Код "Заплаха"

ЧЕТИРИДЕСЕТ

Адам Яо беше спуснал облегалката докрай назад и лежеше скрит под нивото на прозореца. Не помръдваше, но мислите му летяха.

Само преди тридесет секунди един голям микробус за дванадесет души спря с изключени светлини на десетина метра от мястото на Яо в паркинга. Китаецът се скри, преди шофьорът от микробуса да го забележи, но успя да види мъжа зад волана. Изглеждаше американец, с бейзболна шапка и радиослушалка с микрофон, а зад него в колата Яо забеляза няколко други тъмни фигури.

— Адам, какво става? — запита гласът на Динг в слушалката, но Адам не отговори. Вместо това посегна към раницата на предната седалка. Измъкна оттам едно правоъгълно огледало и внимателно го вдигна над прозореца на вратата до себе си. Забеляза микробуса. Той стоеше до изхода на клуба с отворена странична врата. От него тихо излязоха седем души, стиснали черни автомати до телата си и облечени с еднакви раници, пистолети и бронежилетки.

Гласът на Динг отново прозвуча в слушалката на затаилия дъх мъж:

— Какво има, Адам?

Яо отговори:

— Тук има някакви шибани стрелци. Не са от полицията или ЦРУ. Май са „Джей-сок”.

Така онези, които познаваха организацията, наричаха Обединеното командване за специални операции и неговите мисии за специални акции с пряко действие, като „Тюлени-екип шест” или, Делта Форс”. Яо знаеше, че Пентагонът не би изпратил никой друг за подобно нещо.

— Мисля, че ще влязат през задната врата и определено не са тук, за да гледат как се друсат цицки.

— Мамка му — обади се Динг. — Колко са?

— Преброих седем оператори — отвърна Адам.

Джак каза:

— Тук има поне четири или пет пъти повече въоръжени членове на триадите. Ще трябва да ги спреш, преди да ги избият.

— Прав си — отвърна Адам, бързо отвори вратата и излезе от колата си. Американците при задната врата гледаха в обратна посока и оставаха няколко секунди, преди да влязат в клуба. Яо реши да им извика, но не направи и крачка, когато някой го събори на земята изотзад. Слушалката изхвръкна от ухото му, той падна по лице на мократа алея и си изкара въздуха.

Не видя мъжа, който го събори, но почувства тежестта на едно коляно на гърба си и пареща болка в раменете, след като онзи дръпна грубо ръцете му назад, и, накрая, режещите ръбове на пластмасови връзки на китките. Преди да успее да каже нещо, чу някой да отлепя лента от ролка, която увиха грубо няколко пъти около главата и запушиха устата му.

Дръпнаха го за краката и го отмъкнаха така до паркинга, като през това време той опитваше да пази лицето си от грапавия асфалт. След няколко секунди се озова от другия край на микробуса, блъснаха го назад да седне и главата му се удари в колата. Едва тогава видя, че всичко това беше дело на един човек. Русокос мъж с брада и униформен панталон, бойна бронежилетка и пълнители, с автоматичен пистолет и късоцевен автомат, който висеше през рамото му. Адам опита да говори през лентата, но американецът го потупа по главата и му нахлузи някаква качулка.

Последното, което Яо видя, беше ръката на мъжа, на която имаше татуировка с надпис „Каубой, стани”.

Адам чу как онзи изтича край микробуса, очевидно за да се присъедини към своите хора до вратата.

През последните десет или двадесет секунди Чавес опитваше да се свърже с Адам Яо, още две секунди прекара в гневни ругатни към себе си и накрая през последните осем секунди даде тихи, но категорични заповеди в микрофона си, като тръгна през клуба към тоалетната в задния край.

— Гавин, слушай. Искам да вземеш такси и да дойдеш тук. Дай му колкото имаш пари, само го накарай да дойде бързо!

— Аз ли? Искаш аз да…

— Действай! Ще ти кажа повече, когато наближиш.

— О! Добре. Идвам.

— Райън, ти бързо тичай отзад, за да видиш какво става с Адам. Сложи си маската.

— Разбрано.

Чавес мина край няколко души от триадите в клуба, докато отиваше към тоалетната до задната врата. Знаеше, че ще се наложи да опита да спре мъжете, дошли да отвлекат Джа, преди да попаднат в кървава баня.

Той разбираше ясно какво е станало. Двамата млади мъже, които Райън беше видял на ферибота и които дойдоха в клуба, бяха съгледвачи за екипа „Тюлени” или „Делта”, или кой знае какви. Видели са, че Джа и лесна за елиминиране група охранители седят в сепаре до коридора, който води към задната врата, и са се обадили на екипа за отвличане, че моментът е удобен за действие.

Съгледвачите са си тръгнали в последния удобен момент, вероятно за да се облекат и въоръжат, и да участват в удара. Това не беше стандартна оперативна процедура, а и едва ли очакваха появата на подкрепления от „14К” в промеждутъка от време, когато Джа остана без наблюдение.

Чавес знаеше, че предстои здраво осиране и единственият начин да го спре е, като се добере до задната врата, преди да…

От тъмния коридор, който водеше към стълбите в задната страна на клуба, се появи група въоръжени мъже в спретната редица, а червените точици от лазерните прицели на оръжието им танцуваха в слабата светлина на клуба съвсем както отблясъците от дискотопката на тавана.

Чавес се озова в центъра на клуба, твърде далече, за да спре мъжете, но не достатъчно назад, за да е встрани от предстоящата престрелка. На пет-шест метра от него Джа седеше на масата със своите колеги киберпрестъпници и въоръжените охранители от „14К”. На осветената сцена отляво и пред Динг танцуваха голи жени, а самият той се озова сред дузина биячи от „14К”, повечето от които стояха надвесени над двамата притеснени на вид американци от консулството, които със сигурност не знаеха, че в стаята ще влети екип командоси с викове и вдигнато за стрелба оръжие.

Чавес направи сериозно съобщение в микрофона:

— Започна се.

Главен старшина Майкъл Майър, водач на тази група бойци („Тюлени-екип шест”) от Обединеното командване, беше втори в тактическата редица, като цевта на оръжието му за лична защита, автомат „Хеклер и Кох” МР7, сочеше над лявото рамо на оператора пред него. На излизане от коридора групата се раздели на екипи, като Майър и първият мъж се отклониха надясно, а светлинките на лазерните им прицели играеха по дансинга и по хората пред него.

Отляво двама оператори се насочиха към задния бар, а точно пред Чавес трима от мъжете насочиха оръжието си към Джа и охраната му.

Майър почти веднага усети, че неговата зона не крие опасности. Имаше стриптийзьорки и няколко бизнесмени, но екшънът вървеше около бара и зад него, при масата на Джа, затова той остави колегата си и се обърна да помага при залавянето.

С идеята да извърши отвличането, след като Джа си тръгне от клуба, екипът беше чакал на няколко преки оттук. Но двамата мъже, на които Майър възложи да следят Джа, докладваха, че тук има и други двама американци — фризирани костюмари от консулския отдел, ако се съди по вида им, и той се притесняваше, че Джа може да извика подкрепления.

Затова Майър употреби правото си да се съобразява с неочакваното и реши да залови целта в самия клуб.

Ситуацията съвсем не беше идеална. Обичайно действаха с много по-големи групи, с по-добро командване и комуникации и с много по-добър поглед върху целта. Но в света на „екстремните операции” това се наричаше прибързване и първото правило в подобна операция изискваше извличане на максималното от неидеалната ситуация.

Двамата разузнавачи на екипа бяха напуснали сградата преди пет минути, но Майър разбра веднага, че нещата са се променили оттогава. Очакваше да види четирима или петима охранители, но те се оказаха десет.

Жилави на вид, с якета, къси коси и твърди погледи, тези мъже стояха около масата без напитки в ръцете си.

Майър чу вика на един от мъжете отдясно, а това беше последното, което искаше да чуе от някой от хората си, които оглеждаха тълпата.

— Контакт отпред!

Нещата бързо се влошиха. Един боец от „14К” до бара, близо до входа, частично скрит от група бизнесмени, измъкна пистолет. Скрит от хората около себе си, той вдигна оръжието и изстреля два куршума към първия въоръжен стрелец, който мина през вратата, като го улучи в лявата ръка и в керамичната плоча на гърдите.

„Тюленът” най-близо до ранения оператор се разправи с китайския стрелец със залп от три малки, но удрящи силно куршуми 4,6x30 милиметра, които попаднаха в челото на мъжа и пръснаха черепа му върху хората около него.

В следващите две секунди двадесетина души от триадите посегнаха за пистолетите си.

И настана ад.

Озовал се в ничия земя в началото на престрелката, Чавес постъпи по единствения правилен начин — премина в режим на самозащита. Просна се на пода, претърколи се наляво, като събаряше столове и хора в опитите си да се измъкне от престрелката между американците и триадите. Добра се до вдигнатия над пода дансинг и се притисна до стената му, както направиха и много от другите мъже.

Силно му се искаше да има пистолет. Можеше да очисти част от противниците и да помогне на „тюлените”. Но вместо това закри главата си, защото върху него падаха мъже с костюми и танцьорки по прашки и пайети в опит да избягат от престрелката.

През цялото време се стараеше да наблюдава ситуацията. Взираше се в пощурялата тълпа, виждаше пламъци от пистолети и автомати и чу страхотен гръм от сачмена пушка някъде близо до бара. Тълпата приличаше на плъхове, които бягат в жълтата светлина, докато червените прицели и отблясъците от дискотопката засилваха френетичния характер на цялата сцена.

Главен старшина Майър осъзна веднага, че е вкарал екипа си в гнездо на оси. Имаше готовност за съпротива от охраната на Джа, но възнамеряваше да я преодолее със скорост, изненада и голяма жестокост. Вместо управляема схватка с еднакъв брой объркани противници, Майър и шестимата други оператори се озоваха в центъра на стрелбище. Освен това множеството цивилни в клуба налагаше на хората му да се въздържат от стрелба, освен ако не забележат пистолет в ръката на някой в тъмното заведение.

Двама от хората му вече бяха издърпали Джа през голямата кръгла маса в ъгъла и го бяха проснали на пода пред сепарето. Китаецът с коса на пънкар лежеше по лице, притиснат в тила от коляното на един „тюлен”, който междувременно се оглеждаше за цели около дългия бар до входа.

Изстреля два бързи залпа към човека със сачмената пушка, след което отпусна автомата си на ремъка и се зае да връзва жертвата си. В този момент един деветмилиметров куршум удари Майър в бронята на гърдите и го накара да пристъпи назад. Той се овладя, просна се на пода и стреля към пламъка от цевта на пистолета при бара.

Джак Райън намери завързания и опакован Адам Яо, който все още се мъчеше да се освободи. Пътническата врата на колата беше отключена, Джак бръкна и извади ножа от раницата на Яо, след което сряза връзките на китките му.

От клуба се чуваше пукот от изстрелите на пистолети и къси, контролирани залпове от автоматично оръжие. Райън свали качулката от главата на Яо и го изправи на крака. След това викна:

— Има ли оръжие в микробуса?

Адам свали лентата от устата си и изохка.

— Нямам право на оръжие и ако ме хванат с…

Райън се обърна и затича към задния вход на клуба.

Чавес успя да се скрие добре от кръстосания огън, легнал по лице до сцената. Тюлените не можеха да го видят, но пък той се намираше точно пред въоръжените бойци от триадите, които се скриха зад масите и зад дългия бар в предната част на заведението или между посетителите. Престрелката бушуваше около него, но той изглеждаше и действаше като всеки друг от ужасените бизнесмени, сгушени посред тази буря в опит да изчакат края на престрелката.

Динг се питаше дали командосите ще успеят да се доберат до коридора, да се качат по стълбите и да излязат на уличката, преди триадите да ги покосят. Първоначалната им задача да заловят Джа Шухай жив сега му се струваше невъзможна, въпреки че той не можеше да види почти нищо.

Чавес реши, че ако успеят изобщо да избягат, ще трябва да го сторят през коридора към стълбището отзад. Извика в микрофона си, когато настъпи малко затишие:

— Райън? Ако си отзад, прикрий се! Изглежда, ще излязат на улицата!

— Разбрано! — отговори Райън.

В този момент един китаец е пистолет „Берета” от неръждаема стомана изпълзя до Чавес, като оставаше скрит от американските командоси.

Чавес схвана, че онзи ще може да стигне на около три метра от американците, без да го забележат. Оттам можеше просто да се изправи и да стреля от упор в мъжете, които се интересуваха повече от стрелците зад дългия бар на тридесетина метра оттам.

Чавес знаеше, че младият смелчага няма да успее да изстреля много куршуми, преди американците да го срежат на две с автоматите си, но вероятно преди това щеше да убие един-двама от тях.

Бандитът от „14К” се надигна и коленичи, като маратонките му се озоваха на сантиметри от лицето на Чавес, и тръгна към командосите, но Динг посегна, хвана ръката с пистолета и събори мъжа на пода. Дръпна го рязко зад една съборена маса, сборичка се за пистолета с изненадващо силния китаец и накрая се изтърколи върху него, хвана оръжието, счупи два пръста на ръката на онзи и измъкна пистолета от ръката му.

Китаецът изкрещя, но крясъкът му се загуби сред изстрелите и виковете в клуба. Динг го удари с глава два пъти, като с първия удар му счупи носа и го приспа с втория.

Динг остана под масата, скрит от триадите, които стреляха при бара, и извади пълнителя, за да види колко патрона има. Пълнителят се оказа почти пълен — четиринадесет патрона и един в цевта.

Сега Доминго Чавес имаше пистолет.

Проблемите на главен старшина Майър се увеличаваха с всяка секунда, но той се занимаваше с такива неща от доста време, за да допусне страх или объркване. Той и хората му нямаше да изоставят мисията, докато имаха пулс.

Издърпаха завързания Джа в коридора, като го теглеха известно време за ризата, но повече за щръкналата коса. Щом стигнаха при стълбите до изхода отзад, хората на Майър се заизкачваха по тях, като се прикриваха взаимно, докато презареждат.

Двама от тях бяха ударени с куршуми в бронежилетките, но първата сериозна рана получи специален оператор Кайл Уелдън. Един деветмилиметров куршум го улучи в капачката на коляното и го просна по лице в коридора. Той изпусна автомата си, който остана закачен с ремъка към тялото му, и бързо овладя болката, за да се извърти така, че един от колегите му да го хване за ремъците на бронежилетката.

След секунди и той падна прострелян. Един куршум отскочи и се заби в прасеца на ефрейтор Хумберто Рейноса, който влачеше Уелдън, и го накара да се свлече до приятеля си. Докато главен старшина Майкъл Майър пазеше изхода на клуба, други двама „тюлени” се върнаха, за да измъкнат двамата оператори навън.

Майър се подхлъзна върху окървавения под, когато се заизкачва заднешком по стълбите. Стабилизира се и насочи лазерния прицел към един китаец с пушка е пистолетна дръжка в ръка, който се появи в края на коридора. Американецът изстреля залп от три куршума в тялото на китаеца, преди онзи да успее да натисне спусъка.

Сержант Джо Банерман, най-близо до вратата на задния вход и най-далече от схватката, получи куршум в рамото от един китаец, който изскочи от тоалетната с пистолет в ръка. Куршумът тласна Банерман напред, но той запази равновесие и продължи, докато сержант Брайс Потийт унищожи стрелеца с дванадесет куршума в тялото.

Райън послуша Чавес и се скри. Тъкмо прекоси улицата и се завря между две смрадливи кофи, когато от северната й страна се появиха фаровете на кола. Оказа се, че това е черният дванадесетместен микробус, от който „тюлените” излязоха преди няколко минути — несъмнено идваше да прибере своите.

В мига, когато микробусът спря до изхода, вратата се отвори рязко. Джак видя измежду пластмасовите кофи как един брадат американец с окървавено дясно рамо изтича на улицата и се заоглежда в посоката, от която дойде микробусът. Отвътре излезе втори мъж и насочи автомата си в посока към Джак и зад него.

След миг Джак видя ФастБайт22 или поне човек със същите дрехи. На главата си имаше качулка, ръцете му бяха стегнати с пластмасови връзки, а един американец го блъскаше да върви.

Майър излезе последен. Изви се към микробуса навреме, за да види как захвърлиха Джа през отворената странична врата на микробуса, а останалите го последваха с накуцване или подпомогнати от другарите си.

Майър продължи да държи насочено оръжието си към стълбището, докато вратата не се затвори, а после се насочи към микробуса.

Качи се в него и веднага се изви назад, за да провери лежащите си колеги.

Задната врата на клуба се отвори с трясък и оттам изскочиха двама мъже в черни кожени якета. Единият размахваше черен пистолет, а другият — сачмена пушка с пистолетна дръжка.

Старшина Майър изстреля половин пълнител куршуми в двамата, които паднаха на улицата още преди вратата зад тях да се затвори.

— Давай! — викна той и микробусът се понесе по улицата в южна посока.

Щом колата премина, Джак излезе иззад кофите за боклук и затича към задната врата, за да провери как е Чавес.

— Динг? Динг? — каза той в микрофона.

Когато стигна на десетина метра от вратата, по улицата зави бял джип и гумите му изпищяха. Колата ускори след микробуса с Джа и американците.

Джак не се съмняваше, че в джипа се намират подкрепления от „14К”. Добра се до сачмената пушка на мъртвия китаец от триадите, взе я и застана посред улицата. Вдигна пушката и стреля веднъж към приближаващата кола. От асфалта отскочиха сачми и нарязаха гумите на колата, която се отклони наляво и с трясък влезе във витрината на един денонощен магазин.

Джак чу шум отдясно, обърна се и видя Адам Яо, който тичаше към него. Китаецът мина край Джак и стигна при вратата на клуба. Тичайки, той каза:

— Ще дойдат и други. Трябва да минем през клуба и да се махаме оттук. Хвърли пушката и ме последвай. Не сваляй маската!

Джак се подчини и го последва.

Яо отвори вратата и веднага видя кръвта по стълбите. Извика на мандарин:

— Всички добре ли са?

Слезе малко надолу и веднага един мъж насочи пистолет в лицето му. Стрелецът осъзна веднага, че стои срещу двама невъоръжени мъже в цивилни дрехи, а не екипирани стрелци.

— Къде отидоха? — запита той.

Адам отвърна:

— На запад. Мисля, че отиват към тунела под пристанището!

Гангстерът свали оръжието и изтича край тях нагоре по стълбите.

Долу, в клуба, Адам и Джак се озоваха в истинска кланица. На пода лежаха общо шестнадесет тела. Някои се гърчеха в агония, а други лежаха, без да мърдат.

Седем души от „14К” лежаха мъртви или умираха, а други трима се оказаха тежко ранени. Други шестима клиенти на заведението също лежаха мъртви или ранени.

Адам и Джак откриха Чавес, който отиваше към стълбите. Когато ги видя, вдигна малък компютър. Джак разпозна компютъра на Джа Шухай. Динг го беше взел от земята, когато „тюлените” теглеха ФастБайт навън.

Динг го пъхна във вътрешния джоб на спортното си сако.

Адам каза:

— Трябва да тръгваме. Излизайте отпред, както всички останали.

Агентът на ЦРУ ги последва, а Динг и Джак поеха след него.

Райън не вярваше на очите си — всички маси и столове бяха съборени или обърнати нагоре с краката, навсякъде имаше счупени стъкла, а кръвта, изтичаща от телата, се беше размазала по пода и отразяваше светлините от дискотопката, която беше останала цяла и изправна.

Отвън, на улица „Джафи Роуд” воят на сирените ставаше все по-пронизителен.

Яо каза:

— Тук много бързо ще се напълни с полиция. Винаги идват, ако тук, в районите на триадите, има престрелка.

Докато се качваха по стълбите, Джак каза:

— Не знам кои бяха тези, но не мога да повярвам, че успяха.

В този момент отново избухна стрелба. Този път някъде от изток.

Динг погледна Джак и каза тихо:

— Още не са успели. Слез долу и вземи пистолет от някой мъртвец.

Джак кимна, обърна се и затича надолу по стълбите.

Яо запита Чавес:

— Какво ще правим?

— Каквото можем.

— Микробусът — каза Адам. — Ключовете ми са в него, а и той не е заключен. Биъри не може ли да го вземе?

Чавес кимна и се обади на Гавин, който се намираше в такси и пътуваше насам.

— Искам да вземеш червеното „Мицубиши Грандис” на Адам на алеята зад клуб „Стайлиш”. Като се качиш, обади ми се. Ще ни трябва.

— Добре.