Тайната на Сенеф

54.

Хейуърд се откъсна от бордюра, направи обратен завой и се понесе в насрещното платно по улица „Литъл Уест“, зави надясно по „Уест стрийт“ и полетя към центъра, предизвиквайки бясно натискане на спирачки и вой на клаксони. Ако имаха късмет, щяха да са в музея не по-късно от 8:20. Д’Агоста седеше на пасажерската седалка до нея, без да казва нищо. Тя погледна към Пендъргаст в огледалото за обратно виждане – лицето му бе зле натъртено, със скорошна прорезна рана по дължината на едната буза. Изражението му беше призрачно, такова никога не беше виждала на лицето му преди – както и на лицето, на който и да е друг, впрочем. Имаше вид на човек, който току-що бе надникнал в собствения си ад.

Хейуърд върна вниманието си върху пътя. По някакъв неведом начин знаеше, че току-що е пресякла Рубикон. Беше направила нещо, което вървеше против цялата й подготовка и възпитание, против всичко, което според нея означаваше да си добро ченге.

Интересно, но в този момент изобщо не я беше грижа.

Странна, неловка тишина витаеше над тримата. Би очаквала Пендъргаст да я засипе с въпроси или поне да й благодари, че не го е върнала обратно. Вместо това той седеше безмълвен, със същото ужасно изражение върху натъртеното си лице.

— Добре – произнесе тя. – Това е. Тази вечер е голямото откриване на новата експозиция в музея. Всички са там: важните клечки в музея, кметът, губернаторът, знаменитостите, финансовите магнати. Всички. Опитах се да го спра, да го отложа, но получих отказ. Проблемът е, че нямах – все още нямам! – никаква категорична информация. Единственото, което знам е, че нещо ще се случи. И че брат ти, Диоген, стои зад това.

Тя отново погледна към Пендъргаст. Но той нито отговори, нито отвърна на погледа й. Просто седеше там незаинтересован, отнесен. Сякаш беше на милион километри.

Гумите изпищяха, когато тя изпревари един градски автобус, после ускори по магистралата „Уест Сайд“.

— След диамантения обир – продължи тя – Диоген изчезна. Предполагам, че вече е бил подготвил фалшивата си самоличност и просто е влязъл в нея. Поразрових се, както направи и онзи журналист, Смитбак. И двамата сме убедени, че Диоген е под фалшива самоличност сред персонала в музея, може би на куратор. Помислете: диамантеният обир трябва да е вътрешна работа, но Диоген не е от хората, които ще се забъркат с партньори. Освен това – как е успял да пробие охраната на изложението „Свещени образи“ и да нападне Марго Грийн? Вини, ти ми беше казал в началото, че Диоген подготвял нещо голямо. Бил си прав през цялото време. И то ще се случи тази вечер, на откриването.

— По-добре побързай да закараш Пендъргаст на откриването – каза Д’Агоста.

— След фиаското с диамантите музеят обяви, че се готви да отвори за втори път стара египетска гробница, която е в подземието му – Гробницата на Сенеф. Някакъв френски благородник изсипал тонове долари за тази цел. Очевидно начин да се отвлече вниманието на обществеността от унищожаването на диамантената колекция. Тази вечер е гала-откриването.

— Име? – попита Пендъргаст. Гласът му бе едва доловим, сякаш изплуваше от гробовни дълбини.

Това бе първата дума, която Хейуърд го чуваше да произнася.

— Моля? – вдигна вежди тя.

— Името на благородника?

— Тиери де Кахорс.

— Някой виждал ли е изобщо този граф?

— Нямам представа.

Тъй като Пендъргаст потъна отново в мълчание, тя продължи:

— През изминалите шест седмици имаше два смъртни случая, свързани с отварянето на гробницата, без предполагаема връзка помежду им. Първият беше компютърен техник, работещ вътре в гробницата, нападнат от колегата си. Човекът откачил, убил приятеля си, натъпкал органите му в стоящите наблизо церемониални съдове и побягнал към тавана на музея. Нападнал един пазач, когато се опитали да го заловят. Вторият смъртен случай бе на куратор на име Уичърли, британец, поканен специално за подготвянето на шоуто. Той превъртял, опитал се да удуши Нора Кели – познаваш я, нали, Вини?

— Тя добре ли е?

— Добре е – всъщност в момента се занимава с откриването. Уичърли от своя страна беше прострелян и убит от паникьосан музеен охранител по време на нападението над Кели. И ето ти загадка: аутопсиите показаха, че и двамата нападатели са страдали от един и същ вид мозъчно увреждане.

Д’Агоста я погледна.

— Какво?

— Двамата работеха в гробницата непосредствено преди да се побъркат. Проверихме всичко най-подробно, но не открихме нищо – никакъв причинител от околната среда или от другаде. Както казах, официалното предположение е, че двата смъртни случая не са свързани. Но аз не бих заложила на случайното стечение на обстоятелства. Диоген планира нещо – усещам го през цялата вечер. И когато видях нея на откриването, разбрах, че съм била права.

— Кого? – промълви Пендъргаст.

— Виола Маскелене.

Хейуърд усети внезапната тишина зад себе си.

— Разузнахте ли как се е озовала там? – долетя много хладният глас откъм задната седалка.

Хейуърд заобиколи един боклукчийски камион, който креташе бавно, но затова пък с гръм и трясък.

— Била е наета от музея буквално в последната минута на мястото на Уичърли.

— Наета от кого?

— От шефа на отдел „Антропология“. Менцес. Хюго Менцес.

Нова пауза, много по-кратка, преди Пендъргаст да заговори отново.

— Кажете ми, капитане, каква е програмата за тази вечер?

Изглежда Пендъргаст започваше да се събужда.

— Ордьоври и коктейли – от седем до осем. Прерязване на лентата и отваряне на гробницата – от осем до девет. Вечеря в девет и половина.

— Отваряне на гробницата – предполагам, че това включва обиколка?

— Обиколка със светлинно-звуково шоу. Предавано по националната телевизия.

— Светлинно-звуково шоу?

— Да.

Гласът на Пендъргаст – толкова глух и далечен доскоро – сега беше изпълнен с настоятелност.

— За бога, капитане, побързайте!

Хейуърд се стрелна между две таксита, които упорито отказваха да й дадат път и закачи бронята на едното. Когато хвърли поглед към огледалото за обратно виждане, видя как ламарината се откъсва, отскача и се разбива сред дъжд от искри.

— Защо имам чувството, че пропускам нещо? – попита Д’Агоста.

— Капитан Хейуърд е права – каза Пендъргаст. – Това е то – „идеалното престъпление“, за което се хвалеше Диоген.

— Сигурен ли си?

— Слушайте ме внимателно – каза Пендъргаст. Поколеба се за миг. – Ще го кажа само веднъж. Преди много години на брат ми бе причинено зло. Той стана жертва – неволна, но все пак жертва – на едно садистично изобретение: „къщичка на болката“, част от извратена увеселителна атракция, чиято единствена цел бе да накара посетителя да обезумее или да умре от ужас. И сега Диоген – под фалшивата самоличност на Менцес, за когото без съмнение се представя – с помощта на свои тайни средства ще пресъздаде това на тазвечерното откриване. Ели Глин го каза: мотивът на Диоген е убеждението му, че е жертва. Брат ми иска да извърши жестоката несправедливост, която е била причинена нему, но в по-голям мащаб. И с предаване по телевизията на живо този мащаб наистина ще е впечатляващ. Ето какво е замислял. Всичко останало е странично.

Той отново се отпусна назад в седалката и потъна в мълчание.

Колата напусна магистралата „Уест Сайд“ през изхода за 79-та улица, след това ускори на изток към задната част на музея. Напред всичко изглеждаше спокойно – нямаше включени полицейски лампи, не кръжаха хеликоптери.

Може би още не се е случило.

Тя се насочи по „Кълъмбъс“, направи остър завой около 77-а улица със скърцане на гуми и полетя към „Мюзиъм Драйв“, набивайки спирачки на косъм, преди да се удари в редицата лимузини, таксита и наблюдатели. Полицейската кола се завъртя странично пред смаяните погледи на тълпата и тя изскочи, размахвайки значката си. Д’Агоста вече тичаше пред нея, проправяйки й път като таран.

— Капитан Хейуърд, НПУ, отдел „Убийства“ – извика тя.

— Направете път!

Тълпата се раздели на две объркана, по-бавните бяха разпръснати от Д’Агоста и само след миг вече бяха стигнали до кадифените въжета. Без да се забави дори за секунда, Д’Агоста изблъска гарда, който направи опит да препречи входа. Хейуърд размаха значката си пред удивените дежурни полицаи и хукна заедно с Д’Агоста по застланото с килим стълбище към огромните бронзови врати на музея.