Тайната на Сенеф

27.

Спенсър Кофи се настани в един стол в офиса на директора на затвора Имхоф и нетърпеливо изтръска някаква прашинка от ръба на панталона си. Имхоф седеше зад бюрото си и изглеждаше по същия начин, както и при първата им среща: хладен и спретнат, със същия шлем от издухана със сешоар светлокестенява коса. Въпреки това Кофи забелязваше неспокоен, може би дори отбранителен израз в очите му. Специален агент Рабинър стоеше прав с кръстосани ръце, подпрян на стената.

Кофи остави в помещението да се настани напрегната тишина, преди да заговори.

— Господин Имхоф – подзе той най-сетне. – Обещахте, че лично ще се погрижите за това.

— Както и сторих – заяви Имхоф със студено неутрален глас.

Кофи се облегна назад.

— Ние със специален агент Рабинър тъкмо разговаряхме със затворника. С прискърбие трябва да отбележа, че няма никакъв прогрес – никакъв! – по отношение на поведението му. Определено не сте му показали колко важно е уважението. Но както ви казах по-рано, аз всъщност не се интересувам как изпълнявате задачите, които ви поставям, интересуват ме само резултати. Каквото и да сте правил, не е подействало. Затворникът си е все същото нагло, арогантно копеле, каквото влезе тук. Отказва да отговаря на въпроси, нахалства, когато го попитах как му харесва строгия тъмничен режим, той отговори: „Предпочитам го“.

— Предпочита го пред какво?

— Пред това да дели килия с „бивши клиенти“, както той се изрази, саркастичното копеле. Подчерта факта, че не желае да се смесва с останалото затворническо общество. Все така неразкайващ се и заядлив, както винаги.

— Агент Кофи, тези неща понякога искат време.

— А именно такова ние нямаме, господин Имхоф. Насрочено е второ изслушване за гаранция и Пендъргаст ще прекара един ден в съда. Само дотогава можем да го държим отделен от адвоката му. Но на мен ми трябва прекършен още преди това; трябват ми самопризнания. – Не добави, че имат все повече проблеми с някои от уликите. Това щеше да направи процеса много заплетен, докато едно самопризнание би улеснило нещата неимоверно.

— Както казах, отнема време.

Кофи дълбоко си пое въздух и си припомни специфичните похвати, с които се управляваше Имхоф. Първо морковчето, после пръчката.

— Междувременно да не пропусна, че нашият човек не спира да злослови за вас и за Херкмур пред всички, които могат да го чуят: пазачи, персонал… А той е наистина сладкодумен нещастник, Имхоф.

Директорът не каза нищо, но Кофи забеляза със задоволство леко потрепване в ъгъла на устните му. Въпреки това обаче, не предложи никакви по-сурови мерки. А може би просто не съществуваха по-строги мерки?…

И тъкмо тогава го осени идеята – големият пробив. Всичко стана благодарение на фразата „бивши клиенти“. Значи Пендъргаст не искаше да го смесват с тях?

— Господин Имхоф – започна агентът, но полека, за да прикрие обхваналата го възбуда, – този компютър на бюрото ви свързан ли е с базата данни на Министерството на правосъдието?

— Естествено.

— Добре тогава. Нека проверим някои от тези „бивши клиенти“.

— Не разбирам.

— Отворете досието на Пендъргаст и проверете неговите арестанти. Сравнете ги с вашите затворници тук и вижте дали няма да откриете някакви съвпадения.

— Имате предвид да проверя дали някой от престъпниците, заловени от Пендъргаст, се намират в Херкмур в момента?

— Да, такава е идеята.

Кофи хвърли поглед през рамо към Рабинър. По лицето на агента се бе изписала вълча усмивка.

— Харесват ми идеите ви, шефе – рече той.

Имхоф придърпа клавиатурата към себе си и се зае да набира. Взира се в екрана дълго, а Кофи го чакаше с нарастващо нетърпение.

— Странно – продума Имхоф най-после. – Хората на Пендъргаст изглежда страдат от доста висока смъртност. Повечето така и не са стигнали до съдебен процес.

— Все трябва да има някой жив, който да е свършил в затвора.

Последва ново тракане по клавиатурата. После Имхоф се облегна назад.

— В момента в Херкмур има двама такива.

Кофи го изгледа остро.

— Разкажете ми за тях.

— Единият се казва Албърт Кайчестър. Сериен убиец.

Кофи потри ръце и отново погледна към Рабинър.

— Продължавайте.

— Отровил дванайсет души в частната болница, където работел. Седемдесет и три годишен.

Също толкова бързо, колкото се бе появил, ентусиазмът на Кофи стихна.

— О! – успя да каже той.

Последва кратка тишина.

— А другият? – попита Рабинър.

— Закоравял престъпник на име Карлос Лакара. Наричат го Ел Почо.

— Лакара – повтори Кофи.

Имхоф кимна.

— Бивш наркобарон. Костелив орех. Изкачил се в йерархията на лосанджелиските улични банди и дошъл на изток. Подложил на мъчения до смърт едно цяло семейство, включително и три деца. Като отмъщение за зле потръгнала сделка. Тук се казва, че Пендъргаст е бил специалният агент по случая – странно, това не го помнех.

— А по каква причина лежи тук?

— Ръководи бандата „Счупените зъби“. Голям проблем за нашите гардове.

— „Счупените зъби“ значи – промърмори Кофи. Въодушевлението му бързо се завръщаше. – Я ми кажете, господин Имхоф, къде си прави този Почо Лакара ежедневните разходки?

— В двор 4.

— А какво ще стане, ако прехвърлите агент Пендъргаст в… да речем двор 4 за упражненията му?

Имхоф се намръщи.

— Ако Лакара го разпознае, ще стане страшно. Пък даже и да не го разпознае.

— Защо така?

— Ами… май няма начин това да се каже деликатно: той обича да си играе с белите момчета.

Кофи се замисли за момент.

— Разбирам. Моля ви веднага да издадете съответната заповед.

Челото на Имхоф се сбърчка още повече.

— Агент Кофи, това е твърде екстремна стъпка и…

— Боя се, че нашият човек не ни остави друг избор. И друг път съм срещал трудни случаи, бил съм свидетел на страхотна наглост, но не като тази. Неуважението, с което се отнася към юридическия процес, към този затвор, и в частност към вас е шокиращ. Наистина.

Имхоф си пое дъх. Кофи забеляза, че ноздрите му леко потръпват.

— Направете каквото ви казвам, Имхоф – каза агентът тихо. – Изпратете го там, но следете ситуацията. Преместете го обратно, ако нещата излязат извън контрол. Но не избързвайте, ако разбирате какво искам да кажа.

— Ако се случи нещо, ще бъде голям гаф. Трябва да ми осигурите добър гръб.

— Можете да разчитате на мен, Имхоф. Аз съм зад вас. – И с тези думи Кофи се обърна, кимна на ухиления Рабинър и напусна кабинета.