Код "Заплаха"

ШЕСТДЕСЕТ И ЧЕТИРИ

Доминик, Сам и Динг се срещнаха със своя водач във фоайето в седем сутринта, за да идат на „културната екскурзия”, както я наричаха в правителствените медии.

Водачът се представи с името Джордж. Тримата знаеха, че този дружелюбен мъж е и обучен информатор на китайското разузнаване. Той щеше да ги води днес.

Щяха да идат в частта от стената в Мутиен’ю, на седемдесетина километра северно от Пекин. Още преди водачът им да ги отведе до закрития подход за коли пред хотела и да ги качи в очакващия ги там микробус, обясни на грапав английски, че са постъпили разумно, като са поискали да видят тази част от стената, тъй като останалите журналисти са избрали по-близката част, която, за съжаление, била променена много през последните години заради ремонти.

Чавес кимна и се усмихна, като се качи в микробуса и каза с испански акцент, който според него не звучеше особено аржентински, нито пък беше кой знае колко необходим, че неговите спонсори са предложили да посети тази част на стената, за което им е благодарен, защото тя е тема на статията им.

Всъщност Чавес не даваше пет пари за Великата китайска стена. Нито пък за нейната част при Мутиен’ю или където и да било другаде. Да, ако се намираше тук на почивка с жена си и сина си, вероятно щеше да е удивително интересно да я види. Но в момента изпълняваше операция, а тя не включваше посещение на стената.

Той поиска пътуването до това място по съвет на човека от „Червената ръка”.

Динг реши, че „Червената ръка” имат план да го отделят с колегите му от водача и шофьора. Друга информация нямаше и трябваше да се довери на банда криминални престъпници, на които нямаше вяра и към които не изпитваше уважение. Но залогът за тази мисия беше толкова голям, че той, Доминик и Сам решиха да тръгнат с адски големи надежди, че „Червената ръка” може да направи нещо, за да ги отърве от правителствения водач, без в същото време да ги убие.

Сам Дрискол бутна по коляното Динг, който седеше до него в задната половина на микробуса. Динг го погледна, а след това проследи погледа му към таблото на колата, близо до предното стъкло. Присви очи, за да види какво точно има там и накрая забеляза малък микрофон. Вероятно тук някъде имаше и камера. Китайците ги наблюдаваха — ако не в този момент, вероятно щяха да гледат запис на инцидента, който „Червената ръка” бяха подготвили.

Динг побутна Карузо и се наведе към ухото му.

— Камери и микрофони, тапо. Каквото и да става… не излизай от ролята — прошепна той.

Доминик не реагира. Вместо това се загледа навън към сивите хълмове и сивото небе.

Докато приказливият им правителствен водач от отдел „Пропаганда” дърдореше непрекъснато за всичко, от качеството на шосето, по което се возеха, и високата реколта пшеница от нивите около тях, до удивителния строителен подвиг — Китайската стена, Чавес поглеждаше небрежно назад през рамо. На петдесетина метра от микробуса видя черна кола с две врати, която ги следваше. Двамата мъже на предните седалки бяха облечени като правителствения им водач.

Изглежда, бяха въоръжени представители на министерството със задача да не позволяват протестиращи, крадци или други неприятности по шосето да притесняват чуждестранните медии.

Определено смятаха, че ги чака скучен ден.

Чавес се чувстваше сигурен, че грешат.

На около четиридесет минути път извън Пекин се натъкнаха на първия светофар от доста време насам. Шофьорът на микробуса спря на червената светлина и до тях се приближи черна камионетка, излязла от бензиностанцията на една пряка назад.

Без предупреждение вратата на шофьора на камионетката се отвори точно до тази на правителствения водач, който тъкмо обявяваше на чуждестранните журналисти отзад, че Китай е световен доставчик на пшеница и памук.

Динг видя цевта на пушката миг преди изстрела. Изкрещя на Доминик и Сам:

— Залегни!

Прозорецът до главата на Джордж се пръсна, след което главата му се свлече надолу и тялото му увисна на колана.

Шофьорът до него също се свлече убит.

Тримата се постараха да държат главите си възможно най-ниско, като навряха лица между коленете си и сложиха ръце на тила си в мига, когато нов залп от автомат пръсна предното стъкло на колата им.

— Мамка му! — изкрещя Доминик.

Никой от тримата нямаше нужда да влага усилия, за да се преструва на ужасен и безпомощен. Неизвестните задници, които стреляха с автомати в микробуса, им помагаха да поддържат ролята. Камерата и микрофонът щяха да запишат събитието и тримата отзад щяха да изглеждат напълно искрени.

Динг чу подобни на лай викове на китайски отвън, през строшения прозорец, и шум от стъпките на хора, които бягаха по улицата около тях. Близо до микробуса избухна още стрелба.

Някой опита да отвори задната врата, но тя се оказа заключена. Никой от американците не посегна да помогне, защото продължаваха да стоят с глави между коленете.

Приклад на пушка пръсна стъклото на вратата. Динг предположи, че някой ще протегне ръка, за да отключи, но не вдигна поглед, за да провери. Когато вратата се отвори, той вдигна бързо глава и забеляза трима или четирима маскирани мъже на улицата с високо вдигнати автомати, които местеха бързо и нервно. Един мъж нахлузи бяла памучна торба на главата на Карузо и рязко го издърпа от микробуса.

Нахлузиха втора торба на главата на Чавес, а после издърпаха и него на улицата. Той държеше ръцете си вдигнати високо нагоре, докато го бутаха грубо към задницата на другата кола.

Навсякъде се чуваха силни викове на китайски. Доминго не можеше да разбере дали това са указания на водача на групата от „Червената ръка” към хората му или спорове помежду им, но усети как някаква ръка го бута напред, а втора го хваща за сакото и го изтегля в каросерията на черната камионетка.

Не знаеше дали журналистите в микробуса зад него ги наблюдават или дори снимат всичко. Но беше сигурен, че всичко изглежда точно като брутално отвличане, характерно за страните от третия свят.

От това по-реалистично не можеше да се получи. Чавес реши, че това е така може би и защото „Червената ръка” не вършеше подобни неща за първи път.

Камионетката потегли рязко, като гумите й изпищяха. Доминго падна и едва тогава усети двама души до себе си.

— Кой е това?

— Сам.

— И Доминик.

— Как сте?

Двамата казаха, че са добре, макар Доминик да се оплака, че ушите му ще пищят доста време, защото един от задниците от „Червената ръка” реши да изстреля цял пълнител на половин метър от главата му.

Торбите останаха на главите им, докато камионетката се движеше. Чавес опита да говори с китайците до тях, но те очевидно не знаеха английски език. Чу ги да разговарят помежду си, но не му обърнаха внимание.

Петнадесет минути след като тръгнаха от мястото на инсценираното отвличане, камионетката спря. Китайците смъкнаха Доминик, Динг и Сам от каросерията, без да свалят торбите от главите им, и незабавно ги натикаха в нещо като малък автомобил.

Отново потеглиха и след секунди колата започна да прави резки завои и да се изкачва и спуска по пътя.

Пътуването, от което им се повдигаше, докато се друсаха притиснати, продължи дълго време. Асфалтът под тях премина в чакъл, след което колата забави ход и спря. Изведоха тримата американци и ги вкараха в някаква постройка. Динг долови наслоената миризма на добитък и хладната влага на кошара.

Тримата останаха така няколко минути, заслушани в разговори. Говореха няколко мъже, а в един момент Динг с изненада чу женски глас. Избухна спор, чиято причина той не можеше да проумее, и остана прав в мълчаливо очакване някой около него да му обърне внимание.

Накрая вратата на кошарата зад него се затвори, свалиха торбата от главата му и той се озърна.

До него стояха Доминик и Сам, също без торби на главите. Тримата се огледаха в тъмната кошара — срещу тях стояха двадесетина мъже и жени. Всички носеха пушки.

Една млада жена приближи тримата американци.

— Казвам се Ин Ин. Аз ще ви превеждам.

Чавес се обърка. Хората пред него приличаха на колежанчета. А не на криминални престъпници. Никой от тях нямаше и грам мускул по тялото си и всички изглеждаха уплашени.

Оказа се, че това е напълно в разрез с очакванията на Динг.

— Вие сте „Червената ръка”, нали? — запита той.

Момичето направи неприятна гримаса и разтърси енергично глава.

— Не, не сме „Червената ръка”. Ние сме „Път към свободата”.

Динг, Сам и Доминик се спогледаха.

Сам изказа онова, за което и тримата мислеха:

— Това ли е нашата група бунтовници?

Доминик поклати глава с отвращение.

— Ако направим нещо заедно с тях, ще ги обречем на заколение. Виж ги. Те за нищо не стават.

Ин Ин чу това и бързо дойде при тримата американци.

— Ние сме се обучавали.

— На компютърна игра ли? — запита хладно Дрискол.

— Не! Имаме ферма, където стреляме с пушките.

— Страхотно — промърмори Доминик. После погледна към Чавес.

Чавес се усмихна възможно най-дипломатично на жената. Извини се, после извини и колегите си и заведе Доминик и Сам в един ъгъл, където им каза:

— Изглежда, „Червената ръка” са прецакали ЦРУ. Пратили са ни на някакво движение на студенти идеалисти.

— Мамка му — изруга Карузо. — Тези не са готови за истинските неща. Очевидно е.

Чавес въздъхна.

— Не знам дали можем да се откажем вече. Нека видим какво са постигнали дотук. Може да са хлапета, но определено са смели, щом се опъват на правителството в Пекин. Дължим им малко уважение, момчета.

— Така е — съгласи се Доминик, а Дрискол само кимна.