Код "Заплаха"

СЕДЕМДЕСЕТ И ШЕСТ

Двата самолета „Хорнет” за борба със зенитни ракети се отделиха от четирите изтребителя с бомби и се позиционираха като лесни мишени, но с помощта на авангардното си електронно оборудване и ракетите си локализираха и унищожаваха зенитните ракетни системи още щом те се разкриеха.

Траш и Чийз летяха възможно най-ниско под и зад останалите осем самолета. Летяха над Перлената река, която завиваше надясно през центъра на Гуанджоу, като в някои случаи крилете им се намираха на не повече от сто метра от жилищните сгради около тях. След това се отделиха на север, завиха над града и в този момент по курса им загърмяха зенитки. Трасиращите куршуми се стрелкаха като искри в небето пред тях. Траш забеляза как далеч отпред излитат ракети, които със сигурност целеха изтребителите над него, но знаеше също, че ако се наложи да хвърли бомбите си, ще трябва да се разкрие по същия начин и ще се озове в най-лошата ситуация — между зенитките и опасния терен тук, долу, и зенитните ракети по-горе.

Четирите щурмови изтребителя с бомби JDAM се обадиха един след друг по радиостанциите и обявиха, че нямат сигнал от глобалната позиционираща система, която трябваше да води умните им бомби до целта. След няколко секунди Траш чу по радиото вик на един от пилотите, който, улучен от зенитна ракета, се катапултираше. Един от изтребителите за борба със зенитни ракети се насочи към батареята, но в същото време във въздуха полетяха още ракети. Друг от пилотите премина в отбранителен полет срещу една от ракетите — отдели се от остатъка от групата и се зае да маневрира рязко нагоре и надолу и да изстрелва топлинни примамки.

Наложи се още един пилот с умни бомби да премине в отбрана и да се освободи от оръжията си, за да маневрира. Вторият самолет от неговата двойка остана във формацията и се оказа първият, застанал на линия към целта.

Все още не получаваше спътников сигнал, което значеше, че бомбата ще лети слепешката, но той можеше да я пусне като обикновена, глупава бомба и да се надява на най-доброто.

Премина в пикиране към целта от четири и половина километра височина.

Зенитни оръдия го улучиха на разстояние четири мили южно от сградата на китайската телекомуникационна служба. Траш видя от мястото си над реката как самолетът избухна, започна да пада настрани, с наведено към града ляво крило, и се понесе към сградите отдолу.

Траш чу в слушалката си отмерено „Катапулт!” и видя как фанарът на кабината отлетя, последван от пилота.

След успешния удар зенитките засилиха стрелбата. Още един ударен самолет се наложи да изхвърли боеприпасите си и да побегне на юг.

Траш осъзна, че сега всичко зависи от него и от Чийз. Единственият останал „Хорнет” с умна бомба не можеше да се нареди за втори заход, защото скоро щеше да се наложи да изхвърли бомбите си и да се спасява от бесния огън с ракети и оръдия и от бандитите, за които научиха, че идват от изток и заради които град Гуанджоу щеше да се превърне в мелачка за американски самолети.

В този момент се обади Чийз:

— „Магия”, започваме нападение.

— „Магия две-две”, разбрано.

Траш и Чийз се издигнаха заедно на триста метра височина и почти едновременно превключиха оръжейните си системи за пускане на бомбите. Траш знаеше, че четири тона желязо щяха да се отразят унищожително на дванадесететажната сграда, но едва ли щяха да я съборят на земята. Той само трябваше да следва Чийз и да вкарат осемте тона бризантен експлозив един след друг и напълно да опустошат тази сграда.

— Десет секунди — обади се Чийз.

Точно пред кабината избухна снаряд и накара Траш рязко да дръпне глава назад. Самолетът му се поразклати и загуби малко височина, но летецът го дръпна нагоре и изравни в мига, когато Чийз отново се обади:

— Пускаме.

Чийз пусна своите бомби, а след секунда и Траш се освободи от товара си, като самолетът веднага стана по-пъргав. От опашните секции на всяка бомба излязоха парашути, които ги забавиха, за да могат изтребителите да се отдалечат на безопасно разстояние преди взрива.

Траш рязко избяга от зоната, в която щяха да се разлетят осколки.

Видя пред себе си пламъците от двигателите на Чийз, който рязко зави наляво и надолу, за да се отдалечи от предстоящата експлозия.

Някакъв блясък от север привлече вниманието му.

— Ракета! — каза той.

— „Магия две-едно” в отбрана! Следи ме ракета! — отговори Чийз.

От паркинга пред жилищния блок Джак Райън наблюдаваше тъмните самолети, които префучаха отгоре. Райън не видя да падат бомби, но в един момент сградата на китайската телекомуникационна служба на по-малко от километър от него избухна в пламъци и дим и от нея се разлетяха отломки.

Земята под краката му се разтресе от страхотния шум, а във въздуха се издигна огнен облак сиво-черен дим.

— Посрани боже! — каза Джак.

Яо изкрещя:

— Скачай в колата, Джак!

Джак се подчини и Адам каза:

— Не искам да съм единственият китаец, който точно сега вози американци из Гуанджоу.

Когато запали двигателя, двамата мъже вдигнаха поглед към небето, където след приглушена експлозия на няколко мили на север един изтребител се понесе рязко надолу към града.

— „Магия две-едно” улучен! — обади се Чийз малко след като Траш се спусна надолу със самолета си. — Самолетът не реагира! Нищо не работи!

— Скачай, Скот! — изкрещя Траш.

Но в този момент самолетът на Чийз се преобърна надясно, а после носът му се насочи надолу, на двадесет метра над земята.

Пилотът не се катапултира.

Самолетът се удари в улицата с носа напред, със скорост над шестстотин километра в час, и от него се разхвърчаха парчета метал, стъкло и композитни материали. Избухна пламък, който се завъртя заедно със самолета и угасна едва когато потрошената машина се изтърколи в голям дренажен канал и се покри с пенлива вода.

— Не! — изкрещя Траш. Не беше видял седалката или парашут и знаеше, че Скот не можеше да се катапултира, без той да го види, но въпреки това, докато прелиташе над разрушената машина, погледна към небето над себе си в отчаян опит да зърне сивия парашут в нощното небе.

Но не откри нищо.

— Тук „Магия две-две”. „Магия две-едно” падна, координатите са… Не виждам парашут.

От Командния център отговориха лаконично:

— Разбрано, „две-две”. „Магия две-едно” е паднал някъде под теб.

Траш вече не можеше да направи нищо за Чийз и трябваше да се маха оттук. Бутна лоста за газта докрай напред. Форсажът се включи веднага, като почти изправи самолета вертикално и принуди пилота да опре глава назад в седалката, докато тежката двадесет и два тона машина се издигна бързо като ракета в нощното небе.

Очите на младия морски пехотинец оглеждаха трескаво дисплея пред него. Височина хиляда, хиляда и триста, хиляда и петстотин метра. Висотомерът се въртеше като ротативка.

След това провери вертикалната подвижна карта на дисплея. Виждаше как Гуанджоу бавно се смалява. Твърде бавно според Траш. Той искаше да вкара между себе си и целта много време, разстояние и височина.

Три хиляди метра.

До момента Траш се беше интересувал само от това, което виждаше вътре в кабината. Индикаторите за заплаха за момента не показваха нищо освен няколко чужди самолета на седемдесет мили източно от него, които обаче се отдалечаваха, несъмнено към военноморските изтребители F/A–18, които атакуваха кораби в протока.

Три хиляди и петстотин метра.

Вече се намираше над южната част на града.

Едно пиукане в слушалката привлече вниманието му и той погледна дисплея.

Оказа се, че е осветен от зенитен радар на югоизток. След две секунди го прихвана и друг радар, точно под него.

— Изстрелване на ракета.

Зави рязко наляво, а после надясно, обърна се по гръб над Гуанджоу, след което с петкратно претоварване зави надясно и топлинните примамки, които изстрелваше, описаха дълга и широка дъга.

Това не свърши работа. Една ракета „земя-въздух” се взриви на няколко метра от лявото му крило и осколките й пробиха крилото и корпуса на самолета.

— „Магия две-две” ударен! „Магия две-две” ударен!

Лампата за пожар в левия двигател светна. Незабавно последва гласовото предупреждение „Обща тревога”, а след това и „Пожар в левия двигател. Пожар в десния двигател”.

Траш спря да слуша „Кучката Бети”. Шлемният му дисплей запримигва и пилотът опита да улови колкото може повече данни, докато дисплеят все още работеше.

Във въздуха имаше друга ракета. Дисплеите в кабината може и да отказваха, но предупреждението в слушалката се чу ясно.

Траш опита да задържи самолета в хоризонтален полет и натисна газта напред докрай, за да набере скорост.

Лостът за управление се движеше трудно, а подаването на газ не даде резултат.

Угасналият F/A–18 загуби подемна сила, наведе нос и се превъртя надясно. Траш погледна през прозрачния шлемен дисплей и видя трепкащите светлини на града. Докато самолетът се превърташе и падаше, цялото осветление в кабината угасна. Настъпи непрогледна тъмнина.

Ужасен, докато опитваше да прецени какво да прави, Траш осъзна, че самолетът му е влязъл в „свредел” и пада над южната част на града, където делтата на Перлената река се разстилаше към морето.

Светлините на Гуанджоу и крайните му квартали се редуваха с тъмнината на реката, нейните притоци и земеделските земи с делтата.

— „Магия две-две” катапултира!

Траш бързо свали очилата за нощно виждане от скобата на шлема и ги захвърли настрани, а после посегна между коленете си, стисна дръжката за катапултиране с две ръце и я издърпа нагоре. Това доведе до отварянето на две газови бутилки под него, чиито разширяващи се газове преминаха рязко по тръбите из кабината и изпълниха няколко автоматични функции. Включиха топлинни батерии на седалката, натиснаха едно бутало, което я освободи, задействаха няколко скрити превключвателя за изхвърляне на фанара, после се отвори друга газова бутилка и газът от нея стегна раменните му ремъци плътно към седалката, за да го държат в правилната позиция за безопасно катапултиране.

Последната функция на газа беше да премине през входа на вентила за задействане на поставения в него патрон с газ със закъснение от 0,75 секунди.

Газът от този патрон премина към системата за включване на катапулта.

Системата включи пиропатроните за изстрелване на фанара и бутна седалката нагоре по насочващите релси.

Когато Траш и седалката отскочиха нагоре по релсите, се включиха аварийната система за кислород и аварийният радиомаяк, а ограничителите в долната част на седалката стегнаха здраво пищялите на краката му.

До този момент Траш се движеше от газове, но когато седалката достигна горния край на направляващите релси, се включи ракетният двигател под него, изстреля го извън кабината и го изпрати на четиридесет метра от самолета.

Отвори се спирачният парашут и дръпна шумно основния купол в студения въздух, а Траш и седалката достигнаха максималната височина, увиснаха там за момент и после се понесоха надолу.

Траш се въртеше във въздуха, стиснал здраво очи, но изкрещя, защото знаеше, че не му остава много време до земята. Ако парашутът му не се отвореше напълно през следващата секунда, той щеше да се удари в земята с над сто километра в час.

Напрегна всеки мускул в тялото си, за да се подготви за удара, макар да знаеше, че той ще го убие мигновено.

„Моля те, Господи помогни ми…”

Коланите на парашута, които забавиха падането му, се стегнаха рязко и притиснаха топките, гърдите и гърба му. За по-малко от две секунди тялото му премина от свободно падане в напълно изправено положение, но ударът изкара въздуха от дробовете му.

Преди да успее да си поеме дъх, се блъсна странично в малък рибарски фургон до водата, който се разтресе от удара.

Инерцията и парашутът го дръпнаха рязко върху покрива на фургона и го събориха на асфалта. Пилотът падна на дясната си страна и чу отвратителен звук от пукане на кости в дясната си китка.

Траш изкрещя от болка.

Вятърът дърпаше парашута и пилотът се опита да се освободи от него с лявата си ръка, защото дясната висеше безпомощно надолу.

Парашутът го издърпа на обрасъл с тръстика бряг, където Траш успя да се изправи на колене, но един порив на вятъра го дръпна напред и го вкара във водата. След като сензорите в коланите му доловиха вода, ги отделиха от него — макар и животоспасяваща, тази вградена в парашута система не го освободи навреме и течението на реката го понесе.

Докато падаше във водата, Траш дочу вой на сирени.