Код "Заплаха"

ШЕСТДЕСЕТ И ОСЕМ

Гавин седеше в кабинета си в един през нощта. На бюрото пред него се намираше технически наръчник на „Майкрософт”, който четеше цял ден. Той често работеше толкова късно и предполагаше, че докато възстанови системата, ще трябва да прекара няколко дълги денонощия тук. Изпрати хората си да се приберат, но някъде на етажа имаше още няколко програмисти — чул ги беше да си приказват преди малко.

Гавин знаеше, че заради текущата операция на Колежа и в аналитичния отдел има хора, които обаче, след като все още нямаха компютърна мрежа, можеха само да драскат по бележниците си.

Биъри се чувстваше сякаш е предал всички, като е допуснал вируса в системата. Тревожеше се за Динг, Сам и Доминик в Пекин и за Райън в Хонконг, затова се стараеше да възстанови системата максимално бързо.

Изглежда, нямаше да се върне към нормалния живот поне още седмица.

Телефонът на бюрото му звънна.

— Хей, Гавин, Гренджър се обажда. Двамата с Гери сме горе, в кабинета, и чакаме да ни се обади Чавес. И решихме, че сигурно си там, долу.

— Да. Имам много работа.

— Ясно. Слушай, Джон Кларк ще дойде тук след няколко минути. Ще иде да помага на Чавес и другите по една нова операция в Пекин.

— Добре. Хубаво е, че се връща при нас, дори и да е временно.

— Можеш ли да се качиш тук, когато той дойде, и да му разкажеш набързо какво се случи в Хонконг. Това ще му помогне да се върне в нещата.

— С удоволствие. Ще бъда тук цяла нощ и цял ден утре. Мога да отделя малко време.

— Гавин, гледай да не прегориш. Нямаш никаква вина за вируса. Не искам да се самоубиваш заради това.

Гавин изсумтя.

— Трябваше да го хвана, Сам. Това е.

Гренджър отговори:

— Виж. Мога само да ти кажа, че те подкрепяме. Двамата с Гери смятаме, че се справяш адски добре.

— Благодаря ти, Сам.

— Гледай тази нощ да се наспиш. Няма да си полезен, ако не можеш да функционираш.

— Добре. Ще поспя на дивана, след като поговоря с Кларк.

— Става. Ще ти се обадя, когато дойде.

Гавин остави слушалката, посегна за кафето си и в този момент токът в сградата спря.

Седнал в тъмнината, той погледна към коридора.

— По дяволите! — викна мъжът. Изглежда, осветлението в цялата сграда не работеше.

— Мамка му!

Във фоайето на „Хендли Асошиейтс” шефът на нощната охрана Уейн Рийс погледна през стъклената врата към паркинга и видя микробуса на газоснабдителната и електроснабдителната компания в Балтимор да спира пред нея.

Рийс посегна към пистолета на хълбока си и откопча кожения ремък на кобура. Нещо не изглеждаше както трябва.

Един човек се приближи до предната врата и вдигна идентификационната си карта. Рийс доближи вратата, светна с фенерчето си към картата и реши, че тя изглежда наред. Завъртя резето и отвори леко вратата.

— Тая вечер май сте съвсем навреме, момчета. Токът спря от три…

Рийс забеляза черния пистолет, който мъжът измъкна от колана си за инструменти, и разбра, че е допуснал сериозна грешка. С всичка сила затръшна стъклената врата, но един куршум от заглушителя на пистолета „Five-seveN” мина през тесния отвор, улучи го в слънчевия сплит и го събори по гръб на пода.

Докато лежеше на пода, Рийс опита да вдигне глава, за да види убиеца си. Азиатецът отвори вратата и доближи падналия мъж. От задната врата на микробуса излязоха още няколко мъже.

Стрелецът застана над Рийс, вдигна пистолета към челото на ранения мъж и светът на Уейн Рийс се изпълни с черно.

Жерав влезе в сградата в мига, когато Пъдпъдък простреля човека от охраната втори път. Жерав и петима от неговите хора метнаха на рамо автоматите си „Щайер ТМП” и тръгнаха по стълбите, като оставиха Яребица на приземния етаж, за да наблюдава паркинга. Един човек на входа не можеше да изпълнява оптимално добре задачата си, но Яребица носеше слушалка с микрофон, чрез която поддържаше непрекъсната връзка с останалите оператори, и щеше да изпълнява ролята по-скоро на препъваща тел, ако долу възникнат някакви заплахи.

Жерав знаеше, че тази вечер ще е трудна за малката му група. Тази сутрин загуби Гъсок при опита за убийството на Мелани Крафт на шосето „Рок Крийк”. Освен това Яребица беше прострелян в лявото бедро. С такава рана не трябваше да участва, но Жерав му заповяда да дойде тук най-вече защото сградата на „Хендли Асошиейтс” се оказа доста голяма и Жерав се нуждаеше от всички хора.

Сградата имаше девет етажа, които не можеха да прочистят и претърсят с толкова малко хора, но Жерав знаеше от подслушаните разговори от телефона на Райън и от проучването от Центъра в мрежата на фирмата, преди да я изключат през вчерашния ден, че вторият етаж е за информационните технологии, третият е на аналитиците, а деветият — на изпълнителните служители.

При изхода към втория етаж трима мъже се отделиха от шестчленния тактически екип. Щяха да претърсят този етаж, а след това да се качат на третия, докато Жерав и останалите трябваше да идат направо на последния етаж.

Пъдпъдък, Бекас и Брегобегач тръгнаха по тъмния коридор на втория етаж с готови за стрелба автоматични пистолети със заглушители.

Служител от охраната с фенерче в ръка излезе от една стая, като заключи вратата зад себе си, след което се обърна към стълбището. Брегобегач го простреля четири пъти, като го уби мигновено.

В един голям офис към задната част на отдела за информационни технологии тримата китайски оператори откриха едър бял мъж към петдесет години, който седеше зад едно бюро. На вратата на кабинета му пишеше, че се казва Гавин Биъри, директор на отдела за информационни технологии.

Мъжете имаха заповед да оставят жив всеки, който не оказва съпротива, докато не успеят да стартират мрежата и да преформатират дисковете. В тях се споменаваха Центъра, Тун, Джа и някои операции, които свързваха Центъра с Националната освободителна армия на Китай, затова те трябваше да бъдат заличени от твърдите дискове на сървърите, преди компанията да се превърне в новина за първа страница след масовото убийство там.

Решено беше, че данните в „Хендли Асошиейтс” се съхраняват в твърде големи и добре разпределени места, което не позволяваше просто да взривят всичко. Налагаше се да изтрият паметта на цялата организация и по тази причина им трябваха служители на фирмата, за да намерят паролите и външните места, в които се съхраняват данните.

След като завързаха Биъри, откриха още двама души на втория етаж, после тръгнаха към аналитичния отдел на третия етаж.

Жерав, Чайка и Патица излязоха от стълбището на деветия етаж и също се натъкнаха на служител от охраната в коридора. Но той веднага разпозна заплахата и тръгна странично, докато вадеше своя пистолет „Берета”. Жерав и Патица стреляха, но не улучиха, а охранителят в коридора отвърна с два изстрела, като и двата пъти куршумите минаха малко по-високо.

Втори залп от автомата на Жерав улучи охранителя в долната част на торса и го захвърли на пода мъртъв.

Безмълвно тримата китайци затичаха по коридора.

— За бога, какво беше това? — възкликна Гери Хендли. Той и Сам Гренджър се намираха в конферентната зала, като опитваха да работят на светлината от слабите аварийни лампи и от сребърната луна през големия прозорец.

Гренджър скочи на крака и изтича до малък шкаф за метли в ъгъла.

— Стрелба — каза мрачно той. Отвори шкафа и извади един автомат „Колт” Ml6. Той стоеше там зареден за всеки случай.

Гренджър не беше стрелял от много години, но ловко дръпна затвора, махна на Хендли да стои на мястото си и изскочи в коридора с вдигнат пред себе си автомат.

Жерав забеляза човека, който се появи в края на коридора, на двадесетина метра от него. Американецът също видя Жерав и двамата оператори и пусна къс откос от автомата. Жерав скочи, за да се крие зад една саксия до асансьора, но после веднага се изтърколи обратно на пода и изстреля целия пълнител от своя пистолет.

Коленете на Сам Гренджър се подгънаха от ударите на куршумите в гърдите му. Неволно ръката му се сви и изстреля още три патрона, докато падаше заднешком в залата за конференции.

Жерав погледна назад през рамо. Оказа се, че Патица е прострелян в челото от мъжа с костюма и автомата. Той сега лежеше по гръб на пода, а локвата кръв около него ставаше все по-голяма.

Чайка и Жерав се втурнаха напред, прескочиха мъртвия американец и влязоха в залата. Там един по-възрастен мъж е вратовръзка и по риза стоеше прав до масата. Жерав го разпозна от снимката, която получи от Центъра. Човекът беше Гери Хендли, директор на „Хендли Асошиейтс”.

— Горе ръцете — каза Жерав и в този момент Чайка се втурна, събори възрастния мъж на масата и завърза ръцете зад гърба му.