Код "Заплаха"

ДВАДЕСЕТ И ЕДНО

Годишната конференция по отбранителни технологии в Лас Вегас, Невада, е едно от най-големите места за срещи на хакери от подземния свят. Всяка година там се събират за няколко дни до десет хиляди професионалисти в областта на компютърната сигурност, киберпрестъпници, журналисти, федерални служители и други ентусиасти, за да научат новости в техниките, продуктите и услугите, да слушат презентации и вести за състезания във всяка област на хакерското майсторство и разбиването на кодове.

Това е своеобразен Удсток за хакери и техничари на най-високо ниво.

Конференцията се провежда в хотел-казино „Рио” близо до главната улица и повечето участници се настаняват в него или в някой от многото съседни хотели, но всяка година една група стари приятели събират пари, за да наемат къща на няколко мили на изток, в района на име Парадайс.

Малко преди единадесет вечерта Чарли Леви спря взетия под наем „Нисан Максима” пред луксозната вила в края на улица „Саут Хеджфорт” в този тих квартал, в който никой друг не предлагаше имота си под наем за почиващи. Мъжът спря пред портата, свали прозореца и натисна бутона на разговорната уредба.

Докато чакаше, огледа високата желязна ограда, около която растяха палмови дървета, и пътя към богаташката къща. Почувства се добре, че отново е тук, в къщата, която вече десет години той и група редовни посетители на конференцията наемаха.

Разговорната уредба изпиука и от нея се чу носов глас:

— Тъмен бог? Кажи паролата, тлъсто копеле?

— Сезам, отвори се, лайно такова — отговори Леви през смях и след няколко секунди вратата се отвори безшумно.

Чарли натисна рязко газта и гумите изпищяха върху асфалта достатъчно дълго, за да ги чуят в къщата.

Чарли Леви, Тъмен бог, не беше от основателите на конференцията, но идваше тук от началото през 1994 г.‍ и като член на старата гвардия се славеше като легенда.

През 94-та година, като първокурсник в Чикагския университет и самоук хакер, той разбиваше пароли за развлечение и пишеше програми за хоби. Първата конференция му отвори очите. Озовал се беше сред огромна група еднакво мислещи ентусиасти, които се стараеха да не питат никого какво работи, а се отнасяха към всеки еднакво мнително и дружелюбно. Научи много през тази първа година и най-вече откри силното си желание да впечатлява другите с хакерски подвизи.

След колежа Леви започна работа като програмист в индустрията на компютърните игри, но прекарваше повече от свободното си време по свои проекти: изграждане и конфигуриране на софтуер и работа по нови тактики за зловредни програми и проникване в компютри.

Разбиваше всяко устройство с процесор и всяка година отиваше във Вегас, за да покаже на приятелите си и на „конкуренцията” какво е сторил. Превърна се в един от най-важните лектори на конференцията и създаде нещо като култ сред последователите си — подвизите му ставаха тема за дискусия в интернет.

Всяка година Чарли Леви трябваше да прави нещо повече, затова работеше все по-усилено в свободното си време, ровеше се все по-надълбоко в кодовете на операционните системи и търсеше все по-големи жертви за нападенията си.

И сега знаеше, че след презентацията му целият свят ще заговори за Чарли Леви.

Излезе от колата и поздрави петимата приятели, които не беше виждал от миналогодишната среща. Макар само на тридесет и осем години, Леви изглеждаше като Гери Гарсия — нисък и набит, с дълга сива брада и оредяваща посивяла коса. Носеше черна тениска със силуета на едрогърда жена и надпис под нея „Хаквай гол”. Всички знаеха за веселите му тениски, които обличаше на дебелото си тяло, но тази година се постара да избере и няколко ризи, защото знаеше, че след презентацията си през първия ден ще трябва да дава интервюта за медиите.

Разопакова куфара си в стаята и слезе при приятелите си до красивия плувен басейн в задния двор. Взе си една бира от пълния с лед хладилен шкаф, поразпита всеки от тях какво е правил през последните дванадесет месеца, след което застана сам до скалния водопад, за да не се налага да отговаря на въпроси за собствените си занимания или за онова, което се готвеше да разкаже през утрешния ден.

Чарли Леви се огледа — заобикаляха го кралски особи от света на информационните технологии. Двама от мъжете, които работеха на високи постове в „Майкрософт”, бяха дошли със самолет същия следобед. Друг, технически директор в „Гугъл”, изкарваше повече пари от двамата от „Майкрософт”, взети заедно. Останалите двама бяха просто милионери — единият работеше в хардуерния сектор на фирма Ей Ти енд Ти, а другият ръководеше информационния отдел на френска банка.

Чарли винаги се чувстваше излишен на тези годишни срещи. Прехранваше се като програмист на видеоигри и получаваше добри пари, но беше отказал позиция със сигурни повишения за цели десет години просто защото не искаше да е богат.

Не, Чарли Леви искаше да стане легенда.

И това щеше да се случи тази година.

По време на презентацията си през утрешния ден щеше да разкрие една уязвимост, позволила да проникне в Съвместната световна комуникационна система на разузнавателната общност, която наричаха „Джей-Уикс”, и от нея — в свърхсекретната мрежа „Интелинк-ТС”, която се използваше от разузнавателната общност на САЩ за прехвърляне на най-секретни данни.

Чарли Леви, Тъмен бог, възнамеряваше да използва като гвоздей на презентацията си факта, че се беше промъкнал в мозъка на ЦРУ.

Въпреки неколкократното сриване на интернет страницата на ЦРУ поради „атаки за отказ на достъп” Леви щеше да е първият, доказал публично, че е проникнал в свръхсекретните данни на ЦРУ и е прочел класифицирана информация, предавана между Ленгли и задграничните станции и служители на ЦРУ.

Тази новина щеше да разтърси света на хакерите аматьори — един „гаражен хакер” е успял да проникне в американската шпионска агенция, но не това щеше да е най-интересната част поради простата причина, че Леви щеше да обяви също и да докаже, че не е първият.

Когато Чарли проникна в „Интелинк-ТС” и се зае да рови, установи, че някой го е изпреварил и че чете трафика на ЦРУ посредством троянски кон за отдалечен достъп.

Чарли имаше снимки от екрана, кода, както и описание на отличния троянски кон.

Разбираше ясно, че програмата е превъзходна, и не смяташе да споменава, че е няколко пъти по-авангардна от неговия собствен код за използване на онази уязвимост.

Това представляваше истинска бомба и през тридесет и петте дни, откакто Леви направи откритието, не беше казал на никого за нея.

Огледа басейна и светилата около себе си, като знаеше, че след двадесет и четири часа щяха да се редуват с номерче, за да говорят с него.

Тази среща щеше да е прощално парти за него.

Разбира се, Леви знаеше, че ще трябва да понесе доста критика от правителството не само че е успял в хакерството си, но и защото е знаел много добре и не е предупредил властите, че и някой друг поглежда в най-дълбоките и тъмни тайни на Америка. Вероятно и федералните органи щяха да го тормозят за стореното, но виждаше в представите си и как десетки хиляди други членове на тази общност му оказват подкрепа и се опълчват на правителството.

Тормозът от федералните се считаше за ритуал на възмъжаването.

Историята на Чарли Леви съдържаше още един раздел и той щеше да го разкрие утре.

Мистериозният хакер в мрежата на ЦРУ знаеше за проникването на Леви. Програмата на онзи беше така добре изградена, че разпознаваше дали някой влиза в мрежата по същия начин, както самият той.

Откъде Чарли знаеше това? Знаеше, защото хакерът се свърза с него преди две седмици чрез текст на екрана и му предложи пари, за да работи за него по други проекти, свързани със системите „Джей-Уикс” и „Интелинг-ТС”.

Макар и шокиран, че са го открили, Леви знаеше, че няма как тайнственият хакер да е открил кой е той чрез „Интелинк-ТС”. Леви знаеше добре как да се крие — проникна в цифровата мрежа на ЦРУ чрез сложна поредица от маневри и компютри заместители, които маскираха напълно неговия компютър. Единственото обяснение беше, че са го разкрили, докато е проучвал системите „Джей-Уикс” и „Интелинк-ТС” и протоколите и архитектурата на тези мрежи. Част от изследванията включваха открити мрежи, които на теория можеше да са следени от тайнствения хакер.

Но този хакер се беше оказал достатъчно хитър, за да разкрие ходовете на Леви.

Когато отказа предложението да работи за другия, защото не искаше да работи за никого, компютърът му попадна под силна и трайна кибератака с варираща сложност. Тайнственият хакер полагаше всякакви усилия да проникне в компютъра на Леви. Но Тъмен бог не беше обикновен смъртен, когато става дума за компютърна сигурност, и прие предизвикателството като игра на шах е мистериозния хакер, като в продължение на две седмици успяваше да отблъсква всички зловредни програми от своята машина.

Чарли Леви очакваше врагът му да присъства тук, или поне на конференцията на „черните шапки” след две седмици, на която се събираха специалистите по сигурността. Боеше се, че онзи кучи син ще опита да го изпревари.

Доста време мина, преди Леви да се поотпусне, но към три вече пиеше десетата си бира и не чувстваше болка. Винаги ставаше така през първата вечер, когато пиенето се лееше. Въпреки че всички останали имаха жени и деца, идваха тук, във Вегас, е двойната задача да се напият и налудуват колкото може повече, а и дори да увеличат подвизите си, за които тук, на конференцията, се носеха легенди.

Човекът от „Гугъл” замина да спи, но останалите все още се мотаеха около басейна е напитки в ръцете си. Леви се излежаваше на един шезлонг е нова бира, един от мъжете от „Майкрософт” до него пушеше пури „Кохиба”, а двамата от Ей Ти енд Ти и от френската банка лежаха на надуваеми дюшеци във водата с напитки и с лаптопите си.

Докато партито във вилата на „Саут Хеджфорт” замираше бавно, стъклената врата на верандата на друга вила през пет имота от нея, на авеню „Ийст Куейл”, се отвори безшумно. В тази вила, която изглеждаше необитаема, цареше пълна тъмнина, но от нея излязоха осем мъже, обиколиха покрития басейн в огрения от луната заден двор и се насочиха към дървената ограда.

Всеки от тях носеше черна раница на гърба си и пистолет е дълъг заглушител в кобур на хълбока. Един след друг се изкачиха през оградата и скочиха тихо в съседния двор.

Мъжът от Ей Ти енд Ти вдигна поглед от компютъра си, докато плаваше с надуваемия стол в басейна.

— Хей, Тъмен бог. Ние всички ти разказахме за презентациите си, а ти не казваш нищо за твоята.

Единият от мъжете от „Майкрософт” издуха дим от пурата си и каза:

— Това означава, че презентацията му ще я бива много или ще е много зле.

— Искате ли да ви кажа? — запита дяволито Чарли.

Онзи от френската банка поклати глава и загреба във водата с ръка, за да се обърне към него.

— Ако е както преди две години, когато проникна в инсталацията на фонтана в Беладжио и увеличи налягането на помпите, съм пас. За мене да опръскаш няколко туристи не е… Здравейте. Мога ли да ви помогна?

Останалите около басейна извърнаха глави натам, накъдето гледаше Френската банка. Там, огрени от луната, но извън светлината на лампите около площадката до басейна, стояха в редица няколко мъже и гледаха към тях.

Чарли се изправи.

— Кои сте вие, по дяволите?

Бутилката бира в ръката му се пръсна и той погледна надолу. Тениската му с надпис „Хаквай гол” се оказа разпрана и от гърдите му потече кръв. Мъжът видя как до първата дупка се появи втора.

Трети куршум го улучи в челото и той падна назад върху шезлонга, мъртъв.

Двамата мъже на столовете до него, забавени от алкохола, успяха да станат и да затичат. Единият измина три метра към къщата, но и двамата паднаха улучени в гърба от куршумите на пистолетите със заглушители.

Първият се строполи в басейна, а другият падна заднешком върху стола си, преметна се и се стовари върху малкия алпинеум.

Мъжете на дюшеците в басейна нямаха шансове. И двамата изкрещяха, но останаха простреляни на местата си, а кръвта им потече в чистата вода и се смеси с тази на мъжа от „Майкрософт”, който лежеше по лице във водата недалеч от тях.

След като всички в басейна умряха, Жерав, водачът на групата, се обърна към Брегобегач на мандарин:

— Трябва да има още един. Намери го.

Брегобегач изтича в къщата е насочен пред себе си пистолет.

Мъжът от „Гугъл” беше проспал всичко това и Брегобегач го намери в леглото му, където го простреля в тила.

Навън, при басейна, трима от мъжете събраха на светлината на фенерчета празните гилзи, докато други трима влязоха в къщата и провериха всички стаи, за да намерят багажа на Тъмен бог. Разровиха го и взеха лаптопа му, както и всички периферни устройства, документи, флашки, дискове, мобилния телефон и всичко друго освен дрехите. На мястото на взетите неща оставиха шепа свои дискове и флашки, както и мобилен телефон с номерата и данните на Леви, изтеглени предварително от другия телефон.

Всичко това отне над десет минути, но Жерав имаше няколко задачи и заповед да ги изпълни напълно акуратно.

Скоро всичките се събраха при басейна. Водата в него сега изглеждаше розова. По команда на Жерав Гъсок отвори ципа на раницата си и извади три малки торбички висококачествен кокаин. Разхвърля ги в тревата до оградата така, че да ги намерят заедно е телата и всичко да изглежда като объркана сделка.

Фактът, че никой от мъжете нямаше в тялото си дрога, можеше да се обясни с това, че сделката е провалена и пистолетите са заиграли още преди някой да е успял да се почерпи.

Накрая Жерав заповяда всички освен Бекас да се върнат в тайната квартира и шестимата мъже тръгнаха.

Жерав и Бекас останаха до красивия басейн и развиха заглушителите от своите пистолети. Прибраха ги в раниците си. След това насочиха пистолетите си високо над хоризонта, в посока на юг, малко под мързеливия полумесец, и натиснаха спусъците.

Стреляха единично или в къси серии, хаотично, докато изпразниха пълнителите и затворите останаха блокирани в задно положение. След това бързо презаредиха, прибраха пистолетите в кобурите си и изритаха падналите гилзи в различни посоки. Някои паднаха в кървавия басейн и потънаха на дъното, а други се изтърколиха в тревата или изтракаха надалеч по декоративната бетонна настилка.

Разлаяха се кучета и прозорците на къщите на авеню „Ийст Куейл” и по улица „Саут Хеджфорт” светнаха, Жерав и Бекас тръгнаха спокойно, но бързо, по подхода към къщата. Минаха през една врата и излязоха на улицата.

Предната врата на една къща от другата страна на улицата се отвори и в нея се появи жена с халат за баня, осветена от входната лампа, при което Бекас извади пистолета си и с два изстрела към нея я накара да отскочи назад и да се скрие.

След няколко секунди при тях спря сив микробус и двамата се качиха в него. Потеглиха на север, към шосе И–15. Караше Яребица, а останалите седяха мълчаливо. Жерав извади телефона си и натисна няколко бутона. След дълго чакане за връзка и отговор той каза:

— Всички цели са изпълнени.