Веселото гробище

100

Най-ниското стъпало проскърца. Натрапникът прескочи второто и четвъртото стъпало и се озова на чардака. Слаба, невисока фигура. Траян се изправи, хвърли фаса и посегна да светне лампата.

- Недей! - прошепна нощният гост. - И не се страхувай!

- Кой си ти?

- Не се ли сещаш?

- Не те познавам.

- Но все се мъкнеш с Вампора и Балабана! - ревниво изрече мъжът. - Бързо се присламчи към тях!

- Следиш ли ни?

- Когато успея.

- Много работа ли имаш през нощта?

- И през деня... - въздъхна натрапникът. Облегна се на чардака и лунната светлина огря лицето му.

- А Вампора каза, че няма цигани в Кралево... - отдръпна се назад младежът.

- Е, няма да се обиждаме на боя! - докачи се гостът, извади цигара и запали. - От рождение съм се овъргалял в черна вакса - неочаквано се засмя той.

- Не изглеждаш вампирясал... - започна да се досеща младежът.

- Ха-ха-ха! - изкудкудяка тихо натрапникът. - Само не пробвай да ме бучиш на кол! Чесън и тамян ще понеса, но кол в гърдите...

- Как изскочи от гроба?

- Не съм полягал там.

- Нали са те стреляли?

- А, не! - разпери ръце гостът. - Не се е случвало още. Да пази Господ! - и плю в пазвата си.

- Ти не си ли синът на Бенда? - Траян посочи с ръка към Прокълнатата къща.

- Да ти приличам на урод? - обиди се мъжът. - А и той е по-млад от нас...

- В тъмното не мога да преценя... - отстъпи към ключа за осветлението младежът. - Да светна, а?

- Недей! - спря го с жест мъжът. - Пу! Зелена тиква на златен стобор... Що е то? - разсмя се отново натрапникът. - Внукът на Златоуста Бенда.

- Тогава ти си...

- По-смело, зелено тикво!

- Ти си Коко Хлопката!

- Разгеле - успокои се Коко.

- А кой лежи в гроба вместо теб?

- Свински бут и камъни...- разхили се той. - Голям номер им спретнах! Ха-ха!

- Ти си...

- Не съм луд - прекъсна го веднага възрастният мъж. - Просто...

- И никой не разбра? - изуми се Траян.

- Само Стелето... - тъжно изрече Коко. - Познава ме тя... Повече от всичките ме познава...

- Затова ли я уби? - попита младежът.

- Не говори глупости, зелена тикво! Какво знаеш ти за мен и Стела?

- Неосъществена любов...

- Така е... Защото съм дирник... - ядосано промълви Коко. Запали нова цигара от фаса на първата и попита: - Какво открихте в Прокълнатия гроб?

- Кокали.

- Само едни ли?

- Да.

- Жив е уродът! Трябваше добре да отъпчем ямата.

- Той е...

- Убиецът на моите приятели - категорично изрече Коко. - Прочете ли тетрадките на Бончо Гладиатора?

- Още не.

- А трябваше. Той е записал всичко за онази нощ.

- Аз вече знам.

- Леля Бенда ли ти каза?

Траян отговори с въпрос:

- Ти ли ми подхвърли тетрадките?

- Аз.

- Значи ти си убил Бончо Гладиатора! - повиши глас младежът.

- Беше мъртъв, когато влязох - скръцна със зъби Коко.

- И как излезе, когато аз пазих пред вратата на учителя? - сети се веднага Траян.

- През стобора, синко...

Младежът го погледна отвисоко и поклати недоверчиво глава.

- Не си ли пробвал? - изненада се Коко.

- Какво?

- Да прескочиш някой дувар...

- Не се е налагало.

- Ако те подгони бясно куче, ще прескочиш с един скок - засмя се гостът. - Не си ли виждал дървото, което се издава от зида?

- Не.

- Лесно е - стъпваш върху него, премяташ крак и си от другата страна на стобора...

- Не видя ли никого, когато прескочи дувара на Бончо Гладиатора? - отчаяно попита Траян.

- Нямаше да е жив, ако го бях видял - убедено произнесе по-възрастният мъж.

- А за Димо Вълкобореца какво ще кажеш? Ами за Стела?

- Ще ти разкажа всичко, което знам - изрече Коко. - А ти ще помагаш...

- Давай! - Младежът се подпря на перилата на чардака.

- Не тук - огледа се по-възрастният мъж. - Да вървим!

Траян не помръдна.

- Страх ли те е? - изненада се Коко Хлопката.

- Имам ли основание?

- Не.

- А ако ме застреляш и закопаеш някъде? - попита младежът.

- Никой няма да разбере! - отсече категорично мъжът.

- Значи имам основание да...

- Я тръгвай! - повиши глас Коко. - За какво ще те убивам?

- Защото знам тайната...

- Не си само ти.

- Но малко хора останаха... - подхвърли Траян.

- Да не мислиш, че аз съм ги убил?

- А не си ли?

- По-добре аз да бях мъртъв... - прошепна тъжно Коко.

- Защо дойде при мен? - сети се Траян. - Защо не посетиш Вампора или Балабана?

- Пробвах - тихо каза Коко Хлопката. - Изкарах акъла на Юлия, жената на Вампора... Откъде да знам, че тогава копаете?

- Когато сме били на гробището ли?

- Аха... Ако тогава се бях показал... - и той неочаквано се разкудкудяка. - Щяха да напълнят гащите!

- Тихо! Ще събудиш баба... - ослуша се Траян, но му се прииска и той да прихне, представяйки си изумлението на кмета и горския.

- Ще си нося аз вината оттук нататък... - отново стана сериозен Коко.

- Каква е твоята вина?

- Имаме цяла нощ... - решително изрече Коко. - Да вървим!

Излязоха на улицата.

Баба Бенда беше чула целия разговор. Тя отвори вратата на стаята си и ги последва до външната порта. Коко свирна и зад завоя се появи Царски.

- А Краля? - дочу тя гласът на Траян.

- Ще изскочи и той отнякъде - му отговори Коко.

Тръгнаха нагоре към боровата гора.

Старицата се облегна на масивното дърво и прошепна:

- Той няма да нарани чедото ми... - Сърцето й прескочи един такт. - Ами ако греша?