Тайната на Сенеф - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Линкольн Чайлд (57.) #57

57.

През петата година от управлението на фараона Тутмос IV, Сенеф – великият везир и бивш регент на младия фараон – умрял по неизвестни причини. Той бил погребан в голяма гробница в Долината на царете, която била строена в продължение на дванадесет години. Въпреки че Сенеф никога не станал фараон, той бил погребан в Долината на царете както подобава на човек, управлявал като регент на фараона и който вероятно успял да запази силното си влияние и след поемането на трона от бившия му повереник. Голямата пирамида на Сенеф била пълна с всички богатства, които можели да се намерят в древен Египет: погребални предмети от злато и сребро, лазурит, червен халцедон, алабастър, оникс, гранит и диамант, а така също и мебели, съдове за храна, статуи, колесници, игри и оръжия. Не били жалени никакви средства.

През десетата година от царуването си Тутмос се разболял. Синът му, Аменхотеп III, бил провъзгласен за фараон от една фракция в армията, противопоставяща се на жреците. По това време избухнало въстание в Горен Египет и Страната на Двете Царства била потопена в метежи и хаос.

Било подходящо време за ограбване на гробници.

И така една сутрин на зазоряване главните жреци, определени да охраняват великата гробница на Сенеф, започнали да копаят…

Гласът зад кадър прекъсна. Нора стоеше в тъмния коридор към Втория проход на Бога рамо до рамо с кмета и неговата съпруга. Виола Маскелене се намираше непосредствено зад тях. Звукът от копаещи инструменти се усилваше, примесен с възбудените гласове на крадците. Разнесе се одобрителен възглас, стържене на лопати о камък и силно разтрошаване на хоросановите печати, изкъртвани с кирка един след друг. Всички наоколо, цялата аудитория – триста души избрани гости, големите играчи на Ню Йорк – гледаха очаровани.

Шоуто продължи, отекна трополене и стържене на камък: крадците отместваха външната врата на гробницата. Появи се слаба светлина, осветявайки ярко тъмното пространство. Миг по-късно изплуваха лицата на крадците, нетърпеливо притичващи в светлината на факлите. Бяха облечени в древноегипетски одежди. Макар да бе виждала всичко предварително, Нора продължаваше да се изумява колко реалистично изглеждаха холографските образи на крадците на гробницата.

Включиха се нова серия прожектори, които пренесоха образите върху изкусно разположени екрани и крадците се показаха, пълзейки боязливо напред по прохода пред посетителите. С жестове и съскане призрачните крадци се обърнаха и накараха публиката да ги последва – включвайки ги като съучастници. Това даде знак за предстоящия втори етап на шоуто, който щеше да се състои в Залата на колесниците.

Когато се понесе с тълпата, Нора изпита чувство на гордост. Сценарият бе отличен – Уичърли бе свършил работата майсторски. При все многобройните си личностни недостатъци той се отличаваше и с богатство от таланти. Тя беше горда и от собствения си творчески принос. Хюго Менцес беше ръководил общия проект с ловка и уверена ръка, като междувременно бе доказал, че е достатъчно наясно с всички детайли, необходими, за да създаде цялостно шоу. Техниците и аудио-визуалните екипи бяха свършили блестяща работа с филмите. Ако се съдеше по хипнотизираната публика, всичко вървеше отлично.

Когато тълпата тръгна по коридора след видео-образите на крадците на гробницата, светлините, разположени зад скрити панели, затрептяха, симулирайки ефекта на факли по стените. Потокът от хора автоматично се движеше с темпото на крадците.

Когато достигнаха кладенеца жреците спряха, гласовете им се издигнаха, докато спореха как да преминат над опасния ров. Няколко от тях носеха тънки дървени трупи на раменете си, които решиха да свържат един към друг. Като използваха груба макара и система за повдигане, те спуснаха трупите и ги провесиха през кладенеца, за да направят мост. Прожектираните образи се придвижваха по люлеещото се, скърцащо съоръжение като въжеиграчи. С пронизителен вик една от фигурите се подхлъзна и пропадна в мрака на бездната. Писъкът рязко бе прекъснат от отвратителния звук на плът, която се удря в камък. Присъстващите ахнаха.

— Мили боже – прошепна съпругата на кмета. – Беше толкова… реалистично.

Нора се огледа. Първоначално тя беше против този малък драматичен епизод, но трябваше да признае, че е много ефектен. Дори кметската съпруга, въпреки забележката си, изглеждаше очарована.

Сега се спуснаха още невидими холографски екрани, докато други се вдигаха и компютърно-контролираните видео-прожектори безпроблемно пренесоха образите на крадците от единия върху следващия екран, създавайки илюзия за триизмерно движение. Ефектът беше поразително реалистичен. И все пак – в момента, в който и последният посетител напуснеше гробницата – екраните щяха да се приберат и образите на смърт и разруха щяха да изчезнат, оставяйки залата в нейния първоначален вид и готова за следващото представление.

Гостите последваха холографските фигури към Залата на колесниците. Тук крадците се озърнаха, обзети от страхопочитание пред невероятния разкош, който се разкри пред тях – натрупани купчини злато и сребро, лазурит и скъпоценни камъни, всички проблясващи матово на светлината на факлите. Самата публика беше спряна от по-ниска бариера в срещуположния край на залата и втората част на шоуто започна с друг глас зад кадър.

Гробницата на Сенеф, както много древноегипетски гробници, съдържала надписи, проклинащи онзи, който я плячкоса. Но за крадците имало и по-страшно препятствие от проклятието – собственият им страх пред мощта на фараона. Тъй като тези върховни жреци, макар алчни и покварени, били също така и вярващи. Те вярвали в божествения произход на фараона и в неговия вечен живот. Вярвали и в магическите свойства, които имали предметите, погребани в пирамидата заедно с него. Магията им била изключително опасна и щяла да донесе на крадците огромни злочестини, ако не бъдела развалена.

По тази причина първото нещо, което жреците сторили, било да унищожат всички погребални предмети.

Съвзели се от първоначалното си удивление, крадците започнаха да грабят предметите – отначало колебливо, а после, превръщайки действията си в една оргия на разрушението като трошаха мебели, вази, снаряжение и статуи, хвърляха ги срещу стените, тъпчеха ги по каменните подове или ги разбиваха в правоъгълните колони. Скоро наоколо се въргаляха парчета алабастър, злато и скъпоценни камъни, които хвърляха призрачни сенки по пода и стените. Жреците крещяха и сипеха проклятия, докато вършеха разрушителната си работа. Някои от тях обикаляха на четири крака и избираха по-ценните предмети, след което ги тъпчеха в чували.

И този път илюзията беше впечатляваща.

Всичко трябвало да бъде унищожено. Единствените ценности, взети от гробницата, щели да бъдат изнесени на парчета и допълнително раздробени в първия възможен момент. Металите щели да бъдат претопени; на скъпоценностите, инкрустираните лазурит, тюркоаз и яспис, предстояло да бъдат изтръгнати от гнездата им и полирани наново. След това цялото съкровище щяло бързо да се изнесе от Египет, за да изчезне всеки остатък от могъществото на божествения фараон.

Такава била съдбата на всеки красив и скъп предмет в гробницата – пълно унищожение. Многогодишната работа на хиляди занаятчии за един ден била превърната в купчина потрошени останки.

Какофонията от ругатни, викове и удари се увеличи. Нора хвърли поглед към кмета и жена му; и двамата наблюдаваха сцената зяпнали, потресени и напълно запленени. Същото можеше да се каже и за останалата част от тълпата. Дори полицейските служители и снимачният екип изглеждаха възхитени. Виола Маскелене улови погледа й, кимна и направи одобрителен знак, вдигайки палци.

Нора отново потръпна. Гробницата на Сенеф щеше да донесе успех – огромен успех. А тя самата – не можеше да не си го помисли – бе главният куратор по изложбата. Това откриване щеше да й донесе голяма червена точка. Менцес се бе оказал прав: това щеше да изстреля кариерата й към звездите.

Коментарът зад кадър продължи:

След като унищожили Залата на колесниците и помъкнали всички ценни вещи, крадците продължили към най-дълбоко разположената секция на гроба: тъй наречения Дом на златото, самата погребална камера. Това била най-богатата – и най-опасна! – част от гробницата. Защото тук почивал самият фараон, а тялото му според древноегипетските вярвания било мумифицирано, но не и мъртво.

Все още стиснали факлите, разгорещени и потни след набега, холографските образи преминаха под арката и навлязоха в погребалната камера. Вратите се отвориха и тълпата ги последва, след което се скупчи пред друга бариера, която се спускаше от тавана. Невидимият глас продължи:

Погребалната камера била мястото за почивка на мумифицираното тяло на фараона, което съхранявало неговата душа Ба, една от петте души на мъртвите.

Грабежът бил планиран за посред бял ден. Това било умишлено: според египетските вярвания душата Ба на фараона отсъствала от гробницата през деня, тъй като по това време пътувала със слънцето по небосвода. По залез тя отново щяла да се слее с мумията на починалия владетел. Горко на крадеца, останал в гробницата по мръкнало, когато мумията щяла да се съживи отново.

Ала тези крадци били невнимателни. В онези времена нямало часовници, а в недрата на гробницата слънчевият циферблат нямало да върши работа. Ето защо жреците не можели да преценят времето. Затова те и не подозирали, че навън слънцето вече се скрива…

За пореден път разбивачите се впуснаха в пристъп на насилие, започнаха да трошат канопите, разпиляха мумифицираните органи на Сенеф, отвориха кошовете със зърно и хлябове, разхвърляха наоколо храната и мумифицираните животни, обезглавиха статуите. После се заеха със самия огромен саркофаг, като подпъхнаха кедрови пръти под тежкия един тон капак и започнаха да го надигат милиметър по милиметър, докато най-накрая той падна и се строши на две.

Нора усети, че някой я хваща за лакътя, обърна се и видя кмета, който й се усмихваше.

— Фантастично е! – прошепна той и й намигна. – Изглежда проклятието на Сенеф най-сетне е обезсилено.

Като гледаше голата му глава и кръглото лице, Нора се усмихна вътрешно. Той поглъщаше всичко като пораснало дете. Всички бяха такива.

В съзнанието й вече нямаше място за съмнение: шоуто имаше огромен – чудовищен! – успех.