Код "Заплаха"

СЕДЕМДЕСЕТ И ТРИ

Президентът Джак Райън реши да иде до Пентагона, за да чуе какъв е планът за нападение срещу китайската компютърна мрежова инфраструктура и оперативните й възможности. Повечето висши военни стратези на Америка се занимаваха само с този въпрос — даваха идеи за тактическия план, защото кибератаката срещу страната прекъсна възможностите им да получават информация, съвети и представа за бойното пространство.

Казват, че според Наполеон армията марширува според стомаха си. Но това е било по негово време. Сега всички военни в САЩ маршируваха според честотната лента в интернет, но в момента, заради нападението, можеха само да стоят „свободно” в строя.

А през двата дни след заповедта да се изготви план ситуацията се беше влошила. Освен засилените кибератаки над Съединените щати, заради които спря търговията на Уолстрийт, китайците опитваха и други форми на нападение срещу армията. Много от военните и шпионските спътници на Щатите се оказаха завладени от хакери или не излъчваха сигнали, поради което Пентагонът не можеше да получава важни данни от мястото на събитията. Спътниците, които все още работеха, изпращаха данните бавно или спорадично, поради което наблюдението върху ситуацията можеше в най-добрия случай да бъде определено като непостоянно.

Съединените щати нямаха видимост към китайския самолетоносач в Южнокитайско море и получиха данни за местонахождението му само след като щурмови китайски хеликоптер потопи с четири ракети фрегатата „Йос сударсо” на индонезийския военноморски флот на осемдесет мили северно от остров Бунгуран Тимур. Само тридесет и девет от сто и седемдесетте моряци на борда бяха спасени дванадесет часа след инцидента.

Нови въздушни схватки над Тайванския проток доведоха до свалянето на още пет тайвански изтребителя и един пилот от ВМС с „Хорнет”, както и осем изтребителя на китайските ВВС.

Райън седеше мълчаливо, заслушан в докладите на полковници, генерали, капитани и адмирали за различните варианти за военно нападение или, по-точно, за привидната липса на възможности за военни удари.

Най-плашещият аспект на списъка с цели се състоеше в лошата видимост над района. Мъжете и жените в залата признаха пред президента, че преди всичко влошената информация от спътниците обърква плановете им.

Райън запита:

— Но някои от спътниците ни все още действат, нали?

На този въпрос отговори Бърджис:

— Да, господин президент. Но трябва да разберете, че освен въздушните боеве над Тайванския проток престрелката между САЩ и Китай още не е започнала. До момента осуетяват бойните ни възможности само с компютърен код. Ако нападнем, ако доближим самолетоносачите или по друг начин покажем намеренията си, бъдете сигурен, че ще използват твърди мерки, за да прекъснат информацията и от тези спътници.

— Ще стрелят по спътниците ни? — запита Райън.

Бърджис кимна.

— Демонстрираха какво могат с опит срещу един от своите спътници — унищожиха го с ракета.

Райън си спомни това събитие.

— Имат ли възможностите да вършат това в големи мащаби?

На въпроса отговори един генерал от ВВС:

— Кинетичните ПСАТ, или противосателитни оръжия, не са обичайният първи избор. Те са лоши за всички страни с космическа техника, защото отломките от поразения спътник ще обикалят в орбита цели десетилетия и могат да улучат и други спътници и оборудване. За унищожаването на спътник е достатъчна частица, дълга около сантиметър. Китайците го знаят и не смятаме, че ще взривят нашите спътници, освен ако не е абсолютно наложително.

— А могат да атакуват спътниците ни над Китай и с електромагнитни лъчеви оръжия — отбеляза Райън.

Бърджис поклати глава:

— Китайците няма да пуснат такова оръжие в космоса.

— Защо си толкова сигурен, Боб? — запита Райън и наведе леко глава настрани.

— Защото така ще поразят и своето оборудване. Разбира се, над страната им, недалеч от нашите платформи, има техни системи за глобално позициониране чрез спътници и за комуникации.

Джак кимна. Точно такива анализи му трябваха. Логични.

— А крият ли други козове?

Генералът от ВВС отговори:

— Абсолютно. Народната освободителна армия има възможност за временно заслепяване на спътниците с помощта на високомощни лазери. Тази техника се нарича „заслепяване с ярка светлина” и през изминалите две години я използваха с голям успех срещу френски и индийски спътници. И в двата случая напълно прекратиха възможността на спътника да вижда земята и да комуникира с нея за три-четири часа. Смятаме, че ще започнат по този начин и ако това не доведе до желаните резултати, ще се наложи да изстрелват ракети в космоса, за да унищожат нашите платформи за комуникация и разузнаване.

Райън поклати глава разочарован.

— Преди два месеца в реч пред ООН казах, че всяко нападение срещу спътници на САЩ е нападение срещу територия на САЩ. На следващия ден половината вестници в страната, а и почти всички от другите страни на планетата, писаха, че предявявам претенции към целия космос като територия на САЩ. „Ел Ей таймс” публикува карикатура на първа страница, на която съм облечен като Дарт Вейдър. Американските дърдорковци не знаят с какво си имаме работа.

— Вие постъпихте правилно — обади се Бърджис. — Бъдещите войни ще се водят на нова територия, господин президент. И май ние ще сме късметлиите да прокараме пътя натам.

— Добре — каза Райън. — В небето сме полуслепи, а как е положението на морско ниво?

Един адмирал стана и отговори:

— Мерки за отказ на достъп до територията. МОДТ, господин президент. Китай няма голям флот, но пък има най-големите действащи програми за наземни балистични ракети и ракети „Круз” на света. Втори артилерийски корпус на армията им разполага с пет действащи бригади с балистични ракети с малък обхват, прицелени в Тайван. Според нашето разузнаване само те имат над хиляда ракети.

Един капитан застана пред бяла дъска, обсипана с бележки за президента, които служеха вместо презентация с „Пауърпойнт”.

— Конвенционалните противокорабни ракети на Втори артилерийски корпус дават на Народната освободителна армия и друга възможност — да засилят мерките си за отказ на достъп срещу заплахи в морето. Радарните им системи за наблюдение на океана отвъд хоризонта могат да откриват самолетоносачи и техните групи кораби на хиляда и осемстотин мили разстояние, а спътниците им за откриване на електронни сигнали засичат и идентифицират тези кораби. Излъчванията от бойните групи се засичат и пътят им се прогнозира дори и през облаци. Тяхната балистична ракета убиец на кораби е „Тун фън 21D”. Тя има собствен радар и получава информация за следене и от китайските спътници.

Срещата продължи един час. Райън се стараеше да поддържа темпото на разговора, защото знаеше, че тези хора си губят времето в опити да обясняват нюансите на всяка оръжейна система на двете страни на човек, който само трябваше да одобри или забрани цялата операция.

Но той трябваше да постигне равновесие. В ролята си на човека, който решава, смяташе, че дължи на американските бойци максимално много информация, преди да заповяда стотици, дори хиляди от тях да застанат срещу заплахата.

След като прекараха цяла сутрин в разговори, един флотски адмирал, бивш пилот и командир на ескадрила F–14 „Томкат” и настоящ висш тактик в Пентагона, разясни на президента плана за нападение срещу Китай. Той включваше ядрени подводници в Източнокитайско море, изстрелване на огневи вал от конвенционални ракети срещу командните и контролните центрове и тактическите бюра на китайската армия, както и удари по електрическата инфраструктура, която захранваше тези места.

Същевременно подводници в Тайванския проток и около китайския град Фуджоу трябваше да изстрелят ракети „Круз” срещу бази на китайските ВВС, известни стационарни ракетни батареи и командни и контролни съоръжения.

От самолетоносачите „Рейгън” и „Нимиц” щяха да излетят американски ударни самолети, да презаредят над морето и да нанесат удари по китайския бряг близо до Тайванския проток, като унищожат бази с ракети земя-въздух, бойни кораби в пристанищата и огромен списък средства за отказ на достъп в района, включително бази с противокорабни ракети, поддържани от китайците в южната част на страната.

Адмиралът призна, че стотици, а дори и хиляди от най-добрите ракети на китайската армия се изстрелват от мобилни установки, и лошият поглед върху района означава, че тези ракети ще оцелеят при всякакво американско нападение.

Райън остана изумен от обхвата и очевидните трудности пред Военноморските сили в тази привидно невъзможна задача. Знаеше, че трябва да зададе и следващия въпрос, но се страхуваше от отговора.

— Какви са прогнозите за загуби на американски сили?

Адмиралът погледна първата страница на бележника си.

— На самолетните екипажи ли? Петдесет процента. При по-добра визуализация тази цифра би била значително по-ниска, но се налага да воюваме в съществуващото бойно пространство, а не както е във военните симулации от миналото.

Райън въздъхна.

— Значи ще загубим сто пилоти.

— Да кажем шестдесет и пет до осемдесет и пет. Ще загубим и други, ако се налагат нови удари.

— Продължавайте.

— Ще загубим и подводници. Не може да се каже колко, но всяка от тях трябва да излезе на плитко и да се изложат на риск във води с активно присъствие на китайската армия и авиация.

Джак Райън се замисли за загубата на подводници. Толкова много млади хора трябваше, докато изпълняват заповедите му, да умрат от най-ужасната смърт, която човек можеше да си представи.

След кратък момент на размисъл той погледна адмирала.

— „Рейгън” и „Нимиц”. Те ще бъдат изложени на пряка опасност при отговор от Китай.

— Абсолютно вярно, господин президент. Очакваме за първи път ракетите „Тун фън” да излетят за бойно ползване. Не знаем колко добри са, но ще е най-голямата грешка да смятаме, че няма да действат така, както ги рекламират. Очевидно нашите кораби имат контрамерки. Но много от тях изискват мрежа и добри данни от спътници, каквито нямаме сега.

В крайна сметка Райън научи, че може да очаква загубата на хиляда до десет хиляди души в Китай. Числото можеше да нарасне експлозивно, ако в отговор китайците нападнеха Тайван.

Президентът запита:

— Според нас това ще спре ли кибернападението срещу Америка?

Този път отговори Боб Бърджис:

— На този въпрос не могат да отговорят и най-добрите мозъци на Агенцията за национална сигурност във Форт Мийд и киберкомандването, господин президент. До голяма степен онова, което знаем за инфраструктурата на китайците за нападение срещу компютърните мрежи и тяхната бюрократична архитектура, е, откровено казано, само теория. Надяваме се да влошим временно възможностите им за кибернападение и да разстроим конвенционалните им системи за нападение около Тайван. Да ги влошим и разстроим временно, с цената на над десет хиляди жертви.

Сега се намеси и адмиралът, въпреки че не беше специалист в тази област:

— Господин президент, позволете да кажа, че кибернападението срещу Америка ще убие повече от десет хиляди души само през тази зима.

— Много уместна намеса, адмирале — призна Райън.

В този момент в залата влезе Арни ван Дам, шефът на секретариата на президента, и прошепна в ухото му:

— Джак, Мери Пат Фоли е тук.

— В Пентагона? Защо?

— Иска да ви види. Извинява се, но казва, че е спешно.

Джак знаеше, че тя няма да е тук без основателна причина.

Обърна се към присъстващите в залата:

— Дами и господа, нека прекъснем за петнадесетина минути и после ще започнем откъдето спряхме.

Двамата с Фоли отидоха в преддверието на кабинета на командващия Военноморските сили, където ги оставиха насаме. Двамата останаха прави.

— Съжалявам, че трябваше да нахлуя така, но…

— Няма нищо. Какво толкова важно се е случило?

— ЦРУ имат агент под неофициално прикритие, който работи в Хонконг сам, без тяхната подкрепа. Той откри китайския хакер, отговорен за отвличанията на безпилотните самолети.

Райън кимна.

— Онзи, когото убиха в Джорджтаун заедно с хората от Управлението.

— Точно така. Е, ние смятахме, че сме загубили агента, защото той изчезна преди няколко седмици, но сега изплува и прати съобщение от вътрешността на Китай.

След кратка пауза жената продължи:

— Открил е нервния център на кибернападенията срещу Съединените щати.

— Какво значи това? Защото цяла сутрин слушам от генералите тук, че кибернападенията на Китай се водят от оперативни бюра на разузнаването по цялата страна.

Мери Пат отговори:

— Това може да е вярно, но архитектът на цялата стратегия, човекът, отговорен за операциите срещу нас, в момента се намира в сграда в покрайнините на Гуанджоу. Той с персонал от няколкостотин хакери и инженери и няколко сървърни компютъра са на едно място. Място, което вече знаем. Почти сигурни сме, че китайците водят своята кибервойна от тази сграда.

Райън реши, че тази вест е прекалено добра, за да е истина.

— Ако това наистина е така, Мери Пат, ще ограничим значително планираното нападение. Можем да спасим живота на хиляди американци. По дяволите, можем да спасим и хиляди невинни китайци.

— Съгласна съм.

— А този агент? Ако е в Китай, откъде знаем, че онези не са го заловили? Откъде знаем, че китайците не ни дезинформират чрез него?

Защото не е компрометиран.

Откъде знаем това? И защо директор Кенфийлд не е тук, за да ме информира? И как е успял този агент да се свърже с Ленгли, без да се компрометира, след като оттам изтича информация?

Фоли се прокашля.

— Агентът не е говорил с Ленгли. Предаде информацията на мен.

— Директно?

— Е… — поколеба се жената. — Чрез агент.

— Ясно. Значи агентът не е сам?

— Не.

Последва ново кашляне.

— По дяволите, Мери Пат. Какво не ми казваш?

— Джак-младши е с него.

Президентът на Съединените щати пребледня. Не каза нищо и затова Мери Пат продължи:

— Двамата са заминали по своя инициатива. Обади ми се Джак и ме убеди да говоря с вас. Уверява ме, че и двамата са в безопасност и абсолютно нищо не ги застрашава.

— Казваш ми, че точно сега синът ми е в шибания Китай, така ли?

— Да.

— Мери Пат — каза Райън и замълча.

— Говорих с Джак. Той потвърди, че Тун Гуогун и цялата му операция са в сградата на китайската телекомуникационна служба в Гуанджоу. Изпрати снимки и географски координати. Досещате се, че комуникацията с него е нередовна, но имаме всичко необходимо за нападение.

Райън гледаше в една точка на стената. Примигна няколко пъти, а след това каза:

— Мисля, че мога да се доверя на този източник.

Усмихна се, но в усмивката му не се четеше радост, а само решителност. Посочи входа на конферентната зала.

— Разкажи всичко, с което разполагаш, на тези мъже и жени. Ще можем да ограничим нападението и да се съсредоточим върху този нервен център.

— Да, господин президент.

Двамата се прегърнаха. Тя каза в ухото му:

— Ще ги приберем. Ще върнем Джак у дома.