Код "Заплаха"

ШЕСТДЕСЕТ И ДЕВЕТ

Жерав накара хората си да доведат всички в залата на втория етаж. Там имаше девет души освен тримата охранители и единия от шефовете, когото убиха в началото на нападението, и всички седяха на столове до стената с вързани зад гърба ръце.

Жерав повика своя контрольор и го накара да възстанови захранването на сградата, след което се обърна към групата с монотонен глас със силен акцент.

— Ще включим компютърната ви мрежа. Това трябва да стане бързо. Ще искам паролите за мрежата и описание на всяко от задълженията ви и нивата за достъп. Тук сте много и аз нямам нужда от всички вас.

След това продължи със същия монотонен глас:

— Ако откажете да помогнете, ще ви застрелям.

Гери Хендли се обади:

— Ако оставите всички да си идат, ще ви дам каквото искате.

Жерав, който стоеше с гръб към него, се извърна.

— Без приказки.

Вдигна пистолета си и го насочи към челото на Хендли. Остана така за момент.

Слушалката в ухото му изпиука. Той я закри с длан и се обърна.

— Ni shuo shen me? — Какво каза?

Във фоайето Яребица коленичи зад бюрото на рецепцията и повтори тихо:

— Казах, че един възрастен мъж и момиче идват към предната страна на сградата.

Жерав отговори:

— Не ги пускай да влязат.

— Той има ключ. Виждам го в ръката му.

— Добре. Като влязат, ги арестувай. Дръж ги там, докато тук вземем каквото ни трябва, защото може да имат парола.

— Разбрано.

— Искаш ли да изпратя някой при теб?

Яребица изстена от нова пареща болка в ранения си крак, но бързо отговори:

— Не, разбира се. Това са старец и момиче.

Джон Кларк и Мелани Крафт влязоха във фоайето на „Хендли Асошиейтс” и веднага Яребица се изправи иззад бюрото на рецепцията и насочи пистолета си към тях. Накара ги да сложат ръце на тила си и да се обърнат към стената, а после изкуцука до тях и ги пребърка с една ръка, докато сочеше с пистолета към главите им.

Намери пистолет „ЗИГ Зауер” у възрастния мъж, което го изненада. Измъкна го от кобура под мишницата му и го затъкна на кръста си. Не намери оръжие в жената, но й взе чантичката. След това накара двамата да застанат срещу стената при асансьора и да продължат да държат ръцете на тила си.

Мелани Крафт се бореше с пристъпите на паника, преплела пръсти над кестенявата си коса. Погледна към Кларк, който стоеше също като нея, но местеше бясно очи натам-насам.

— Какво да правим? — прошепна тя.

Кларк я изгледа. Преди да отговори, китаецът заповяда:

— Без приказки!

Мелани се облегна на стената, защото краката й трепереха.

Въоръженият мъж делеше вниманието си между тях и предната част на сградата.

Мелани, която го наблюдаваше, не забеляза проява на чувства или някаква емоция. Каза нещо в слушалката си веднъж, но иначе изглеждаше и действаше почти като робот.

Само дето куцаше. Очевидно имаше проблем с единния си крак.

Сега ужасените очи на Мелани се насочиха бързо към Джон с надеждата, че той има някакъв план. Но вместо това той й се видя различен, променен през последните няколко секунди, със зачервено лице и очи, които сякаш се издуваха в гнездата си.

— Джон?

— Без приказки! — каза отново мъжът, но Мелани не му обръщаше внимание. Сега цялото й внимание беше насочено към Джон Кларк, защото очевидно ставаше нещо нередно.

Отпусна ръце от главата си, сви лице в болезнена гримаса и стисна гърдите си с длани.

— Ръка на главата! Ръка на главата!

Кларк бавно се спусна на колене. Сега лицето му стана червено като цвекло и Мелани видя издути пурпурни вени по челото му.

— О, господи! — каза тя. — Джон, какво има?

Възрастният мъж направи крачка назад и опря ръка на стената.

— Не мърдай! — каза Яребица и вдигна своя пистолет към мъжа, като самият той се опря на стената. Яребица забеляза зачервеното лице на мъжа и разтревожения поглед на момичето.

Командосът от „Божествена сабя” насочи цевта на оръжието си към момичето.

— Не мърдай! — повтори той, най-вече защото не знаеше много английски. Но тъмнокосото момиче коленичи на пода до мъжа и го прегърна с ръце.

— Джон? Джон! Какво има?

Старият гвейло сложи ръка на гърдите си.

— Получава сърдечен удар! — каза момичето.

Яребица се обади по радиото на китайски:

— Жерав, Яребица е. Мисля, че старецът получи удар.

— Остави го да умре. Аз ще пратя някого да вземе момичето и да го доведе тук. Жерав, край.

Белият мъж лежеше настрани върху плочестия под, като се тресеше и гърчеше, изпънал право напред лявата си ръка и притиснал силно дясната върху сърцето си.

Яребица насочи пистолета към момичето.

— Ти мърдай! Ставай! Върни се!

Той коленичи бавно, защото заради болката в крака трябваше да внимава, и я хвана за косата със свободната си ръка. Дръпна я нагоре и настрани от умиращия стар гвейло. Дръпна я рязко, бутна я към стената при асансьорите и понечи да се обърне към мъжа. Но в този момент почувства удар по глезените си, стъпалата му отскочиха и той се метна назад. Падна силно по гръб на пода до мъжа, който вече май не умираше.

Очите на американеца го наблюдаваха злобно и внимателно. Старецът го беше изритал по краката, за да го събори, и сега хвана изненадващо силно найлоновия ремък на автомата, дръпна го рязко и Яребица се озова затиснат по гръб на студения под. Пръстът му се изхлузи от спусъка, когато опита с ръка да омекоти удара при падането, и сега се бореше да освободи ремъка от гърлото си и да надвие американеца, за да хване автомата си.

Но старецът се бореше също толкова силно. Оказа се жив и здрав и удивително силен. Ремъкът стискаше силно врата на Яребица, защото мъжът го беше увил около китката си и при всеки опит на китаеца да се изправи и да хване пистолета си мъжът дърпаше настрани ремъка и го събаряше рязко на пода.

Яребица погледна към стълбището, опита да извика за помощ, но възрастният мъж затегна още по-силно ремъка, като стисна трахеята му и викът се превърна в тихо гъргорене.

След още едно жестоко дърпане наляво, Яребица падна пак по гръб и съвсем изпусна автомата си. Протегна отчаяно ръце към оръжието.

Усещаше как силите го напускат, докато маха с ръце и рита с крака.

Сега американецът владееше положението.

Джон Кларк не можеше да вкара дясната си ръка при спусъка заради нараняването и ограничената си подвижност, но пък ремъкът лежеше идеално върху трахеята на китаеца и затова той го стискаше все повече, за да го удуши.

Когато всичко свърши, след около четиридесет и пет секунди от момента, в който престореният сърдечен удар му даде възможност да нападне, той легна по гръб до мъртвеца и задъхан, остана така няколко секунди.

Но знаеше, че няма време, и затова стана и се захвана за работа.

Бързо прерови джобовете на китаеца и извади пистолета си, както и един мобилен телефон, след което свали слушалката от главата на мъжа. Не говореше мандарин, но си сложи слушалката, като изключи микрофона, за да не се чува гласът му.

Мелани само гледаше.

— Мъртъв ли е? — запита тя, като все още не осъзнаваше видяното.

— Да.

Тя кимна.

— Ти го изигра? Престори се, че получаваш удар?

— Трябваше да се приближи. Съжалявам — отговори Кларк, като прехвърли ремъка на автомата през главата си.

— Трябва да повикаме полиция — каза момичето.

— Нямаме време — отговори Кларк.

Бързо я огледа. Райън му беше казал, че тя го е компрометирала, вероятно по заповед на мъж, когото смята за агент на ФБР. Джон не знаеше за кого работи младата жена или какви са мотивите й, но, изглежда, мъртвият китаец на пода беше един от двамата, опитали да я убият преди няколко часа на шосето „Рок Крийк”.

Определено тя не работеше за тези тук.

Кларк нямаше представа още колко убийци има в сградата или колко добре въоръжени и обучени са те, но ако са групата, очистила петимата мъже от ЦРУ в Джорджтаун, значи нямаше как да не са от най-висока класа.

Кларк нямаше доверие на Мелани Крафт, но реши, че тя сега е най-малкият му проблем.

Вдигна пистолета си.

— Знаеш ли как да го използваш?

Тя кимна бавно, докато гледаше в оръжието.

Той й го подаде, тя го хвана с две ръце и го насочи напред на нивото на кръста си, готова за стрелба.

— Слушай внимателно — обясни Кларк. — Трябва да стоиш зад мен. Далеч, но без да ме губиш от очи.

— Добре — отговори момичето. — Какво ще правим?

— Качваме се горе.

Джон Кларк изу обувките си и тръгна по тъмното стълбище. В същия момент чу как на етажа отгоре се отваря врата.