Код "Заплаха"

ТРИДЕСЕТ

Адам Яо беше прекарал целия ден в занимания с „бялата си” работа като президент, директор и единствен служител на „Сайно Шилд” — неговата еднолична фирма за разследване на нарушения на интелектуалната собственост. Освен задълженията си към ЦРУ той трябваше да поддържа тази компания параван, заради която стоеше тук, в Хонконг, която му осигуряваше контакти с местната полиция и общинските власти, както и добро прикритие за оперативните задачи.

Но тук наближаваше девет вечерта и заради дванадесетчасовата разлика между Ленгли и Хонконг Адам реши да изпълни „черните” си задължения и да изпрати съобщение по сигурната електронна поща.

Не искаше да прати съобщението по обед вчерашния ден, защото знаеше, че някъде в азиатския сектор на ЦРУ изтича информация.

Но това съобщение трябваше да замине.

Вчера приземиха цялата флотилия безпилотни самолети на САЩ, на военните, на разузнаването, на граничните сили — всичко, защото някакъв хакер беше успял да проникне в мрежата или в спътниковите сигнали, или пък и в двете, както пишеше в повечето предварителни доклади на Агенцията за национална сигурност, които Адам успя да прочете.

Когато научи за инцидента с безпилотния самолет в Афганистан, Адам разбра, че ще трябва да излезе на светло и да информира Ленгли, че тук, в Хонконг, той е по следите на Джа Шухай — китайски хакер на безпилотни самолети и беглец от американското правосъдие.

Не можеше да крие тази информация.

Яо знаеше, че в Ленгли може и да не се отнесат сериозно към неговото съобщение. Предположението му, че някакъв млад китайски хакер, откраднал програмен код за безпилотните самолети преди две години, е свързан някак с нападенията тази седмица и с отвличането на няколко американски безпилотни самолета, не почиваше на твърди доказателства.

Напротив, дори имаше доказателства, че Джа Шухай не работи по нищо на такова високо ниво, каквото е отвличането на безпилотни самолети. Яо не спомена триадите в съобщението си, но отвличането на такива самолети и убиването на американски войници в Афганистан някак не се връзваше с методите на „14К”. Не, по-вероятно се занимаваха с проникване в банки или с други форми на кражба с компютър, при условие, разбира се, че Джа работи за тях.

Адам искаше да се увери в това и молеше само за малко допълнителни ресурси, за да се поразрови повечко в компютърния център в Монкок.

Но Ленгли отказваше, обяснявайки, че всички хора в Азия в момента са ангажирани, също както и хората в централата.

Адам признаваше, че този отговор не е неоснователен, но се ядосваше. От Ленгли обясняваха простичко, че ако Китай имат връзка с инцидентите с безпилотните самолети, то това значи, че някои действа от вътрешността на страната. Всички разузнавателни сведения показваха, че агресивни компютърни операции от този мащаб трябва да започнат от Четвърти отдел на Генералния щаб на Народната освободителна армия. Там се намираха кибервоините на Китай.

Такова добре координирано нападение срещу Съединените щати би започнало оттам, а не от група хакери в Хонконг.

В отговора обясняваха на Адам Яо с назидателен според него тон, че ако Джа работи в Хонконг, в офис сграда, то това не означава, че представлява заплаха за сигурната мрежа на Министерството на отбраната на САЩ.

В края на краищата Хонконг не е Китай.

— Без майтап — отговори Адам на съобщението на екрана. Знаеше, че описаната от него ситуация е много необичайна, но все пак след събраната информация, макар и косвена, изискваше по-близък поглед.

Но шефовете му, аналитиците от ЦРУ, мислеха по друг начин.

Затова Адам не получи помощ, но това не се оказа най-лошата новина в съобщението от Ленгли. Шефовете му от Националната служба за подривни действия намекваха, че ще предадат тази полезна информация за местонахождението на Джа Шухай на полицията на САЩ.

Това означаваше според Адам, че до няколко дни в Монкок ще се появят черни джипове, от които ще излязат съдебни пристави. Триадите ще разберат, че онези представляват заплаха, и ще изкарат ФастБайт22 от града и Яо няма да го види никога вече.

Адам изключи компютъра и се облегна на стола си.

— Мамка му! — викна той в малката празна стая.

Джа Шухай не беше влизал досега в кабинета на Центъра. Малцина от служителите на „Призрачния кораб”, дори важните като Джа, бяха виждали отвътре изненадващо тясната и спартанска работна територия на своя водач.

Джа стоеше с отпуснати отстрани ръце и опрени едно в друго колене, в нещо подобно на военна стойка, защото Центъра не го покани да седне. Твърдият като камък гел в щръкналата коса на пънкаря хвърляше отблясъци под светлината от плоските екрани на бюрото на Центъра. Самият Център седеше на стола си пред мониторите, с безжичната слушалка в ухото и с неизменното си намръщено изражение.

Той каза:

— Унищожени са три американски безпилотни самолета, преди американците да прекратят полетите с тях.

Джа остана прав, без да каже нищо, замислен дали това е въпрос.

Центъра изясни объркването:

— Защо само три?

— Много бързо приземиха останалите си самолети. Успяхме да проникнем в друг един в Афганистан минути след първия, но онзи се приземи, преди нашият пилот да успее да завладее управлението му, а и нямаше оръжие. Щом установих това, се заех със самолета над Африка. Онази машина е ценна и технологично много напред. Това ще покаже на американците, че съществуват начини да им се нанесат големи вреди.

— Този самолет се заби в океана — отбеляза Центъра по начин, който Джа не можа да разгадае.

— Да. Това е продукт на „Нортроп Груман”, а моят софтуер е оптимизиран за платформите „Рийпър” и „Предатър” на „Дженерал Атомикс”. Надявах се пилотът да успее да го забие в някой кораб, но той загуби контрол много скоро, след като му прехвърлих управлението. Третият самолет летеше над Щатите и го завзех заради очевидната възможност да ги разтревожа силно.

Джа се гордееше с тези три пробива. Искаше малко повече благодарност от Центъра.

— Трябвало е да имаме повече пилоти — отвърна Центъра.

— Аз счетох за необходимо лично да се ангажирам с всяко отвличане. Можех да прихващам сигнала и да прехвърлям управлението на различни пилоти, но всяка операция имаше своите технически нюанси. Пилотът нямаше опита да поддържа сигнала.

Тун огледа доклада от Джа с подробностите за всяка операция. По вида му си личеше, че иска да направи и друг коментар, но вместо това само остави документа на бюрото си.

— Доволен съм.

Джа въздъхна продължително. Знаеше, че това е най-високата похвала от Центъра.

След това по-възрастният мъж каза:

— Надявах се на пет, дори повече, но и трите самолета, които си завзел, са добре избрани за максимално въздействие.

— Благодаря, Център.

— А троянският кон в мрежата им?

— Остава в действие. Подадох фалшива следа, която ще открият до седмица, но истинският троянски кон е готов за война в мига, в който самолетите им излетят.

— Фалшивата следа трябва да ги насочи към Иран, нали?

— Да, Център.

— Добре. Народната освободителна армия се надява, че американците ще атакуват Иран. Това е и крайната им цел. Аз обаче смятам, че армията недооценява възможностите на американците за разпознаване на заблуди. И все пак, всеки ден, в който във Вашингтон не се досещат за участието на Китай в операция „Земна сянка”, води силите ни по-близо до изпълнението на целите ни.

— Да, Център.

— Много добре — отговори Центъра и Джа се поклони, след което се обърна, за да излезе.

— Има още нещо.

Младежът рязко се обърна и застана мирно с лице към д-р Тун.

— Да?

По-възрастният мъж взе друг лист хартия от бюрото си и го огледа за момент.

— Изглежда, Джа, че ЦРУ са те наблюдавали. Тук, в Хонконг, има техен шпионин, който те следи. Не, не се притеснявай. Не си загазил. Знаехме, че дори и с тази маскировка е възможно някой да те разпознае. Онзи знае името ти, както й компютърния ти псевдоним. Вече не използвай ФастБайт двадесет и две.

Джа отговори:

— Слушам, Център.

— Но местният човек на ЦРУ, изглежда, не знае нищо конкретно за нашата операция. Ръководството на ЦРУ му отговаря, че за тях за момента не представляваш интерес, въпреки че може да поискат от полицията да те залови и върне в Америка.

Младежът с щръкналата коса не отговори.

След малко Центъра махна с ръка.

— Този въпрос ще го поставя пред нашите домакини. Те трябва да се грижат за нас. В края на краищата банковите ни операции им докарват доста пари.

— Да, Център.

— Ти трябва да ограничиш дейността си из града и ще настоя да удвоят охраната ти.

Този път Джа зададе въпрос:

— Какво ще правим с американеца?

Стана ясно, че Центъра вече е обмислил и този въпрос.

— Засега — нищо. Само ще предупредим „Четиринадесет К” да внимават. Това е критично важен момент за операция „Земна сянка” и не можем да правим нищо прекалено… кинетично спрямо този оператор, без да привлечем внимание от САЩ.

Джа кимна.

— Засега ще чакаме. По-късно, когато вече няма причина да стоим в сенките, ще напуснем Хонконг и ще накараме нашите приятели тук да се погрижат за господин Адам Яо от ЦРУ.