Код "Заплаха"

ШЕСТДЕСЕТ И ЕДНО

Доминго Чавес и Сам Дрискол седяха в офиса на Гери Хендли с Гери и Сам Гренджър. За първи път от двете години, през които Чавес работеше за Колежа, служебният му лаптоп не се намираше отворен на бюрото. Вместо това беше в кожена чанта в найлонов плик в гардероба. Малко параноично му се струваше всичко това, но напоследък се случваха много неща.

Минаваше единадесет вечерта, но никой не каза нищо за късния час. Единствената обсъждана тема беше как да отвърнат на молбата на Мери Пат Фоли за помощ в Китай.

Гренджър каза:

— Намерихме начин да ви вкараме в Пекин и говорих с представител на „Червената ръка”, че може да поискаме помощ от тях.

Дрискол запита:

— Как ще влезем?

— Пропагандният отдел на китайското правителство провежда мащабна офанзива за очароване на други страни по света. Опитват да си спечелят подкрепата им и да я отклонят от Съединените щати. Канят чуждестранни журналисти на гости в Пекин, за да научат за Китай от тяхната гледна точка, а не от тази на Холивуд.

Чавес каза:

— Неведнъж съм използвал журналистическа карта за прикритие.

— Да. Пропагандният отдел твърди, че ще осигури свобода на движението на журналистите в Китай по времето на конфликта.

Чавес отговори:

— Така ли? И други тоталитарни държави са го казвали.

Гренджър се съгласи.

— Ясно е, че няма да можете да направите и крачка, без до вас да има човек от правителството и без тайни средства да следят всяко ваше движение.

Дрискол каза:

— Това може да попречи на плановете ни да се свържем с банда криминални главорези, които да ни свържат с група въоръжени бунтовници.

Чавес се засмя.

Гренджър също се засмя, след което каза:

— „Червената ръка” имат план да ви освободят от наблюдателите.

Погледна към бележника си и продължи:

— В Пекин Министерството на културата ще ви предложи да идете на различни медийни екскурзии. Сред тях е и екскурзия до Великата китайска стена. Посещава се едно основно място, но има и едно друго, по-малко посещавано. Името му е посочено тук. Ще искате да видите тази част от стената.

Дрискол запита:

— И после?

— Ще ви отделят от пазачите ви и ще ви заведат при бунтовниците.

— Разкажи какво знаеш за бунтовниците.

— Един от тях е полицай и ги предупреждава за полицейски проверки, акции на правителството и други. Онези провеждат дребен тормоз срещу провинциалните правителства. Палят им колите, взривяват по някоя и друга железопътна линия. Досега китайските държавни медии крият това. Което не ни изненадва. Но сега онези мислят да действат в Пекин, където има доста международни медии и чужденци, които ще разкажат. Това е основната им цел — да запалят малък огън, който да се разрасне заедно с протестите. Казват, че имат добре обучени сили с над триста въстаници и малокалибрено оръжие. Искат да нападнат китайското правителство.

Чавес запита скептично:

— Искат да нападнат армията? Да не са луди?

Дрискол се съгласи с него:

— Извинете, ако не припадам от вълнение. Но ще са като агнета на заколение.

Гренджър поклати глава.

— Очевидно те няма да събарят правителството с бунт. Не и с триста души. По дяволите, и с триста хиляди няма да успеят. Но можем да ги използваме.

— За какво? — запита Динг.

— Ако започнем истинска война, Мери Пат иска да имаме хора в столицата. Тези бунтовници са на място и може да са точно това, което ни трябва. Трудно е да се разбере точно колко са успели досега. Според китайското правителство са нещо като досадни комари, а бунтовниците твърдят, че са на разстояние колкото гъза на комара от това да съборят комунистическото правителство.

Дрискол изстена.

— Мисля, че ще трябва да приемем, че по този въпрос официалната версия на Пекин е по-близо до истината.

— Съгласен съм. Но дори ако бунтовниците не са организирана и елитна бойна сила, ако идем там с необходимото оборудване и информация, ще увеличим възможностите им.

Динг запита:

— Какви са политическите им убеждения?

Гренджър сви рамене.

— Объркана работа. Срещу правителството са — по този въпрос всички са съгласни. Иначе са група много различни студенти. Освен това сред тях има и престъпници, бегълци от полицията и дезертирали войници.

Чавес запита:

— Нашите хора, които подготвят документите, достатъчно добри ли са, за да ни вкарат в Пекин?

— Да. Можем да ви вкараме в страната, но ще влезете леко облечени.

Гери Хендли добави:

— Мамка му, направо голи ще идете. Вие сте чужденци в град, който не обича чужденците.

Чавес каза:

— Ще трябва да вземем и Карузо. Той може да се прави на италианец, поне за пред китайците.

Хендли кимна и погледна към Гренджър. Сам не изглеждаше щастлив, но отговори:

— Направи го. Но не и Райън. Не и там.

Чавес каза:

— Добре. Ще вземем Карузо и ще дойда и аз. А ти, Сам?

Дрискол не се съгласи.

— Значи трябва да се доверим на убийците и крадците от „Червената ръка” да ни заведат до някакви недоказани бунтовници. Това ли е планът?

Гренджър отговори:

— Никой не те кара насила.

Дрискол размисли и каза:

— При нормални обстоятелства рискът би бил прекалено голям. Но според мен трябва да опитаме. Какво пък, по дяволите, идвам — завърши той с въздишка.

Хендли кимна с благодарност и заяви:

— Момчета, прекалено много неясни неща има в този случай. Не съм готов да ви дам зелена светлина за действие, но ви пускам да идете там и да се поослушате. Срещнете се с бунтовниците, изпратете ми какво мислите, че става там, и заедно ще решим можем ли да действаме.

— Добре звучи — отговори Чавес и погледна другите двама мъже от своята страна на бюрото.

— Аз съм съгласен — обади се Дрискол.

Гренджър стана, с което сложи край на срещата.

— Добре. Идете в оперативния отдел и поискайте пълен идентификационен портфейл за тримата. Кажете им да ускорят работата, но да се постараят максимално. Никой няма да си иде у дома, докато не получите каквото ви трябва. Не ми пука, ако ще стоят тука цяла нощ, защото трябва да си получите документите. Ако някой се опъне, кажете му да ми позвъни.

Динг стана и разтърси ръката на Сам.

— Благодаря.

Хендли се ръкува с мъжете и каза:

— Внимавайте. Пакистан през януари си беше детска игра, но китайците са няколко пъти по-компетентни и опасни.

— Ясно — отговори Динг.