Разговорът между президента на Съединените щати Джак Райън и президента на Китайската народна република Уей Джънлин се провеждаше по инициатива на Райън, който искаше да започне диалог с Уей, защото Райън и повечето му съветници смятаха, че каквото и да казваше китайският президент, конците в протока и в Южнокитайско море се дърпаха от Су до степен, която едва ли се харесваше на Уей.
Райън смяташе, че ще успее да изтъкне колко опасен е пътят, по който поема Китай. Можеше и да не успее, но смяташе, че трябва поне да опита.
Хората на Уей се бяха свързали с посланик Кен Ли предишния ден и бяха уговорили час за разговора между двамата президенти на следващата вечер.
Джак се озова в Овалния кабинет преди уречения час, за да обсъди с Мери Пат Фоли и директора на ЦРУ Джей Кенфийлд Дали да говори с китайския президент за убийствата в Джорджтаун.
Фоли и Кенфийлд твърдяха убедено, че Джа е убит, за да не издаде участието на Китай в кибератаките срещу Запада, особено срещу САЩ.
Нямаше много информация за д-р Тун Гуогун и неговата схема, но колкото по-дълбоко навлизаше Агенцията за национална сигурност в операцията, толкова по-убедена ставаше, че цялата операция се управлява от Китай, а не от триадите в Хонконг. Участието на Джа в отвличането на безпилотните самолети вече изглеждаше ясно, защото специалистите от Агенцията за националната сигурност не смятаха, че иранците могат да напишат такъв код.
Разполагаха с косвени, но убедителни доказателства. Райън смяташе, че Китай стои зад нападенията срещу компютърната мрежа и отвличанията на безпилотните самолети, освен това смяташе, че убийството в Джорджтаун е правителствена операция, което отново означаваше Китай.
На всичко отгоре Кенфийлд и Фоли искаха кръв за смъртта на петимата служители от ЦРУ, което Джак разбираше добре, но се оказа в ролята на адвокат на дявола. Каза им, че преди да обвини китайците в каквото и да е, ще са му необходими по-конкретни доказателства, че Народната освободителна армия или Министерството на обществената сигурност ръководят Центъра.
Реши да не споменава убийствата в Джорджтаун. Вместо това щеше да насочва вниманието към действията, които Китай не можеше да отрече, т. е. към всичко, което се случваше в Южнокитайско море и в Тайванския проток.
Райън и Уей щяха да ползват свои преводачи. Преводачът на Джак се намираше в Ситуационната зала, като президентът можеше да чува гласа му в слушалка, докато слуша гласа на Уей по телефона. Следователно го чакаше бавен разговор без особена искра, но Райън не се притесняваше от това.
Щеше да подбира думите си много внимателно и малкото спечелено време, за да обмисля какво да каже на Уей, можеше да го предпази от словесна схватка.
Разговорът започна така, както започват всички дипломатични разговори на високо ниво. Учтиво и сковано, особено заради другите, които присъстваха тук. Но Райън бързо премина към основната тема.
— Господин президент, изключително важно е да обсъдя с вас военните действия на вашата страна в Южнокитайско море и в Тайванския проток. През последния месец агресията на Народната освободителна армия причини смъртта на стотици души, изселването на хиляди и затрудняването на трафика в района, което се отразява зле на икономиката на нашите страни.
— Президент Райън, аз също съм загрижен. Загрижен за действията ви около брега на Тайван, който е суверенна територия на Китай.
— Аз заповядах оттеглянето на самолетоносача „Роналд Рейгън” на триста мили, както поискахте. Надявах се това да успокои ситуацията, но до момента няма сведения агресията ви да е отслабнала.
Уей отвърна:
— Вие, господин президент, докарахте „Нимиц” близо до границата от триста мили. Това е на хиляди мили от вашата територия — каква причина имате за това, ако не да ни провокирате?
— Америка има интереси в региона и моята задача е да ги защитавам, президент Уей.
Преди преводачът да завърши изречението, Райън добави:
— Военните маневри на вашата страна, макар и агресивни, все още могат да бъдат туширани с дипломация.
Райън продължи да говори, докато преводачът превеждаше на Уей с тих глас.
— Искам да ви насърча да направите необходимото и да не допуснете да се случи нещо, което да не може да се поправи по пътя на дипломацията.
Уей запита рязко:
— Заплашвате ли Китай?
Райън, за разлика от него, отговори спокойно и отмерено:
— Не говоря на Китай. Тази задача е ваша, господин президент. Говоря с вас. И това не е заплаха. Знаете, че в голяма степен държавното управление изисква да прецените как ще постъпят противниците ви. Аз ще ви облекча от това бреме сега. Ако вашата страна нападне нашите самолетоносачи в Източнокитайско море и застраши живота на около двадесет хиляди американци, ние ще ви нападнем с всичко, с което разполагаме. Ако изстреляте балистични ракети срещу Тайван, няма да ни оставите избор и ще обявим война на Китай. Казвате, че сте отворени за бизнес? Уверявам ви, че войната с нас ще се отрази зле на бизнеса.
Райън продължи:
— Ценя живота на сънародниците си, господин президент. Не мога да ви накарам да проумеете това, нито да се съобразявате с него. Но мога и съм длъжен да ви кажа, че случаят е такъв. Ако този конфликт премине в открита война, ние няма да бягаме, а ще отговорим с ярост. Надявам се разбирате, че председателят Су бързо отклонява Китай по погрешен път.
— Ние със Су имаме пълно разбирателство.
— Не, президент Уей, не е така. Моето разузнаване е много добро и ме уверяват, че вие искате икономически просперитет, а той иска война. Тези две неща са взаимноизключващи се и смятам, че вече разбирате това. Според моите агенти председателят Су ви обещава, че ние няма да ескалираме действията си и че ако нанесе удар по нас, ще се откажем и ще напуснем района. Ако така ви е казал Су, значи ви дава много лоша информация и се притеснявам, че действията ви ще почиват на такава информация.
— Господин президент, признавам, че неуважението ви към Китай ме изненадва, макар че не би трябвало.
— Не се отнасям неуважително към Китай. Вие сте най-голямата нация, с една от най-големите територии с отлична и старателна работна сила и с която моята страна е в добри отношения вече четиридесет години. Но всичко това е под заплаха.
Разговорът не приключи с това. Уей продължи да говори няколко минути, че няма да търпи да му четат лекции, и Райън изрази желание да поддържат отворена възможността за комуникация, защото тя ще бъде много важна в критична ситуация.
Когато разговорът приключи, Мери Пат Фоли, която слушаше, поздрави президента и запита:
— Казахте му, че вашето разузнаване ви дава информация за решения на високо ниво. Имате ли друга разузнавателна служба, за която аз не знам? — запита тя с лукава усмивка.
Джак отговори:
— От доста време съм в играта и мисля, че в думите му имаше известна нерешителност. Това за неразбирателството между двата лагера го изиграх по подозрение и опитах да превърна страховете му в параноя, като казах тези неща за нашето разузнаване.
Мери Пат каза:
— Това звучи като казано от психолог, но съм напълно съгласна, ако ще затрудни живота на китайците. Предстои ми да присъствам на погребение на няколко големи американци и съм убедена, че за смъртта им са виновни Уей, Су и техните хора.