Код "Заплаха"

СЕДЕМДЕСЕТ И ДЕВЕТ

Президентът на Съединените щати Джак Райън, седнал пред бюрото си в Овалния кабинет, погледна надолу в подготвения текст и се прокашля.

Вдясно от камерата, на три метра пред лицето му, режисьорът каза:

— Пет, четири, три…

Вдигна два пръста, след това един и после посочи Джак.

Райън не се усмихна пред камерата, защото трябваше да постигне необходимия ефект, и колкото повече играеше играта, толкова по-добре разбираше, че правилата, макар и дразнещи, не са измислени просто така. Не искаше да демонстрира гняв, облекчение, задоволство и изобщо нещо различно от отмерена увереност.

Добър вечер. Вчера заповядах няколко американски самолети да нанесат ограничен удар на определено място в Южен Китай, което специалисти от американската армия и разузнаване смятаха за нервния център на кибератаките срещу Съединените щати. В нападението участваха смели американски пилоти, моряци и бойци от специалните сили и е удоволствие мога да докладвам, че то премина безупречно. През последното денонощие наблюдаваме сериозен обрат в силата на нападенията срещу инфраструктурата и бизнеса в Америка. Въпреки че все още сме далеч от отстраняването на крайно сериозните вреди, които ни нанесе китайският режим, с помощта на американското правителство и специалисти в бизнеса, които работят заедно в целия спектър на извършените срещу нас нападения, ще преодолеем кризата и ще създадем мерки, които да гарантират, че това няма никога да се повтори. Много американци загубиха живота си в нападението срещу Китай, някои са задържани от китайските сили и сега са в плен. Тук, в Съединените щати, ще трябва време, за да определим колко хора са загинали или пострадали от загубата на електричество, комуникации и прекъсване на транспортните мрежи. В началото на операцията срещу нас, когато китайците отвлякоха един американски безпилотен самолет преди два месеца и изстреляха неговите ракети по наши войници и съюзници, загинаха осем души. Казах ви за загубата на живота на американци. Но при оценяването на това бедствие е много важно да отчетем и смъртта на тайванци, индийци, виетнамци, филипинци и индонезийци, паднали жертва на китайските агресори. Америка и нейните съюзници пострадаха ненужно и сега всички ние сме гневни. Но не искаме война, а мир. Консултирах се с министъра на отбраната Робърт Бърджис и други лица в Пентагона, за да потърся решение на кризата с Китай, което да доведе до опазване на живота, а не до унищожението му. За тази цел от утре сутринта Военноморските сили на Съединените щати започват частична блокада на транспортирането на нефт за Китай през Малакския проток, който е излаз от Индийския океан към Южнокитайско море. Китай получава осемдесет процента от своя нефт през този тесен воден път и от утре ще ограничим петдесет процента от доставките. Ръководството на Китай трябва да вземе незабавно решение. Да изведе бойните си кораби от Южнокитайско море, да евакуира армията си от окупираните през последния месец острови и плитчини и да прекрати всички нахлувания в чужда територия през централната линия на Тайванския проток. Направят ли го, нефтът отново ще потече през Малакския проток без никакви ограничения. Но ако Китай продължи да напада своите съседи или Съединените щати по земя, по море, във въздуха, в космоса или в киберпространството, ние ще отговорим по същия начин и ще спрем целия нефт за Китай през Малакския проток.

Райън вдигна глава от текста и стисна челюсти.

— Целия. До последната капка.

Замълча, за да нагласи очилата си, и отново погледна към листа.

— Съединените щати са добър приятел и делови партньор на Китайската народна република над четиридесет години. Имаме различия, но запазваме уважението си към добрите хора на Китай. Спорът ни сега е с някои елементи в Народната освободителна армия и в Китайската комунистическа партия. Ясно е, че не само ние сме недоволни от действията на военното ръководство. В Народната освободителна армия има фракции, които са против агресията на Китай. Преди няколко часа в Пекин е убит председателят на Централната военна комисия и главен архитект на координираните нападения от страна на Китай срещу съседите им и срещу Съединените щати. Според първоначалните доклади в нападението срещу автомобилния конвой на председателя са участвали хора от собствената му армия. Нищо не може да изрази по-силно недоволството от курса, по който са поели военните, от дръзкото убийство на председателя Су от собствените му хора. Президентът Уей трябва да вземе важно решение, което засяга живота на един милиард и четиристотин милиона китайци. Призовавам президента Уей да вземе правилното решение, да преустанови всички военни действия, да върне армията в базите и да работи неуморно за отстраняване на щетите, които Китай нанесе с действията си през последните няколко месеца. Благодаря и лека нощ.

Уей Джънлин седеше пред бюрото си с длани върху плота и гледаше право напред.

Постоянният комитет на Политбюро искаше главата му. Уей смяташе, че хората в него определено искаха главата на Су, но след смъртта му с голямо желание сега щяха да унищожат самия него като изкупителна жертва и да се дистанцират от напълно провалената му политика — икономическа, социална и военна.

Президентът съжаляваше, че Су не направи онова, което Уей искаше от него. Вярваше, че с малко дрънкане на саби и перчене във връзка с Южнокитайско море, Тайван и Хонконг щеше да успее да накара всички да се съобразяват със силната икономика и перспективите за бъдещето на Китайската народна република.

Но не, Су искаше всичко — да води война, да победи Военноморските сили на САЩ и да ги прогони обратно към дома.

Уей чувстваше, че генералът е глупак и че самият той би се справил по-добре от Су Къцян като председател на Централната военна комисия.

Но Уей нямаше време за губене в подобни размисли.

Чу тежките камиони на Министерството на обществената сигурност под прозореца си. Идваха да го арестуват, точно както преди няколко месеца, но този път Су нямаше да го спасява.

Да го спасява ли? Не, тогава Су не го беше спасил. Тогава само забави падането на Уей достатъчно, за да очерни делото му.

Със сърце, изпълнено с гняв, съжаление и обида към онези, които не го разбираха, президентът и генерален секретар Уей Джънлин вдигна дясната си ръка от бюрото, стисна дръжката на пистолета и бързо го опря в главата си.

Но не се справи. Трепна в очакване на гърмежа и дулото отскочи напред и надолу. Той се простреля в дясната скула, а куршумът разкъса лицето му, като премина през синусите и излезе от лявата страна.

Мъжът падна на пода, стиснал с ръце главата си от неописуема болка, сгърчи се зад бюрото, ритна стола си и затрепери в собствената си кръв.

Едното му око се изпълни със сълзи и кръв, но другото остана ясно и през него той видя Фун, който стоеше прав над него, шокиран и нерешителен.

— Убий ме! — извика той, но думите му не се чуваха ясно. Болката от раната и срамът от това, че се търкаля по пода на кабинета си, след като не успя да свърши нещо толкова просто, разкъсваха душата му така, както куршумът разкъса лицето му.

— Убий ме! — изкрещя отново той, но знаеше, че пак думите му са неясни.

Фун остана прав над него.

— Моля те!

Фун се обърна, изчезна някъде зад бюрото и Уей, който продължаваше да крещи и да се моли, чу как охранителят затвори вратата зад себе си.

След няколко минути президентът се удави в собствената си кръв.