Код "Заплаха"

ТРИДЕСЕТ И ОСЕМ

В осем и тридесет вечерта Джа Шухай излезе от страничния изход на Компютърния център в Монкок с охрана от четирима души. Чавес го наблюдаваше — намираше се нагоре по улицата, в кафенето на магазина „Севън Илевън”, където затопляше замразени пелмени на микровълнова печка. Понечи да се извърне, за да каже на Райън и Яо, че птичката е излетяла от гнездото, но внезапно Джа спря и се обърна на пети, сякаш някой го е повикал. Отиде с антуража си обратно до входа на сградата, където застана мирно като ефрейтор. Чавес забеляза един мъж в края на кръга, очертан от уличната лампа. Джа говореше с този мъж с очевидна почит. Динг разбра, че това е важна среща, и затова пое риска да наруши прикритието си в магазина, извади големия фотоапарат „Никон” с мощен обектив от раницата си и направи снимка на мъжете на петдесет метра от него. Бързо се обърна и отиде в задната част на магазина, където прегледа снимката на екрана на апарата. Качеството й се оказа средно. Можеше да различи Джа донякъде, както и един от охранителите, който стоеше с лице към магазина, но чертите на мъжа в тъмното не се виждаха добре.

Включи функцията за електронна поща на апарата и бързо изпрати снимката на Гавин Биъри в хотелския апартамент, след което спря следенето.

— Райън, ти си. Аз трябва да се отдалеча малко.

— Ясно.

Тръгна по улицата и се обади на Гавин.

— Какво има, Доминго?

— Изпратих ти една снимка.

— Точно сега я гледам.

— Трябва да ми направиш една услуга.

— Трябват ти уроци по фотография.

— Да бе. Точно така. Можеш ли да я поизясниш малко?

— Лесна работа. Ще ви я пратя по телефоните до няколко минути.

— Добре. Като гледах как нашето момче ФастБайт скочи и застана мирно пред онзи, си мисля, че това може да е ГМТ[5].

— ГМТ? Не знам това съкращение. От китайските военни ли е или какво?

Чавес отговори:

— Оправи снимката и ни я изпрати.

— Дадено.

Пет минути по-късно тримата американци седяха в микробуса и следваха белия джип с Джа (ФастБайт22) Шухай и неговите шестима охранители от „14К”, който напусна мърлявите улици на Монкок и пое на юг през късния трафик в Каулун към Дзиеншадзуй.

Джипът спря на един ъгъл в район с луксозни магазини. Петима от охранителите излязоха от колата, последвани от Джа. Той носеше черни дънки със сребърни капси отстрани, яркорозов потник и черно кожено яке с капси. Охранителите му обаче бяха с еднакви дънки и оръфани тениски под дънковите си якета.

Джа и антуражът му влязоха заедно в един магазин за дрехи.

Заваля силен дъжд, който по никакъв начин не повлия на потискащата жега, а само добави неприятна влага. Адам отби колата отстрани на пътя на две преки след магазина, след това извади сгъваеми чадъри и подаде по един червен и един черен на двамата мъже. Динг и Джак пъхнаха червените чадъри отзад под якетата си, и хванаха в ръце черните. Така имаха възможност да удвоят шансовете си да останат незабелязани, защото можеха да сменят чадърите и да намалят риска да ги разпознае някой, който ги е забелязал отпреди.

Когато двамата мъже от „Хендли Асошиейтс” излязоха от колата, Адам им викна:

— Помнете, че по някаква причина охраната на Джа е предупредена, че го наблюдават. Пазете се. Не насилвайте нещата, стойте назад и ако ги загубим, ще ги подхванем утре вечер.

Джак и Динг се разделиха незабавно и се редуваха да минават покрай магазина през няколко минути. Тъмнината, претъпканите тротоари и големите стъклени прозорци на магазина за дрехи улесняваха следенето на младия хакер дори и при наличието на един мъж от „14К”, който пушеше и оглеждаше минувачите.

Джа и останалите излязоха от магазина след няколко минути, без да купят нищо, но не се качиха обратно в джипа. Вместо това петимата охранители отвориха чадърите си, един от тях скри Джа под него и тръгнаха на юг, като по пътя влязоха и излязоха от няколко магазина.

Половината от това време Джа прекара в зяпане по витрините или разглеждане на дрехи и електроника в различни магазини, а останалата половина от времето говореше по телефона или ползваше джобния си компютър, докато един мъж го водеше за ръката по претъпканите улици.

Купи някакви кабели и нова батерия за лаптоп в малък магазин в Каулун, след което заедно с бандитите, които го охраняваха, влязоха в едно интернет кафене на „Солсбъри Роуд” близо до входа на пристанището за ферибота „Стар”.

Точно в този момент ги следеше Райън.

— Да вляза ли след тях? — запита той.

— Не — отвърна Яо. — Бил съм там. Много е тясно. Може да има среща с някого, но няма да рискуваме да се издадем, като те изпратим там.

Райън разбра.

— Оставам назад при входа за ферибота, откъдето мога да наблюдавам предния вход.

Яо каза:

— Динг, това кафене има задна врата. Ако излезе през нея, ще се озове на „Кантон Роуд”. Иди там, в случай че това е опит да се отърват от опашка.

— Разбрано.

Динг се намираше на две преки зад Райън, но ускори крачка и сви надясно по „Кантон Роуд”. Отиде на отсрещната страна на улицата и застана в дъжда, като с чадъра криеше лицето си от уличните лампи над себе си.

Точно както Яо предположи, Джа и антуражът му се появиха на „Кантон Роуд” след няколко минути.

— Чавес вижда. Южна посока по „Кантон”.

Адам беше забелязал, че триадите се упражняваха все повече в търсене на преследвачи през последните няколко дни. Американският агент от ЦРУ все още нямаше представа как са разбрали за него, но независимо от причината, се радваше адски много на помощта на Чавес и Райън-младши.

Няколко минути след като Динг обяви, че вижда обекта, Джак забеляза Джа и останалите, които се движеха под плътен покрив от чадъри към мястото му близо до входа за ферибота.

Джак каза:

— Май отиват на ферибота.

— Отлично — отговори Яо. — Вероятно онзи отива в Уанчай. Там са баровете. През миналата седмица няколко пъти ходи така по барове с голи мадами на улица „Локхарт Роуд”. Мисля, че хич не му пука за голите момичета, но повечето от тези клубове са под контрола на „Четиринадесет К” и вероятно охранителите му се чувстват спокойни, ако го заведат там.

— Можем ли да идем и ние, без да ни забележат? — запита Джак.

— Да, но трябва да се пазите. В тълпата ще има и други от триадите. Те може и да не работят за Джа, но напият ли се, стават груби.

Джак отговори:

— Нали всичките знаят бойни изкуства?

Яо се разсмя.

— Тук не е като непрекъснат филм с Джаки Чан. Не всеки тук е кунгфу майстор.

— Е, това ме успокоява.

— Но не трябва. Всички носят пистолети или ножове. Не знам за вас, но предпочитам да ме ритне магаре в гърдите, отколкото куршум девети калибър.

— Имаш право, Яо.

— Джак, иди напред и се нареди за следващия ферибот. Няма да те заподозрат, ако си пред тях, но внимавай къде заставаш.

— Разбрано.

— Динг, аз идвам да те взема. Ще минем по тунела от другата страна и ще ги чакаме, когато слизат от ферибота.

Старият ферибот подскачаше и се люлееше в бурното пристанище „Виктория”, докато извършваше осемминутния преход до остров Хонконг. Джак беше седнал доста назад от мъжете от „14К” и от хакера, които седяха на предната закрита палуба.

Той знаеше със сигурност, че не са го забелязали, както и че няма с кого да се срещат тук, на ферибота, защото никой не ги доближаваше.

Но по средата на пътя нещо друго привлече погледа на Джак.

В кабината за пътници влязоха двама мъже и минаха край него. Седнаха няколко реда зад Джа. Мъжете изглеждаха във форма, на не повече от тридесет години, като единият носеше червена тениска поло и дънки, а на едната си ръка имаше татуировка с надпис „Каубой, стани”. Другият носеше незапасана риза и свободен панталон с джобове на бедрата.

Според Джак двамата приличаха на американци и гледаха Джа в тила.

— Може да имаме проблем — каза тихо Райън, като се загледа през прозореца в обратна посока на групата от триадата.

— Какво има? — запита Чавес.

— Мисля, че и други двама, американци май, наблюдават целта ни.

— Мамка му — каза Яо.

— Кои са те, Адам? — запита Чавес.

— Не знам. Може да са съдебни пристави от Щатите. Джа е издирван престъпник там. Ако е така, те няма да могат да се оправят из Хонконг. Няма да знаят как да се слеят. Няма да знаят, че Джа и „Четиринадесет К” се оглеждат за опашка. Ще изгорят.

Райън каза:

— Прекалено близо са, но все още не са станали очевидни.

Яо се обади:

— Да, но ако сега са двама, съвсем скоро ще са повече. Колко широкооки американци можеш да завреш на едно място, преди триадите да се сетят, че на протежето им му е пораснала опашка?

Фериботът спря на дока в Хонконг след няколко минути и Райън слезе от него първи, доста преди Джа и антуража му. Тръгна по дълга рампа, която водеше към централната част, след което се изгуби с един асансьор надолу към метрото, без да погледне целите си.

Нямаше нужда да ги гледа. Чавес стоеше на позиция на изхода на ферибота и последва Джа и компанията му, които се качиха в едно такси. Колата потегли в южна посока.

Адам видя това от микробуса. Обяви по конферентната връзка:

— Аз ще ги проследя. Динг, слезте с Джак в метрото и хванете влак до станция „Уанчай”. Обзалагам се, че там ще идат. Ако побързате, ще стигнете там преди мен и аз ще ви насочвам.

— Отиваме — отвърна Динг и изключи конферентната връзка, след което изтича надолу към входа на метрото, за да посрещне Джак.

Докато Чавес и Райън се возеха в дългия вагон на метрото, Джак също изключи конферентната връзка с Адам и се наведе към ухото на шефа си:

— Ако онези ченгета наближат твърде много, Джа ще избяга. И тогава няма да научим нищо за Центъра и за Истанбулския диск.

Чавес мислеше за същото.

— Да.

Но не беше мислил за онова, което Райън каза след това:

— Трябва да го отвлечем.

— Как? Той има значителна охрана.

— Можем да се справим — обяви Райън. — Ще нагласим нещо бързо и гадно. Виж колко голям е залогът. Ако ФастБайт двадесет и две е извършил отвличането на безпилотните самолети, значи има кръв по ръцете си. Не ми е проблем да очистя няколко от пазачите му.

— Е, а после какво? Завеждаме ФастБайт в хотела и го разпитваме, като му предлагаме удобствата на румсървиса, така ли?

— Не, разбира се. Пращаме го с нашия самолет.

Динг поклати глава.

— Засега трябва да стоим с Адам Яо. Ако възникне добра възможност, ще помислим за залавяне, но в момента е най-добре да окажем подкрепа на Адам, който се оправя добре тук.

Джак въздъхна. Разбираше, но се тревожеше, че ще изпуснат възможността да отвлекат ФастБайт и да разберат за кого работи.