Код "Заплаха"

ПЕТДЕСЕТ И ДВЕ

Гавин Биъри беше прекарал последната седмица след Хонконг заключен в лабораторията си, където разучаваше тайните на компютъра на ФастБайт22.

Сега, когато ФастБайт22 не беше между живите, Гавин знаеше, че само тук, в електрониката на компютъра, може да намери информация от младия хакер и че задачата му е да я разгадае.

Устройството се оказа трудно за разучаване. Първия ден Гавин откри, че ФастБайт22 е заложил вътре вирус, който действаше срещу всеки компютър, приемник с „блутут” или друго свързано към него периферно устройство. Вирусът копираше троянски кон в заразеното устройство, който изпращаше снимка на потребителя.

Кодът се оказа доста добър и Гавин прекара два дни, за да го заобиколи.

След като успя да се добере до диска и да деактивира криптирането, намери цяла съкровищница с информация. Почти всичко се оказа на китайски, разбира се, но пък стана ясно, че Джа си е водил много бележки. Ужасен от възможността на машината да има друг вирус, Биъри накара един преводач с китайски език от третия етаж да дойде при него, да се подложи на претърсване и след това да препише стотици страници текст в бележник.

По време на преписването Биъри заразглежда програмите и откри и други тайни.

Отначало го озадачи една сложна програма за качване на документи. Докато разглеждаше кода, той не можеше изобщо да схване разликата между тази програма и безплатните, които вършеха същата работа. Кодът изглеждаше прекалено сложен и ненужно объркан.

Убеден беше, че тук има нещо, защото ФастБайт22 не би написал толкова претрупан код, само за да минава времето, но остави програмата настрани и се зае да се рови в други места из компютъра.

Накрая китайският преводач откри тайната на компютъра на ФастБайт22. Изглежда, бележките съдържаха размислите на Джа, когато не е работил. Райън обясни на Гавин, че когато го следяха и дори в стриптийз клуба китаецът сякаш постоянно пишеше нещо. Биъри го разбираше, защото самият той правеше така. Когато не се намираше в офиса, Гавин винаги седеше пред компютъра си вкъщи или записваше идеите си на диктофон в колата, за да не ги забрави.

Повечето от бележките на Джа се оказаха идеи, много от които глупави или направо откачени: „Искам да проникна в интернет страницата на Бъкингамския дворец и да поставя портрет на председателя Mao над главата на кралицата” и „Ако можем да включим стабилизиращите ракети на международната космическа станция, можем ли да искаме откуп от целия свят, за да не разбием станцията в някой спътник?”.

Имаше и подробен план за поемане на контрола върху помпа за инсулин за диабетици чрез включения в нея маломощен суперхетеродинен приемник и чрез сигнал от насочена антена да се увеличи потокът инсулин в кръвния поток на човека, за да бъде убит той от тридесет метра разстояние. От записките на ФастБайт22 ставаше ясно, че вече е правил подобни тестове и че неотдавна компания от Марсилия му е пратила приемник в пощенска кутия в Монкок.

От бележките на Джа Гавин разбираше, че мъртвият китайски хакер е имал отличен ум и плодовито въображение.

Но много от бележките съдържаха важна разузнавателна информация: „Трябва да обсъдя с Центъра откритието за мерките за безопасност на водноелектрическата централа” и „Украинските командни сървъри са стабилни само ако е стабилна електрозахранващата мрежа. Харков = по-добре от Киев. Да обсъдя с Центъра нуждата нашият отдел за данни да отклони трафика от Киев преди следващата фаза”.

Повечето бележки предизвикваха въпроси, а не даваха отговор на Биъри, но пък той откри обяснението за голямата и сложна програма за качване на документи. От бележка, която Джа беше въвел седмица преди залавянето си от „тюлените”, Гавин разбра, че тази програма е зловредна, създадена от Джа, за да му позволява да качва вирус чрез „Криптограм” — програмата за комуникация, която Центъра използваше и която се смяташе за непробиваема от хакери. Гавин беше изучавал „Криптограм”, но без да задълбава до ниво, на което да разпознае написания от Джа код. След простичкото обяснение от бележката на Джа той отново разгледа кода и откри, че не е никак прост. Програмата се оказа брилянтна и хитра и от разликите в кода Биъри схвана, че в писането му е участвал голям екип програмисти.

Това се оказа интересно. В Хонконг Джа се срещаше с други добре известни китайски хакери. А тук имаше ново доказателство, че те работят по зловредна програма от високо ниво.

Второто голямо откровение от бележките на ФастБайт се оказа по-скоро бомба. Младият китайски хакер използваше кодови думи, за да обозначава хора и имена на места, и Гавин разбра бързо, че няма да успее да разгадае кода, без да знае за какво точно е мислил Джа. Но китаецът се беше подхлъзнал в един от текстовете. В дълга бележка споменаваше на четири места „командния сървър от Маями” и говореше за изтегляне на данни от безименен контрагент на отбранителните сили на САЩ, но петия път споменаваше „командния сървър Брайтуеб”.

Гавин незабавно напусна стерилната си лаборатория, изтича в кабинета си, включи компютъра и потърси този сървър в Маями. Веднага получи отговор. Оказа се, че това е фирма за интернет дизайн със сървър за данни в Корал Гейбълс. След още малко ровене се оказа, че фирмата е собственост на холдингова компания на Кайманите.

Гавин вдигна телефона и нареди на един от служителите си да остави всичко и да проучи тази холдингова компания.

След час Гавин отново се обади по телефона, но този път на оперативния директор Сам Гренджър.

— Добро утро, Гавин.

— След колко време можеш да събереш всички в конферентната зала?

Гренджър запита:

— Имаш ли нещо?

— Да.

— Качи се след двадесет минути.

Двадесет и пет минути по-късно Гавин Биъри застана пред конферентната маса. Пред него се намираха всички оператори от Колежа заедно с Гери Хендли и Сам Гренджър.

— Какво имаш да ни кажеш? — запита Хендли, след като всички се настаниха.

— Много време ще ми трябва, за да разкрия всички тайни в компютъра на китаеца, но междувременно открих един от командните сървъри на Центъра.

— Къде е той? — запита Чавес.

— Маями. Корал Гейбълс. Адресът е улица „Саутуест” 62.

— Маями? — запита изненадан Гренджър. — Значи оттам хакерите командват и управляват? В Маями?

— Не. Това е едно от местата, в които програма робот под контрола на Джа и Тун изпраща данни, които краде от хакнати компютри. Имам чувството обаче, че този сървър не е просто обикновена машина за данни. Компанията е така устроена, че е ясно: собствениците на сървъра знаят много добре, че ще използват машините си за незаконни неща. Това е сървър от подземната икономика. Определено се управлява от сенчести копелета. Имат наблизо място за получаване на пратки — пари и стоки.

— За престъпни деяния ли говорим?

— Да — отговори Гавин. — Без съмнение. Крият кои са собствениците на сървъра зад фирми паравани и зад невярна регистрация. Собственикът на компанията е руснак, Дмитрий Орански, който я е учредил в Кайманите, но живее в САЩ.

— Мамка му — възкликна Гренджър. — Надявах се… очаквах да са някъде извън страната.

Гавин отговори:

— В такава голяма мрежа робот не може да няма и други командни сървъри. Някои ще са тук, а други — зад граница. Но този определено е част от операцията и хората, които я движат, не играят по правилата.

Дрискол се обади:

— Ако атакува Щатите, защо ще е тук? Не знаят ли, че така е по-лесно да ги спрат?

— Лошите обичат да имат сървър тук. Електрическата ни мрежа е стабилна, интернетът е евтин и разпространен почти навсякъде, а и политиката ни за насърчаване на бизнеса намалява бюрокрацията, която гангстерите не обичат. Със сигурност знаят, че не е възможно посред нощ да дойде камион с войници или полицаи и да ги измъкне заедно с оборудването им, без ФБР да се оплита с месеци в законите, което ще позволи на лошите да си съберат чукалата и да се ометат.

Гавин установи, че повечето в залата не разбират какво точно им казва.

— Онези смятат, че могат да скрият сървърите си, и ако е така, какво пречи да ги сложат под носа ни? Фактът е, че този начин на действие върши работа деветдесет и девет процента от цялото време.

Дом Карузо каза:

— Дори и Маями да не е нервният център на цялата операция, е ясно, че адресът в Корал Гейбълс е част от пъзела и трябва да го проверим.

Сам Гренджър вдигна ръка.

— Не бързай толкова. Не искам да ви пращам на операции в наша територия.

— Не че не сме го правили вече.

— Да, като в Невада например. Но онова беше друго. Знаем, че Тун и хората му, които и да са те, дявол да ги вземе, са ни нарочили директно и че имат информация, с която могат да ни закрият лесно и бързо. Не е сега времето да тичаме и да стреляме по американци в Америка. Амнистиите на бащата на Джак няма да ни свършат никаква работа, ако ви заловят и обвинят на локално или щатско ниво.

— Вижте — обади се Джак Райън, — врагът ни е от друга държава, това е ясно. Но някои от ресурсите му са тук. Предлагам да идем и да погледнем. Не говоря за бронежилетки или нападения, а за малко разузнаване. Ще направим снимки на онези, които работят там, ще се поразровим в информацията за тях и хората, с които дружат, и така ще стигнем до следващото звено от веригата.

Гренджър поклати глава.

— Ще ми се да можеше така, но това е хлъзгав терен. Баща ти не е създавал фирмата, за да шпионираме американци.

Джак отговори:

— Задниците са задници, Сам. Не е важно какъв е цветът на паспорта им.

Сам се усмихна, но решението му беше окончателно.

— Ще сигнализираме на ФБР за командния сървър. Ще помислим как да ги информираме. Но междувременно Колежът няма да се меси.

Дом и Джак кимнаха. Не разбираха защо Сам иска така, но той беше шефът и трябваше да се подчинят.

Срещата приключи скоро след това, но Гавин Биъри помоли Райън да го последва до кабинета му. Там Биъри каза:

— Не исках да го обсъждам на срещата, защото засега имам само теория, но искам да ти я разкажа, защото може да се наложи нашите оператори да свършат малко работа.

Джак каза:

— Давай. Тъй като не можем да идем в Маями, за да разследваме, нямам нищо против да поработя.

Гавин вдигна ръка.

— Засега няма какво да правиш. Това може да отнеме много дни. Но след продължителна работа може да успея да проумея две програмки на компютъра на Джа и да си направя доста мощно оръжие с тях.

— Какво оръжие?

— Джа е изградил система за тайно пращане на документи, която позволява подаване на зловредни програми през „Криптограм”, и е сложил в компютъра си вирус, който инфектира всеки друг, който влезе в контакт с него, с вариант на троянския си кон.

— Онзи, с който може да те вижда през камерата.

— Да.

Джак разбра.

— Значи… казваш, че можеш да направиш нов вирус, който да минава през „Криптограм” и да заразява компютрите от другата страна, а после да прави снимки на всичко там?

Биъри кимна.

— Отново казвам, че това е още теория. И освен това ще трябва да намериш компютър, чрез който някой се свързва с Центъра. Не този на Джа, защото Центъра ще разбере, че компютърът е компрометиран, и няма да позволи комуникация. И не и от Истанбулския диск по същата причина. Говоря за нов компютър на човек, когото Центъра не подозира. Ако Центъра отвори разговор в „Криптограм”, приеме сигналите за разпознаване на другия и после приеме файл, който другият е качил… може да успеем да видим кой е този Център.

Обикновено Гавин грейваше, когато обясняваше на Джак какво може да направи с компютърен код, но сега изглеждаше много по-потиснат от обичайното.

Джак реши да го окуражи:

— Разбираш колко важно е това за Колежа, нали? Мамка му, важно е и за Америка.

Гавин отговори:

— Не обещавам нищо. Няма да е лесно.

Джак го потупа по ръката.

— Имам вяра в теб.

— Благодаря, Райън. Ще работя по кода, а ти работи да намериш някой много глупав човек на Центъра, който да играе по нашата свирка.

Два часа по-късно Райън седеше пред бюрото си. Усети нечие присъствие, вдигна поглед и видя Доминик, който стоеше до него с усмихнато лице.

— Здрасти, братовчеде. Имаш ли грандиозни планове за уикенда?

Райън поклати глава.

— Не. Мелани казва, че ще е на работа в събота. Та реших да дойда тук и да работя. А после можем да идем някъде. Защо питаш?

— Откога двамата с теб не сме били заедно на почивка?

Джак отмести очи от компютъра.

— Ние ходили ли сме някога заедно на почивка? Искам да кажа освен като деца?

Тони Уилс, който седеше на съседното бюро, обядваше навън и затова Карузо дръпна празния му стол и седна на него. Приближи се до Райън и каза заговорнически:

— Значи, много отдавна.

Джак усети, че го чакат неприятности.

— Какво искаш да кажеш?

— Работим здравата. Та си мислех, че можем да си тръгнем рано следобед и да идем някъде да прекараме уикенда. Просто ей така, да изпуснем малко налягане.

Джак Райън наклони глава настрани.

— И къде смяташ да изпускаш налягане?

Дом Карузо не отговори. Само се усмихна.

Джак отговори сам на въпроса си:

— Маями.

— Е, защо не, по дяволите? Ще идем със самолет, ще си вземем стаи в Саут Бийч, ще ядем кубинска храна…

Доминик замълча и Райън още веднъж довърши мисълта му.

— И ще отскочим до Корал Гейбълс да разгледаме набързо какво има на улица „Саутуест” шестдесет и две. Такъв ли е планът?

Дом кимна.

— Кой ще разбере? А и на кого му пука?

— И няма да казваме за това на Гренджър?

— Трябва ли да му казваме какво правим всеки уикенд?

— Ако няма да казваме на никого тук, какъв е смисълът да идем?

— Виж, няма да приближаваме прекалено много, нито да се компрометираме. Само ще поразгледаме. Може да запишем някой номер на колите в паркинга, да проследим някой компютърен очилатко до апартамента му и да запомним адреса.

— Не знам — отговори Джак. Знаеше, че Дом има право — двамата можеха да правят каквото си искат със свободното си време.

Но знаеше и че по този начин ще нарушат духа на заповедта на Сам Гренджър, ако не и самата нея. Нямаше да работят за Колежа по време на това пътуване, но разделителната линия беше доста тъничка.

— Какво, искаш ли да си седиш на задника вкъщи целия уикенд, или да свършиш работа, която може да се окаже важна? Е, ако нищо не излезе, няма да навредим на никого. Но ако успеем да намерим добра информация, ще я дадем на Сам и ще му се извиним. Знаеш как е. Понякога е по-добре да искаш прошка, а не позволение.

Това хареса на Джак. Представи си как седи вкъщи и се чуди какво ли изпуска, като не е приел поканата на братовчед си. Помисли още малко и се усмихна лукаво.

— Признавам, братовчеде, че обичам да пия хубаво мохито.

Карузо се усмихна.

— Браво, моето момче.