Код "Заплаха"

ПЕТДЕСЕТ И ТРИ

Доминик и Джак пристигнаха в Маями късно вечерта в петък. В сравнение с фирмения самолет, пътническият, с който летяха, им се струваше като нещо от каменната ера, но пък ги докара навреме и спаха почти през целия път.

Нямаха оръжие, въпреки че в Съединените щати не е забранено да се качиш на самолет с оръжие. Тъй като във Флорида е позволено носенето на скрит пистолет с разрешително, двамата можеха да дойдат с незаредени и блокирани пистолети в багажите си, но това изискваше писане на формуляри и бавене, а и те решиха, че пътуването им не е такова. Имаха заповед да не извършват официално наблюдение около мястото на командния сървър, а и ако Сам разбереше, фактът, че са без оръжие, щеше да работи в тяхна полза, защото не бяха тук по „фирмени дела”.

Това беше като да цепиш косъма на две и Джак не се чувстваше особено щастлив, но смяташе, че операторите от Колежа трябва да огледат адреса.

Наеха една раздрънкана тойота и заминаха за Маями Бийч, където отседнаха в евтин мотел с категория звезда и половина. Доминик взе две стаи за две вечери и плати в брой, а Райън чакаше в колата. Намериха стаите си, които се оказаха съседни, хвърлиха саковете на леглата и се върнаха на паркинга при колата. Тридесет минути след като се регистрираха в мотела, тръгнаха на разходка по авеню „Колинс” сред тълпите плажуващи и туристи, дошли за уикенда. Отидоха две пресечки по-надолу, до улица „Оушън Драйв”, и седнаха в първия бар по пътя, в който, както в повечето нощни заведения в Маями, имаше впечатляващ брой красиви жени.

Когато изпиха коктейлите си и поръчаха втори, се разприказваха за плана за уикенда.

— Ставаме и отиваме в Корал Гейбълс — каза Доминик.

— Денем? — запита Джак.

— Да. Мека форма на разузнаване. Няма да можем да направим друго. Видя улицата в „Гугъл Мапс” — там няма как да не бием на очи, затова ще трябва да не спираме, пеша или с колата.

— Сигурен ли си, че не искаш да идеш там сега?

Доминик огледа бара и красивите жени.

— Братовчеде, ти може вече да не си ерген, но аз съм. Смили се.

Райън се разсмя.

— Ерген съм. Но в момента не си търся гадже.

— Да. Виждам как се разтапяш, когато тя ти се обади. По дяволите, даже гласът ти се качва половин октава, когато говориш с нея.

Джак изстена.

— Не. Моля те, кажи, че не е така.

— Съжалявам. Но тя те е омаяла.

Джак се замисли как всички в офиса знаят кога разговаря с Мелани по телефона. Въздъхна и каза:

— Е, извадих късмет с нея.

— Това не е късмет. Ти си свестен. Заслужаваш я.

Останаха смълчани няколко минути, докато отпиваха от коктейлите си. Отегчен, Райън проверяваше телефона си за съобщения от Мелани, а Дом заглеждаше една красива колумбийка на бара. Тя му се усмихна, но след няколко секунди се появи приятелят й, целуна я и седна на стола до нея. Имаше широки плещи като на футболист от местния отбор. Карузо поклати глава и се разсмя, а после изсърба остатъка от коктейла.

— Майната му, братовчеде. Хайде да огледаме този команден сървър.

Незабавно Райън измъкна две двадесетдоларови банкноти от портфейла си. Хвърли ги на масата и двамата тръгнаха обратно към паркинга с колата.

Намериха адреса чак към полунощ.

Минаха бавно покрай сградата, като оглеждаха паркинга и входа. Според табелката, „Брайтуеб” беше фирма за съхраняване на данни на отделни лица и на малки фирми. В двуетажната сграда светеха няколко лампи, а на неголемия паркинг имаше и няколко коли.

Завиха и се озоваха пред малък осветен проход, който пресичаше сградата по средата.

Джак усети как косата на врата му настръхва.

Доминик само подсвирна. Каза:

— Тези тук не приличат на компютърджии.

До вратата на прохода стояха двама млади мъже и пушеха цигари. И двамата носеха тесни тениски и панталони в цвят каки и изглеждаха мускулести и високи към метър и осемдесет. Имаха тъмноруси коси, квадратни челюсти и широки славянски носове.

— Тези не ти ли се струват руснаци?

— Да — отговори Джак. — Но се съмнявам някой от тях да е Дмитрий Орански, собственикът. По-скоро изглеждат като охрана.

Дом каза:

— Може да са от руската мафия. Плъзнали са из цяла Южна Флорида.

— Които и да са, ще ни забележат, ако минаваме тук по това време. Хайде да се върнем утре сутринта.

— Добре.

— А искаш ли да вземем нови коли, за да е сигурно, че няма да ни познаят? Различни марки и модели. Тук е Южна Флорида и колите ще имат затъмнени стъкла, което е добре. С две коли ще удвоим времето за наблюдение на целта, без онези бандити да усетят нещо. Ще трябва да направим снимки на всички, които идват и си отиват.

— Разбрано.

Четиринадесет хиляди и петстотин километра оттук, в четиринадесететажна сграда в Гуанджоу, една двадесет и три годишна жена се наведе напред, за да провери картината на монитора си. Пет секунди след това натисна един бутон на клавиатурата и чу кратко и тихо пиукане в слушалката си.

Седнала тихо, тя наблюдаваше предаването в реално време от Маями, докато чакаше Центъра да приеме видеоконферентния разговор. Преди няколко минути той беше минал покрай нея, така че имаше възможност в момента той да е в конферентната зала, а не в кабинета си. Ако е така, щеше да приеме обаждането със слушалка през интернет вместо по видеовръзка на компютъра си. Той може и да се намираше тук, но тя не го повика. Ако всеки викаше, залата щеше да заприлича на търговската борса в Чикаго.

До картината от Корал Гейбълс се появи лицето на д-р Тун.

Седнал пред бюрото си, той каза:

— Тук Центъра.

— Център, тук бюро тридесет и четири.

— Да?

— Цел „Хендли Асошиейтс”, Мериленд, Съединени щати. Лице — Джак Райън-младши и лице Доминик Карузо.

— Те във Флорида ли са?

— Да. Провеждат наблюдение на командния сървър там. Виждам ги в реално време в кола под наем на една пряка от „Брайтуеб”.

— Предупреди местните. Уведоми ги, че непознати сили са компрометирали командния сървър. Дай им информацията за мотела и описанията. Не разкривай кои са. Инструктирай местните да елиминират целите. Всичко това продължи достатъчно дълго.

— Разбрано.

— След това кажи на „Дата Лоджистикс” да отклонят трафика от командния сървър в Маями. От този момент операцията там се закрива. Със смъртта на Джак Райън-младши инцидентът ще се разследва много внимателно и не трябва да оставяме следи към Призрачния кораб.

— Да, Център.

— „Дата Лоджистикс” могат да минат през командния сървър в Детройт, докато намерят трайно решение.

— Да, Център.

Двадесет и три годишната коитрольорка изключи разговора и отвори програмата „Криптограм” на един от мониторите. След секунди се свърза с компютър в Кендал, Флорида. Собственикът му беше тридесет и пет годишен руснак, който живееше в Щатите с изтекла студентска виза.

Дванадесет минути и тридесет секунди след разговора между Центъра и служителката в джоба на един руснак в нощен клуб в Холивуд Бийч, Флорида, звънна телефон.

— Да?

— Юри, Дмитрий се обажда.

— Да, шефе?

— Имаме ситуация. Момчетата с теб ли са?

— Да.

— Вземи молив и запиши един адрес. Идете там да се позабавлявате.

Джак и Дом стигнаха до мърлявия мотел и изпиха по една бира на верандата в двора до стаята на Райън. Свършиха бирите към един и половина и Доминик понечи да иде в стаята си, но реши преди това да вземе бутилка вода от машината в коридора.

Отвори вратата и се озова пред цевта на дълъг черен пистолет.

Райън все още седеше на верандата. Вдигна поглед и видя как двама души прескачат ниската ограда. Носеха пистолети, които насочиха към лицето му.

— Вътре — каза един от тях с определено руски акцент.

Джак вдигна ръце.

Един от руснаците внесе два алуминиеви стола и бутна Райън и Карузо да седнат на тях. Най-малкият от тримата гангстери носеше гимнастически сак, от който извади огромна ролка монтажна лента. Докато другите двама мъже стояха в далечния край на стаята, руснакът омота краката на Джак и след това на Доминик към краката на столовете, а после завърза и ръцете им зад облегалките.

Райън беше прекалено шашнат, за да каже нещо, защото знаеше със сигурност, че не са го проследили до мотела, и не можеше да разбере как тези са разбрали, че е тук.

Тримата руснаци изглеждаха сериозни, но очевидно бяха обикновени биячи. Джак виждаше, че тези не са мозъкът на операцията или на нещо по-сложно от това да си завържеш обувките или да стреляш с пистолет.

Това трябва да бяха биячите на Дмитрий и ако се съди по всичко, той май искаше Райън и Карузо да са мъртви.

Дом опита да ги заговори:

— Какво значи всичко това?

Очевидният водач на триото каза:

— Знаем, че ни шпионирате.

— Не знам за какво говорите, по дяволите. Ние дойдохме на плаж за уикенда. Дори не знаем кои…

— Млъквай!

Райън мислеше трескаво какво да направи. Ясно беше, че така, с вързани крака, е безсилен и всичко ще приключи, защото нямаше как да се движи или да се бие.

Но не виждаше изход. Двамата с насочени към тях пистолети стояха на около три метра от него, от другата страна на леглото. Джак знаеше, че по никакъв начин не би могъл да се добере до някой от тези пистолети, преди онези да го застрелят.

Джак каза:

— Вижте, не искаме неприятности. Само изпълнявахме заповеди.

Мъжът начело отговори:

— Така ли? Е, шефът ви ще трябва да си наеме други хора, защото вие, двамата хубавци, сега ще умрете.

Дребният мъж със сака извади черен кабел и го подаде на шефа си. Райън забеляза завитите като дръжки краища и разбра какво е това.

Гарота, каквато убийците поставяха около шията и дърпаха силно назад, за да задушат жертвата си.

Райън заговори по-бързо:

— Не разбирате. Нашият шеф е същият като вашия.

— Какво говориш?

— Изпрати ни Центъра. Казва, че Дмитрий краде от парите, които му прехвърля и които трябва да се делят поравно между вас. Затова сме тук.

— Какво говориш?

Карузо подхвана историята на Джак:

— Центъра проникна в компютъра и телефона на шефа ви и трябва да ви кажа, момчета, че ви крадат.

Единият от мъжете от другата страна на леглото каза:

Измислят си разни глупости, за да не ги убием.

Джак отвърна:

— Имам доказателството на лаптопа си. Разговор в „Криптограм” в който Центъра казва на Дмитрий колко да ви плати. Мога да ви го покажа.

— Няма да ни показваш нищо — отвърна същият мъж. — Лъжеш. Какво го е грижа Центъра колко ни плащат?

— Центъра настоява агентите да спазват нарежданията му. Това не може да не го знаете. Казва на вашия шеф да ви плати определена сума и, по дяволите, очаква точно така да се случи. Дмитрий прибира вашата част и Центъра ни прати да оправим тази работа.

Карузо отново се включи:

— Да. Преди няколко месеца ни изпрати в Истанбул да се погрижим за едни, които го лъжеха.

Главният руснак, който стоеше до стената, каза:

— Дмитрий ми каза, че Центъра иска да оправим вас.

Джак и Дом се спогледаха. Центъра знаеше, че те са тук, в Маями? Откъде го е разбрал?

Но Джак се съвзе бързо.

— Това ли ви е казал Дмитрий? Аз мога да ви докажа, че е лайнар.

— Как?

— Позволете да се включа в „Криптограм”. До две минутки ще разговарям с Центъра. И той ще потвърди думите ни.

Тримата гангстери се разприказваха забързано на руски. Единият запита:

— А как ще разберем, че това наистина е той?

Джак сви рамене под превръзките.

— Човек, за Центъра говорим. Питайте го за нещо. За вашата организация. Питайте го какви операции сте изпълнявали за него. По дяволите, питайте го кой е рожденият ви ден. Той знае.

Райън видя, че руснаците се впечатлиха.

След още малко разговор единият руснак прибра пистолета си в кобура и отиде до бюрото.

— Кажи ми паролата. Аз ще се обадя на Центъра от твоя компютър.

Райън поклати глава.

— Няма да стане. Центъра вижда през камерата. Мамка му, момчета, вие от колко време работите? Види ли, че това не съм аз, той няма да позволи разговор. Ще изключи компютъра от системата и като го знам, вероятно ще прати друг екип в Маями да избие всички тук, които работят за него, като започне от идиота, опитал да говори от моя лаптоп.

— Преувеличаваш — обади се руснакът до бюрото. Но се отмести настрани от камерата на компютъра.

— Бъди сигурен — отвърна Джак. — Китайците се отнасят сериозно към сигурността.

— Китайци ли?

Джак изгледа мъжа.

— Центъра китаец ли е? — запита един от другите руснаци.

— Ама вие сериозно ли говорите? — отвърна Джак и погледна към Доминик. Той поклати глава, сякаш е заобиколен от идиоти.

— Вие нови ли сте?

— Не — отвърна най-дребният руснак.

Мъжът до бюрото каза нещо рязко и един от останалите двама измъкна нож от якето си и го отвори със замах. Сряза лентата от китките и глезените на Райън, след което Джак стана от металния стол. Докато измина трите метра до бюрото, той хвърли поглед през рамо към Карузо. Доминик не издаваше нищо. Само седеше и гледаше.

Райън погледна главния гангстер.

— Остави ме да се свържа с него, да му обясня ситуацията и след това да те включа в разговора.

Руснакът кимна и Джак осъзна, че е преметнал тримата въоръжени мъже, които само преди минутка щяха да го убият заедно с братовчед му.

Коленичи пред лаптопа си, болезнено съзнаващ, че в момента го наблюдават три чифта очи. Най-близкият от тримата се намираше на две стъпки от дясната му страна, другият продължаваше да стои до леглото с пистолет в ръка, а мъжът, който преди малко отвърза Райън, стоеше прав до Карузо и държеше своя нож.

Джак имаше план, макар и непълен. Знаеше, че няма да говори с Центъра по „Криптограм”, защото дори нямаше необходимата програма на компютъра си, което означаваше, че му оставаха само няколко секунди време да започне схватка. Но макар да смяташе, че лесно може да се справи с всеки от тримата един по един, нямаше как да стигне бързо до третия руснак от другата страна на леглото.

Нуждаеше се от пистолет, а най-близкият пистолет се намираше в кобура под ризата на мъжа до него.

Коленичилият Джак го погледна.

— Е? — запита руснакът.

— Може пък да не се обадя на Центъра — отвърна Джак далеч по-предизвикателно, отколкото докато седеше завързан на стола.

— И защо? — запита пак руснакът.

— Защото няма да ни направите нищо. Блъфирате.

— Блъфираме? — обърка се мъжът.

Американецът пред него беше го уговарял няколко минути да го допусне до компютъра, а сега казваше, че няма да се свърже.

— Аз не блъфирам.

— Какво, ще накараш ли малките си приятелчета да ме набият?

Водачът поклати глава и се усмихна.

— Не, те ще те застрелят.

— О, разбирам. Тези ги водиш да вършат нещата, които ти не смееш да свършиш.

Джак поклати глава.

— Типичен руски путьо.

„Извади пистолета!” — крещеше наум Джак. Това беше единственият шанс двамата с Доминик да оцелеят.

Лицето на мъжа почервеня от гняв и той посегна под червената си копринена риза към корема.

„Бинго” — каза си Джак и се хвърли напред, с ръце, насочени към оръжието, което тъкмо излизаше изпод ризата.

Мъжът опита да отстъпи назад и настрани, но Райън, прекарал много часове да се учи как да отнема оръжие, знаеше какво прави. Блъсна с тяло руснака и го събори назад, като рязко дръпна цевта на пистолета надолу и наляво от себе си, за да се отмести от куршума, в случай че руснакът успееше да натисне спусъка. В същото време Джак изви оръжието така, че да счупи показалеца на мъжа. Онзи изкрещя, а Джак вкара своя пръст под скобата на спусъка и завъртя оръжието почти на сто и осемдесет градуса, докато ръката на руснака още го държеше. Натисна счупения пръст към спусъка.

Двата куршума се забиха във въоръжения руснак от другия край на леглото. Мъжът се завъртя и падна на пода.

Докато първият руснак падаше заднешком към леглото, Джак му измъкна пистолета, хвана го добре и простреля мъжа два пъти в корема от по-малко от метър. Руският мафиот умря, преди да се свлече на леглото.

Джак се извъртя надясно към мъжа, който стоеше до Доминик, но преди да успее да се прицели, установи, че има проблем. Докато се обръщаше, забеляза, че онзи замахва с ръка над главата си, което означаваше, че мята ножа.

Джак се хвърли на пода, защото не искаше да рискува да убие братовчед си, ако стреля, докато се пази от ножа.

Парчето стомана прелетя над главата му и се заби в стената.

Руснакът понечи да измъкне пистолета от панталона си, докато Джак вдигаше глава. Онзи се оказа бърз… по-бърз от Райън.

Но американецът имаше предимство, защото пистолетът се намираше в дланта му. Изстреля два куршума в гърдите на мъжа, който се блъсна в стената и падна на пода между стола с Доминик и леглото.

Карузо опита да се освободи от лентата, докато Райън проверяваше дали всички са мъртви.

Доминик каза:

— Добро мислене и страхотна стрелба.

Джак бързо сряза лентата и го освободи.

— Трябва да изчезнем до шестдесет секунди.

— Да — отвърна Доминик и изтича в другия край на леглото, за да си вземе сака и да хвърли нещата си в него.

Райън взе мобилните телефони и портфейлите на мъртъвците, след това грабна собствения си сак, напъха лаптопа си в него и изтича в банята, за да вземе кърпа. Десетина секунди три всички повърхности, до които можеше да се е докоснал, след което за още десетина секунди провери дали не е оставил неприбрана някоя от вещите си.

Докато крачеха бързо през тъмния паркинг, Джак каза:

— Има ли охранителна камера?

— Да, зад гишето. Ще се оправя.

— Отивам за колата.

Карузо влезе във фоайето. Там имаше само един дежурен, който вдигна поглед от телефона, изненадан от Доминик.

Мъжът остави слушалката и каза нервно:

— Обадих се на полицията. Идват.

— Аз съм от полицията — отвърна Карузо, след което прескочи гишето, избута мъжа и натисна бутона за изваждане на видеокасетата от охранителната уредба. — И трябва да взема това за доказателство.

Мъжът очевидно не му вярваше, но не опита да го спре.

Джак изкара колата до входната врата пред фоайето и Доминик бързо се качи в нея. Излязоха от паркинга веднага, за да изпреварят полицията.

— Сега какво? — запита Райън.

Карузо удари гневно глава назад в облегалката.

— Обаждаме се на Гренджър, казваме му какво е станало и се прибираме да ни се карат.

Райън изстена и стисна волана, все още обзет от прилива на адреналин.

Да. Май точно така щеше да стане всичко.