Тайната на Сенеф

56.

Хейуърд влезе в залата точно зад Д’Агоста и се озова във великолепие от светлина и цветове. За свой ужас тя видя, че вратите към Гробницата на Сенеф вече са затворени, а декоративната червена лента лежеше прерязана на пода. Всичките най-важни гости вече бяха вътре, докато останалите се бяха пръснали из залата, някои седяха около коктейлните маси, други се бяха събрали на групички около храната и напитките.

— Трябва да отворим тези врати още сега – отсече Пендъргаст, приближавайки се до нея.

— Залата за компютърен контрол е насам.

Те пресякоха помещението – съпроводени от разтревожените погледи на някои от присъстващите – и връхлетяха през една врата отсреща.

Компютърната зала за контрол над Гробницата на Сенеф беше малка. В единия й край имаше дълга маса, върху която стояха няколко монитора и клавиатури. От другата страна се издигаха лавици с оборудване: хард-драйв устройства, регулатори, синтезатори, видеотехника. Един телевизор без звук беше свързан към местния филиал на PBS, излъчващ откриването на живо. До масата седяха двама техници и наблюдаваха редица монитори, показващи картини от вътрешността на гробницата, както и един друг екран, върху който течеше дълга серия от цифри. Мъжете се обърнаха, изненадани от внезапното нахълтване.

— Какво е положението със светлинно-звуковото шоу? – попита Хейуърд.

— Върви като по часовник – отговори единият от техниците. – Защо?

— Изключете го – нареди Хейуърд. – Отворете вратите на гробницата.

Техникът свали слушалките си.

— Не мога да го направя, без да са ме упълномощили.

Хейуърд размаха значката си пред лицето му.

— Капитан Хейуърд, НПУ, „Убийства“. Това достатъчно ли е?

Мъжът се поколеба, взирайки се в значката. След това сви рамене и се обърна към другия:

— Лари, въведи серията за освобождаване на вратите, ако обичаш.

Хейуърд погледна към втория техник и позна в него Лари Ендърби, човека, когото беше разпитвала за опита за убийство на Марго Грийн, а след това и за диамантения обир. Изглежда напоследък този тип все се оказваше на погрешното място в погрешното време.

— Щом казваш – отвърна Ендърби малко несигурно.

Тъкмо беше започнал да трака по клавиатурата, когато се появи Манети със зачервено лице, следван от двама гардове.

— Какво става тук? – попита той.

— Имаме проблем – отвърна Хейуърд. – Спираме шоуто.

— Няма да спирате нищо, без да си намерите дяволска добра причина.

— Няма време за обяснения.

Ендърби беше спрял да пише, пръстите му стояха над клавиатурата и той местеше поглед от Хейуърд към Манети и обратно.

— Съобразявах се с вас, доколкото мога, капитан Хейуърд – каза Манети. – Но сега отидохте твърде далеч. Това откриване е направо съдбовно за музея. Всички важни клечки са тук и освен това имаме милиони зрители, които гледат на живо. Няма начин да позволя нещо или някой да развали всичко това.

— По-кротко, Манети – произнесе Хейуърд рязко. – Поемам цялата отговорност. Нещо ужасно е на път да се случи.

— Няма да се случи, капитане – каза Манети безцеремонно. Той направи жест към телевизора. – Убедете се сама. Всичко е наред. – Той се пресегна и включи звука.

Хейуърд се обърна отново към Ендърби.

— Отворете онези врати веднага.

— Не изпълнявайте тази заповед, Ендърби – каза Манети.

Ръцете на техника, все още над клавиатурата, започнаха да треперят.

Манети погледна покрай Хейуърд и очите му се разшириха при вида на Пендъргаст.

— Какво, по дяволите…? Вие не трябваше ли да сте в затвора?

— Казах, отворете проклетите врати! – излая Хейуърд.

— Нещо не е наред. – Манети започна да бърка за радиостанцията си.

Пендъргаст невъзмутимо пристъпи напред. После обърна натъртеното си лице към Манети и произнесе с приятен глас:

— Моите най-искрени извинения.

— За какво?

Ударът дойде толкова бързо, че изглеждаше като сценка от анимационен филм, в която движенията на героите се сливат в някакво торнадо, и в следващата секунда Манети се преви на две със сподавено изохкване. С плавен светкавичен жест Пендъргаст измъкна пистолета на Манети от кобура и го насочи към двамата гардове.

— Оръжия, палки, задушливи спрейове, радиостанции – на пода! – нареди той.

Двамата мъже се подчиниха.

Пендъргаст издърпа един от пистолетите и го подаде на Д’Агоста.

— Наблюдавай ги. – После взе оръжието на втория пазач и го пъхна в колана си за резерва. Едва след това се обърна към Манети, който стоеше на колене с ръка на диафрагмата, опитвайки се да си поеме въздух.

— Искрено съжалявам. В ход е заговор, който цели да унищожи всички в гробницата. Трябва да се опитаме да го спрем независимо дали ви харесва или не. А сега: къде е Хюго Менцес?

— Здравата си загазил, приятел! – задъхано произнесе Манети. – Даже повече, отколкото преди. – И започна да се изправя.

Д’Агоста насочи оръжието си застрашително и Манети замръзна.

— Менцес е в гробницата с останалите – отговори той след известно време.

Пендъргаст се обърна към техниците и заговори. Гласът му беше леден и изпълнен със заплаха.

— Господин Ендърби? Чухте заповедта: отворете вратите!

Техникът, напълно втрещен от ужас, кимна и започна да трака по клавиатурата.

— Няма проблем, сър, ще ги отворя след миг.

Настъпи кратка тишина.

Поредно стакато по клавиатурата, после друга пауза. Ендърби сбърчи чело.

— Опа! Май засече…