Тайната на Сенеф

43.

„Джъги“ Очоа се шляеше из двора като зяпаше небето, оградата, баскетболното табло, събратята си наоколо. Очите му се спряха за миг върху масивния портал, който току-що се бе затворил. Двамата надзиратели се бяха чупирали. Ей така. Направо не можеше да повярва, че бяха довлекли „Албиноса“ пак – и че го бяха зарязали тук.

Ето го нещастника, висеше до оградата и студено отвръщаше на погледа му.

Очоа отново се огледа с дръпнатите си очи. Затворническите му инстинкти му казваха, че става нещо. Имаше някаква схема. Той знаеше, че и останалите го усещат. Нямаше нужда да си говорят; всеки знаеше какво става в главите на другите. Пазачите ненавиждаха Албиноса точно колкото и те. Някой от върхушката го искаше мъртъв.

Очоа нямаше търпение да услужи.

Изплю се на асфалта и го размаза с обувката си, а междувременно наблюдаваше как Боргес блъска топката с юмрук – веднъж, два пъти – докато бавно се приближава към коша. Боргес щеше да докопа Албиноса пръв, а Очоа знаеше, че на неговите действия може да се разчита. Щяха да имат достатъчно време да се погрижат за проблема, тихо и спокойно, така че обвиненията да не могат да паднат върху никой отделен. Е, да, нямаше да им се размине някой и друг месец в единични килии, щяха да си загубят привилегиите – но така или иначе всички бяха доживотници. А и този път получаваха разрешение. Каквито и да се окажеха последиците, нямаше да са особено тежки.

Той вдигна очи към кулата в далечината. Никой не гледаше към тях: пазачите наблюдаваха предимно външния периметър. Бездруго видимостта им към двор 4 беше ограничена.

Очоа се извърна към Албиноса и с известно смущение забеляза, че онзи продължава да го гледа. Е, какво пък. Нека гледа. След пет минути щеше да е мъртъв.

Джъги насочи вниманието си към тайфата. И те го даваха полека. Албиноса си беше боец, истински шибан боец, но този път щяха да са по-внимателни. Пък и нещастникът беше пребит – това щеше да го забави. Заедно щяха да го оправят.

Мъжете на Лакара продължаваха бавно да скъсяват дистанцията между себе си и жертвата, кръжаха като лешояди.

Боргес беше стигнал до триметровата линия. С добре отработено движение той запрати топката нагоре и тя влезе в коша, падайки право в ръцете на Албиноса, който внезапно пристъпи напред и я хвана с ловко движение.

Всички застанаха неподвижно, взрени в него. Онзи продължаваше да държи топката и отвръщаше на погледите им, а израненото му лице си оставаше напълно безизразно. Джъги изпита прилив на ярост пред откритото предизвикателство в очите на мъжа.

Огледа се през рамо. Все още нямаше и следа от надзирателите.

Боргес направи крачка и Албиноса му заговори бързо и полугласно, така че Джъги не успя да чуе думите. Тръгна към тях, а междувременно бръкна и напипа малкото острие, безопасно скрито в една допълнителна гънка на бельото му. Времето беше дошло: да наръга копелето и да приключи с тази история.

— Задръж, човече – провлачи Боргес, като махна на Очоа да почака. – Искам да чуя това.

— Кое?

— Знаеш, че това е нагласено – тъкмо казваше Албиноса. – Те искат да ме убиете. И вие сте наясно – всички вие. Но знаете ли причината?

Той огледа един по един свирепите мъже, които сега го бяха наобиколили.

— На кого му пука, по дяволите! – изръмжа Джъги, направи стъпка напред и приготви острието.

— Каква е причината? – попита Боргес, като отново вдигна ръка да спре Джъги.

— Причината е, че знам как да се измъкна оттук.

Последва наелектризирана тишина.

— Глупости! – каза Джъги и замахна с острието. Но Албиноса бе готов и изненадващо изстреля топката в него, като го извади от равновесие. Топката отскочи и се търкулна настрана.

— Нима ще ме убиете и ще прекарате остатъка от живота си тук, без никога да разберете дали казвам истината?

— Тоя дрънка врели-некипели – изкриви устни Джъги. – Той пречука Почо, забравихте ли? – И отново се втурна напред, но Албиноса отскочи настрани и се завъртя като матадор. Боргес сграбчи Очоа за рамото с желязна хватка.

— Той пречука Почо, по дяволите!

— Остави го да говори.

— Свобода – продължи Албиноса, а провлеченият му акцент правеше думата да звучи апетитно. – От толкова отдавна ли сте зад решетките, че сте забравили това?

— Боргес, никой не излиза оттук – каза Джъги. – Дай да приключваме.

— Мамка ти, Джъг, не прави нищо!

Очоа се огледа наоколо и видя, че другите го зяпат. Не можеше да повярва: нещастникът си спасяваше кожата със сладки приказки.

— Да го изслушаме – обади се друг член на бандата, Роуни. Останалите кимнаха.

— Това е кучият син, който оправи Почо – каза Джъги отново, но усети, че убедеността започва да се оттича от гласа му.

— Е, та? – вдигна вежди Боргес. – Може пък Почо да е имал нужда от малко оправяне.

Албиноса продължи да говори тихо.

— Боргес излиза пръв – рече той. – Защото пръв ми повярва. Джъг, ако си готов, ти ще си следващият.

— Да изляза ли? Кога? – попита Боргес.

— Точно сега, докато гардовете ги няма.

— Я върви по дяволите! – изръмжа Очоа.

— Хубаво, вместо Джъг, вземам теб. – И Албиноса посочи Роуни. – Готов ли си?

— Знаеш, че съм.

— Я чакайте малко, по дяволите! – Очоа се хвърли напред, но последва едно мълниеносно движение, което го хвана напълно неподготвен, и в следващия момент Албиноса държеше острието.

Джъги отстъпи назад.

— Ах ти, кучи сине…

— Той само ни губи времето – заяви Албиноса. – Още една дума, и ще му отрежа езика. Някакви възражения? – И той огледа групата.

Никой не отговори.

Очоа стоеше задъхан и не казваше нищо. Копелето беше убило Почо и се беше възкачило на престола просто така. Как беше възможно това да се случи толкова бързо?

— А всички, които се съмняват в мен, нека погледнат тук. – Албиноса сграбчи оградата точно там, където през брънките преминаваше завареният шев, и рязко я дръпна. Халките се разделиха без усилие. Мъжът продължи да дърпа още малко и направи отвор, достатъчно голям, за да пропусне човешко тяло.

Те го зяпнаха в потрес.

— Следвайте инструкциите ми и ще излезете оттук – дори и вие, господин Джъг. За да докажа искреността си, ще мина последен. Подготвил съм всичко до най-малката подробност. От отвъдната страна на оградата ще се разпръснете и всеки от вас ще тръгне по различен маршрут. Ето какъв е планът…