Код "Заплаха"

ДЕВЕТНАДЕСЕТ

Счита се, че почти половин милиард души сядат да гледат новините в седем вечерта по централната китайска телевизия. До голяма степен това се дължи на факта, че всички местни станции в Китай имат нареждане от правителството да предават тази програма, но честите обяви, че президентът ще направи важно обръщение до нацията, осигуриха много по-висок рейтинг от обичайното.

Обръщението на Уей Джънлин се излъчваше едновременно и по националното радио на Китай за онези в далечните провинции, които не получаваха телевизионен сигнал или не можеха да си позволят телевизор, а също и по международното китайско радио, за да се осигури покритие по целия свят.

Водещата откри предаването, като представи президента Уей, след което картината на всички телевизори в страната показа как красивият и спокоен Уей върви към една катедра на червен килим. Зад него се виждаше голям монитор с изображение на китайското знаме. От двете страни на монитора висяха спуснати от тавана завеси от златиста коприна.

Уей носеше сив костюм и вратовръзка в червени и сини цветове, очилата с телени рамки стояха леко спуснати на носа му, за да чете подготвеното изявление от апарата, но преди да започне речта, поздрави почти половината от съотечествениците си с широка усмивка, при която се виждаха зъбите му, и кимна.

— Дами, господа, другари, приятели. Говоря от Пекин с послание до всеки тук, в Китай, в специалните административни райони Хонконг и Макао, в Тайван, до китайците в чужбина и до всички наши приятели по света. Днес се обръщам към всички вас, за да ви представя гордо новините за бъдещето на страната ни и за развитието на социалистическия път. Обявявам с голяма радост намеренията ни във връзка с Южнокитайско море.

Китайското знаме на монитора зад Уей се смени с карта на Южнокитайско море. Една пунктирана линия с девет тирета минаваше през морето на юг от Китай. На изток тя вървеше западно от Филипините, после завиваше на запад към най-южната точка, в която преминаваше северно от Малайзия и Бруней, а след това се насочваше на север, почти до брега на Виетнам.

Пунктираната линия образуваше нещо като дълбока чаша, обхванала почти цялото море.

— Виждате зад мен територията на Китай. Тази територия е китайска, откакто съществува Народна република Китай, а и много преди това, въпреки че доста от нашите приятели и съседи отказват да приемат този факт. Китай има неоспорим суверенитет над Южнокитайско море и достатъчно много исторически и правни факти подкрепят исковете ни за тази територия. Тези важни водни пътища са от съществен интерес за Китай и твърде дълго време позволяваме на съседите си да диктуват условията си на нас, страната с основателен иск за този район.

Преди да стане председател на Централната военна комисия, моят колега, другар и приятел Су Къцян критикуваше открито нежеланието на страната ни да реши въпроса с Южнокитайско море. Като генерал с четири звезди и специалист по военна история той знае колко уязвими сме станали, след като позволяваме на съседите да диктуват движението ни, правото на риболов и на добив на нефт и сондиране в тези води, които ни принадлежат. Председателят Су смята, че коригирането на тази неправда е ключов компонент на неговата дългосрочна модернизация на армията. Аплодирам председателя Су за отличната му предвидливост и инициатива. Днес към вас се обръщам аз, а не другарят председател Су, защото искам да покажа, че съм съгласен с неговата оценка и лично одобрявам предстоящите военноморски действия, които ще дадат ход на нашите териториални искания. Сериозна грешка ще бъде всяка друга страна да сметне, че между мен и председателя Су има някакво несъгласие и най-вече относно двустранните ни взаимоотношения с нашите съседи в района на Южнокитайско море. Напълно подкрепям неотдавнашните ясни забележки на председателя относно исторически основателните искания на Китай спрямо тези води.

Уей замълча, отпи глътка вода и се прокашля.

Насочи вниманието си към екрана с текста на обръщението.

— Аз съм специалист в сферата на бизнеса и политиката, не съм войник или моряк. Но като бизнесмен разбирам от стойността на имуществото и от законовото упражняване на правата на собственика. А като политик представлявам волята на народа и днес, по силата на дадените ми пълномощия, предявявам иск към имуществото на нашите предци за днешен Китай. Дами и господа, фактите не са нещо, което трябва да се приема или отхвърля. Фактите са истината и тя се вижда на картата зад мен. Почти хиляда години тези морета и земите в тях са част от историческата собственост на Китай и е време да се сложи край на историческата неправда, свързана с кражбата на тази собственост. Затова, след като установихме териториалните си права, задаваме въпроса за народите, които живеят и търгуват нелегално на нашата територия. Ако някой живее в къщата ви неканен, ако сте добър човек, няма да го изхвърлите просто така. Ще му кажете, че трябва да си иде, преди да предприемете нещо друго. Моите предшественици са давали подобни предизвестия преди шестдесетина години. Не виждам причина да не го направя и аз. Като водач на народа виждам ролята си в тази дълготрайна несправедливост по следния начин — уведомявам тези народи в нашата територия, че ние предявяваме незабавен иск за своите законни притежания в Южнокитайско море. Не в някакво неопределено бъдеще, а незабавно.

Уей погледна директно в камерата и повтори:

— Незабавно. Ако в това начинание се наложи употребата на сила, светът трябва да разбере, че отговорността за това е на онези, които са се загнездили на китайска територия и които пренебрегват многократните учтиви искания да се отстранят.

Уей вдигна очилата нагоре на носа си, отново погледна камерата и се усмихна.

— Дълги години работим усилено за създаване на добри отношения със страните по целия свят. Имаме делови отношения с повече от сто и двадесет нации и считаме себе си преди всичко за приятели на деловите си партньори. Движенията ни в критично важната част на Южнокитайско море трябва да бъдат разпознати като наш опит да подсигурим безопасност по морските пътища за всеки, защото това е в интерес на световната търговия.

Изрече следващото изречение с широка усмивка и на накъсан, но разбираем английски език:

— Дами и господа, Китай е отворен за бизнес.

След това отново премина на мандарин.

— Благодаря много. Желая на всички благоденствие.

Президентът отстъпи настрани и излезе от стаята, като остави камерата да покаже цялата карта на Южнокитайско море, включително линията с девет пунктира, която обикаляше почти цялото море.

Изображението замръзна на екраните на стотици милиони китайски телевизори и на този фон засвири Интернационалът, химнът на Китайската комунистическа партия.