Тайната на Сенеф

40.

В гъстия мрак на килия 44 високо в изолационния блок на Херкмурския федерален затвор специален агент Алойзиъс Пендъргаст лежеше на тясното легло, очите му бяха отворени и се взираха в тавана. Тъмнината не беше пълна: острата светлина от ярко озарените дворове навън проникваше през единствения прозорец и образуваше непроменящ се правоъгълник върху стената. От съседната килия долиташе мекото трополене на Барабанчика, сега приглушено и замислено – едно печално адажио, което Пендъргаст намираше за необичайно полезно средство за концентрация.

И други звуци достигаха до чувствителните му уши: звънтене на стомана в стомана, далечен гърлен вик на гняв, стъпките на надзирателя по време на обиколката му. Огромният Херкмурски затвор почиваше, но не спеше – това бе един отделен свят със свои собствени правила, хранителни вериги, ритуали и обичаи.

Докато Пендъргаст лежеше, на срещуположната стена се появи трептяща зелена точка: лъч от лазер, насочван през прозореца от голямо разстояние. Точката бързо се стабилизира. После, след кратка пауза, започна да светва и угасва. Пендъргаст внимателно наблюдаваше, докато лъчът предаваше своето кодирано послание. Единственият знак, че го е разбрал, беше лекото ускоряване в дишането му към края на съобщението.

След това, толкова рязко, колкото се беше появила, точката изчезна. В здрачната килия едва доловимо прозвуча думата „Отлично“.

Пендъргаст затвори очи. Утре в два часа отново щеше да се срещне с бандата на Лакара „Счупените зъби“ в двор 4, а после – ако допуснем, че преживееше срещата – щеше да последва една дори по-важна задача.

Точно в момента трябваше да спи.

Като прилагаше една специална тайна форма на медитация, позната като Чонг Ран, Пендъргаст идентифицира и изолира болката в счупените си ребра. След това я изключи ребро след ребро. Съзнанието му се премести към превързаното му рамо, към прободната рана, към тъпото пулсиране в нарязаното и посинено лице. Малко по малко с помощта на хладна мисловна дисциплина той откриваше и потушаваше болката във всяка част от тялото си.

Тази дисциплина бе необходима. Чакаше го един изключителен ден, пълен с предизвикателства.