Код "Заплаха"

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТ

Траш се носеше като ракета към водата на километър под него, и тя бързо изпълваше хоризонта. Като знаеше разстоянието от себе си до китайския самолет, когато онзи стреля, американецът беше убеден, че точно сега след него лети PL–12 — радарно управляема ракета със среден обхват и бризантна бойна глава. Траш знаеше също, че при максималната скорост Мах 4 ракетата щеше да го настигне. Знаеше много добре, че тази ракета може да взема завои с 38-кратно претоварване и няма да й избяга, защото претоварването ще го накара да загуби съзнание и ще осуети всичките му шансове да се измъкне от тази каша.

Траш знаеше, че ще трябва да използва познанията си по геометрия, както и други трикове.

На петстотин метра дръпна рязко лоста за управление, като обърна носа на самолета направо към приближаващата го цел. Не виждаше ракетата, която се задвижваше от ракетен двигател с бездимно гориво и се носеше в небето почти със скоростта на куршум. Но той не се отказа от маньовъра и се заоглежда внимателно, защото трябваше да определи точно откъде е изстреляна ракетата.

Излизането от този ход се оказа достатъчно трудно предизвикателство за двадесет и осем годишния капитан. Траш знаеше от обучението, че при такъв завой претоварването е седемкратно и че за да запази кръвта в главата си, ще трябва да направи „кука”. Напрегна всичките си мускули и изкрещя рязко „Кука!”, с което стегна вътрешностите си още повече.

В слушалките си чу собствения си глас:

— Кука! Кука! Кука!

След това ехо се чу гласът на „Кучката Бети” — гласовата предупредителна система с женски глас — твърде спокоен предвид новините, които съобщаваше:

— Губиш височина! Губиш височина!

Траш изравни самолета и видя на радара, че все още не се е отървал от опасността. Изхвърли топлинни примамки — покрити с алуминий стъклени влакна, които се разхвърчаха от пиротехническия заряд, образуваха широк облак зад самолета и трябваше да отклонят наближаващата ракета.

В същия момент Траш наклони самолета рязко надясно, дръпна лоста и се понесе като мълния странично на седемстотин метра над водата.

Пусна още топлинни примамки, докато дясното му крило сочеше водата, а лявото — слънцето.

Ракетата PL–12 се подлъга. Тя влезе в облака стъклени влакна с алуминий, загуби самолета от своя радар и след няколко секунди се удари във водата.

Траш беше успял да избяга от тази ракета със среден обхват, но маневрите и съсредоточаването върху заплахата позволиха на китайския изтребител отново да застане зад него. Американецът изравни крилете на петстотин и петдесет метра над водата, огледа се и разбра, че е загубил противника от погледа си.

— Чийз, къде е моят?

— Не знам, „Магия две-две”! Отбранявам се.

Траш разбра, че и Чийз се бие за живота си сега. Никой от двамата не можеше да помогне на другия — и двамата бяха сами, докато не убият врага си или не получат подкрепа от изтребителите „Суперхорнет” на Военноморския флот, които се намираха на няколко минути полет от тях.

Траш погледна към дигиталния дисплей над лявото си коляно. Малкият екран му показа всички самолети в района в изглед отгоре. Видя Чийз на север, а далеч на юг се виждаха и двата тайвански F–16.

Обърна глава максимално наляво и забеляза черния силует на самолета, който летеше отзад и над него на около три километра. Самолетът се намираше горе вляво на предния дисплей, но Траш все още можеше да се прицели в него чрез шлемния прицел.

Китайският изтребител се измести съвсем зад Траш, който зави рязко наляво, бутна газта напред и се спусна надолу, за да набере скорост и да не допусне врагът му да застане зад него.

Но китаецът предвиди този ход и пак застана зад американския самолет, като скъси разстоянието до около два и половина километра.

Китайският пилот стреля с 23-милиметровото си двуцевно автоматично оръдие. На метри от кабината на Траш, който зави надясно и се спусна още по-ниско, прелетяха трасиращи куршуми. Куршумите наподобяваха дълги лазерни лъчи и Траш видя как превръщат синьо-зелената вода пред него в гейзери от пяна.

Траш започна рязко да се наклонява наляво и надясно, като сега трябваше да държи носа на самолета хоризонтален, защото се намираше на двеста метра над водата и не можеше да слиза повече надолу, но и не искаше да губи скорост от изкачване. На жаргона на бойната авиация това се наричаше „отгърмян” или „отбрана от стрелба с оръдие”, но Траш и колегите му го наричаха „танца на пилето”. Той представляваше отчаян, грозен танц в опит самолетът да остане извън линията на стрелбата. Траш въртеше глава наляво и надясно в опит да не изпуска врага си, докато се мяташе натам-насам в небето. Забеляза как врагът му се накланя, за да последва новата му маневра за убягване, и че е почти застанал на позиция за нов обстрел.

След като поредният залп снаряди префуча нависоко, американският пилот видя, че вражеският изтребител е на малко над километър разстояние и е застанал в идеална позиция да го свали със следващия залп.

Траш не се поколеба — трябваше да действа. Стана „кльощав”, като завъртя самолета така, че да се вижда най-малък силует, и щом китаецът наближи, рязко вдигна носа нагоре. Тялото му се притисна още повече назад и надолу в седалката. Прониза го болка в кръста от претоварването, а очите му загубиха фокус, натиснати силно в гнездата си.

Тази отчаяна маневра увеличи разстоянието от вражеския изтребител не просто защото онзи се забави, а защото американецът зави перпендикулярно на линията на полета си в подходящия момент. Траш изстена и стисна зъби, след това погледна напред през стъклото на кабината.

Китаецът беше се съсредоточил върху оръдието си и не успя да реагира навреме. Стрелна се наред, на тридесетина метра над самолета на Траш.

Очевидно сега опитваше да убие скоростта си и да остане в зоната на контрол, но дори и с отворени въздушни спирачки и върната газ не можеше да намали скоростта си така бързо, както Траш.

След като сянката на китайския изтребител прелетя отгоре, американецът опита да застане зад него, за да стреля с оръдието, но противникът му се оказа добър и се постара доста да не се превърне в лесна мишена. Вдигна носа на самолета си нагоре, прибра въздушните спирачки и се издигна във вертикален полет.

Траш мина под него и незабавно се озова в зоната на опасност. За да не допусне китаецът да се окаже зад него, Траш даде газ и мина на форсаж, при което неговият F/A–18 подскочи като мустанг и се стрелна към слънцето сякаш върху две огнени колони.

Ускори нагоре, като постепенно изправи носа на седемдесет градуса, премина деветстотин и четиринадесет метра, след това хиляда и двеста, хиляда и петстотин… Забеляза китайския изтребител в небето над себе си, крайчетата на крилата му се местеха, докато пилотът търсеше американския самолет някъде зад себе си.

Траш стигна деветдесет градуса — напълно вертикално изкачване — и се стрелна нагоре с осемстотин и петдесет километра в час.

След шестдесет секунди щеше да се озове на четиринадесет километра над водата.

Но Траш знаеше много добре, че не разполага с шестдесет секунди. Изтребителят J–10 се намираше тук с него и вражеският пилот вероятно блъскаше глава натам-насам в кабината, за да разбере къде, по дяволите, е избягал онзи „Хорнет”.

На три хиляди метра капитан Уайт върна газта и изключи форсажа, след което наведе носа на самолета си. Разбираше, че противникът му, на няколкостотин метра под него и назад, все още не го вижда. Китайският пилот се преобърна и отново се насочи към водата.

Сякаш влакче на ужасите, Траш се превъртя и се втурна след противника, като след секунди го видя да преминава през един облак под него. Пилотът използваше маньовър „разделено S”, с който опитваше да се насочи към американеца с висока скорост и завой с носа надолу.

Траш натисна с палец малък бутон с формата на топче и превключи на стрелба с оръдието. Щом прицелът се появи на шлемния дисплей, китайският самолет се оказа в квадратчето, и то само на осемстотин метра от Траш.

Уайт изстреля един продължителен и два къси залпа от шестцевното си двадесетмилиметрово оръдие „Вулкан”.

Дългият залп мина доста пред китаеца, а също и вторият, който макар и по-близо, пак попадна пред самолета.

Последният къс залп, продължил част от секундата, удари вражеския самолет в дясното крило. Разлетяха се димящи парчетии. Китайският пилот сви бързо надясно. Траш го последва на шестстотин метра по дирята на тъмния дим.

Китайският самолет се спусна към водата, а Траш, който искаше да направи втори изстрел с оръдието, се нагласи на позиция с рязка „кука” и голямо претоварване.

Прицелът показа целта. От крилото и двигателя й излизаха пламъци и Траш осъзна почти веднага, че самолетът пред него ще загине.

Задницата на изтребителя избухна, той се завъртя рязко надясно и се понесе към морето, като се въртеше като тирбушон.

Траш прекъсна атаката, зави рязко наляво, за да избегне огъня, след което изравни крилата над водата. Нямаше време да се оглежда дали пилотът е катапултирал.

— Свален. Един в океана. Позиции, Чийз?

„Позиции” беше искане за местонахождението на другия самолет.

Преди водачът му да отговори, Траш погледна към цифровия дисплей и видя, че лети право към Чийз. Вдигна поглед и през няколко малки облачета видя отблясък на метал — Чийз се стрелна от дясно наляво.

Чийз се обади по радиото:

— Отбранявам се. Отзад ми е, на около две мили. Хванал ме е. Разкарай го, Траш!

Траш бързо проследи с очи линията назад, на север, и видя другия изтребител, който тъкмо изстрелваше ракета към горещите двигатели на Чийз.

— Завий надясно, две-едно! Ракета!

Траш не проследи ракетата, нито пък Чийз. Вместо това превключи за стрелба с ракета със среден обсег и топлинно насочване „Сайдуайндър”. Имаше „око” към китайския „Супер 10”, което означаваше, че го вижда през шлемния прицел.

Чу силно електронно жужене в слушалките си, което значеше, че ракетата търси подходящ топлинен отпечатък.

Жуженето се смени с писклив тон за захваната цел, когато китайският изтребител мина на не повече от пет километра пред носа на Траш, защото електрониката откри високата температура от двигателя на китаеца и я следеше.

Траш натисна бутона на лоста си и изстреля ракетата, която, оставяйки следа дим, полетя към китайския изтребител.

Тя беше от типа „стреляй и забрави” и затова Траш се обърна наляво, за да се нагласи зад вражеския изтребител, в случай че ракетата пропусне целта.

Бързо забеляза Чийз в небето. Той тъкмо завиваше рязко на юг, а от двете страни на самолета му изскочиха автоматично топлинни примамки, които се понесоха надолу, описвайки дъга.

Китайската ракета ги последва и избухна.

Траш обърна поглед към своята цел и видя, че онзи също хвърля топлинни примамки и завива наляво.

— Свали го! Свали го! — каза Траш на глас, подканяйки ракетата си да продължи към пламъка на двигателя на китайския самолет. Но тя се заблуди от топлинните примамки.

— Мамка му!

Траш отново превключи за стрелба с оръдията, но преди да се прицели, самолетът на врага се стрелна надолу.

Траш го последва с надеждата, че ще успее да се нареди зад него и да го свали.

— „Магия две-едно” се заема с бандити от север. Лисица три — чу съобщение той в слушалките си.

Не беше имал време да провери какво става с другите четири самолета, но определено Чийз ги обстрелваше с ракети с радарно управление от разстояние.

— Чийз, ангажиран съм, гоня онзи надолу.

— Разбрано, Траш. Онези от Военноморските ще са тук до две минути.

Траш кимна, след това насочи вниманието си към противника — китайския пилот и неговия самолет.

— Лисица три! — обади се Чийз, като изстреля друга ракета с радарно управление към бандитите, които идваха от север.

Траш и китаецът, когото преследваше, прекараха следващите шестдесет секунди в напрегната гонка, като всеки пилот се мяташе, за да заеме позиция за стрелба към другия, като в същото време правеше всичко по силите си да не допусне противника на позиция за стрелба.

На езика на въздушния бой това се наричаше „телефонна кабина”. Зоната, в която пилотите действаха, за да получат надмощие, ставаше все по-малка.

Траш усещаше високото положително претоварване, което мачкаше костите му, и болката в очите, които сякаш искаха да изскочат, и гаденето от отрицателното претоварване при гмурканията.

След като прекараха минута в бой, Уайт рязко зави надясно, като последва претоварващия завой на врага си над водата. Траш се насочи към него, но загуби предимството си, защото китаецът рязко смени курса.

Мозъкът на Траш преработваше невъобразимо количество информация. Самолетът му се движеше по три оси в опит да запази позициите си за изстрел по другия самолет, който също се движеше по три оси. На глас подаваше информация на своя водещ и на контрольора от „Хокай”, който проследяваше целите и океана отдолу, местеше ръцете си наляво и надясно, напред и назад, а с пръстите си превключваше лостчета и натискаше бутоните на газта и на лоста за управление. Четеше дузина различни показатели на непрекъснато променящия се челен дисплей и хвърляше по някой поглед в кабината към уредите за навигация, за да види къде се намира спрямо централната линия на протока.

По врата му течеше пот, а мускулите в челюстта му потрепваха в спазми от напрежение.

— Не мога да го клъвна! — обяви Траш в микрофона.

— Зает съм, „Магия две-две”. Твой е.

Чийз беше изстрелял трета ракета по идващите насам изтребители, които определи като произведени в Русия Су–33. Едната от трите ракети улучи целта си и Чийз обясни:

— Втори в океана.

Китайският изтребител зави наляво и надясно, извъртя се по гръб и направи маневра с високо обратно претоварване, но Траш не го изпусна, като очите му изскочиха напред и главата му се напълни с кръв.

Стегна мускулите в гърдите и корема си, стегна кръста си и се зае да вика „кука”.

Наложи си да намали ъгъла на завоя, за да помогне малко на тялото си, но изпусна позицията си зад врага.

— Не го изгубвай от поглед — каза си той, като следеше китаеца през пухкавите облаци.

Другият пилот обаче продължаваше да завива и Траш изви врат назад, след което се обърна, за да провери какво става в огледалата.

Другият самолет се нагласяше за изстрел отзад. Траш беше загубил предимството си.

Лошо.

Пилотът на изтребителя „Ченду” J–10 се нагласи зад Траш и изстреля една ракета PL–9 с малък обхват, но Траш я отклони с топлинни примамки и завой с претоварване седем пъти и половина, от което за малко не припадна.

Нуждаеше се от скорост, но тя намаляваше при завоя.

— Не забавяй! Не забавяй! — викна той на себе си, докато сумтеше от претоварването.

Двата самолета се въртяха и спускаха надолу. Две хиляди метра, хиляда и осемстотин метра, хиляда и петстотин метра.

На деветстотин метра височина Траш рязко смени посоката, като зави с осемкратно претоварване и превключи на стрелба с оръдието.

Китайският пилот не разбра какво става и продължи да се спуска в спирала още няколко критично важни секунди, през които Траш се приготвяше да го посрещне.

Видя китайския изтребител на километър и триста метра от себе си и с помощта на вертикалните кормила се нагласи за стрелба с оръдието. Рязко блъскаше с крака наляво и надясно чак до пода, за да направи необходимите корекции в съвсем малкото време, което му оставаше, преди онзи да го подмине.

Готово. Когато ги деляха шестстотин метра и се приближаваха със скорост над хиляда километра в час, Траш рязко натисна спусъка с десния си показалец.

От оръдието „Вулкан” под носа на самолета изскочи дълъг залп трасиращи снаряди. Американецът използва подобната на лазер светлина да се насочи към врага.

На сто и петдесет метра изтребителят избухна в пламъци. Траш спря стрелбата и рязко дръпна лоста за управление, за да избегне парчетата от улучения изтребител, които лесно можеха да попаднат в двигателите на неговия самолет и да ги повредят.

След като се освободи, потвърди попадението си, като се обърна по гръб и погледна нагоре през стъклото.

Китайският изтребител представляваше само малки черни отломки, които горяха и димяха и падаха към водата. Пилотът със сигурност беше мъртъв, но радостта на Траш, че оцеля, потисна всяко съчувствие.

— Трети в океана — каза той.

Изтребителите „Суперхорнет” пристигнаха навреме и се заеха с останалите три Су–33, които нападаха отвъд централната линия, но двойката „Магия” имаше още работа. На юг от тях един от двата самолета на тайванските военновъздушни сили, нападнат от друга двойка J–10, изчезна от радара.

Чийз каза:

— „Магия две-две”, курс две-четири-нула, бойно разгръщане. Хайде да помогнем на оцелелия F–16, преди да стане късно.

— Разбрано.

Траш и Чийз потеглиха бързо на югозапад, а новодошлите „Суперхорнет” прогониха Су–33 отвъд централната линия обратно към китайския бряг.

След миг Траш откри на радара си един J–10, все още на четиридесет мили от него. Незабавно изстреля една ракета по него.

— Лисица три.

Съмняваше се, че ракетата му ще улучи китайския изтребител. Пилотът на вражеския самолет сигурно щеше лесно да използва каквито трикове знаеше срещу ракета от такова разстояние, но Траш искаше да го накара да мисли за нещо различно от свалянето на тайванския F–16.

Ракетата му можеше и да не свали китайския изтребител, но щеше да развали атаката на пилота.

Така и стана — един от изтребителите се отклони от курса си, но американците не можаха да дойдат навреме, за да спасят тайванския пилот. Самолетът му, улучен от ракета с къс обсег, се пръсна на парчета над западния бряг на Тайван.

Двата китайски самолета незабавно обърнаха и се втурнаха към Китай, преди Траш и Чийз да успеят да ги атакуват.

Двата самолета F/A–18 свършваха горивото и затова отлетяха на запад, където се наредиха зад самолет цистерна, за да заредят преди полета към самолетоносача. Траш усети как ръката му трепери, докато нагласяше самолета си на позиция за дозареждане.

Отдаде треперенето на изтощение и остатъчен адреналин.

Върнаха се на самолетоносача, техниците прибраха и завързаха самолетите на местата им, двамата мъже излязоха от кабините, качиха се по стълбите, върнаха се в залата за подготовка и смъкнаха екипировката си за оцеляване, под която се разкриха подгизналите от пот летателни костюми, и едва тогава си стиснаха ръцете и се прегърнаха.

Сега коленете на Траш трепереха, но той се чувстваше добре. Щастлив, че живее.

Когато се върнаха в залата за подготовка, разбраха, че навсякъде по Тайванския проток е имало въздушни схватки. Свалени бяха девет тайвански самолета и пет китайски.

Траш и Чийз записаха три от тези на своя сметка, като Траш беше поразил два „Супер 10”, а Чийз — един Су–33.

Никой не разбираше дързостта и агресията на китайците, а командирът на ескадрилата каза на своите пилоти да очакват, че може да излетят след няколко часа.

Морските пехотинци на кораба се отнасяха към Траш и Чийз като към герои, но когато двамата мъже се върнаха в стаята си, майор Стилтън усети, че капитан Уайт е притеснен от нещо.

— Какво има, човече?

— Трябваше да се справя по-добре. Наврях се в такава телефонна будка при втората схватка… Сещам се поне за пет неща, които трябваше да направя по друг начин, та да сваля онзи по-бързо.

— Какви ги говориш? Ти го очисти и имаше блестящ контрол върху ситуацията.

— Благодаря — отговори Траш.

Но Чийз усещаше, че приятелят му все още е замислен.

— Какво те тревожи?

— Трябваше да заковем другите два изтребителя, преди да бяха свалили тайванците. Твърде много време загубихме с нашите бандити и тайванците заминаха. Връщаме се тук и всички ни гледат като някакви шибани рок звезди. А двамата пилоти са мъртви и аз просто не усещам радост.

Чийз каза:

— Днес се справихме адски добре, братко. Идеално? Не. Ние сме просто хора. Правим всичко по силите си и днес свалихме два вражески самолета, спасихме собствените си задници и показахме на китайците, че небето над протока не е тяхно.

Протегна се и изключи лампата в стаята.

— Стига приказки.

Траш затвори очи и опита да заспи. Осъзна, че все още трепери. Надяваше се адски много да успее да отпочине малко, преди утре отново да излети във враждебното небе.