Веселото гробище

63

- Аз ще вървя... - промълви Милко Милков.

Под Пеещата круша бяха останали само Вампора, Балабана и Милко. Кметът беше повикал фелдшера, който бързо пристигна с линейката. Докторът огледа тялото на Щурата Стела и само повдигна безпомощно рамене. После постави инжекция на Глухата Марина и внимателно й помогна да се качи в линейката.

- Къде? - погледна го кръвнишки Вампора.

- При стадото... Не го виждам оттук... - разтреперено произнесе новият овчар.

- Царски не е ли с козите? - обади се и Максим Балабана.

- Не е - отвърна шепнешком Милко, наведе се и покри главата си с ръце.

Вампора и Балабана се спогледаха. Кметът реагира пръв:

- Къде е кучето на Коко?

- Не знам.

- Изпусна ли го?

- Не. Магия стана... Кучето скочи в храста, а оттам излезе един пръч... Целият златен...

Максим Балабана и Велизар Вампора веднага разбраха, че овчарят говори за Краля.

- Добре ли си? - подигравателно го попита кметът.

Милко кимна.

- Тук искам да кажа - Вампора посочи с пръст главата си.

Овчарят само сви рамене.

- Къде си видял златен козел, а? - обади се и горският.

- Ей там! - Овчарят посочи с ръка към Водопада. Кореняците се спогледаха и леко си кимнаха.

- Иди при стадото, но се навъртай наоколо! - обърна се кметът отново към Милко.

- Защо? - нервно попита Милко и започна да отстъпва назад.

- Полицаите ще искат да те разпитат - обясни Вампора.

- Защо?

- Нали ти откри Стела - не се сдържа и Балабана.

- Аз не съм я убил - прошепна овчарят.

- Остава и те да ти повярват - изсумтя кметът.

- Не съм аз... Кълна се, не съм аз! - развика се изведнъж пришълецът.

- А откъде знаеш, че е убийство? - досети се горският.

- Ами... щом е мъртва... - едва отговори Милко.

- Може сърцето й да не е издържало - промърмори горският.

- Може, може... - бързо се съгласи овчарят.

- Отивай! - Вампора посочи с ръка посоката, накъдето бе тръгнало стадото.

Милко тръгна с несигурни крачки по пътя край гробището. Двамата кралевци го изчакаха да се отдалечи, преди Балабана да каже:

- Да не го изпуснем?

- Няма как да стане! - отсече Вампора. - Той още не познава баирите. Ако реши да бяга, бързо ще се загуби.

- Страх го е от полицаите - продължи горският.

- И аз усетих.

- Не му е чиста съвестта.

- Сега вече ще го проверя... - закани се Вампора. - Ама кое по напред, а?

- Много ни се събра напоследък.

- Ти наистина ли вярваш, че сърцето на Стела не е издържало?

- Казах го заради оня... - промърмори горският.

- И аз така си помислих...

- Не смеем да си признаем, че ни убиват... Един по един - мрачно, но решително каза Максим Балабана. - Бончо Гладиатора беше прав.

- Не ми се вярва. Щом полицаите нищо не откриха...

- Защото не знаят тайната - прошепна приятелят му.

- И ти я забрави! - със заповеден глас изрече Вампора.

- Дори ние да се правим, че не помним, някой друг не е забравил.

- Кой друг? Аз или ти?

- Аз не съм - спокойно изрече Балабана.

- Да не мислиш, че съм аз? - изнерви се кметът.

- А кой тогава?

- Не знам - въздъхна Вампора. - Само двамата останахме. Тайната ще си отиде с нас - завърши решително той.

- Тогава ще оставим ненаказан убиеца.

- Сигурен ли си, че има убиец?

- А как ще обясниш смъртта на приятелите ни? - вторачи се в него Балабана.

- Нямаме никакви факти за убийство - твърдо каза кметът.

- Ами ако оня е вампирясал?

- Бабини деветини! - несигурно изрече Вампора, като се огледа.

- Да проверим, а?

- Ако ни чуе някой...