Код "Заплаха"

ДВАДЕСЕТ И ДВЕ

Седнал сам пред редица светещи монитори в стъклен офис, от който се виждаше огромен етаж с открити работни места, един четиридесет и осем годишен китаец в измачкана бяла риза и с разхлабена вратовръзка кимна удовлетворен от думите на Жерав.

— Започни качването на данни при първа възможност.

— Слушам — отговори Жерав.

— Шъ-Шъ — благодаря — отговори мъжът в офиса.

Д-р Тун Гуогун, с кодово име Център, почука по осигурената срещу подслушване слушалка в дясното си ухо, за да прекъсне разговора по интернет. Погледна встрани от мониторите, към открития етаж и се зае да обмисля следващия ход. Реши да отиде бързо на етажа на операторите до работното място на най-добрия си програмист, за да му каже, че данните от Тъмен бог ще пристигнат скоро от Америка.

Обикновено само натискаше един бутон на бюрото си и говореше с младежа през видеоконферентна система, но знаеше, че личното посещение ще насърчи програмиста за още по-сериозно отношение към въпроса.

Тун огледа безупречно почистения си офис. Въпреки че не се виждаха снимки на семейството му или други лични неща, над стъклената врата към коридора висеше малък картонен знак без рамка.

Плавните калиграфски изписани йероглифи се намираха един над друг във вертикален ред. Взет от „Книгата на Ци” — история на Китай от 479 до 502 г.‍, текстът представляваше една от тридесет и шестте военни хитрости в есе за политиката, войната и човешките взаимодействия.

Тун прочете думите на глас:

— Jiе dao sha ren. Убивай с взет назаем нож.

Въпреки че групата оператори в Съединените щати току-що бяха убили от негово име, Тун знаеше, че самият той е взетият назаем нож.

Малко неща му доставяха удоволствие, защото програмираният му мозък не реагираше на банални стимули като удоволствие, но операцията вървеше по план и това му стигаше.

Стана и излезе от тъмния си офис.

Тун Гуогун беше роден в Пекин — единственото дете на двама обучени в Съветския съюз математици, които работеха в зараждащата се програма за балистични ракети на Китай.

Гуогун нямаше аристократично родословие, но благодарение на безмилостния натиск от страна на блестящите си родители стана математик. Като дете попиваше учебници и тетрадки, а юношеството му съвпадна с ранните дни на персоналния компютър и семейството му веднага разбра, че бъдещето на сина им е в почти безграничната мощ на тези невероятни машини.

Заради отличните му оценки държавата го изпрати в най-добрите училища, а после и в най-елитните университети. Замина за Съединените щати, за да повиши уменията си в програмирането — в Масачузетския технологичен институт през 1984 г.‍ и след това, през 1988 г.‍, в Калифорнийския технологичен университет, откъдето взе магистратура.

След това Тун се прибра у дома си и няколко години работи като преподавател по програмиране в Университета за наука и технологии, преди да оглави програмата за докторанти в компютърните науки в престижния Пекински университет.

Сега изследванията му се съсредоточаваха върху интернет и новата световна мрежа — по-конкретно, уязвимите й места и значението им при бъдещ конфликт със Запада.

През 1995 г.‍, вече на тридесет и пет години и кандидат за докторантура, написа труд, озаглавен „Световната война в условията на информатизация”. Почти веднага от китайските академични среди този документ замина в Народната освободителна армия и в Министерството на обществената сигурност. Китайското правителство класифицира документа като свръхсекретен и незабавно операторите от Министерството на обществената сигурност се заеха да издирват институциите за висше образование, сред които беше разпространен този документ, и да прибират хартиените му копия и дискетите, на които е записан, както и да провеждат дълги, напрегнати и сплашващи разговори с всеки професор или студент, видели документа.

Извикаха Тун в Пекин незабавно и само след няколко седмици той вече преподаваше на военни и разузнавачи как да използват кибероперациите срещу враговете на Китай.

Генералите, полковниците и шпионите не разбираха лекциите на Тун, защото трудно следяха непознатите термини, е които работеше този блестящ млад учен, но осъзнаваха, че в негово лице имат ценен ресурс. Дадоха му докторат и го поставиха начело на малка, но мощна група за изпитания, обучение и разработки в областта на кибервойната, подчинена на Министерството на обществената сигурност, като му възложиха отговорността за компютърната отбрана на Народната освободителна армия и на министерството.

Но Тун не искаше да ръководи групи оператори на държавни компютърни мрежи. Виждаше по-голям потенциал в индивидуалния и независим китайски хакер. През 1997 г.‍ сформира организация от независими китайски хакери, която нарече Лига на зелената армия. Под негово ръководство те проникваха в сайтовете и мрежите на враговете на Китай, като реализираха успехи и нанасяха известни щети. Макар и малък, ефектът от това показа, че академичният му труд има приложение в реалния свят, и засили престижа му още повече.

След това Тун създаде Информационната военна милиция — група цивилни лица от технологичната индустрия и академичните среди, които работеха независимо, но под ръководството на Трети отдел („Разузнаване по сигнали”) на Народната освободителна армия.

Освен тази група Тун сформира и Лигата на червените хакери. Чрез ухажване или заплахи на стотици от най-добрите програмисти в Китай в обитаваните от тях сайтове той успя да ги организира в целенасочена сила, която използваше за проникване в мрежите на предприятия и правителства по целия свят и за да краде тайни за Китай.

Но Тун и армията му разработиха начини да вършат и други неща освен кражбата на цифрови данни. По време на един обществен спор между държавната нефтопреработвателна организация на Китай и една американска нефтена компания за договор за тръбопровод в Бразилия Тун се изправи пред ръководството на Министерството на обществената сигурност и запита простичко дали желаят неговата Лига на червените хакери да унищожи нефтената компания.

Шефовете го запитаха дали възнамерява да унищожи пазарното надмощие на американската фирма.

— Не това имам предвид. Питам за физическото им съсипване.

— Искате да спрете компютрите им?

Безстрастният глас на Тун прикри мнението му за тези глупави чиновници.

— Не, разбира се. Компютрите им са ни необходими. Ние придобихме контрол върху управлението на тръбопроводите и нефтените им сондажи. Имаме кинетични възможности на място. Можем да причиним реално унищожение.

— Като чупите неща?

— Като чупим неща или ги взривяваме.

— И те не могат да ви спрат?

— За всяко нещо в обекта има системи за ръчно управление. Разбира се, това е мое предположение. Но някой човек може да иде и да затвори дадена помпа или да спре тока на някоя станция за управление. Но аз мога да направя толкова много неща за толкова малко време, че хората им не могат да ме спрат.

Не предприеха физически действия срещу нефтената компания. Но китайското правителство осъзна колко важен е Тун със своите способности. Той не само беше ценен ресурс, а и силно оръжие и не биха искали да го пилеят за съсипването на една-единствена фирма.

Вместо това той и екипът му проникнаха в сайта на нефтената компания и прочетоха вътрешните съобщения между директорите, отговорни за търга за бразилския тръбопровод. Тун предаде информацията на държавната китайска Национална нефтодобивна корпорация, която успя да даде по-ниска оферта от американците и да спечели договора.

По-късно, когато възложиха на Тун да открадне плановете за тихия електрически двигател на подводниците на ВМС на Съединените щати, изследванията за които струваха на флота пет милиарда долара, той и хакерите му ги осигуриха за по-малко от шест седмици.

След това лично д-р Тун измъкна над двадесет терабайта информация от некласифицираната база данни на Министерството на отбраната и предаде на Народната освободителна армия имената на всички оператори от специалните сили на САЩ с адресите им, графиците за презареждане е гориво на всеки кораб в Тихия океан, както и ученията и отпуските на абсолютно всички военни единици.

Той и хората му откраднаха и плановете за американския изтребител от ново поколение F–35.

Малко преди края на десетилетието Тун и ръководителите на Трети отдел („Разузнаване по сигнали”) на Народната освободителна армия и Четвърти отдел („Електронни противомерки и радар”) разработиха мрежовият компонент на армията за КЕВД или комплексни електронни военни действия, както се наричаше тогава официалната стратегия на Китай за водене на война с електронни средства. КЕВД щеше да разчита на електронните военни действия за смущаване, заблуждаване и потискане на способността на Америка да приема, обработва и разпространява информация. Вече всички в Народната освободителна армия разбираха, че Тун и армията му от цивилни хакери ще бъдат от съществено значение за успеха на КЕВД.

Той и хората му бяха заразили милиони компютри по света, за да създадат армия робот, или мрежа от роботи, която можеше да се командва за нападение над интернет сайтове или мрежи, да ги претоварва със запитвания или да откаже достъп до услугата им за всички. Той използваше с унищожителен успех своите мрежи от роботи, за да атакува противниците на Китай, а собствениците така и не разбираха, че компютрите им работят за Китайската народна република.

За разлика от останалите в Китай, Тун действаше в постоянно състояние на война срещу Съединените щати. Той и неговата армия от мъже и жени, повечето от които работеха от домовете си или от работните станции в службите си, използваха шпионаж или тормоз и успяваха да компрометират американски компютърни мрежи и да натрупат огромен набор от цели, които можеха да използват при истинска война.

За китайците имаше само един проблем във връзка с Тун и неговите занимания. Той имаше твърде големи успехи. Предоставили му бяха почти пълна свобода да издирва възможности за достъп до американските мрежи и американците вече забелязваха това. Правителството на САЩ осъзна, че някой изсмуква като с прахосмукачка техните данни.

Отначало американците нарекоха непрекъснатите атаки срещу правителствените и промишлените мрежи „Титанов дъжд”, а на втора серия нападения дадоха името „Сенчест плъх”, след което възложиха на стотици следователи да разберат кой се крие зад тези атаки. От самото начало подозираха Китай и с разрастването на мащабите и важността на операцията на Тун Министерството на обществената сигурност и хората от Политбюро, които знаеха за киберпрограмата, започваха да се тревожат, че някои от по-важните нападения могат със сигурност да бъдат свързани със страната им.

Съединените щати извършиха поредица арести на хакери, които участваха в операцията, някои от които се оказаха етнически китайци. Това силно разтревожи китайците, а Народната освободителна армия и Министерството на обществената сигурност получиха заповед да прикриват по-добре следите си.

Когато армията и Министерството на обществената сигурност схванаха напълно колко уязвим е Тун, взеха решение да го защитават на всяка цена и напълно да прекъснат видимите връзки на организацията му с китайското правителство. В тези времена на обявен мир се изискваха операции, които можеха да бъдат отречени, а това налагаше прекратяване на всякакви възможности за връщане на топката към Китай.

Обаче в САЩ вече знаеха, че Тун е важен цивилен специалист по компютърните операции, който работи официално за армията. Следователите от ФБР и Агенцията за национална сигурност, които разследваха кибероперациите на Китай и влиянието на този човек върху тях, говореха за „династията” Тун и когато китайците разбраха колко е известен той, решиха да направят нещо.

След продължителни обсъждания министърът на обществената сигурност реши да арестува по измислени обвинения в корупция Тун Гуогун, с официална длъжност директор по технологичното обучение на Първо разузнавателно бюро във военния район Чънду и очевидно влияние на ниво маршал в една от петте сфери на войната, и след това Тун да „избяга” от затвора.

Китаецът щеше след това да иде в Хонконг, под закрилата на триадите „14К”. „Триада” наричаха всяка организация с контакти с многобройни други несвързани организации, но „14К” беше най-голямата и мощна в Хонконг. Министерството на обществената сигурност и „14К” не поддържаха работни взаимоотношения. Дейността на триадите от доста време беше трън в очите на китайското правителство, но Тун щеше да „продаде” себе си и своята армия хакери на триадите, а след това да им плати за защитата с пари от дузината финансови схеми, които неговите хора поддържаха по целия свят.

Разбира се, „14К” щяха да знаят само, че Тун е избягал от затвора в Китай и че сега си присвоява пари и шантажира хора чрез компютър — престъпления, вършени от лоши хакери.

Триадите нямаше да знаят изобщо, че деветдесет процента от производителността на организацията на Тун включва кибершпионаж и кибервойна в полза на техния враг — Китайската комунистическа партия.

„Арестуваха” Тун и пуснаха кратка обява с обвиненията в „Женмин жибао” — китайският вестник, който изпълняваше ролята на правителствено издание. Статията го обвиняваше в компютърни престъпления и описваше опитите му да краде пари от държавната Промишлена и търговска банка.

Статията целеше да покаже на Запада, че тайнственият д-р Тун вече не е любимец в Пекин, а на триадите в Хонконг — че с уменията си този тайнствен д-р Тун може да им докара доста пари.

Осъдиха Тун на смърт чрез разстрел, но в деня на насрочената екзекуция се разчу, че е избягал от затвора с помощ отвътре. За да засилят измамата, шефовете на затвора заповядаха разстрел на няколко от пазачите заради тяхното „съучастие”.

Триадите „14К”, най-голямата и мощна престъпна организация в Хонконг и най-голямата триада в света, приеха Тун Гуогун след няколко седмици. Той активира отново своята армия от цивилни хакери, възобнови контрола върху армията от мрежи роботи и само след няколко месеца започна да прави пари за триадите с помощта на десетки хиляди компютри, които му крадяха номерата на кредитни карти и пускаха измамни съобщения по електронната поща.

След това Тун започна нещо ново. С благословията на „14К”, макар и без знанието им какво точно прави, той закупи стотици компютри и постепенно доведе хакери от най-високо ниво от Китай и от Хонконг, които се включиха в новата операция.

Тун Гуогун възприе позивната „Център” и нарече мястото, от което изпълняваше световната си операция, или нервния й център, „Призрачен кораб”. Той заемаше единадесетия до шестнадесетия етаж на притежавана от триадата офис сграда в Монкок — мърляв, гъсто населен район за хора с ниски доходи в град Каулун, доста на север от светлините и блясъка на Хонконг. Тук триадите наблюдаваха Тун и хората му денонощно, въпреки че не знаеха за истинската му мисия.

Тун нае на работа дузини от най-добрите програмисти, предимно от предишните си хакерски „армии”. Останалите наричаше контрольори — неговите разузнавачи, а всички те използваха позивната „Център” в работата със своите агенти. Оперираха от компютри на работния етаж на „Призрачния кораб” и комуникираха чрез програмата за текстови съобщения „Криптограм” с хакерите и с агентите си по целия свят, които не знаеха за кого точно работят.

Контрольорите използваха плащания в брой, принуда и прикриване под флага на други страни, за да привличат хиляди хакери, програмисти, престъпни банди, разузнавачи, правителствени служители и хора на важни позиции в технологичната индустрия, за да сформират масивна разузнавателна организация с невиждан досега размер и обхват.

Тун и висшите му помощници патрулираха из стотиците интернет форуми, които се използваха от китайски хакери, и така набираха армията си. Всеки път откриваха, одобряваха и наемаха по един мъж и по една жена.

В „Призрачния кораб” вече работеха почти триста служители, а други хиляди действаха от негово име по целия свят. Езиковата бариера се преодоляваше чрез висококачествен софтуер за превод. Тун наемаше чуждестранни хакери за мрежата си, които не работеха в „Призрачния кораб”, но действаха като заместващи агенти, без да знаят, че работят за китайското правителство, но осъзнавайки до голяма степен, че работодателите им са от Азия.

Физическите агенти наемаха накрая. Ангажираха подземни организации за работа в реалния свят при нужда. Най-добрите сред тях получаваха редовни задачи от Центъра.

Такъв пример беше либийската организация в Истанбул, макар контрольорът им да знаеше от самото начало, че естественият подбор ще действа срещу тези глупаци и особено онзи е комуникациите, Емад Картал, който не съблюдаваше собствените си протоколи за сигурност.

Контрольорът на истанбулската клетка беше установил, че група американци на работа в компанията „Хендли Асошиейтс” наблюдава либийците. С благословията на д-р Тун контрольорът позволи да убият цялата клетка от петима души, за да вкарат вирус в затворената мрежа на фирмата и така в „Призрачния кораб” да научат повече за тях. Планът се провали, когато маскираният стрелец от „Хендли асошиейтс” взе целия компютър със себе си, вместо да направи онова, на което разчиташе контрольорът — да измъкне флашката от машината и да я включи в собствената си мрежа в Щатите.

Но контрольорите на Тун вече търсеха други начини да научат повече за любопитната организация „Хендли Асошиейтс”.

Сред другите наети от Центъра престъпни организации работеха триади в Канада и Съединените щати, както и някои братства в Русия.

Не след дълго Тун се захвана да наема активно професионални шпиони на по-високо ниво за работа като полеви агенти. Намери Валентин Коваленко и след като реши, че той ще е идеален за задачата, използва едно от своите руски братства, за да го изкара от затвора, след което чрез шантаж успя да удържи вироглавия бивш заместник-резидент.

Както с много от другите шпиони, Центъра започна бавно с Коваленко, за да следи как се справя и доколко успява да остане незабелязан, след което започна да му възлага по-отговорни задачи.

Тун командваше и друг тип шпиони, които не знаеха за кого работят.

Шпионите, преминали на другата страна.

Тези шпиони представляваха служители в правителствени агенции по света, в телекомуникационни и финансови институции, както и военни и полицейски служители.

Никой от тези хора не знаеше, че работи в полза на китайското правителство. Много от тях, също като Валентин Коваленко, смятаха, че провеждат някакъв промишлен шпионаж за голям и безскрупулен чуждестранен технологичен концерн. Други пък имаха убеждението, че работят за организираната престъпност.

Д-р Тун Гуогун ръководеше цялата операция по указания на китайските военни и разузнаване, като направляваше по съответния начин своите контрольори, които даваха указанията на полевите агенти.

Може би най-много от всичко помагаше фактът, че д-р Тун Гуогун беше социопат. Местеше хората по земята така, както местеше единици и нули по информационната супермагистрала. Не правеше разлика между едното и другото, въпреки че заради недостатъците на човешките същества имаше повече уважение към разработения от него и хакерите му зловреден код.

След две години дейност на „Призрачния кораб” Тун осъзна, че почти всемогъщият контрол е недостатъчен. Започваше да се говори за отлични нови вируси, световни мрежи на киберпрестъпността, както и успешно проникване в мрежи на фирми и правителства. За да спре разпространяването на информация, Тун каза на ръководството на армията и Министерството на обществената сигурност, че за да постигне максимален ефект от кибероперациите си, се нуждае от допълнителни полеви агенти — група войници шпиони в Америка, които да не са просто прилъгани хора, а мъже, посветили се на Китайската комунистическа партия и напълно отговорни пред Центъра.

След спорове, размисли и накрая привличането на старши военни Тун, специалистът по компютърни операции, получи правото да командва екип офицери от специалните сили на Народната освободителна армия. Ръководството знаеше, че всички операции на Тун вършат работа. Двете години, прекарани в операции зад компютри заместители по света, бяха засилили значително армията и каузата на Китай. Защо да не му отпуснат малка и трудна за идентифициране силова група?

Жерав и екипът му, общо осем души, бяха част от „Божията сабя” — звено за специални операции от Пекинския военен район. Бойците владееха добре разузнаването, контратероризма и директните действия. Екипът, който замина за Съединените щати, за да следва указанията на Центъра, имаше допълнителна благословия заради своята смелост, чисти идеологични помисли и интелект.

За няколко месеца се инфилтрираха сред престъпната триада във Ванкувър, преди да се отправят на юг през порестата граница между Канада и Америка. Тук живееха в тайни квартири, наети или закупени от фирми паравани на „Призрачния кораб”, а благодарение на Центъра и неговите възможности да генерира всевъзможни ресурси имаха и документи.

В случай че ги заловят или убият, Жерав и неговата група щяха да бъдат представени като екип гангстери от Ванкувър, които работят за компютърни престъпници незнайно къде по света. И определено не за ККП.

Точно както по време на мисиите в Менло парк и в Лае Вегас, Жерав и екипът му изпълняваха мокри поръчки, като убиваха хората, които са заплаха за операциите на Центъра, и крадяха код и записи, необходими за улесняване на дейността на „Призрачния кораб”.

Малкото високопоставени лица от Народната освободителна армия и Министерството на обществената сигурност, които знаеха за Центъра и за „Призрачния кораб”, бяха доволни. Китайците имаха своето оръжие и можеха правдоподобно да отричат всичко. Можеха да крадат тайни от американското правителство, от военните, от индустрията и да подготвят битките си за всеки бъдещ конфликт. Ако Тун и организацията му бъдеха разкрити, как би могъл да каже някой, че този враг на Пекин и екипът му, които работят с триадите, всъщност служат на китайските комунисти?

От офиса на Тун до двойната врата, охранявана от всяка страна от корави местни мъже с космически на вид автомати QCW-05 на гърдите, се преминаваше по къс, добре осветен коридор с линолеум на пода. Охраната нямаше униформи — единият носеше протрито кожено яке, а другият — риза с бяла яка, вдигната до ушите.

Д-р Тун не каза нищо на мъжете, когато мина през вратата, но това не беше необичайно. Той не говореше с тях. Тун не спираше да побъбри с никой от подчинените си, особено пък с тридесетината или четиридесет местни представители на триадите, които имаха задача да го охраняват и да защитават операцията.

Със сигурност, странни отношения. Странни отношения, които сам Тун не одобряваше, въпреки че разбираше стратегическата необходимост да напусне страната си и да дойде в Хонконг.

След като премина през двойната врата, Тун Гуогун тръгна през открития офис, като подмина дузина наведени усърдно над бюрата си мъже и жени. Два пъти различни хора ставаха от местата си, кланяха се на Центъра и го молеха за момент внимание. И двата пъти д-р Тун само вдигаше ръка, за да каже, че ще дойде след момент.

Сега търсеше някого.

Мина край отдела за банкови измами, отдела за изследвания и развитие, отдела за социални медии и инженеринг и се насочи към отдела на програмистите.

Именно тук се намираха хората, които извършваха същинското пробиване на компютърните мрежи.

На едно бюро с четири компютърни екрана в задния ъгъл на стаята, седнал до прозорец от тавана до пода, който, ако нямаше червена завеса, щеше да гледа на юг над Каулун, седеше млад мъж с драматично изправена нагоре коса.

Младият китайски пънкар стана и се поклони, когато Тун изникна зад него.

По-възрастният мъж каза:

— Кинетичната операция е завършена. Не след дълго трябва да получиш данни.

— Sie de, xiansheng. Да, господине.

С поклон мъжът се извърна към бюрото си и седна.

— Джа?

Младежът отново стана и се обърна.

— Да, господине?

— Искам доклад за нещата, които откриеш. Не очаквам кодът на Тъмен бог да разкрие нещо, с което да оптимизираш своя троянец, преди да нападнем Министерство на отбраната, но все пак виж го. Онзи добре се беше справил, след като с ограничените си ресурси успя да проникне толкова навътре в мрежата на ЦРУ.

Пънкарят отговори:

— Разбира се, господине. Ще прегледам кода на Тъмен бог и ще ви докладвам.

Тун се обърна и се отправи назад към залата без нито дума повече.

Младият пънкар се казваше Джа Шухай, но в киберпространството го познаваха като ФастБайт22.

Джа беше роден в Китай, но още като дете заминал с родителите за Съединените щати и станал гражданин на САЩ. Както Тун, и той се оказал нещо като дете чудо по компютрите и също както Тун учил в Калифорнийския технически университет, където се дипломирал на двадесетгодишна възраст. На двадесет и една години Джа получил право на достъп до секретни данни от правителството и започнал работа в отдела за изследвания и развитие на, Дженерал Атомикс” — изпълнител на високотехнологични поръчки за отбраната от Сан Диего и производител на безпилотни летателни апарати за армията и разузнаването. Джа имал задача да изпитва осигурените и криптирани мрежи и да проверява възможностите за проникването на хакери в тях.

След две години работа Джа съобщил на, Дженерал Атомикс”, че без конкретно познаване на мрежата, на комуникационното оборудване, на предаваните до машините сигнали, както и на невероятно сложното оборудване, такова проникване е практически невъзможно.

След това младият американец от китайски произход опитал да се свърже с китайското посолство във Вашингтон и да обясни, че предлага конкретна информация за тези неща и че може да им помогне да изградят невероятно сложно оборудване, с което да се възползват от новата информация.

За нещастие на Джа, проверката с детектор на лъжата, необходима за поддържане на разрешителното му, показала силна индикация за измама и проверка на компютъра му разкрила комуникацията с китайското посолство. Младият специалист от „Дженерал Атомикс” бил арестуван и изпратен в затвора. Но когато Тун създаде „Призрачния кораб”, използва средствата си, за да измъкне младежа от Съединените щати и да го доведе в Хонконг.

С помощта на Джа и неговите знания за проникване в осигурени мрежи Тун разработи мощния троянски кон за дистанционен достъп — програмата, която позволяваше на Центъра да краде данни незабелязано, както и да гледа през камерите и да слуша през микрофоните на всяка заразена машина.

Вирусът на Джа се оказа блестящо коварен. Започваше да работи чрез преглед на портовете в търсене на компютърната версия на незаключен прозорец. Ако намереше използваем порт, започваше опити да влезе в машината с често срещани пароли.

Всичко това се случваше за няколко стотни от секундата. Операторът на нападнатия компютър не можеше да забележи нещо нередно, освен ако не следи внимателно ресурсите на машината си.

Ако програмата успееше да влезе в подсъзнанието на компютъра, изпълняваше ултраскоростно разузнаване, като отбелязваше кои програми са инсталирани, какъв е процесорът и каква е дънната платка. Нискокачествените или по-стари машини се изоставяха — програмата незабавно връщаше информация на хакера, че този компютър не си струва и че тя ще се самоизтрие. Но в по-добрите машини програмата навлизаше напълно, за да завладее мозъка им, и изпращаше съобщения на хакера, че в армията от роботи е включен нов член.

След превземането на компютъра от „Призрачния кораб” една допълнителна програма, написана от самия ФастБайт22, навлизаше в машинния код и изтриваше всички остатъци от системата за доставяне на вируса.

Или поне така смяташе Джа. Всъщност програмата му пропускаше една-единствена серия програмен код и именно него Гавин Биъри успя да открие на Истанбулския диск.

С този вирус Джа за първи път проникна в рутера за кабелен трафик на мрежата „Интелинк-ТС” на ЦРУ, но при едно рутинно навлизане за поддръжка на кода забеляза, че не е сам. Проследи другия хакер, като откри кой е той чрез ровене в различните сайтове с бюлетини и техническа информация — така разбра, че онзи е Чарли Леви, добре известен хакер любител от Съединените щати. След това контрольорите на Центъра се заеха да убеждават Леви да работи за организацията им, за да се възползват от знанията му.

След провала на този опит Тун опита да използва знанията на Леви, като проникне в машината му.

Това също не успя. И по тази причина Жерав и хората му осигуриха информацията по старомодния начин — като убиха Чарли Леви и я откраднаха.

Тун знаеше, че Джа е наперен и няма да сметне, че във вируса на Тъмен бог има нещо, с което да подобри собствената си програма.

Тун разбираше колко много може да научи човек, като събере на едно място знанията на отделните хакери, дори и онези, които не даваха лесно интелектуалните си ресурси.

Джа може и да не смяташе, че Леви има какво да добави към програмния код, но Тун достатъчно ясно беше обяснил на младежа, че очаква от него да обърне пълно внимание на откраднатите от Тъмен бог данни.