Код "Заплаха"

ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТ

Двамата оператори от Колежа излязоха от метрото на станция „Уанчай”, като през това време Адам беше проследил таксито с петимата мъже до стриптийз клуб на име „Стайлиш” на улица „Джафи Роуд” на няколко преки от тях. Яо предупреди двамата мъже от „Хендли Асошиейтс”, че барът е известно място, в което се отбиват хората от „14К”, и че сред тълпите самотни бизнесмени и филипинките сервитьорки и стриптийзьорки ще има и тежковъоръжени и тежко пиещи мафиоти от триадата.

Джак и Динг подозираха, че тяхното разбиране за „тежковъоръжен” се различава от това на Адам Яо, но пък не носеха никакво оръжие и затова решиха да внимават и да не правят нищо, с което да разгневят местните в заведението.

Джак и Динг намериха входа на клуба, който представляваше тесен и тъмен проход от двупосочната улица към висок занемарен жилищен блок на една пряка от „Локхарт Роуд” и от по-приятния и отворен към туристите район на квартала Уанчай. Райън свали хартиената си маска и влезе първи, като подмина един отегчен на вид въдворител на реда и слезе по тясно стълбище, осветено само от коледни лампички по тавана. Стълбището водеше два етажа надолу, където Джак откри, че нощният клуб представлява голямо мазе с висок таван. От дясната му страна имаше дълъг бар край стената, а отпред се намираше основната зона с маси и осветление от свещи. В далечния край се виждаше подиум от прозрачни пластмасови плочки над крещящо жълто осветление, което озаряваше цялото помещение в странен златист цвят. Над него се въртеше дискотопка, която хвърляше хиляди бели светлинки върху тълпата.

Близо до ъглите на подиума имаше четири пилона за стриптийзьорки.

Заведението, изглежда, работеше с двадесет процента от капацитета си и определено мъжката аудитория седеше около масите, в сепаретата до стените и на бара. Някои разговаряха с отегчените на вид танцьорки, които се разхождаха между тях. Джак забеляза Джа и неговата група от четирима пазачи, които седяха в голямо сепаре в далечния ъгъл, вдясно от сцената от другата страна на входа към тъмния коридор, който извеждаше към задната страна на клуба. Джак реши, че там вероятно има тоалетни, но не искаше да минава близо до Джа просто за да разгледа разположението по-добре. Забеляза едно спираловидно стълбище от лявата си страна и като се изкачи по него, се озова на малък междинен етаж над бара. Тук няколко бизнесмени седяха на групи и гледаха към жалкото изпълнение долу. Горе му харесваше, защото можеше да наблюдава Джа от тъмните и дълбоки сепарета, без да се набива на очи. Седна сам и поръча една бира на сервитьорката, която мина след няколко минути.

След малко на сцената се качиха две млади танцьорки от Филипините и се заеха да изпълняват добре отработен съблазнителен танц с шумна, бумтяща техномузика с азиатски ритми.

Джа и охраната му останаха в сепарето си отляво на стриптийзьорките. Джак забеляза, че младият мъж се интересува повече от джобния си компютър, отколкото от полуголите жени на няколко метра от него, и почти не ги поглеждаше, докато пишеше бързо с пръсти.

Райън се замисли колко ли ще е добре, ако успее да вземе този компютър. Не че знаеше какво да прави с него, но Гавин Биъри вероятно щеше да пощурее от радост, докато разбива тайните му.

Доминго Чавес влезе в клуба след няколко минути и седна при бара до входа на долния етаж. Виждаше добре стълбището към улицата, както и антуража от „14К”, но задачата му изискваше преди всичко да оказва подкрепа на Джак, който провеждаше наблюдението.

Комуникираха с Адам чрез малките слушалки. Яо седеше във взетата под наем кола в една малка уличка зад високите блокове на улиците „Джафи” и „Глостър”, на няколко преки от северния бряг на остров Хонконг. Спря на малък паркинг, откъдето се виждаше задният изход на клуб „Стайлиш”, което беше добре, но пък на паркинга, близо до ресторант за морска храна, му правеха компания двадесетина препълнени кофи за боклук, от които се носеше смрад, и плъховете.

Адам каза на мъжете от „Хендли Асошиейтс” какви щастливци са. Чавес отпи от първата бира за вечерта и огледа жените, които работеха за бакшиши на сцената, както и останалите танцьорки, които обикаляха сред тълпата.

Увери младия Адам, че не изпуска много.

Двамата тайнствени американци от ферибота влязоха в клуба след няколко минути, като потвърдиха опасенията на Джак, че всъщност и те следят Джа. Динг каза за това на Райън, който също ги забеляза от позицията си, когато седнаха на плюшените столове в тъмен ъгъл далеч от сцената. Сервитьорката им донесе бира „Будвайзер” и двамата се заеха да пият и да отказват поканите на обикалящите наоколо момичета.

Чавес се обърна и огледа стълбището, но в този момент в заведението влязоха още двама бели мъже в сини сака и с вратовръзки.

В бара имаше доста като тях, включително Динг, Джак и двамата по-млади мъже от ферибота, но новодошлите биеха на очи. Приличаха на хора от ФБР, а Чавес лесно ги познаваше, просто защото винаги биеха на очи. Двамата мъже седнаха на няколко маси от антуража от триадите, като извъртяха столовете си така, че да виждат по-добре ФастБайт22, отколкото сцената.

— Тука е като някакво сборище на западняци — каза тихо Чавес, като криеше устните си зад шишето, преди да отпие от него.

Гласът на Адам Яо прозвуча в слушалката:

— Още американци ли?

— Двама с костюми. Може да са от Министерството на правосъдието, от консулството, за да потвърдят, че това наистина е Джа.

Яо отговори:

— Добре, може би трябва да помислим за оттегляне. Сега по мои изчисления шест гвейло наблюдават Джа. Твърде много са.

Чавес каза:

— Разбирам, Адам, но имам друга идея. Чакай малко.

Бръкна в якето си и извади телефона си, след което включи видеокамерата. Изключи временно конферентната връзка с Райън и Адам и се обади на Гавин Биъри в хотела.

Гавин отговори веднага:

— Биъри.

— Здрасти, Гавин. Пращам ти видео от телефона. Ще провериш ли на компютъра си дали го получаваш?

— Веднага. Включвам програмата.

След няколко секунди каза:

— А можеш ли да приближиш сцената?

Динг сложи телефона на масата, подпря го на малък стъклен свещник и го насочи към масата на Джа. След това каза:

— Искам да насочиш вниманието си към целта, а не към танцьорките.

— Е, добре де. Приближи малко с вариото.

Чавес го послуша и нагласи телефона.

— Готово. За какво да внимавам?

— Само ги наблюдавай. Ти сега следиш. Аз отивам да изтегля Райън и няма да ги гледам. И без това ги наблюдават прекалено много хора.

— Ясно — засмя се Гавин. — На мисия съм. Е… виртуална мисия. Впрочем пращам ти почистената снимка на онзи, когото снима в Компютърния център. Сега ще го видиш без проблеми.

Доминго включи Гавин в конферентния разговор с останалите двама, след което обясни на Джак и Адам какво е направил. Джак излезе от клуба през предния вход, пресече улица „Джафи” и седна в малка закусвалня за ястия с фиде на тротоара. Оттам виждаше стълбището на входа на клуб „Стайлиш”.

Яо, Чавес и Райън получиха съобщенията по електронната поща едновременно. Отвориха ги и видяха на телефоните си добра снимка на лицето на Джа, предимно задната част на главата му, докато говореше с по-възрастен китаец с бяла риза и бледосиня или сива вратовръзка. Лицето на по-възрастния мъж се виждаше достатъчно ясно, но никой от тримата не го познаваше.

Чавес знаеше, че на компютъра си Биъри има специален софтуер за разпознаване на лица и че в момента вероятно търси съвпадение.

Яо каза:

— Не го познавам, но ти, Динг, смяташ, че е важен, така ли?

— Да. Бих казал, че може би в негово лице виждаш ГМТ.

— Какво? — запита Яо.

— Главния майкотаковач.

Райън и Яо се разсмяха.

След минутка в слушалките на екипа се чу гласът на Гавин Биъри:

— Доминго, завърти апарата си наляво.

Чавес протегна ръка и завъртя телефона, като в същото време гледаше в обратната посока, към барманите.

— Какво виждаш?

— Забелязах, че онези, печените мъже около Джа, гледат някого или нещо. Според мен се интересуват от онези двамата със сините сака. Един от триадите извади телефона си и се обади.

— Мамка му — възкликна Динг. — Обзалагам се, че тези от консулството дадоха да се разбере, че не са тук, за да гледат танцьорките. Адам, какво според теб ще направят „Четиринадесет К”?

— Предполагам, че ще докарат подкрепления. Ако са наистина разтревожени, ще изкарат Джа през задния вход, но тук е спокойно. Райън, какво става отпред?

Джак забеляза как трима китайци влязоха в клуба. Двама изглеждаха млади, на не повече от двадесет години, а третият беше към шестдесетгодишен. Американецът не обърна особено внимание на тримата, защото тук постоянно влизаха и излизаха хора.

— Нормален трафик.

— Добре — обади се Яо. — Оглеждай се за още хора от „Четиринадесет К”. Ако тези са се обадили, че има заплаха, вътре може да стане напечено.

— Нашето момче има гости — каза Биъри след минутка, когато тримата най-нови посетители на бара — по-възрастният мъж и двамата му приятели, седнаха при Джа в сепарето. — Изпращам ви снимка на телефоните, за да видите.

Адам изчака снимката и я разгледа отблизо.

— Добре. По-възрастният е господин Хан. Той е известен контрабандист на скъпа компютърна техника. Него следях, когато попаднах на Джа. Не знам какви са им отношенията. Не знам и кои са другите двама, но не са от „Четиринадесет К”. Твърде дребни и объркани ми изглеждат.

Гавин се намеси:

— Пуснах лицата им през програмата за разпознаване в база от известни китайски хакери.

Никой не каза нищо в продължение на няколко секунди.

Райън изруга наум, а в бара Чавес изстена тихо. Как ли щяха да обяснят на Адам Яо, че тази база данни, която Колежа изтегли от секретната информация на ЦРУ, се намира на лаптоп на фирма за финансово управление, та дори и такава, която е по следите на китайски хакер.

Райън и Чавес чакаха да чуят какво ще каже Яо.

— Това ще е удобно, Гавин. Кажи ни, като разбереш — чу се саркастичният му коментар.

Гавин изобщо не разбра какво е направил и определено не схвана сарказма на китаеца.

— Ще кажа. Между другото, проверих и другия, ГМТ. Няма съвпадение — отбеляза той с разочарование в гласа.

Яо каза:

— Доминго. Можем ли да се срещнем тук, зад клуба, за кратък разговор?

Динг, който се намираше до входа в бара, се ядоса. Младият агент на ЦРУ сега щеше да го разпъне на кръст.

Джак Райън се хвана за главата. Знаеше, че прикритието им пред мъжа от ЦРУ е разбито.

Чавес каза:

— Идвам, Адам. Райън, я се върни и се качи пак на междинния етаж. Наблюдавай, без да се натрапваш. Гледай само дали някой няма да се присъедини към антуража, без да зяпаш.

— Дадено — отвърна Джак.

Минаха няколко минути, преди Джак да заеме позиция, а Чавес да излезе през предния вход, да иде нагоре по улицата и да завие по пресечката зад нощния клуб и зад високите жилищни блокове, докато накрая седна на седалката до шофьора на микробуса.

Погледна Адам и каза:

— Искаше да говорим?

Яо отговори:

— Знам, че си работил в ЦРУ. Проверих. И знам, че си запазил правото си на достъп до секретна информация.

Чавес се усмихна. Колкото по-скоро свършеха с това, толкова по-добре.

— Написал си домашното си.

Яо не се усмихваше.

— Ти имаш приятели в ЦРУ и навсякъде. Смея да кажа дори, че знаеш адски добре, че и аз съм от ЦРУ.

Динг кимна бавно.

— Няма да те лъжа, хлапе. Знам, че носиш две шапки.

— Ще ми кажеш ли защо сте тук с момчетата?

— Това не е тайна. Тук сме, за да разберем кой, по дяволите, е Джа. Той опитва да проникне в мрежата ни.

— Опитва? Не е ли успял?

— Мислим, че не е.

Всъщност бяха излъгали Яо за това нещо.

— Съжалявам, хлапе. Трябваше ни помощта ти, а и ние искаме да ти помогнем. И те понахранихме с малко говежди лайна.

— Малко ли? Значи идвате чак до Хонконг, за да следите хакер, който опитва да проникне в мрежата ви? Това ми звучи като стабилна диета говежди лайна.

Чавес въздъхна.

— Това е част от причината да сме тук. Знаем, че от него се интересуват във връзка с нападението над безпилотните самолети. Ние тук виждаме как нашите интереси и интересите на Америка се преплитат и искаме да те подкрепим в твоето разследване.

— Откъде знаете, че е участвал в нападението над безпилотните самолети?

Чавес поклати глава.

— Разчува се, знаеш.

Яо не изглеждаше доволен от отговора, но продължи нататък:

— Каква е ролята на Джак-младши?

— Той е аналитик в „Хендли Асошиейтс”. Това е.

Яо кимна. Не знаеше какво да мисли за „Хендли Асошиейтс”, но беше наясно, че Доминго Чавес е един от малкото, работили някога в разузнаването, на когото може да се има пълно доверие. Чавес и хората му осигуряваха необходимото да следи и, надяваше се, да идентифицира някои от хората, които работят с Джа. Нуждаеше се от тези хора, въпреки че не бяха част от екипа му.

— Агенцията не смята, че Джа е част от нападението над безпилотните самолети. Според тях става дума за работа на държавно ниво — Китай, Иран може би, а тъй като Джа определено не работи за никой от тях, смятат, че няма връзка със случая.

— Ние смятаме друго, както очевидно и ти.

— Така е.

В този момент Гавин Биъри звънна на Чавес и Динг включи говорителя, за да го чува и Яо.

— Готово. Имаме съвпадение за единия от младите, онзи с черната риза. Казва се Чън Малун. Тук пише, че живее в Шаосин, в Китай. Известен член на организация на име „Династия Тун”.

— „Династия Тун” ли? — възкликна изненадан Яо.

— Какво е това? — запита Чавес.

— Това е неофициалното име, което Агенцията за национална сигурност даде на организация, съществувала от 2005 до 2010 г.‍ Ръководил я е доктор Тун Гуогун — смятат го за бащата на китайските системи за нападение по време на кибервойна. Използвал е десетки хиляди цивилни хакери, с които е направил нещо като армия. Това хлапе трябва да е участвало в онази група.

— Къде е Тун сега?

— Бил е в затвор в Китай по обвинение в корупция, но е избягал. Никой не е чул нищо за него вече няколко години. Говори се, че китайците го искат мъртъв.

— Интересно. Благодаря, Гавин — каза Чавес. Приключи разговора с Биъри и отново насочи вниманието си към Яо.

— Няма да научим нищо повече от онова, което вече знаем, че се случва тук, защото триадите ще разберат скоро, че Джа има много дълга опашка. Забележат ли, че някой го следи, Джа ще изчезне.

— Знам.

— Трябва да направиш нова проверка в Ленгли. Ако го искат, по-добре е да го залавят веднага, мамицата му, защото иначе или ще избяга в Китай, в който случай никога вече няма да го намерите, или пък ще го арестуват тези от полицията и тогава ще влезе в съдебната система. Ако стане така, ще си вземе адвокат, ще го потупат по дупето и ще го пуснат. Управлението няма да разбере изобщо с кого работи той.

Адам кимна. Виждаше се, че вероятността да загуби Джа Шухай го тревожи.

— Вече говорих с Ленгли. Казват, че според тях Джа не участва, но че биха препратили случая на Пентагона, защото хакнатата система е тяхна — обясни Адам.

— А от Пентагона какво са отговорили?

— Не знам. Опитвам да говоря възможно най-малко с Ленгли.

— Защо?

— Почти всички знаят, че от станцията в Пекин изтича информация. Пентагонът знае, че операциите на ЦРУ в Китай са компрометирани, и затова се съмнявам, че ще ни кажат, ако наистина се интересуват от Джа.

— Изтича информация?

— От известно време е така. Прекалено много инициативи на ЦРУ във връзка с Китай пропадат и е ясно, че някой има вътрешна информация за дейността ни. Опитвам да си върша работата потайно. Не искам Ленгли да знае какво правя, за да не решат китайците да ме спрат. Хонконг може и да не е Китай, но тук е пълно с китайски шпиони.

Чавес каза:

— Възможно е точно това изтичане да е причината „Четиринадесет К” да удвоят охраната над Джа и през два часа да се оглеждат за опашка.

Яо отговори:

— Това ще е вярно само ако „Четиринадесет К” работят с китайците, но от всичко, което съм виждал и чувал за триадите, не е така.

Телефонът на Динг иззвъня. Обаждаше се Райън и Динг включи високоговорителя.

— Какво има, Джак?

— Двамата по-млади американци, онези от ферибота, току-що си платиха сметката и си тръгнаха.

— Добре. Може би им свърши смяната. А костюмарите?

— Седят си на мястото и зяпат към Джа и компания през тридесет секунди, като по часовник. Съвсем бият на очи.

— Добре — каза Динг. — Аз идвам пак вътре. Чакай да поема наблюдението и след това може да излезеш пак отпред.

— Разбрано — каза Джак.

Чавес влезе в клуба през задната врата. През нея се отиваше към дълго и тясно стълбище, което водеше надолу в един коридор. Чавес премина край врати към тоалетни и кухня, след което се озова в клуба, мина край Джа и антуража му в ъгъла и застана до бара. Райън излезе през предния вход, върна се в закусвалнята на тротоара на улица „Джафи”, и си поръча една бира „Циндао”.

Минута след като застана на поста си, Райън обяви:

— Идват „Четиринадесет К”. Виждам към дузина разбойници, които слязоха от два сребристи джипа. Всички носят якета в тази жега, та си мисля, че са с багаж. Влизат през вратата на клуба.

Яо отговори:

— Мамка му. Динг, викам да се махаме, а?

Чавес отговори:

— Ти решавай, но аз тук, на бара, изобщо не съм разкрит, освен дето от няколко минути си мърморя сам на себе си. Искаш ли да си седим така и да се погрижим тези от консулството да не се забъркат в неприятности с новите мускули.

— Разбрано, но внимавай.

След малко присъствието на триадите в клуб „Стайлиш” нарасна. Дузина нови хора, очевидно с оръжие, заеха позиции в ъглите и до бара.

Динг каза тихо иззад бирата си:

— Да… Новите оглеждат мъжете с костюмите. Нещата може да погрознеят, Адам. Ще постоя минутка, ако се наложи да помагаме на някого.

Адам Яо не отговори.

— Динг за Адам, чуваш ли?

Нищо.

— Яо, приемаш ли?

След продължителен момент Адам Яо отговори шепнешком:

— Момчета… сега ще стане много грозно.