Код "Заплаха"

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТИРИ

Брандън (Траш) Уайт провери добре ли е поставил кислородната маска върху устата си, даде знак на застаналия от дясната му страна оператор на палубния катапулт, след което сложи дланта си върху лоста за газта на своя изтребител F/A–18 „Хорнет”. С известно нежелание стисна с дясната си длан „окачалката за хавлии” — металната дръжка пред главата му. Оставаха му няколко секунди, преди да се понесе във въздуха, и съвсем естествено той искаше да държи уредите за управление, но тук, на самолетоносача, важаха други правила. При изстрела от катапулта тялото на Траш щеше да се тласне рязко назад към седалката и ако държеше лоста за управление с ръка, вероятно и тя щеше да отскочи назад от претоварването, да дръпне лоста назад и да наклони самолета до състояние на неуправляемост.

Затова Траш хвана „стойката за хавлии” в очакване да изхвърчи от кораба като камък от прашка.

Непосредствено от дясната му страна самолетът на майор Скот (Чийз) Стилтън с позивна „Магия две-едно” се понесе рязко към носа, последван от парата от катапулта и червените пламъци от двигателите. След секунда се озова във въздуха, зави надясно и се издигна в красивото синьо небе.

В следващия миг тръгна и Траш. Истински. Ускори от нула до двеста шестдесет и шест мили в час за двете секунди, през които преодоля стометровата писта до края на кораба. Шлемът му се опря назад на седалката, а вдигнатата му дясна ръка се дръпна назад, но той не пусна дръжката в очакване на удара при отскачането на носовото колело от ръба на палубата.

След удара самолетът се озова над водата, с ревящи двигатели и без управление от страна на пилота. Траш бързо посегна към лоста за управление, рязко изтегли носа нагоре и наклони машината леко наляво, за да направи място зад себе си.

— Траш е във въздуха. Ура — съобщи спокойно той по радиото, за да извести Чийз, и се понесе нагоре в небето, за да измине стоте мили до протока на северозапад.

Изтребителите F/A–18 на самолетоносача „Роналд Рейгън” патрулираха над Тайванския проток вече от четири дни и през всеки от тези дни Траш и Чийз правеха по два полета. За късмет на Траш и кръвното му налягане, досега ги пращаха само на дневни полети, но той се съмняваше, че късметът му ще издържи още дълго.

Всъщност кръвното му налягане беше подскочило рязко при няколко срещи с пилоти от Народната освободителна армия. Траш и Чийз провеждаха бойно патрулиране от тайванската страна на протока, над сектора до брега на Тайпе в северната част на острова. Самолетите F–16 на Китайската република летяха в останалата част на протока и самолетите от „Роналд Рейгън” внимаваха да не преминат над централната линия и да влизат в китайска територия.

Но китайците не играеха по същите правила. През последните четири дни шестнадесет пъти техни самолети Су–27, J–5 и J–10 излитаха от базата във Фуджоу, тръгваха през широкия сто мили проток направо към Тайпе, столицата на Тайван, и се втурваха директно към централната линия. Десетина пъти дори хващаха в прицелите на радарите си американски или тайвански самолети. Но имаше и по-агресивни действия от тези „закачки” — в три случая китайски изтребители Су–27 и J–5 всъщност преминаха централната линия, преди да се върнат на север.

Това представляваше заплашителна демонстрация на мускули от страна на Китай и затова Траш и останалите пилоти летяха из протока готови за действие.

Траш и Чийз заминаха в своята патрулна зона, изпратени там от офицера в бойния информационен център на самолетоносача, известен като БИЦ, а от самолет Е2-С „Хокай” за ранно предупреждение, който патрулираше далеч на изток от протока, но наблюдаваше зоната с мощния си радар, получаваха информация какви други самолети има около тях.

Като разположени встрани очи и уши на пилотите в протока, самолетът „Хокай” можеше да следи другите самолети, ракетите и дори корабите на стотици мили във всяка посока.

След като заеха позиция, Траш и Чийз се понесоха по схема, подобна на състезателна писта, но на шест хиляди метра над водата. Траш инстинктивно мърдаше лостовете за газ и управление на самолета, за да не излиза от бойната формация със своя водещ, следеше информацията от радара и слушаше съобщенията от самолета „Хокай” и от бойния информационен център.

Далече под себе си виждаше разкъсани облаци, но нищо друго освен брилянтно синьото небе около себе си. Виждаше късчета от Китай, когато поемаше на север, и лесно различаваше Тайпе и други градове в Тайван, когато облаците на юг се разкъсваха достатъчно.

Въпреки осезаемото напрежение в протока Траш се чувстваше добре, че е тук, горе, сега, защото знаеше, че е получил най-доброто обучение, че има най-добрата подкрепа, най-добрия водещ и най-добрия самолет в целия конфликт.

А самолетът наистина беше прекрасен. Дълъг бе 17 метра и с разпереност на крилата 12 метра. В „хлъзгаво” състояние, или без оръжие и допълнително гориво, той тежеше само десет тона, благодарение на композитната си конструкция от алуминий и стомана. А двата звяра, турбовентилаторните двигатели на „Дженерал Електрик”, генерираха почти толкова мощност, колкото двигателите на триста и петдесет самолета „Чесна” 172, и му даваха отлична тяговъоръженост или възможност да достигне скорост Мах 1,5, тоест две хиляди километра в час, и да стои вертикално във въздуха като ракета, изстреляна от площадка.

Управляваният по електронен път самолет вършеше доста от работата на Траш, докато той оглеждаше небето и екраните пред себе си — левия дисплей за данни и десния за дигитална информация, предния дисплей за управление и движещата се карта надолу почти между коленете му.

В кабината имаше петстотин и тридесет превключвателя, но за почти всичко, необходимо да управлява самолета и да води бой, Траш използваше само шестнадесет бутона на лоста за управление и на газта, без дори да сваля очи от нашлемния дисплей.

Струващият тридесет милиона самолет беше един от най-добрите във въздуха, макар и не най-новият. Военноморските сили ползваха по-новия, по-голям и по-авангарден „Суперхорнет”, който струваше още двадесет милиона долара.

Траш тъкмо зави, за да последва Чийз обратно на юг, във формация, когато в слушалката му прозвуча съобщение от „Хокай”:

— Контакт точно напред, нула-четири-нула. Четиридесет и пет мили, лети на югоизток, единична група, двама, югоизточно от Путян. Курс две-едно-нула. Изглежда, летят към протока.

В слушалката си Траш чу гласа на Чийз:

— Към нас идват, братле.

— Ура, много сме популярни, а? — отвърна Траш с лек сарказъм в гласа.

Двамата пилоти бяха чували неведнъж подобни съобщения през последните четири дни. Всеки път се озоваваха в сектора с най-голяма опасност от проникване — китайските изтребители се спускаха към централната линия, но завиваха на северозапад, а после отлитаха към своя бряг.

Военновъздушните сили на Китай правеха финтове нагоре и надолу по протежение на протока, но никой не разбираше защо, освен ако не търсеха някаква реакция.

Чийз потвърди, че е получил съобщението от „Хокай” и веднага се заслуша в друго съобщение за контакт южно от своя сектор. Още двама противници навлизаха в протока. Там патрулираха два изтребителя F–16 на тайванските сили, които също получаваха информация от „Хокай”.

Чийз се обади до Траш:

— „Магия две-две”, спускаме до ангели петнайсет и се събираме един до друг, ако онези навлязат.

— Разбрано — отговори Траш и последва спускането и завоя на Чийз. И за миг не допускаше, че двамата китайски пилоти ще направят нещо различно от онова, което правеха през последните четири дни. Знаеше, че и Чийз смята така, но е достатъчно предпазлив, за да не допусне да го хванат със свалени гащи, като не отиде с водения си самолет на позиция, в случай че китайските самолети навлязат в тайванското въздушно пространство.

От „Хокай” дадоха нова информация на Чийз:

— „Магия две-едно”. Врагове нула-две-нула, четири-нула мили, три хиляди… изкачват.

— Магия две-едно, разбрано — отговори Чийз.

Почти веднага контрольорът от самолета „Хокай” съобщи на Чийз, че лошите, които летяха към тайванските F–16 на юг от тях, правят същото.

Траш каза:

— Изглежда, това е координирано.

— Нали? — отвърна Чийз. — Досега не правеха така. Изпращаха по двама. Интересно дали две двойки по едно и също време в съседни сектори не значи, че вдигат мизата.

— Ще разберем скоро.

Чийз и Траш разшириха формацията си и изравниха след спускането на хиляда и петстотин метра. Контрольорът от „Хокай” редуваше информацията за двата неизвестни вражески самолета, които летяха към тях, с информация за пилотите на тайванските F–16 на четиридесет мили южно от сектора им, в другата част на протока.

Тъкмо съобщи, че двамата врагове летят към „Магия две-едно” и „Магия две-две”, когато се обади контрольорът от самолетоносача:

— Още летят към централната линия на протока. С тази скорост и курс ще я нарушат след две минути.

— Разбрано — отвърна Чийз. Вгледа се в далечината, в опит да открие самолетите сред белите облаци и сивия фон на континента в далечината.

— „Магия две-едно”, тук „Хокай”. Нов контакт. Четири врагове излитат от Фуджоу и се насочват към протока. Изкачват бързо и завиват на юг, ангели три и качват още.

Траш разбра, че нещата стават сложни. Към него и неговия водещ идваха два китайски изтребителя от неизвестен тип, други два нападаха сектора на юг от него, а сега още четири тръгваха след първата група.

Контрольорът от самолетоносача съобщи, че четири F/A–18 „Суперхорнет” дозареждат източно от остров Тайван и че ще ги изпрати в сектора за помощ.

Чийз каза:

— Траш, виждам двамата на радара. Пред носа ми са. Ти виждаш ли ги?

Траш натисна един бутон и премахна повечето от цифровите данни на нашлемния си дисплей и на нашлемната прицелна система, а след това се вгледа в небето.

— Не — каза той, но продължи да оглежда.

Чийз каза:

— Шестдесет секунди до прехващането, ще летим по курс нула тридесет, двадесет градуса встрани, за да видят, че не ги заплашваме.

— Разбрано — отговори Траш и наклони крилата надясно, следвайки завоя на Чийз, като оставиха вражеските самолети извън предната си линия.

След няколко секунди Чийз съобщи:

— Лошите завиха наляво, за да излязат на курс за прехващане. Спускаме. Ще ускорим.

— Кучи синове — каза Траш, обзет от незабавно напрежение. Китайските пилоти се носеха бързо към централната линия и нарочно насочваха носовете на самолетите си, което означаваше и радарите и оръжията си, точно срещу самолетите на Морската пехота.

Със скорост за прехващане над хиляда и шестстотин километра в час, нещата се случваха много, много бързо.

— Завий по курс три четиридесет, за да се отклоним пак от тях — каза Чийз.

Траш зави обратно наляво, като последва Чийз, и след десет секунди забеляза на радара си, че китайците повториха маньовъра.

— Лошите ни следват по курс нула-едно-пет, двеста и осем мили. Две хиляди двеста и петдесет метра височина — каза той.

Контрольорът от самолета „Хокай” потвърди думите му и веднага върна вниманието си към тайванските изтребители, чиито нападатели правеха същото.

— Шило — обади се Чийз, за да каже, че един от лошите го следи с радара си.

След миг Траш чу предупредителния сигнал за захват с радар и на собствения си самолет.

— И мен ме захванаха. Онези не се ебават, а?

Чийз даде следващата заповед с тон, който Траш рядко чуваше от майора:

— „Магия две-две”, включи въоръжението.

— Разбрано — отговори Траш. Премести главния превключвател на позиция, при която цялото въоръжение се включваше и влизаше в готовност, а спусъкът за изстрелване на ракетите се намираше на върха на пръстите му. Все още не смяташе, че ще се наложи да се бие, но нивото на опасност нарасна бързо, след като врагът го прихвана в радара си, и знаеше, че двамата с Чийз трябва да са готови, в случай че инцидентът премине в престрелка.

Контрольорът ги информира почти в същия момент, че и тайванците са съобщили за радари.

Траш последва пореден завой на Чийз, встрани от централната линия и от наближаващите самолети. Погледна настрани през кабината, като използваше нашлемната прицелна система, която му представяше голяма част от информацията, без да се налага да гледа напред към таблото с приборите. Забеляза две черни точици, които се носеха бързо на фона на пухкав бял облак.

Съобщи бавно и енергично, но без излишно вълнение в гласа, както подобаваше на професионалист:

— „Магия две-две” вижда двама бандити. На десет часа, малко надолу. Вероятно са „Супер 10”.

Все още никой американец не беше се изправял срещу най-модерния фронтови изтребител на Китай, „Ченду J–10B Супер 10”, по-новата версия на „унищожителя” J–10. Траш знаеше, че в конструкцията на J–10 са използвани композитни материали точно както в неговия самолет, за намаляване на видимостта с радар и затрудняване на следенето с радарна ракета. Предполагаше се, че новият модел е с подобрени електронни средства за водене на война, което също помагаше.

Китайският самолет беше по-малък от F/A–18 и имаше само един двигател, за разлика от двата на „Хорнет”, но произведеният в Русия турбовентилаторен двигател даваше доста мощност на изтребителя за въздушен бой.

— Разбрано — каза Чийз. — Май днес ни е щастлив ден.

Китайците имаха над двеста и шестдесет действащи J–10, и може би не повече от четиридесет от новия модел. Траш не отговори — играта започваше.

Чийз се обади:

— Обръщат се към нас и са горещи! Тридесет секунди от централната линия и демонстрират враждебност.

Вместо контрольора от „Хокай” да потвърди думите на Чийз, както Траш очакваше, той каза:

— „Магия”, знайте, че тайванците южно от вас са нападнати, отбраняват се и има изстреляни ракети.

Траш каза изненадан:

— Посрани боже, Скот!

Чийз съобщи, че вижда самолетите пред себе си.

— Двама пред носа ми. Потвърждавам, че са „Супер 10”. „Хокай”, искаме разрешение за стрелба.

Преди „Хокай” да отговори, Траш запита:

— Разбрано, двама пред носа ти. Кого да поема?

— Аз държа този отляво.

— Разбрано. Хващам десния.

Чийз потвърди:

— Разбрано, две-две, държиш водения самолет отдясно.

Сега нашлемният дисплей и предупредителната система предупредиха Траш, че са засекли изстрелване на ракета. Един от китайските самолети току-що беше стрелял по него. Пилотът видя, че времето до попадение на ракетата в самолета му е тринадесет секунди.

— Ракета! Ракета! Отклонявам се надясно! „Магия две-две” е в защита!

„Мамицата му” — помисли Траш и рязко зави и се отдалечи от Чийз, след което премина в полет надолу с главата. Изтегли лоста за управление и без да вижда друго освен вода, ускори скоростта и снижаването си.

Крачолите на костюма му за претоварване се изпълниха с въздух, стегнаха краката му и принудиха кръвта в горната част на трупа му да остане там, за да може мозъкът му да продължи да мисли и сърцето му да бие.

Претоварването го накара да изсумти.

„Хокай” съобщи със закъснение:

— Двойка „Магия”, имате позволение за стрелба.

На този етап на играта Траш вече не даваше пет пари дали някой в безопасност далече в небето му дава позволение да отвръща на стрелбата. Въпросът тук беше на живот и смърт и Траш нямаше намерение да прави мързеливи осморки, докато го гръмнат.

По дяволите, не. Траш искаше да умрат онези, другите пилоти, и ако трябва, щеше да изстреля всичките си ракети, независимо от инструкциите на „Хокай”.

Но точно сега се налагаше да остане жив достатъчно дълго, за да успее да отвърне на стрелбата.