба и полицията около канадската граница, преди двадесет минути е спрял да се подчинява на команди.

— В Щатите ли?

— Да, сър.

— Как е станало това, по дяволите? Заповядах всички безпилотни самолети да се приземят. Граничните също.

— Да, сър. Този самолет се е намирал на пистата в базата „Гранд Форкс” в Северна Дакота. Готвели го за мисия по границата, но го спрели заради заповедта. Тъкмо щели да го вкарат в хангара, когато самолетът включил всичките си системи, тръгнал и докато го овладеят, излетял от рульожката. Сега лети на юг на шест хиляди метра височина над Южна Дакота.

— Господи! Къде отива?

— Не знаем за момента. Авиационните власти го следят и отклоняват трафика. Изпратихме два изтребителя да го свалят. На борда му няма оръжие, разбира се, но може да се използва като управляема ракета с малък боен заряд. Могат да опитат да ударят с него друг самолет, сграда или дори коли по някоя магистрала.

— Не може да бъде — промърмори съветничката по националната сигурност Колийн Хърст.

Райън нареди:

— Искам всеки един безпилотен самолет на САЩ, независимо чий е, какъв модел е и кой го е произвел, и дали се намира тук или в чужбина, да се разглоби до степен, при която да не може да излети.

Министърът на отбраната Бърджис каза:

— Да, сър. В момента го правим.

Шефовете от Гранична полиция и ЦРУ потвърдиха, че и те правят същото с безпилотните си самолети.

Джак погледна към Скот Адлър, държавния секретар.

— Искам службата ти да каже на всичките ни съюзници, които имат безпилотни самолети, че трябва да постъпят като нас, докато не получим повече информация.

— Слушам, сър.

— Добре. Какво знаем за тази кибератака?

Мери Пат отговори:

— В момента в Агенцията за национална сигурност викаме всичките си хора, за да разберем какво са направили. Вече ме предупредиха, че няма да получим отговор, преди да минат няколко часа, ако не и дни. Казват ми, че онези пипат доста тънко.

— Какво знаете?

— Подозираме, че някой е заглушил честотата, на която безпилотният самолет комуникира със спътника си, заради което онзи „Рийпър” е минал на автопилот. Това се случва при всяко прекъсване на комуникациите.

— След като самолета не е под наш контрол, някой е използвал собственото си оборудване, за да подаде валидния сигнал. За да го сторят обаче, е трябвало да имат достъп дълбоко в най-сигурната мрежа на Министерството на отбраната.

— Кой би могъл да го стори?

Директорът на ЦРУ Кенфийлд каза:

— Гледаме към Иран.

Мери Пат се намеси:

— Господин президент, не забравяйте, че не е необходимо този човек непременно да работи за някоя държава.

Райън обмисли думите й.

— Значи заплахата може да включва терористични и престъпни организации, частни фирми… по дяволите, дори и излезли от контрол оператори от нашето правителство.

Директорът на ЦРУ Кенфийлд се обади:

— За момента можем само да търсим онези, които имат мотив и средства. Относно атаката в Афганистан, това трябва да са „Ал Каида”, талибаните и Иран, защото всички те от известно време се бъркат в операциите ни в Афганистан. Но ако говорим за средства, трябва да забравим за талибаните. Те нямат почти никакви технологични знания. „Ал Каида” са на светлинни години преди талибаните, което значи, че в най-добрия случай могат да направят атака на някоя интернет страница. Но не и това.

— Значи смяташ, че са иранците?

— Ако е някой от тази част на света, то това са те.

Райън запита:

— Залавят само по един безпилотен самолет всеки път. Това говори ли ни нещо? Дали това са техническите им възможности, или защото имат само един обучен пилот за такива самолети?

— Може да е и едното, но и другото, сър. А е възможно и да са устроили само един център за управление на полети. Но от видяното днес се съмнявам, че не могат да управляват повече от един безпилотен самолет наведнъж по технически причини. Някой ни праща послание. Колкото и да ми се иска да им върна посланието, мисля, че засега сме в режим на приемане.

Мери Пат каза:

— Съгласна съм, сър. Преди да определим кой е виновен и кой — не, ще разберем как точно е станало всичко това.

Райън кимна и се обърна към министъра на отбраната:

— Вие и преди сте попадали под хакерски атаки, нали?

Боб Бърджис отговори:

— Преди шест месеца двадесет и четвърта ескадрила на ВВС откри вирус в актуализираната версия на софтуера на „Рийпър” в базата „Крийч”. Приземихме всички машини и ги проверихме една по една. Нямаше заразени. Но въпреки това изчистихме всички дискове в базата и започнахме от нула.

Райън каза:

— Сигурната мрежа на Министерството на отбраната не трябва да е свързана с интернет. Как, по дяволите, е влязъл вирус в софтуера на „Рийпър”?

Бърджис отговори:

— Да, вярно е, че имаме така наречената „въздушна междина” или физическо разстояние между нашата сигурна мрежа и интернет, което би следвало да не позволи да се случи нещо такова.

— Но?

— Но работим с хора, а те допускат грешки. Открихме вируса на преносим диск за актуализиране на картния софтуер в една от наземните станции за управление. Оказа се, че един от контрагентите ни е нарушил правилата.

Директорът на ЦРУ Кенфийлд се обади:

— Иранците и преди са правили подобни неща. Преди няколко години успяха да прехванат сигнала от един „Предатър” и да свалят видеоинформация от камерите.

Фоли го прекъсна:

— Да свалиш видеоинформация от камерата не е същото като да поемеш пълно управление на машината, да се прицелиш и да стреляш с оръжията, а после да изпълниш аварийно кацане. Това е далеч по-сложно.

Райън кимна, като слушаше, без да дава мнение.

— Добре — каза той. — Очаквам да ме информирате, когато научите нещо ценно за случая.

Министърът на отбраната заяви:

— Господин президент, както знаете, загубихме осем души от Първа кавалерийска дивизия и четиридесет и един войници от специалните афганистански сили. Още не сме подали информация за жертвите, но…

— Направете го — отговори Райън. — И признайте за безпилотния самолет, като кажете, че е имало технически проблем.

— Необходимо е да изпреварим ситуацията и да заявим на света, че сме жертва на хакери и че е извършено убийство на американски и афганистански войници.

Бърджис отговори:

— Сър, препоръчвам да не го правим. Враговете ни ще използват това срещу нас — така ще изглеждаме слаби.

Мери Пат поклати глава, но Райън я изпревари.

— Боб, хакерът със сигурност има запис от камерите на машината. Могат да покажат как са разбили нашата технология когато си поискат, по дяволите. Ако опитаме да скрием нещо, само ще усложним проблема.

След това Райън добави:

— В този случай, дами и господа, ще трябва да стиснем зъби. Искам да пуснете изявление, в което се казва, че по време на мисия в афганистанското въздушно пространство по покана на правителството на Афганистан неизвестни сили са завзели управлението на един от нашите безпилотни самолети за издирване и унищожаване на цели и са нападнали предна оперативна база на САЩ. Опитите ни да унищожим самолета, преди да премине в Пакистан, са били неуспешни. Ще намерим извършителите, убийците, и ще ги изправим пред съда.

Райън виждаше, че Бърджис не хареса това. Министърът на отбраната смяташе, че само няколко часа след изявлението талибаните ще говорят глупости по „Ал Джазира” и ще се хвалят, че те са го направили.

Той каза:

— Не бих искал да споделяме слабите си страни със света. Това ще насърчи повече хора да опитват.

Райън отговори:

— И аз не съм никак ентусиазиран, Боб. Но така само ще влошим нещата.

В този момент телефонът по средата на масата иззвъня. Президентът отговори:

— Да?

— Сър, току-що ни се обадиха от Гранична полиция. Безпилотният самолет е свален над Западна Небраска. Няма жертви.

— Слава богу — отговори Райън. Това беше първата добра вест за този ден.