Тайната на Сенеф

35.

Нора отключи вратата на кабинета си, остави лаптопа и пощата върху бюрото, свали палтото си и го закачи. Беше студена, слънчева мартенска утрин и жълтеникавата светлина се процеждаше през прозореца, като браздеше със златни ивици гърбовете на книгите по лавиците на отсрещната стена.

Още четири дни до откриването, помисли си тя със задоволство. И след това щеше да се върне към своите глинени чирепи – и към съпруга си Бил. Поради дългите часове, които прекарваше в музея, любовният им живот толкова бе замрял напоследък, че той дори вече не си правеше труд да се оплаква. Още четири дни. Приготовленията бяха дълги и напрегнати дори по музейните стандарти, но почти приключваха. А и кой знае, можеше пък да се окаже, че откриването ще е забавно. Щеше да вземе Бил, той толкова си падаше по доброто хапване – а музеят, при всичките си недостатъци, знаеше как се прави парти.

Тя се настани зад бюрото си и се зае да отваря писмата, когато на вратата се почука.

— Влезте! – каза тя, питайки се кой може да е толкова рано – часът бе едва осем.

На прага се появи Менцес, сините му очи бяха разтревожени, челото – смръщено.

— Може ли? – попита той и кимна към свободния стол.

— Заповядайте.

Той влезе и седна, като кръстоса крака.

— Не си виждала Ейдриън, нали?

— Не. Но все още е много рано, може би не е дошъл.

— Точно в това е проблемът. Дошъл е: в три тази сутрин. Минал през охраната и влязъл в гробницата, както показва електронната му регистрация. После излязъл в три и половина и заключил след себе си. Странното е, че не е напуснал музея. Според охранителната система той все още се намира някъде тук, но не е нито в офиса си, нито в лабораторията. Всъщност не мога да го намеря никъде. Помислих си, че може да ти е казал нещо.

— Не, нищо. Имате ли представа защо е дошъл тук в три часа?

— Може да е искал да започне деня с летящ старт: както знаеш, в девет трябва да се заемем с пренасянето на последните експонати. Целият отдел „Изложби“, дърводелците и консерваторите са мобилизирани. Но Ейдриън го няма никакъв. Не мога да повярвам, че изчезна просто така.

— Ще се появи. Винаги е можело да се разчита на него.

— Надявам се.

— И аз се надявам – долетя друг глас.

Нора стреснато вдигна поглед. На вратата се бе изправил Уичърли и я гледаше.

Самият Менцес също изглеждаше стреснат, след което се усмихна с облекчение.

— Ето ви и вас. Тъкмо бях започнал да се притеснявам.

— Няма защо да се притеснявате за мен.

Менцес се надигна.

— Много добре. В такъв случай е било много шум за нищо. Ейдриън, бих желал да разменя дума-две с вас в кабинета си относно разположението на експонатите. Очаква ни дълъг ден.

— Имате ли нещо против да поговоря първо с Нора? Ще дойда при вас след няколко минути.

— Няма проблем. – Менцес излезе и затвори вратата след себе си.

Без да чака покана, Уичърли се разположи в освободения от Менцес стол. Нора изпита известно раздразнение.

Надяваше се, че няма да се наложи отново да търпи противното му поведение от миналата седмица.

Когато той заговори, гласът му беше натежал от сарказъм.

— Да не те е страх, че ще ти поднеса някоя неприятна интимна изненада?

— Нямам време за това, Ейдриън. Днес съм много заета, ти също. Така че просто остави.

— Не и след отвратителното ти държание.

— Моето отвратително държание? – Нора си пое въздух: не беше моментът за скандали. – Вратата се намира ето там. Използвай я, ако обичаш.

— Не и преди да изясним нещата.

Този път Нора се вгледа в Уичърли по-внимателно, обхваната от неясно чувство на тревога. Внезапно я порази колко уморен изглеждаше – дори не просто уморен, а изхабен. Лицето му бе бледо, под сините му очи имаше тъмни кръгове, а косата му бе разрошена и сплъстена. Изненадващо, винаги безупречните му костюм и вратовръзка сега бяха омачкани и раздърпани. По челото му се стичаха капчици пот.

— Добре ли си?

— Чувствам се прекрасно! – Но докато говореше, лицето му се сгърчи в рязък спазъм.

— Ейдриън, наистина смятам, че се нуждаеш от почивка. Работиш прекалено много. – Тя се постара да запази тона си спокоен и хладен. Веднага щом той излезеше оттук, щеше да говори с Менцес и да му предложи да освободи Уичърли за деня. Колкото и да имаха нужда от експертното му мнение – въпреки гадното му поведение, трябваше да се признае, че приносът му е безценен – не можеха да си позволят провали точно преди откриването.

Лицето му отново се изкриви в ужасен мускулен спазъм, който преобрази красивите му черти в кратка, но противна гримаса.

— Защо ми зададе този въпрос, Нора? Не ти ли изглеждам добре?

Гласът му се повиши. Тя забеляза, че ръцете му стискат облегалките на стола толкова силно, че ноктите оставяха бразди по тапицерията.

Нора се изправи.

— Знаеш ли какво, като си помисля колко труд хвърли, смятам, че си заслужил един свободен ден. – Реши, че няма нужда да се допитва до Менцес: все пак тя бе кураторът, който отговаряше за шоуто и беше нейно право да го освободи. Уичърли съвсем видимо не бе в състояние да ръководи пренасянето на експонати на стойност милиони долари.

Последва нов противен тик.

— Все още не си ми отговорила на въпроса.

— Изтощен си, това е всичко. Давам ти почивка за днес. И това не е по избор, Ейдриън. Искам да се прибереш вкъщи и да си отдъхнеш.

— Не било по избор? Откога ми стана шеф?

— От деня, в който пристигна тук. А сега те моля да си вървиш, или ще бъда принудена да повикам охраната.

— Охрана? Това не са пазачи, а шегобийци!

— Моля те, напусни кабинета ми. – И Нора протегна ръка към слушалката на телефона.

Но внезапно Уичърли скочи на крака, наведе се напред, помете телефона от бюрото й, стъпка вилката и изтръгна жицата.

Нора замръзна. С Уичърли се случваше нещо ужасно, нещо, което напълно надхвърляше нейния опит.

— Чуй ме, Ейдриън – започна тя кротко, – хайде да се успокоим. – С тези думи се изправи и полека тръгна да заобикаля бюрото.

— Проклета кучка – изръмжа той тихо и заплашително.

Нора видя как пръстите му се свиват конвулсивно, по-силно с всеки нов спазъм, докато накрая се стегнаха в юмрук. Почти физически усещаше нарастващата му агресия. Тя заобиколи работната си маса – не бързо, а с бавна решителност.

— Излизам – заяви тя колкото можа по-твърдо. В същото време се стегна, готова за отбрана: ако се приближеше към нея, щеше да се цели директно в очите му.

— Излизаш на майната си. – Уичърли й препречи пътя, като междувременно се протегна зад гърба си и завъртя ключа на вратата. – Хайде да те видим как ще се отървеш от мен сега!

Стоеше пред нея с кръвясали очи, зениците му се бяха свили като малки черни куршуми. Тя се бореше с прииждащата вълна на паника. Какъв беше верният подход: кротко убеждаване или твърди заповеди? Усещаше мириса на потта му, остър почти колкото на урина. Лицето му се сгърчи в поредица от спазматични конвулсии, десният му юмрук ту се свиваше, ту се отпускаше. Изглеждаше точно като обладан от демонични сили.

— Ейдриън, всичко е наред – каза тя, като вмъкна успокоителна нотка в треперещия си глас. – Просто имаш нужда от помощ. Позволи ми да повикам доктор.

Последва нов тик, мускулите на врата му се стегнаха в издути възли.

— Мисля, че получаваш някакъв пристъп – продължи Нора. – Разбираш ли, Ейдриън? Нуждаеш се от лекар незабавно. Моля те, нека ти помогна.

Той се опита да каже нещо, но вместо това заекна, пръскайки слюнка. По брадичката му потече лига.

— Ейдриън, сега излизам и ще повикам лекар…

Дясната му ръка се стрелна като снаряд и силно я цапардоса през лицето, но тя очакваше точно такъв удар, така че успя да се отдръпне и да избегне част от тежестта му. Спъна се и политна назад.

— Някой да ми помогне! Охрана! Повикайте охраната!

— Млъквай, кучко мръсна! – Уичърли се затътри към нея като влачеше единия си крак и замахна диво. Нора изгуби равновесие и той се нахвърли върху нея незабавно. Двамата тежко се стовариха на пода и завлякоха лаптопа, който падна с трясък.

— Помощ! Нападат ме!

Тя заби пръсти в очите му, но той блъсна ръката й встрани и я удари по главата, сграбчи блузата й и рязко я съдра, откъсвайки копчетата.

Нора отново изкрещя и се опита да се отскубне от хватката му, но свободната му ръка се уви около шията й със смайваща сила и заглуши писъка. Тя зарита диво с крака, но той ги притисна като в менгеме между своите.

— Значи си мислиш, че ти раздаваш заповедите? – Пръстите му се впиха във врата й. Тя го заблъска, задърпа косата му, удряше гърба му с юмруци, но Уичърли сякаш изобщо не забеляза, толкова съсредоточен беше върху хватката на ръцете си. Потното му, вонящо, изкривено от тиковете лице се навря в нейното. – Ще ти покажа кой е шефът тук.

Нора се извиваше, забиваше нокти и го удряше безпомощно, диафрагмата й се повдигаше да поеме въздух. Усещаше ларинкса си като премазан под огромния натиск. Уичърли бе блокирал притока на кръв към мозъка й и тя чувстваше как силата се оттича от нея като пясък през решето. В очите й внезапно избухнаха милион ярки звезди, едно разширяващо се петно мрак започна да замъглява периферията на зрителното й поле подобно мастило, изсипано във вода.

— Как е усещането, кучко?

Тя чу някаква глъчка, идваща сякаш от много далеч, оглушителен пукот и разцепване на дърво и после, с последното късче от съзнанието си усети, че желязната хватка на ръцете му около шията й се разхлабва и я пуска. Все още плуваше в море от мъгла, когато я разтърсиха някакви викове и един непоносимо силен трясък.

Нора се превъртя, като кашляше неудържимо и държеше ръка върху гърлото си… и в следващия момент Менцес бе до нея, люлееше я в ръцете си и викаше лекар. Тя изпита пълно объркване. Някъде иззад бюрото бе настанала ужасна суматоха, няколко пазачи крещяха неразбираемо… после видя река от кръв, която се стичаше по пода. Какво се бе случило?

— Трябваше да го направя, той ми се нахвърли с нож! – извиси се един отчаян глас, като се вряза болезнено в нейното завръщащо се съзнание.

— … просто нож за писма, идиот такъв!

— … доктор! Веднага!

— … се опита да я удуши…

Какофонията от високи, паникьосани гласове продължаваше, откъслечните фрази ехтяха в главата й, докато споменът се връщаше… Нора се закашля, опита се да не мисли. Менцес внимателно я вдигна и я отнесе на стола, като не спираше да шепти:

— Добре си, мила моя, всичко е наред, лекарят ще дойде всеки момент… Не, недей да гледаш натам… Затвори очи и всичко ще е наред… Не гледай, не гледай…