Код "Заплаха"

ТРИДЕСЕТ И ЕДНО

Джак Райън-младши седна на стола си пред бюрото в осем и тридесет сутринта, както правеше всеки работен ден.

Вече имаше предсказуем сутрешен ритъм. Ставане в пет и петнадесет, кафе с Мелани, тичане или тренировка, целувка за довиждане и петнадесетминутно шофиране до работата.

След като влезеше в офиса, обикновено започваше деня си с ровене на трафика до ЦРУ в Ленгли или до Агенцията за национална сигурност във Форт Мийд. Но всичко това се промени след киберотвличането на трите американски безпилотни самолета. Сега Джак прекарваше повече от времето си в следене на трафика в обратна посока. Кибершпионите в Агенцията за национална сигурност получаваха всекидневно информация от ЦРУ за разследването на това нападение.

Джак четеше тази информация всяка сутрин с надеждата, че хората там ще стигнат бързо до дъното на случая, но Колежа не работеше официално по отвличанията на безпилотните самолети. Не, той и останалите аналитици все още се занимаваха с Истанбулския диск, но Джак четеше всичко друго, за да разбере докъде са стигнали с разследването в Агенцията за национална сигурност.

Дори водеше продължителни разговори с приятелката си на тази тема. Стана нещо като специалист в поддържането на лековат тон и проява на слаб интерес при обсъждането на работата на Мелани, когато всъщност искаше да разбере какво мисли тя като квалифициран аналитик. Момичето работеше по този въпрос, но за момента разследването се водеше от следователи от Агенцията за национална сигурност.

Тази сутрин имаше нещо ново. Твърди доказателства, поне доколкото Райън разбираше от данните, че Иран има връзка с нападението срещу безпилотните самолети.

— По дяволите — възкликна Райън, като си водеше записки за съвещанието тази сутрин. — Баща ми ще получи удар.

Бащата на Джак беше воювал с Обединената ислямска република преди няколко години, наритал бе задника на Техеран и бе убил нейния предводител. Въпреки че Ирак и Иран сега отново бяха две отделни държави, Райън не се изненада, че иранците продължават да създават проблеми.

Райън прецени, че баща му, като научи тази новина, ще започне подготовка за ответни действия.

Прекара повечето от предобеда в ровене из комуникацията между ЦРУ и АНС, а след това бързо разлисти вътрешните комуникации на ЦРУ. Не откри много информация по въпроса с безпилотните самолети, но забеляза, че една от програмите му за ровене из данните има предупреждение.

Джак щракна с мишката върху програмата, за да я извика на екрана.

Той използваше такава програма, за да търси ключови думи в трафика на ЦРУ, и всеки ден получаваше десет до двеста попадения за термини като „Оператори от либийското разузнаване”, „хакери”, и „поръчкови убийства”, затова искаше да види за какво точно го предупреждава програмата, с надеждата, че ще е нещо, което да помогне за преодоляването на оперативния застой на Колежа.

Когато програмата се появи на екрана, Джак примигна няколко пъти от изненада.

Програмата показваше термина ФастБайт22.

— Дявол да ме вземе — възкликна Джак. Хакерът от Истанбулския диск в документи на ЦРУ.

Райън бързо прочете съобщението. Един агент на ЦРУ в Хонконг без официално прикритие на име Адам Яо открил хакер от китайски произход на име Джа Шухай, който живее и работи в квартал на Хонконг. Според обяснението на Яо Джа вероятно използва псевдоним ФастБайт22 и определено е беглец от американското правосъдие.

Яо изтъкваше в съобщението си, че хакерът е работил като изпитател за проникване в компютърни мрежи на „Дженерал Атомикс” и е бил в затвор за опит да продаде на китайците информация за проникване в секретните програми на безпилотните самолети на фирмата.

Джак възкликна отново:

— Дявол да ме вземе.

Адам Яо предлагаше ЦРУ да изпрати екип в Хонконг да следят Джа и да научат повече за действията му, за връзките му и за приятелите му в Хонконг, за да определят дали не е свързан с наскоро проведените пробиви в компютърните мрежи на Министерство на отбраната.

Джак Райън-младши беше прочел хиляди, десетки хиляди съобщения на ЦРУ през четирите години като аналитик за „Хендли Асошиейтс”. Точно това съобщение според него съдържаше съвсем малко информация как точно Яо е открил Джа, как е свързал името му с псевдонима ФастБайт22 и с какво точно се занимава Джа. Този Адам Яо, изглежда, предлагаше на Ленгли само късче от пъзела.

От Ленгли бяха отхвърлили искането на Адам Яо за помощ в следенето на Джа Шухай.

Джак потърси досието на Адам Яо в архивите на ЦРУ. Докато чакаше резултата, погледна часовника си — до сутрешната среща оставаха няколко минути.

Двадесет минути по-късно Джак говореше на деветия етаж пред другите оператори, Гери Хендли, Сам Гренджър и Рик Бел:

— Агенцията за национална сигурност казва, че имат още много работа, но че са открили троянски кон в сигурната си мрежа във военновъздушната база „Крийч” в Невада. Един ред от кода краде софтуера за управление на безпилотните самолети, след това заповядва този софтуер да бъде пратен на някакъв сървър в интернет.

Бел каза:

— Ако мрежата на Министерство на отбраната не е свързана с интернет, как може софтуерът да отиде в такъв сървър?

Райън обясни:

— Всеки път, когато някой използва външен твърд диск, което правят, за да актуализират програмите или за да вкарват нови Данни в мрежата, троянският кон качва крадени данни в скрити части на диска автоматично и тайно от потребителя. След това, когато този диск бъде включен в компютър с достъп до интернет, данните се изпращат автоматично в команден сървър, управляван от лошите. Ако троянският кон си го бива, значи всичко става съвсем незабелязано.

Доминго Чавес каза:

— Старият начин за защита на позицията се нарича „трите П” — порти, пушки и пичове. Този метод явно никак не забавя нашите хакери.

Сам Гренджър запита:

— Къде са изпращани данните?

— На сървър в технологическия университет в Кум.

— Кум? — запита Карузо, на когото това име не говореше нищо.

Динг Чавес въздъхна:

— Иран.

— Онези кучи синове, а? — промърмори Дрискол.

Сам Гренджър каза:

— Май подозренията на ЦРУ се потвърдиха.

Джак се включи:

— Това не е съвсем така, Сам. Вирусът не управлява безпилотния самолет, а само копира програмата за управление и я изнася навън. Троянският кон води към университет в Иран, но за да контролират „Рийпър”, онези трябва да изпратят сигнал. За тази цел им трябва цял тон оборудване и опит, което обаче не значи, че не могат да го сторят.

— Е, не са ли иранците?

— Не знам. Колкото повече мисля, толкова повече се изпълвам с подозрения. Този ред код прави нещата така очевидни, та ми се струва, че оня, който е нагласил цялата операция, иска да ни насочи към Иран. Иска ми се на тази среща да присъства и Гавин, за да си каже мнението. А и напоследък той за друго не мисли.

Рик Бел се поколеба:

— Може да си прав, но той не е аналитик.

— Вярно. Не е обучен и няма търпението или темперамента да слуша гласове, различни от неговия, а това е важно за всеки аналитик, който си струва заплатата. Но все пак мисля, че трябва да гледаме на Биъри като на източник.

— Източник?

— Да. Казваме му всичко, което Агенцията за национална сигурност знае за нападението. Като започнем с информацията за филтъра за изнасяне на данните.

Рик Бел погледна към Гери Хендли.

Гери каза:

— Гавин си разбира от работата. Хайде да го доведем тук и да видим какво мисли. Джак, ще слезеш ли при него, за да си поговорите, когато приключим тук?

— Разбира се. А тази сутрин има и други новини от ЦРУ. За тях щях да кажа на Гавин и без това, защото го касае, но първо трябваше да се кача тук.

Гренджър запита:

— Какви новини?

— В Хонконг има агент без официално прикритие, който казва, че ФастБайт двадесет и две, човекът от Истанбулския диск, живее в Хонконг. Казва, че го следи вече няколко дни.

— И какво прави онзи? — запита Хендли.

— Това не е обяснено в съобщението. Агентът опитва да издейства помощ за разширяване на наблюдението, защото според него хакерът работил по софтуера на някои от атакуваните безпилотни самолети. Смята, че онзи може да е свързан с нападенията.

— Ленгли какво казват?

— Казват „да, ама не”. Предполагам, че ЦРУ са се вгледали прекалено много в Иран, за да се отнесат сериозно към информацията от Хонконг. Аргументират се доста добре.

Хендли каза:

— Но сигурни ли сме, че това е същият ФастБайт двадесет и две?

— Няма друг с такова име. Гледах навсякъде и смятам, че този е нашият човек.

Сам Гренджър забеляза изражението на Райън.

— Какво си намислил, Джак?

— Мисля си, Гери, че не би било зле да идем там и да помогнем на Адам Яо.

Сам Гренджър поклати глава.

— Джак, знаеш, че сме в оперативен застой.

— Колежа чака, но не и „Хендли Асошиейтс”.

Чавес запита:

— Какво искаш да кажеш, Джак?

— Онзи агент, Адам Яо, ръководи компания параван, която разследва фирми. Мисля си, че можем да идем при него като представители на „Хендли” и да кажем, че онзи, ФастБайт, е опитвал да влезе в нашата мрежа. Да се правим на тъпи, уж не знаем, че Адам Яо вече го издирва по линия на ЦРУ.

Залата остана тиха цели петнадесет секунди.

Накрая Гери Хендли се обади:

— Харесва ми.

— Страхотна идея, хлапе — призна Чавес.

Гренджър заяви:

— Добре, но трябва да пипаме внимателно. Райън и Чавес може да заминат за Хонконг и да се срещнат с Яо. Да видят какво могат да разберат за ФастБайт двадесет и две и да ни докладват.

Джак кимна, но Динг каза:

— Сам, ще предложа нещо и се надявам да го вземеш предвид.

— Казвай.

— Двамата с Райън не знаем много за хакерството. Искам да кажа, дори като концепция. Не знам как изглеждат тези сървъри, колко души ги управляват, кой какво прави и така нататък.

— Да. И аз не знам — призна си Райън.

Чавес продължи:

— Предлагам да вземем с нас и Биъри.

Гренджър почти изплю кафето си, като чу предложението.

— Гавин? На терен?

Чавес отговори:

— Знам, и на мен не ми харесва много идеята, но той е сто процента надежден и има необходимата информация, с която да пробутаме идеята си на агента. Според мен той ще ни помогне с прикритието ни там.

— Обясни това.

— Ами отиваме в онази фирма уж търсим хакер, но само Гавин може да представи проблема достоверно. Да, аз имам магистратура, а Джак е гений, но ако онзи реши да задава въпроси, ще види, че не разбираме нищо от това. Ще му стане ясно, че не сме компютърджии, а горили.

Сам кимна.

— Добре, Динг. Съгласен съм с искането ти. Но искам да го пазите. Ако нещата се объркат, той ще е като невинно бебе.

— Разбрано. И тъй като ЦРУ ще уведомят полицията на САЩ, може и да нямаме много време за действие. Ако пратят приставите там и арестуват ФастБайт, и ако той попадне в системата на правосъдието, може никога да не разберем за кого е работил.

Чавес продължи:

— А освен това може да се раздърдори за нашата операция тук, за да намали присъдата си.

Хендли запита:

— Момчета, защо не заминете още тази вечер?

— Добре звучи — каза Райън.

Чавес не отговори.

— Динг? — запита Гренджър. — Какво има?

— Тази седмица Патси е извън града. В Питсбърг е за някакво обучение до утре. Синът ми е в училище и на занималня, но трябва да го взема в пет.

Помисли за момент и продължи:

— Ще намеря гледачка. Няма проблем.

— А какво ли ще каже Биъри за пътуването до Хонконг с оперативните служители? — запита Карузо.

Джак стана.

— Ами май трябва да го питаме. Ще поговоря с него и ще му кажа да дойде на следобедната ни среща, за да видим какво мисли за Иран и за да му кажем, че ще ходи в Хонконг.