Тайната на Сенеф

69.

Винсънт Д’Агоста влезе в библиотеката на „Ривърсайд Драйв“ 891 и спря на вратата. В камината бумтеше огън, лампите бяха запалени и в стаята цареше небивало оживление. Столовете бяха издърпани плътно към книжните лавици, а в средата се издигаше голяма маса, отрупана с книжа. Проктър стоеше от едната страна и говореше нещо по безжичния си телефон, докато Рен, с по-непокорна от всеки друг път коса, се беше задълбочил над една купчина книги на бюро в ъгъла. Дребният мъж изглеждаше притеснен и някак остарял.

— Винсънт Влез, моля – обърна се Пендъргаст към Д’Агоста с кратък жест.

Д’Агоста се подчини, шокиран от необичайно измъчения вид на агента. Това бе единственият път, в който виждаше Пендъргаст неизбръснат. И за първи път с незакопчано сако.

— Нося подробностите, които искаше – каза Д’Агоста и вдигна една кафява папка. Благодарение на капитан Хейуърд. – Той я пусна на масата и я разтвори.

— Продължавай.

— Свидетели твърдят, че стрелецът е бил възрастна жена. Качила се на влака с билет за първа класа до Йонкърс, платен в брой. Представила се като Джейн Смит. Той подсмръкна. – Точно когато влакът потеглял от гара Пен, още под земята, тя влязла в купето на един пътник на име… Юджийн Хофстейдър. Извадила пистолет и изстреляла четири куршума. Криминалистите откриха две 44 калиброви сачми, забити стените и още една – в релсите отвън. Забележи: били са старинни, вероятно сачми от револвер от деветнайсети век, може би „Колт“.

Пендъргаст се обърна към Рен.

— Проверете дали не липсва някой „Колт Пийсмейкър“ или друг подобен револвер от нашата колекция, както и куршуми 44 калибър, моля.

Рен безмълвно се изправи и излезе от стаята. Пендъргаст отново се обърна към Д’Агоста.

— Продължавай.

— Възрастната жена изчезнала, макар че никой не я видял да напуска влака, който бил запечатан почти веднага след стрелбата. Ако е била преоблечена и е захвърлила дегизировката си, то във всеки случай дегизировката не е била намерена.

— Останало ли е нещо след мъжа?

— Позна: куфар и калъф, пълен с дрехи. Никакви книжа или документи, няма и следа от истинската му самоличност. Всички етикети са били старателно изрязани от дрехите. Но куфара…

— Да?

— Занесоха го в стаята за доказателства и когато съдебното постановление излезе, го отвориха. Очевидно офицерът, отговарящ за доказателствения материал, му е хвърлил един поглед и ъ-ъ-ъ… не знам какво е ставало след това, но се е наложило да му бият успокоителни. Бил е извикан специален екип и съдържанието на куфара сега е под ключ – изглежда никой не знае къде.

— Разбирам.

— Предполагам, че говорим за Диоген – каза Д’Агоста, леко раздразнен, че е бил изпратен по задача с недостатъчно пълна информация.

— Правилно.

— Тогава коя е тази възрастна жена, която е стреляла по него?

Агентът посочи към масата в центъра на стаята.

— Когато Проктър се върнал тук миналата нощ, Констанс отсъствала, липсвали и някои дрехи и аксесоари. В стаята й той намерил домашния й любимец, мишката, със счупен врат. Заедно с тази бележка и кутията от палисандрово дърво.

Д’Агоста пристъпи напред, взе въпросната бележка и я прочете бързо.

— Исусе! Исусе, какъв откачен шибаняк…

— Отвори кутията.

Той отвори предпазливо малката старовремска кутия. Беше празна, с дълга вдлъбнатина, оставена върху вътрешността от пурпурно кадифе, от някакъв предмет, който сега липсваше. Избелял етикет върху подплатата гласеше: Компания за хирургически инструменти „Швайцер“.

— Скалпел? – попита той.

— Да. С който Констанс да пререже вените си. Изглежда го е взела с друга цел.

Д’Агоста кимна.

— Мисля, че започвам да схващам. Възрастната жена е била Констанс.

— Да.

— Надявам се да постигне успех.

— Самата мисъл за тяхна повторна среща е прекалено ужасна, за да се задържам на нея – отвърна Пендъргаст, а лицето му беше мрачно. – Трябва да я настигна – и да я спра. Диоген се е подготвял за това бягство години наред и ние не се надяваме, че ще го открием… освен ако, разбира се, той не иска да бъде открит. Констанс, от друга страна, няма да се опитва да прикрие следите си. Трябва да тръгна след нея… и винаги съществува вероятност, че като намеря нея, ще открия също и него.

Той се обърна към отворения на масата лаптоп и започна да трака по клавиатурата. Няколко минути по-късно произнесе:

— Констанс се е качила на самолет за Флоренция, Италия, в пет часа днес следобед; излетяла е от летище „Лоугън“ в Бостън. – Той се обърна: – Проктър? Приготви ми багажа и ми резервирай билет за Флоренция, ако обичаш.

— Идвам с теб – каза Д’Агоста.

Пендъргаст се изви към него. Лицето му беше посивяло.

— Можеш да ме придружиш до аерогарата. Но колкото до това, да дойдеш с мен – не, Винсънт, няма да стане. Имаш дисциплинарно изслушване, за което трябва да се подготвиш. Пък и това са… семейни работи.

— Мога да ти помогна – каза Д’Агоста. – Нуждаеш се от мен.

— Всичко, което казваш е вярно. Но аз трябва, и наистина ще направя това сам.

Тонът му беше толкова хладен и категоричен, че Д’Агоста осъзна, че всяко възражение е безполезно.