Код "Заплаха"

ЧЕТИРИНАДЕСЕТ

Втората среща между президента и генерален секретар Уей Джънлин и председателя Су Къцян се състоя в Джуннанхай — правителствения комплекс в центъра на Пекин. Кабинетите на двамата се намираха тук, както и жилището на Уей, и затова си уговориха среща в кабинета до спалнята на Уей.

Присъстваха секретарят на Уей и заместникът на Су, както миналата седмица в курорта Бейдайхе на морския бряг. Но тази вечер щеше да е различна, защото председателят Су правеше презентация.

Един прислужник сервира чай на двамата мъже, не предложи нищо на секретарите и ги остави.

Уей беше дал една седмица на Су да работи със своите разузнавачи върху плана да засилят присъствието си в Южнокитайско море като начален ход в операцията на Уей за поглъщане на Хонконг и Тайван. Знаеше, че през това време Су няма да спи много, да яде много и да мисли за други неща.

В края на краищата вече повече от десетилетие Су мислеше как да изпрати войници, кораби и самолети в Южнокитайско море.

Седнаха и председателят Су взе в ръка своя доклад. Ся, заместникът на Су, носеше второ копие и Уей реши, че ще му дадат едно от тях, за да го преглежда по време на обсъждането.

Но преди да подаде документа, председателят Су каза:

— Тунжи, неотдавна за малко не ви изхвърлиха от властта, защото казахте истината на хората около себе си — неприятна истина, и те не искаха да ви чуят.

Уей се съгласи и кимна.

— Сега аз съм в положение подобно на вашето. Вие представихте петгодишен план за връщане на нацията в позицията на сила и слава, каквито не сме имали от поколения насам. Но аз ще ви кажа с известно колебание, че има някои аспекти на нашата военна ситуация, които ще затруднят или дори ще направят невъзможен петгодишния ви план.

Изненадан, Уей наклони глава.

— Целите, които преследвам, няма да бъдат постигнати само чрез военна сила. Аз искам военна подкрепа за контрол върху зоната. Не сме ли така силни, както се твърди в годишните отчети?

Су махна с ръка.

— Във военно отношение сме силни. По-силни не сме били. Двадесет процента растеж през последните две десетилетия позволиха да изградим значителни сухопътни, морски, въздушни и космически възможности.

След тези думи Су въздъхна.

— Тогава кажете ми какво ви тревожи.

— Боя се, че нашите сили сега са в най-високата си точка, но скоро ще отслабнат спрямо тези на нашите противници.

Уей не разбираше това. Не се чувстваше на стабилна почва, когато се говореше по военни въпроси.

— Защо ще отслабне?

Генералът направи достатъчно дълга пауза, за да разбере Уей, че няма да отговори незабавно или директно. Обяснението му изискваше предистория.

— Можем, започвайки от утре сутринта, да елиминираме всяка съпротива в района. Но не това ни трябва. Необходимо е да се подготвим за бой с един и само един противник. Неутрализираме ли този враг, останалите евентуални конфликти ще бъдат спечелени, преди още да се бием за тях.

Уей каза:

— Вие мислите, че Съединените щати ще се ангажират с нашите набези в Южнокитайско море?

— Убеден съм в това, другарю.

— А нашите военни възможности…

— Ще бъда откровен с вас. Конвенционалните ни умения са само бледа част от онова, което имат Съединените щати. Във всяка категория — брой оръжия, качество на оборудването, обучение на силите — до последния кораб, танк, камион и спален чувал, американците имат превъзхождащо оборудване. Освен това прекараха в бой последните десет години, а ние — в обучение.

Лицето на Уей се вкамени.

— Имам чувството, че армията през двадесетгодишната модернизация не е оправдала надеждите на народа ни.

Су не се разгневи от тази забележка. Вместо това кимна.

— Това е другата страна на монетата. Добрата новина. Много аспекти на стратегическата ни модернизация са успешни. Имаме голямо предимство в една военна специалност. Във всеки конфликт с наш враг ще притежаваме пълно информационно надмощие. Армията на председателя Мао, армията, в която са служили вашият и моят баща, е заменена с нещо по-голямо. Механизирани К4СНР. Командване, контрол, компютри, комуникация, събиране на сведения, наблюдение и разузнаване. Имаме добри ресурси, връзки и организация. А силите ни са на разположение за незабавно нападение.

— Нападение? Вие за кибервойна ли говорите?

— Кибервойна и кибершпионаж, комуникация между системи и сили за оптимизиране на ефекта от тях. Пълно информатизиране на бойното пространство. Ние превъзхождаме американците значително.

Уей се обади:

— Вие казахте, че имате лоши новини. Но това звучи като добра вест.

— Лошата вест, другарю генерален секретар, е, че графикът, който искахте аз и моите военни да подкрепим, е нереалистичен.

— Но ние трябва да постигнем всичко това до края на партийния конгрес, до пет години. Продължим ли повече, водещата ни роля ще отслабне и не можем да сме сигурни, че…

— Не ме разбирате — прекъсна го председателят. — Аз искам да кажа, че за постигането на нашите цели не може да отделим по никакъв начин повече от година. Вижте, това ново умение е нашето единствено истинско, вярно тактическо предимство над американците. Невероятно предимство. Но то ще отслабне. Американците изграждат бързо своята кибернетична защита и страната им и техните сили реагират бързо на заплахата. В момента защитата на американските мрежи е предимно от реагиращ тип. Но киберкомандването на Америка бързо променя това, както и целия пейзаж на бъдещите войни. Президентът Райън е засилил всички ресурси на киберкомандването и скоро това ще повлияе на способностите ни.

Уей разбра.

— Казвате, че моментът за ползване на тези умения е сега?

— Прозорецът ще се затвори и се боя, че няма повече да се отвори. Никога. Америка ни настига. В Конгреса си прокарват закони, които ще модернизират вътрешната им компютърна инфраструктура. Администрацията на президента Райън се отнася сериозно към този въпрос. Ако ние прокарваме бавно нашата… вашата програма за разширяване, ще се поставим в много неизгодно положение.

— Вие желаете да започнете незабавно.

— Ние трябва да започнем незабавно. Трябва да наложим убеждението си, че Южнокитайско море е от съществен интерес за Китай, и да си осигурим контрол върху морето веднага. До няколко дни, не седмици, е необходимо да засилим своите патрули в Малакския проток и да закараме военноморски сили на островите Спратли и остров Хуангян. Мога да разположа сили на някои от ненаселените острови до седмица. Всичко това е включено в доклада. След това трябва да обявим новите си взаимоотношения с Хонконг и да започнем блокада на Тайван, и всичко това да стане през следващите шест месеца. След година, с очевидно за всички агресивно и напредничаво мислене, ние ще сме изпълнили целите си, а американците ще са твърде заети да ближат раните си, за да ни спрат.

Уей помисли над тези думи за момент.

— Америка ли е единствената ни стратегическа заплаха?

— Да. Особено след като Джак Райън е в Белия дом. Точно както при нашата война с Русия, той отново е проблем. Не само поради пряката заплаха на неговата армия, но и заради арогантното поведение на нашите съседи. Те смятат, че Китай няма да стори нищо срещу никой от съюзниците на Америка, докато Райън е на власт.

Уей каза:

— Защото ни победи през последната война.

Су възропта:

— Спорно е дали ни е победил. Руснаците също участваха, ако си спомняте.

Уей вдигна длан в знак на извинение.

— Вярно е, но помня, че ние нападнахме Русия.

Су отговори категорично:

— Но не сме нападали Съединените щати. И все пак това беше преди седем години, а американските ВМС продължават да патрулират редовно в Източнокитайско море, близо до нашите води. Скоро продадоха военна техника на Тайван за девет милиарда долара. Застрашават ни с достъпа си в региона. Аз не трябва да ви казвам, че осемдесет процента от нефта, който ползваме, преминава през Малакския проток и че Съединените щати могат да застрашат този поток с бойна група от самолетоносачи. Ние трябва да преминем в офанзива срещу тях, за да успее вашият план.

Уей не разбираше много от военни въпроси, но всеки в Политбюро знаеше това.

— Но ако започнем военни действия, Райън ще…

Су го прекъсна:

— Ние ще започнем военни действия, без Райън да разбере, че сме ги започнали. Можем да го направим, без да разкриваме, че ние сме агресор.

Уей сръбна от чая си.

— Нещо като нападение с компютри?

— Другарю президент, изпълнява се тайна операция, за която не знаете.

Уей вдигна тесните си вежди над чашката за чай.

— Надявам се, че има много на брой такива операции, за които не знам.

Су се усмихна.

— Така е. Но тази ще бъде съществено важна за реализирането на вашите цели. Необходимо ми е само да дадете нареждане и ще започнем отначало бавно, а после много внимателно, за да не се разбере, че всичко е оттук, от Китай, ще навредим на способностите на Съединените щати да ни победят. Ще ги изпратим срещу други врагове, ще ги накараме да се съсредоточат върху вътрешни проблеми, които ще разпилеят вниманието и ресурсите им, и така нашите действия тук, в района, ще минат на заден план за тях.

Уей отговори:

— Забележителна хвалба, председателю Су.

Су помисли над тази бележка, преди да каже:

— Не го казвам лекомислено. Ние ще нанесем много малки рани, просто драскотини по тялото на гигант като Америка. Но тези драскотини ще кървят, това мога да ви го обещая. И гигантът ще отслабне.

— И няма да знаят, че ние сме тези, които ги отслабват?

— Ние ще бъдем невидима армия. Америка няма да знае, че Народната освободителна армия ги е препънала.

— Това звучи прекалено добре, за да е истина.

Су кимна бавно.

— Ще има и спънки, провали от тактически характер. Никой боен план не минава без проблеми. Но ще успеем в стратегическо отношение. Залагам репутацията си.

Уей се изправи в стола си.

— Като предводител на нашата армия, другарю, ще се наложи да го сторите.

Су се усмихна.

— Разбирам. Но инфраструктурата е на място и трябва да използваме предимството си, докато го имаме. Нуждата за това е голяма. Възможностите ни са големи.

Уей остана неприятно изненадан, че Су определено иска пълномощия да започне конфликта още сега. Поколеба се за момент.

— Същото казаха и нашите предшественици. Малко преди войната с Русия.

Председателят кимна мрачно.

— Знам. И не мога да оборя тази забележка, но ще ви напомня, че между онези времена и сега има една голяма разлика.

— И каква е тя?

— Преди седем години нашите предшественици подцениха Джак Райън.

Уей се облегна на стола си, загледан няколко секунди в тавана, преди да се засмее весело.

— Определено няма да допуснем точно тази грешка.

— Не. Няма да я допуснем. И ако сте съгласен да започна действия, искам да помоля да помислите и за още нещо. От години говоря, че трябва да действаме в Южнокитайско море, за да защитим насъщните си интереси. Известен съм, освен всичко, което съм казвал или вършил, като човека, който иска да върне тази територия на Китай. Ако започнем действия, без вие да кажете нещо, се опасявам, че някои хора на Запад ще решат, че действам без вашето разрешение.

Су се приведе напред и каза с приятелски, дружелюбен тон:

— Не искам да останете встрани. Смятам, че трябва да говорите със силни думи. Да покажете на света, че вие командвате.

Уей каза:

— Съгласен съм. Ще говоря за нашите насъщни интереси в Южнокитайско море.

Су остана доволен от тези думи. Усмихна се.

— Значи, нека сме наясно. Вие позволявате да започна военни действия?

— Да. Правете каквото смятате, че е най-добре. Имате благословията ми да започнете първоначалната подготовка. Но ви предупреждавам отсега, председателю, че ако този ваш замисъл бъде разкрит и ако това застраши нашето начинание, ще поискам незабавно да прекратите операцията си.

Су очакваше подобно мекушаво нареждане.

— Благодаря. Действията, които ще започнем сега, ще отслабят ударите на врага при евентуални бойни действия по-късно. Бъдете спокоен и знайте, че решението ви тази вечер помогна значително на нашето начинание.

Уей Джънлин кимна.

Су си тръгна от срещата напълно убеден, че Уей Джънлин няма представа какво е позволил.

Председателят Су се върна в кабинета си двадесет минути по-късно. Поискал беше от Ся, своя адютант с две генералски звезди, да подготви един телефонен разговор и когато адютантът се показа на вратата и обяви, че връзката е готова, едрият председател кимна и му махна с пръсти да го остави сам.

Когато вратата се затвори, Су вдигна слушалката и я сложи до ухото си.

— Добър вечер, докторе.

— Добър вечер, другарю председател.

— Имам важни новини. С това обаждане започвате изпълнение на операция „Земна сянка”.

— Много добре.

— Кога ще започнете?

— Агентите са на място, както поискахте, затова ще действаме незабавно. След това до седмица, най-много две, ще минем към киберкинетични действия. После нещата ще се развият много бързо.

— Разбирам. А как са приготовленията за операция „Слънчев огън”?

Отговорът дойде без забавяне:

— Приготовленията ще завършат в момента, в който получим необходимия хардуер от Шънджън и го включим в интернет. Ще бъдем готови до десет дни. Очаквам заповедите ви.

— А аз очаквам моите.

— Другарю председател?

— Да, докторе?

Считам за свой дълг да ви напомня отново, че след започване на „Земна сянка” е извън възможностите ми да спра основните аспекти на операцията.

Председателят Су Къцян се усмихна.

— Докторе… аз разчитам на нашата невъзможност да променим курса на нещата след началото на операция „Земна сянка”. Цивилното ръководство позволи да съборим първата плочка от доминото в редицата, сякаш можем просто така да спрем инерцията, преди да паднат втората и третата плочка. Волята на нашия президент е силна в този момент, преди да започнат трудностите. Ако се разколебае под натиск, ще изтъкна, че пътят е само напред.

— Да, другарю председател.

— Получихте заповеди, докторе. Не очаквайте да ви се обаждам отново, преди да ви позвъня с позволението да започнете „Слънчев огън”.

— Ще продължавам да докладвам по съответните канали.

— Желая ви щастие — отговори Су.

— Шъ-шъ. Благодаря.

Слушалката в ръката на председателя замлъкна и той я погледна усмихнат, преди да я върне на мястото й върху телефона.

Центъра не беше от приказливите.