Тайната на Сенеф

16.

Джей Липър, консултант по компютърни ефекти, се спря в празната погребална камера, като се оглеждаше на мъждивата светлина. Бяха изминали четири седмици откак музеят излезе с грандиозния анонс за новото откриване на Гробницата на Сенеф; самият Липър работеше по проекта от три седмици. За днес беше насрочена голямата среща, а той бе пристигнал десет минути по-рано, за да се разходи из гробницата и да си представи резултата от работата си в окончателен вид, както го беше планирал: откъде да минават фиброоптичните кабели, къде да се монтират светодиодите, къде да са разположени високоговорителите, къде да стоят холографските екрани. Оставаха четиринайсет дни до голямото откриване, а все още имаше невероятно много за вършене.

До слуха му достигаха объркани гласове, отекващи в многокамерната гробница отнякъде близо до входа – изкривени, смесени със звука от чуковете и воя на бормашините. Работниците не се щадяха, музеят пък не щадеше средства. Особено за него: вземаше по 120 долара на час, а работеше по 80 часа седмично и бързо трупаше пари. От друга страна си беше заслужил всяко пени. Особено пък като се има предвид клоуна, който музеят му бе натресъл в ролята на електрикаджия. Този тип имаше две леви ръце и ако подобни служители бяха типични за тукашния технически състав, то музеят беше в беда. Човекът бе толкова дебелокож и флегматичен, че в тялото приличаше на тухла, а подобният му на торпедо череп съдържаше толкова сиво вещество, колкото този на кокершпаньол. Сигурно прекарваше уикендите си във фитнеса, вместо да си блъска главата над технологиите, в които се очакваше да е спец.

Като по сигнал гласът на смешника проехтя по коридора.

— Тук е тъмно като в гроб, а, Джейс? – Теди Демео тромаво се появи иззад ъгъла, натоварен с куп навити на руло електронни диаграми.

Липър присви устни и си напомни за пореден път, че печели по 120 долара на час. Най-лошото от всичко беше, че преди да разбере що за птица е Демео, Липър неразумно му бе споменал за мултиплейър-играта, в която участваше: „Страната на Даркморд“. И естествено, Демео веднага беше влязъл в Интернет и се бе записал. Героят на Липър, един зъл магьосник полуелф с ониксова пелерина и цяла книга тъмни заклинания, бе прекарал седмици наред да организира военна експедиция до далечна твърд. Набираше воини – и най-внезапно се бе появил Демео във вид на орк с глуповато лице и пика в ръка, доброволец за военна служба, който се държеше като най-добрия му приятел и го обсипваше с тъпи въпроси и досадни майтапи, като го посрамваше пред всички останали играчи.

Демео спря до него, дишайки тежко. От челото му извираше пот, която му придаваше уханието на мокър чорап.

— Добре, да видим… – Той разви една от скиците. Разбира се, държеше я на обратно и му отне няколко секунди да я оправи.

— Дай я на мен – каза Липър бързо, като я измъкна от ръцете му и я опъна. Хвърли поглед към часовника си. Все още имаше пет минути до пристигането на кураторската комисия. Никакъв проблем – за два долара на минута Липър би почакал и Годо.

Подсмръкна и се огледа наоколо.

— Трябва да се направи нещо с тази влажност. Не мога да си инсталирам електрониките в подобна сауна.

— Аха – изгрухтя Демео и се озърна. – Абе въобще се чудя кой би дошъл тука да гледа тая простотия. Искам да кажа, що за нещо е това? Направо тръпки ме побиват.

Липър се обърна към въпросната фреска, която изобразяваше човешко същество с черна глава на насекомо и фараонски одежди. Погребалната камера наистина беше злокобна: стените бяха потъмнели от йероглифи, а таванът представляваше имитация на нощно небе – странни жълти звезди и луна на тъмно индигов фон. Ала истината беше, че на Липър му харесваше да го побиват тръпки. Беше малко като да попаднеш в света на „Даркморд“.

— Това е бог Кепри – каза той. – Човек с глава на скарабей. Помага на слънцето да се търкаля по небето. – Покрай проекта страшно се бе запалил по египетска митология и бе задълбал в темата, като търсеше допълнителна информация и визуални податки.

— Мумията се сблъсква с Мухата – изхили се Демео.

Разговорът им бе прекъснат от надигащата се при влизането на групата глъчка: бяха ръководителят на проекта, Менцес, и неговите подчинени.

— Господа! Радвам се, че вече сте тук. Нямаме много време. – Менцес пристъпи напред и им стисна ръцете. – Всички се познавате, разбира се.

Те кимнаха. Можеше ли да не се познават при положение, че практически живееха заедно през последните няколко седмици? Ето я д-р Нора Кели, човек, с когото Липър поне би могъл да работи; самодоволният британец на име Уичърли; и господин Голямо его, кураторът-антрополог Джордж Аштън. Членовете на комитета.

Докато новодошлите си разменяха кратки реплики, Липър почувства болезнено сръгване в ребрата. Обърна се и видя зяпналия Демео, който му намигваше и се хилеше цинично.

— Леле-мале – прошепна той, кимайки към д-р Кели. – Бих й скочил като едното нищо.

Липър се извърна и завъртя очи.

— Е? – Менцес отново се обърна към тях. – Ще започваме ли с разходката?

— Много ясно, д-р Менцес – каза Демео.

Липър му хвърли изразителен поглед, с който се надяваше да затвори устата на този простак. Това беше неговият план, плод на неговата мисъл, на неговото изкуство; задачата на Демео бе да пренася оборудването, да монтира кабелите и да се грижи захранването да достига до всички части на системата.

— Да започнем отначало – каза Липър и ги поведе обратно към входа, като придружи думите си с още един предупредителен поглед към Демео.

Запроправяха си път през полусглобените експонати и работещите по тях екипи. Щом доближиха входа, Липър усети, че раздразнението му към недодялания глупак се заменя от нарастваща възбуда. Сценарият за светлинно-звуковото шоу бе измислен от Уичърли с разнообразни добавки по идея на Кели и Менцес и крайният резултат бе добър. Изключително добър. Щом го превърнеше в реалност, щеше да стане дори още по-добър. Изложбата щеше да е трепач.

Когато стигнаха до Първия проход на Бога, Липър се обърна с лице към останалите.

— Светлинно-звуковото шоу ще започне автоматично. Важно е хората да влязат в гробницата групово и да се движат из нея заедно. Докато се разхождат, те ще активират скрити сензори, които на свой ред ще задействат определена сцена от шоуто. Когато сцената свърши, ще преминат към следващата част от гробницата и съответно ще видят следващата сцена. След края на шоуто посетителите ще разполагат с петнайсет минути да огледат изложбата, преди да влезе следващата група.

Той посочи към тавана:

— Първият сензор ще бъде тук горе в ъгъла. Когато хората минат под него, той ще регистрира това, ще изтекат трийсет секунди и ще започне първата серия, която аз наричам акт първи.

— Как ще скриете кабела? – попита Менцес.

— А, без проблем – намеси се Демео. – Ще го напъхаме в черна двусантиметрова изолационна тръба. Никога няма да го забележат.

— Нищо не може да се прикрепва към боядисаните плоскости – каза Уичърли.

— Не, не, изолацията е метална, самоподдържаща се, нужно е само да се прикрепи в ъглите. Минава на два милиметра над повърхността над боята, няма дори да я докосва.

Уичърли кимна.

Липър издиша, благодарен, че Демео все още не е блеснал в пълния си идиотизъм – поне засега.

Липър поведе групата към следващата камера.

— Когато зрителите достигнат центъра на Втория проход на Бога – където се намираме в момента – светлините изведнъж ще намалеят. Ще се чуе звук от копане, тайнствен шепот, кирки, които разбиват камък – отначало ще са само звуци в мрака, без картина. На този фон един глас ще обясни, че това е Гробницата на Сенеф, която всеки момент ще бъде ограбена от самите жреци, които са го погребали преди два месеца. Шумът от разкопаването ще се засили, когато крадците стигнат до първата запечатана врата. Ще я атакуват с кирките си – и тогава един от тях ще пробие. И тук започват визуалните ефекти.

— Моментът, в който разбият вратата, е изключително важен – отбеляза Менцес. – Необходимо е да се чуе един кънтящ удар на кирката, последван от срутване на камъни и пронизителен лъч светлина, подобно на светкавица. Това с ключов момент и трябва да има драматизъм.

— Ще има драматизъм. – Липър изпита леко раздразнение. Колкото и чаровен да беше, Менцес се бе проявил като досаден и натрапчив по отношение на някои технически детайли и той се боеше, че току-виж се е заел и с инсталацията. – След което светлините се включват и гласът насочва публиката към кладенеца. – Той ги поведе по дългия коридор и широкото стълбище. Пред тях се разкри новопостроеният над ямата мост, достатъчно голям, за да издържи многобройна група. – Когато се приближат към кладенеца, един сензор в този ъгъл ще регистрира преминаването им и ще започне акт втори.

— Аха – прекъсна го Демео. – Всеки акт ще се контролира независимо с помощта на два двойно-процесорни суперкомпютъра, свързани с трети, който ще служи от една страна като резерва, а от друга – ще управлява регулатора.

Липър завъртя очи. Демео цитираше буквално дума по дума написаното от листа му.

— Къде ще бъдат разположени тези компютри? – попита Менцес.

— Мислим да прокараме кабели през стената…

— Вижте – каза Уичърли. – Никой няма да пробива никакви дупки в стените на гробницата.

Демео се обърна към него:

— Да, обаче се оказва, че още преди много години някой вече го е направил и то – на пет места! Дупките са били зациментирани, но аз ги открих и ги отпуших. – Той скръсти мускулестите си ръце триумфално пред гърдите, сякаш току-що бе хвърлил пясък в лицето на някой хилав нещастник на плажа.

— А какво има на отсрещната страна? – попита Менцес.

— Склад – отвърна Демео, – понастоящем празен. Преобразуваме го в контролен пункт.

Липър прочисти гърлото си, предотвратявайки по-нататъшните прекъсвания от страна на Демео.

— В акт II посетителите ще видят дигитализирани образи на крадците, прекосяващи кладенеца, така че да се доберат до втората запечатана врата и да я разбият. Един екран ще се спусне от отсрещната страна – естествено, оставайки невидим за зрителите. След това хологлофският прожектор в онзи ъгъл ще пресъздаде образите на жреците – как се придвижват в тунела със запалени факли, как разбиват вратата се отправят към погребалната камера. Идеята е да накараме зрителите да се почувстват като част от крадците. Те ще ги последват във вътрешната гробница, където всъщност ще започне акт III.

— Лара Крофт, пази се! – ухили се Демео и се огледа за ефекта от остроумието си.

Групата влезе в погребалната камера, където Липър отново спря.

— Тук посетителите първо ще чуят, преди да са видели нещо – шум от разбиване, викове. Когато влязат в този край на помещението, ще трябва да спрат тук пред тази порта. Тогава вече ще започне главното събитие. Първо всичко ще потъне в мрак, ще се чуват само възбудени и изплашени гласове. Ще последват още тропот и срутване. Внезапен пламък, още един – и факлите са запалени! Виждаме потните, ужасени, алчни лица на жреците. И злато! Навсякъде блясък на злато. – Той се обърна към Уичърли. – Точно както сте написал в сценария.

— Отлично!

— Щом факлите светнат, компютърно-контролираното осветление ще се включи и ще потопи погребалната камера в мрачно сияние. Крадците ще разбият каменния капак на саркофага. След това ще откраднат капака на вътрешния саркофаг, изработен от чисто злато и един от разбойниците ще скочи вътре и ще започне да раздира ленените савани. Накрая с триумфален вик ще вдигнат скарабея и ще го унищожат, като по този начин отнемат силата му.

— Това е кулминацията – намеси се Менцес възторжено. – Точно тук искам да прозвучи тътен, да блеснат светкавици.

— И ще ги получите – заяви Демео. – Имаме пълна Долби Съраунд и Про Лоджик II звукова система и прожектори последна дума на техниката. Всичко това – контролирано от светлинна конзола DMX с 24 канала, напълно автоматична.

Той се огледа гордо, сякаш разбира за какво говори, а не – както беше в действителност – за пореден път да цитира дума по дума внимателно изготвените записки на Липър. Божичко, не беше за понасяне! Липър направи пауза, преди да продължи.

— След светкавиците и гръмотевиците холографският прожектор отново ще се включи и ще видим как самият Сенеф се надига от саркофага. Ужасени, жреците ще отскочат назад. Предполага се, че всичко това става само в тяхното въображение, както е по сценарий.

— Но ще бъде ли реалистично? – попита Нора намръщено. – Няма ли да е като евтин трик?

— Всичко ще бъде триизмерно, а самите холографски образи са леко призрачни – можеш да гледаш през тях, но само ако са силно осветени отзад. Ще боравим със степента на осветление много внимателно, за да постигнем тази илюзия. Част от нея е базирана на видеозапис, а друга част – на компютърна графика. Както и да е, Сенеф се надига разгневен и размахва пръст. На фона на още гръм и мълнии той говори за живота си, за това, което е постигнал, какъв велик регент и везир е бил на Тутмос и, разбира се, тъкмо тук е мястото да вметнете и образователната част.

— Между другото – намеси се Демео, – имаме петстотинватов замразител, скрит в саркофага, който изпомпва огромно количество дим. Петдесет и четири кубика в минута.

— Моят сценарий не предвижда изкуствен пушек – каза Уичърли. – Това може да повреди рисунките.

— Тази система използва само щадящи околната среда течности – поясни Липър. Гарантирано е, че нищо няма да се промени химически.

Нора Кели отново се намръщи.

— Извинете ме, че повдигам въпроса, но дали наистина е необходима чак такава театралност?

Менцес се извърна към нея:

— А, Нора! Да не забравяме, че все пак идеята беше твоя.

— Представях си нещо по-просто, без специални прожектори и машини за пушек.

Менцес се разсмя безгрижно.

— Щом сме тръгнали да правим шоу, ще го правим както трябва. Повярвай ми, създаваме незабравимо образователно преживяване. Това е един чудесен начин да налеем малко знание в главите на vulgus mobile, без дори да го осъзнават.

Нора продължи да гледа със съмнение, но не каза нищо повече.

Липър обобщи:

— Когато Сенеф заговаря, крадците падат ужасени на пода. След това той се връща в саркофага си, те изчезват, холографският екран се прибира, осветлението се включва – и внезапно се появява гробницата във вида, в който е била преди разбиването. Като музеен експонат. Портата се разтваря и посетителите могат да обиколят погребалната камера сякаш нищо не се е случило.

Менцес вдигна пръст:

— Но в действителност ще се е случило – ще са научили за делото на Сенеф, а освен това ще са се забавлявали. А сега въпрос за един милион долара: ще завършите ли в срок?

— Вече сме приключили с по-голямата част от програмирането – каза Липър. – Електротехниците работят под пълна пара. Бих казал, че можем да свършим с инсталирането и да се подготвим за генералната репетиция в рамките на четири дни.

— Отлично.

— После идва отстраняването на дефектите.

Менцес наклони глава въпросително:

— Отстраняване на дефектите?

— Това е най-тежката част! Според неписаните правила намирането и отстраняването на дефектите отнема два пъти повече време от самата работа.

— Осем дена?

Липър кимна, притеснен от внезапно потъмнялото лице на Менцес.

— Четири плюс осем прави дванайсет – два дена преди официалното откриване. Ще можете ли да завършите за пет?

Нещо в тона на Менцес накара Липър да мисли, че това е по-скоро заповед, отколкото въпрос. Той преглътна мъчително: сроковете вече граничеха с безумието.

— Непременно ще опитаме.

— Добре. А сега да поговорим малко за самото откриване. Д-р Кели предложи да пресъздадем оригиналното откриване през 1872-а и аз напълно подкрепям идеята. Планирали сме коктейл, малко опера, след което гостите ще бъдат съпроводени до гробницата за светлинно-звуковия спектакъл. Ще има и вечеря.

— За колко души говорим? – попита Липър.

— Шестстотин.

— Очевидно е, че не можем да вкараме шестстотин души наведнъж в гробницата – поклати глава Липър. – Представях си, че на една двайсетминутна обиколка ще влизат по двеста души, но можем да ги увеличим, да речем, на триста за откриването.

— Добре – кимна Менцес. – Ще ги разделим на две групи. Първата, разбира се, ще включва топ-гостите: кмета, губернатора, сенаторите и конгресмените, шефовете на музея, най-големите ни благодетели, кинозвездите. С два тура развеждането на посетителите из изложбата ще ни отнеме около час. – Той местеше поглед между Липър и Демео. – Вие двамата играете главните роли. Всякаква грешка е недопустим лукс. От вас зависи подготовката на това светлинно-звуково шоу да бъде завършена навреме. Четири плюс пет: общо девет дни са на ваше разположение.

— Що се отнася до мене, нямате проблем – изпъчи се Демео, въплъщение на усмихната самоувереност.

Обезпокояващите сини очи се върнаха към Липър.

— А вие, господин Липър?

— Ще стане.

— Във възторг съм да чуя това. И мога да разчитам, че ще ме държите в течение с редовни доклади относно напредването на работата?

Те кимнаха.

Менцес погледна часовника си.

— Извини ме, Нора, но трябва да хващам влака. Ще мина да координираме нещата по-късно.

Шефът и кураторите си тръгнаха, като отново оставиха Липър в компанията на Демео. Той хвърли поглед на часовника си.

— Най-добре да действаме, Демео, понеже тази нощ за разнообразие ми се ще да си легна преди четири.

— Ами „Даркморд“? – попита Демео. – Обеща ми група воини, готови за атаката в полунощ.

Липър изпъшка. По дяволите. Щеше да се наложи да атакуват замъка Глоуминг без него.