Код "Заплаха"

ШЕСТДЕСЕТ

Гавин Биъри и Доминго Чавес пристигнаха в апартамента на Джак Райън-младши малко след десет вечерта. Джак все още не ходеше на работа, но Гавин и Динг искаха да го информират за събитията от днешния ден.

Чавес се изненада, когато Райън каза, че не желае да говори у дома си. Подаде по една бира на двамата и ги изведе на паркинга, а после прекосиха улицата и отидоха на едно голф игрище. Там тримата седнаха в тъмното на маса за пикник и се загледаха с бира в ръце към покритото с було от мъгла игрище.

След като Биъри разказа на Райън за посещението в къщата на Уикс и разкритието, че китайското разузнаване има пръст във вкарването на вирус в мрежата на „Хендли Асошиейтс”, Джак запита:

— Има ли начин всички тези хора да не работят за Министерството на обществената сигурност? Възможно ли е да са хора на Тун, вкарани в Китай, за да компрометират нашия компютърен продавач?

Динг поклати глава.

— Това е станало в Шанхай. Центъра не би могъл да сложи подслушвателни устройства в хотелска стая, да докара екип униформени и цивилни полицаи и да направи всичко друго без знанието на министерството. Хотелите в Китай, особено луксозните и тези от бизнес класата, са длъжни по закон да се подчиняват на Министерството на обществената сигурност. Подслушвателните и наблюдателните устройства и агентите, които работят в тях, са на обществената сигурност. Не е възможно да не са ръководили тази операция.

— Но вирусът е на Джа. Същият, както в Истанбулския диск. Същият от безпилотните самолети. Единственото обяснение е, че Джа и Тун са работили за Китай от Хонконг под защитата на триадите.

Чавес кимна.

— И това значи, че китайското правителство знае за „Хендли Асошиейтс”. Помисли си какво ли са научили от нашата мрежа. Имената и домашните адреси на нашите служители, данни, които сме изтеглили от ЦРУ и Агенцията за национална сигурност, и други. Очевидно е за всеки с половин мозък, че сме шпиони извън регистрите.

Джак каза:

— Доброто обаче е, че има неща, които не са на мрежата ни.

— Я обясни — каза Чавес.

— Ние не записваме какво правим. В мрежата ни няма никаква информация за нашите удари и за операциите, за които са ни ангажирали. Да, има повече от достатъчно доказателства, че имаме достъп до класифицирани данни, но нищо не ни свързва с никоя конкретна операция.

Динг отпи от бирата и потръпна.

— И все пак, ако някой в Китай вдигне телефона и се обади на „Вашингтон Поуст”, с нас ще е свършено.

— А защо все още не са го направили? — запита Джак.

— Представа нямам. Не знам.

Райън се отказа да търси отговора. Запита:

— А говори ли се за това да изпратим оператори в Пекин за среща с „Червената ръка”?

Чавес отговори:

— Гренджър действа да ни вкара в страната. Щом успее, двамата с Дрискол тръгваме.

Джак се почувства невероятно изолиран. Не работеше, не говореше с Мелани, а сега дори не искаше да говори и с майка си и баща си, защото смяташе, че всеки момент китайците ще разкрият информация за него, която може да събори баща му от президентския пост.

Гавин Биъри, който мълчеше през цялото време, стана от масата и каза:

— Виждам.

— Какво виждаш? — запита Динг.

— Виждам голямата картина. И не е приятна.

— Какво говориш?

Гавин обясни:

— Организацията на Тун е група, която работи в интерес на своята държава, използва агенти на своята държава, но е служба под прикритие, която действа на собствена глава. Обзалагам се и че се самофинансират, защото генерират пари от компютърна престъпност. Освен това Центъра има невероятни технологични средства, с които измъква информация и изпълнява мисията си.

Джак също прозря картината.

— Мамка му. Те са същите като нас! Почти като Колежа. Опровержима операция. Китайците не могат да допуснат компютърните атаки да сочат към тях. Създали са Центъра точно както моят баща е създал Колежа — за да са свободни и по-агресивни.

Чавес добави:

— И ни наблюдават от Истанбул насам.

— Не, Динг — каза Джак мрачно. — Не от Истанбул. Преди това. Много преди това.

— Какво искаш да кажеш?

Джак хвана главата си с длани.

— Мелани Крафт е агент на Центъра.

Чавес погледна към Биъри и видя, че той вече знае.

— Какви ги говориш, по дяволите?

— Тя сложи програма в телефона ми. Така Центъра е знаел, че двамата с Дом сме в Маями, за да разгледаме командния сървър.

Чавес не можеше да повярва на ушите си.

— Тя ти е сложила програма в телефона? Сигурен ли си?

Джак кимна и се загледа в мъглата.

— Затова ли седим тук, на студено?

Джак сви рамене.

— Длъжен съм да смятам, че е сложила микрофони в къщата. Не знам, още не съм ги търсил.

— Ти говори ли с нея? Пита ли я?

— Не.

Динг каза:

— Тя е от ЦРУ, Райън. Преминала е много повече проверки от теб. Не вярвам, че работи за шибаните китайци.

Райън удари с длан по масата.

— Ти не чу ли какво казах преди малко? Тя е сложила програма в телефона ми. И не обикновена програма, дето се купува от всеки магазин. Гавин откри вътре троянския кон на Джа, или поне негова версия, и програма за следене чрез глобалната позиционираща система.

— Но откъде знаеш, че не са я излъгали? Че не са я изиграли някак да сложи програмата.

— Динг, тя от доста време действа малко подозрително. Откакто се върнах от Пакистан през януари. Виждаше се, но аз бях твърде заблуден.

Замълча и след малко каза:

— Бил съм идиот.

— Мапо[8] тя има основания да те подозира. Лайнаромерът на умно момиче като нея работи на максималното ниво. А за програмата на твоя телефон…

Чавес поклати глава и продължи:

— Изиграли са я. Някой е нагласил нещо. Трудно ми е да вярвам, че тя шпионира за Китай.

— Съгласен съм — обади се Биъри.

Джак отвърна:

— Не знам защо го е направила. Знам само, че го е направила.

— И че аз съм човекът, който е компрометирал цялата операция, защото й е позволил да го направи.

Динг каза:

— Всички в Колежа имат любими хора, които не знаят какво вършим. Всеки път рискуваме, когато допуснем нов човек в живота си. Въпросът е ти какво ще правиш сега?

Джак вдигна длани върху масата.

— Приемам предложения.

— Е, в момента си временно отстранен от работа, което може да използваш в своя изгода. Имаш време. Използвай го, за да разбереш кой й дърпа конците.

— Добре.

— Искам да влезеш тайно и много внимателно в къщата й. Тя не е шпионин, а аналитик, но няма да рискуваш. Оглеждай се за всякакви противомерки или издайнически неща. Виж какво ще намериш, но не слагай микрофони. Ако работи за другата страна, може да прави контролни проверки и да ги открие.

Джак кимна.

— Става. Ще вляза утре сутринта, когато тя отиде на работа.

— Добре — отвърна Чавес. — Може би трябва да я следиш няколко вечери. Да видиш дали не прави нещо нередно. Дали не се среща с някого.

Гавин кимна.

— Дали не яде китайска храна.

Динг и Джак реагираха на шегата, като го изгледаха студено.

— Извинявай — отговори мъжът. — Неподходящ момент.

Чавес продължи:

— Очевидно е, че трябва да си дадеш компютъра на Гавин, за да го провери. Ще накараме екип от научния и технологичния отдел на пети етаж да идат у вас и да почистят. И колата.

Гавин се обади:

— Аз вече проверих колата му — чиста е.

Чавес кимна.

— Добре.

Телефонът на кръста на Динг звънна и той го взе.

— Да? Здравей, Сам. Добре. Всъщност аз съм в квартала. Веднага идвам.

Чавес стана бързо от масата и пресуши бирата си прав.

— Отивам в офиса. Гренджър мисли, че има начин да ни вкара с Дрискол в Китай.

— Желая ти късмет — каза Райън.

Динг погледна младежа, след което сложи ръка на рамото му.

— Късмет и на теб, хлапе. Не се притеснявай за госпожица Крафт. Не допускай чувствата ти да я осъдят, преди да си разбрал какво става. Но дори и да не работи за Центъра съзнателно, тя е поредната част от пъзела. Трябва да я използваш, тапо. Направи го както трябва и ще научим още повече неща за Центъра.

— Ще го направя.

Чавес кимна на Биъри, а после се обърна и се изгуби в мъглата.

Д-р Тун Гуогун стоеше пред бюро тридесет и четири, загледан над рамото на контрольорката, която пишеше в „Криптограм”. Знаеше, че повечето от тях се страхуват, ако той е до бюрото им, докато работят, но тази жена беше изключително компетентна и, изглежда, нямаше нищо против.

Досега той беше доволен от работата й.

Докато той обикаляше „Призрачния кораб”, тя беше го повикала чрез интернет слушалката с молба да дойде при нея. Тун предполагаше, че на ден сигурно изминава по десетина километра из цялата сграда, а освен това провеждаше и петдесетина видеоконференции всеки ден.

Когато жената на бюро тридесет и четири приключи със задачата си, се обърна с лице към него, понечи да стане, но той я спря.

— Не ставайте — каза Тун. — Искахте да ме видите?

— Да, Център.

— Какво става в „Хендли Асошиейтс?”

— Загубихме възможността за следене и дистанционен достъп до телефона на Джак Райън в събота. Днес следобед нашият траен достъп до мрежата на компанията е преустановен. Изглежда са открили проникването и са изключили цялата мрежа от интернет.

— Цялата мрежа?

— Да. От „Хендли Асошиейтс” не излиза трафик. Сървърът им за електронна поща не приема съобщения. Изглежда, просто са дръпнали главния щепсел.

— Интересно.

— Моят полеви агент Валентин Коваленко е много добър. Мога да го накарам отново да се срещне със своя агент Липтън и да го застави да окаже натиск на неговия агент Мелани Крафт, за да разберем как е установено проникването.

Тун поклати глава.

— Не. „Хендли Асошиейтс” бяха само една особеност. Надявахме се да разберем каква е ролята им в йерархията на американското разузнаване. Но се превърнаха в проблем в Хонконг. След това Маями, където станаха още по-досадни. Нашите мерки срещу тях са недостатъчни. Нямам време да разгадавам тайната им. Ако са открили присъствието ни в мрежата си, значи може да имат повече информация за нас, отколкото знаем. Време е за по-големи мерки.

— Да, Център. Както винаги, можем да ги докладваме тайно на американските власти или да накараме някой от нашите агенти в американската преса да ги разследва.

Тун поклати глава.

— Те знаят за нас. Ако разкрием тях пред света, ще разкрием и себе си. Не, не можем да постъпим така.

— Да, Център.

Тун помисли още малко и каза:

— Ще активирам Жерав.

— Да, Център. Да прекратя ли отношенията ни с Липтън?

— Не. Той е от ФБР. Може още да ни е полезен. Но неговият агент… приятелката на сина на президента?

— Мелани Крафт.

— Да. Тя се доказа като безполезна и може да компрометира нашия агент Липтън. Изпратете информацията за нея на Жерав. Аз ще го накарам да отстрани този компромис.

— Да, Център.